Бягство от "Лагер 14": Одисеята на Шин Дон-юк - Блей Хардън в TEDxRainier

Чуйте изумителната история на Шин Дон-юк и неговото бягство от прословутия и все пак непознат "Лагер 14" в Северна Корея, където тоталитарната държава садистично "учи" затворници и деца как да не са човешки същества.

Журналист съм вече 32 години,

и ще ви разкажа най-тъжната история,
която някога съм чувал.

В "Лагер 14" 13 годишният затворник Шин Дон-юк

предава семейството си.

Било е късно през нощта, трябвало да е заспал,

но чул майка си и брат си

да обсъждат план да избягат от лагера.

Правилата в "Лагер 14" са ясни.

Ако се опиташ да избягаш, ще бъдеш разстрелян.

Ако чуеш някой да говори за бягство

и не докладваш, ти ще бъдеш застрелян.

Шин станал от леглото, казал на майка си, че трябва да пишка,

излязъл навън и намерил пазач.

В момента на предателството той поискал повече храна

и по-лесна работа.

След около седем месеца;

след около седем месеца,

той бил заведен до плаца за екзекуции в лагера.

Място, на което идвал по два пъти всяка година,

откакто станал на пет години.

Там бил целият лагер.

В "Лагер 14" по това време имало около 20,000 човека.

Бил отведен отпред и станал свидетел на

разстрела на брат си и обесването на майка си.

Преди да умре, майка му се опитала да улови погледа му.

Той отказал да я погледне.

През следващите 10 години, той не чувствал вина

за ролята си в смъртта на брат си и майка си.

В концентрационните лагери историите на оцелелите,

имат стандартен сценарии.

Главният герой бива отведен от силите за сигурност

от уютен дом и любящо семейство.

Най-известната от тези истории,
сигурен съм че повечето от Вас са я чели,

е от Ели Визел, озаглавена "Нощта".

В книгата той пише, че след като цялото му семейство загинало

в нацистки концентрационен лагер, той остава сам.

Ужасяващо сам. В свят без човек,

без Бог, без любов, без милост.

Историята на Шин е дори по-тъмна.

Думи като "любов", "милост", "семейство"

нямали смисъл за него.

Бог не изчезнал и не умрял. Шин никога не бил чувал за него.

В "Нощта" Визел пише,

че юношеското осъзнаване на злото
трябва да дойде от четенето на книги.

В "Лагер 14",

Шин видял само една корейска граматика

в ръцете на учителя си. Мъж, който носел униформа,

имал оръжие на хълбока, и пребил до смърт един от съучениците на Шин

с учителска показалка.

Шин не е загърбил цивилизацията,

за да пропадне в ада.

Сред оцелелите от концентрационни лагери, за които ние знаем,

единствен Шин е роден в лагер. Той е приел правилата му.

Считал го е за дом.

По много реален начин Шин бил създание

на пазачите на "Лагер 14". Те буквално били негови възпитатели.

Те избрали родителите му- младежи в лагера

и им заповядали да правят секс.

Отгледан е основно от пазачите.
Имал е много лоша връзка с майка си.

Но бил възпитан от пазачите

да доносничи против родителите си, да издава приятелите си.

Това е бил дълъг поведенчески експеримент,

провеждан от силите за сигурност на Северна Корея.

И продължава до този ден. Правилата са прости.

Колкото повече доносничиш, толкова повече ядеш.

Нека ви попитам колко от вас знаеха,

преди да започна да говоря, че Северна Корея има концентрационни лагери?

Добре.

Има около шест. Между четири и шест.

135, 000 до 200,000 човека ги обитават в момента.

Половината от тях са роднините

на предполагаемите политически врагове на държавата.

Роднините.

Правосъдието в Северна Корея е с колективно наказание.

Ако аз кажа, че лидерите са глупави и корумпирани,

децата и родителите ми ще са изпратени с мен в лагер,

като "Лагер 14", на диета от царевица, зеле и сол, и всички бихме били експлоатирани до смърт.

Тези лагери съществуват вече половин век.

Виждат се ясно на Гугъл Земя, може да ги видите на смратфона си.

Северна Корея продължава да отрича,

официално да отрича, че те съществуват.

Северна Корея не е изобретила тези лагери.

Те са изобретени от Сталин.

Но когато Сталин умира в бившия Съветски Съюз,

лагерите също замират.

В Северна Корея обаче лагерите са надживели диктатора основоположник,

оцеляли са след смъртта на сина му,

и сега процъфтяват в третото поколение

тоталитарно управлеие, Ким Чен-ун.

Който е на около 28, 29. Съвпадение е, че с Шин

са на една и съща възраст.

