Защо да си мислите, че сте грозни е лошо за вас?

Около 10 000 души на месец пишат в Гугъл фразата " Грозен/грозна ли съм?" Меган Рамзи, която е част от проекта за самочувствие "Гълъб" има чувството, че много от тях са млади момичета. С много обезпокоителната си реч, тя ни запознава с изненадващите въздействия, които може да укаже ниското самочувствие заради фигурата и имиджа -- от по-нисък успех от средния до по-често поемане на рискове с наркотици и алкохол. И, след това споделя важните неща, които всички ние можем да направим, за да разрушим тази реалност.

Това е племенницата ми, Стела.

Току-що навърши годинка и почна да ходи.

Ходи по страхотния начин
присъщ за децата на годинка,

клати се, телцето се мърда
твърде бързо за крачетата.

Направо чудесно.

Едно от любимите ѝ
занимания в момента

е да се гледа в огледалото.

Направо обожава отражението си.

Кикоти се, пищи и си дава
онези големи, мокри целувки.

Прекрасно е.

Изглежда, всичките ѝ приятелки го правят
и майка ми казва, че и аз съм го правила,

и това ме накара да се замисля:

Кога спрях да го правя?

Кога внезапно не е добре да обожаваш
начина, по който изглеждаш?

Защото очевидно ние не го обожаваме.

Десет хиляди души на месец
пишат в Гугъл

" Грозен/Грозна ли съм?"

Това е Фей. Фей е на 13 и живее
в Денвър.

И като всички тийнейджъри, просто иска
да я харесат и да се впише.

Събота вечер е.

Тя се подготвя за идната седмица
в училище.

Някак се страхува
и е малко объркана, защото

въпреки че майка ѝ и казва постоянно,

че е красива,

всеки ден в училище, някой ѝ казва,
че е грозна.

Понеже мнението на майка ѝ е различно
от това на приятелите ѝ

в училище и на връстниците ѝ,

тя не знае на кого да вярва.

Затова, тя се записва на видео.
Пуска го в YouTube

и моли хората да оставят коментар:

" Хубава ли съм или съм грозна?"

До сега, Фей е получила
над 13 000 коментара.

Някои от тях са толкова гадни,
че не искам да се сещам за тях.

Това е обикновена тийнейджърка
изглеждаща нормално, която получава отзиви

в един от най-емоционално уязвимите
моменти в живота си.

Хиляди хора пускат такива видеа,

най-вече тийнейджърки,
за да стигнат до нас.

Но, какво ги кара да правят това?

Ами, днешните тийнейджъри рядко са сами.

Те са под натиск да са онлайн
и на разположение непрекъснато,

говорят, пращат съобщения, коментари,
харесват, споделят, постват --

това няма край.

Никога преди не сме били по-свързани,

така постоянно, така мигновенно,
така млади.

И както ми каза една майка, все едно
има парти в спалнята им всяка вечер.

Просто няма уединение.

Социалният натиск, който върви с това
е безмилостен.

Тази винаги-онлайн среда приучава
децата ни да се ценят

въз основа на броя харесвания

и видовете коментари,
които получават.

Няма разделение между живота
онлайн и офлайн.

Наистина е трудно да се направи разлика
между това кое е истинско и кое не е.

И също така е наистина трудно
да се направи разлика между автентичното

и дигитално манипулираното.

Кое е важен момент в живота и кое
е нормално в контекста на ежедневието.

Откъде черпят вдъхновение?

Ами, виждате видовете изображения,
които заливат виртуалните дневници

на момичетата днес.

Модели с размер нула все още
преобладават на нашите подиуми.

Боядисването сега е рутина.

А тенденциите са
#thinspiration, #thighgap,

#bikinibridge и #proana.

За тези, които не знаят, #proana значи
про-анорексия.

Тези тенденции са свързани със
стереотипите и явното обективизиране

на жените в съвременната
популярна култура.

Не е трудно да се види по какво
се сравняват момичетата.

Но, и момчетата се поддават на това.

Стремеж към изваяната челюст и плочки
като на спортисти подобни на супергерои

и плейбой музикални творци.

Но, какво лошо има във всичко това?

Със сигурност искаме децата ни
да станат здрави и уравновесени личности.

Но, в култура обсебена от имиджа,
приучаваме децата си

да прекарват повече време и да мислят
повече за външния си вид

за сметка на всичките други аспекти
на тяхната идентичност.

Затова, неща като техните взаимоотношения, развитието на физическите им способности,

ученето им и т.н. страдат.

Шест от 10 момичета избират
да не направят нещо, защото смятат,

че не изглеждат достатъчно добре.

Не става дума за обикновени дейности.

Това са дейности важни за
изграждането им като хора

и като участници в обществото,
и работната сила.

Тридесет и един процента, почти един от
трима тийнеджъри, стоят настрана

от училищните дебати. Не участват

в дебатите в класната стая, защото

не искат да привличат внимание заради
външния си вид.