Но както можете да видите на този слайд, лагерите

съществуват 2 пъти по-дълго от лагерите в Съветския Съюз,

12 пъти по-дълго от лагерите в хитлеристка Германия.

И причината е, че Северна Корея изглежда не губи апетита си

за жестокост към собствените си хора.

Сега те са толкова жестоки, колкото са били преди 50 години.

Управляват се по почти същия начин.

Историята на Шин е практическо изследване на тази жестокост.

Той е единственият човек.

единственият човек до сега, роден и израснал в лагер,

който излиза и разказва историята си.

Но неговата история не е само за държавно спонсориран садизъм.

Тя е история за рисковано бягство, за устойчивостта

на човешкия дух.

Пазачите в "Лагер 14" прекарват 23 години в опити да превърнат Шин

в гаснещ, податлив роб, и не успяват.

Не успяват, защото на него му провървява, когато става на 23.

В лагера идва новобранец, той е човек, отгледан в Пхенян.

Член на елита. Учил е в бившия Съветски Съюз.

Шин имал задача да научи Парк,новодошлият,

как да поправя шевни машини във фабрика за униформи.

Шин трябвало да доносничи за Парк, да разбере какво мисли

за управлението, и да докладва на началството.

Но за пръв път в живота си, вместо да доносничи,

Шин слушал това, което казвал Парк.

Парк му казал- инзвънредно съобщение,

че Земята е кръгла, което било новина за Шин.

Казал му, че съществуват Съединените Щати,

Южна Корея, Китай.

Но казал също, и ето това приковало интереса на Шин,

казал: "Ако излезеш от тук, ако излезеш от лагера

и отидеш в Китай, можеш да ядеш печено месо."

Това заинтригувало Шин. (Смях)

Започнал да мечтае за печено месо.

След няколко седмици попитал Шин...

Шин предложил на Парк да избягат заедно.

Парк приел.

На 2-ри февруари, 2005

те атакували оградата. Електрическата ограда.

Електрическата ограда, която огражда лагера.

Шин бил вътрешният човек в този опит за бягство.

Той трябвало пръв да стигне до оградата, а после Парк, който има повече знания

за външния свят за да го заведе в Китай.

За жалост, докато бягат към оградата, в снежната студена зимна вечер

Шин се подхлъзнал и паднал по лице

и Парк стигнал пръв до оградата.

Ударил го ток. Шин обаче не се подвоумил.

Пропълзял над тлеещото тяло на Парк и побягнал.

Външният човек в опита за бягство

за жалост лежал мъртъв при оградата.

Но все пак Шин, с комбинация от късмет,

мълчание и хитрост, намерил изход от Северна Корея след 30 дни.

За година и половина намерил път през Китай

и навлязъл в Южна Корея.

Две години по-късно заживява в Южна Каролина.

Яде в In-and-Out Burger, където според него се предлагат най-добрите бургери в САЩ.

(Смях)

Работи за ЛИНК, "Свобода в Северна Корея"

и като доброволец за човешките права.

Но времето му извън лагера не е на щастлив човек .

Все още се опитва да разбере какво е да си свободен.

Казва, че физически е навън, но психологически не е отвъд бодливата тел.

Едно от нещата, които ми е казвал

е, че се опитва да еволюира от животно в човешко същество.

Но много, много бавно.

Много бавно. Все още има сънища

за смъртта на майка си.

Ужасяващо е, че историята на Шин не е изолиран ужас.

Сега има други два проблема на приспособяването или скоро ще има.

Има 24,000 севернокорейци, които живеят в Южна Корея.

Почти всички от тях са отишли там през изминалите 12 години.

Почти всички от тях са прегледани от психолози и психиатри

в Южна Кореа, които казват, че буквално всички са клинично параноични,

което е уместно приспособление за живота в Северна Кореа- място, което бъка от агенти,

но сега им е много трудо да се приспособят към модерния живот.

Трудно различават критиката от предателството.

И има 24 милиона човека в Северна Кореа и ако страната колабира,

ще трябва да преминат през същото приспособление.

И никой не смята, че Северна Корея е на път да колабира,

но тоталитарните режими не са вечни.

И, някой ден, всички тези хора ще трябва да преминат през някаква версия

на това, през което Шин е преминал.

Причината Шин да ми разкаже ужасната си история

беше, че той иска да знаете,

че лагерите все още са действащи.

Все още развъждат деца. Все още ги учат да предават родителите си.

Той не вярва, че информацията за лагерите ще събори Северна Корея.

Но той премина през унижението да ми разкаже историята си

и пътува по света, говорейки за това,

защото вярва, че знанието е по-добро от невежеството.

Мого ви благодаря.

(Ръкопляскане)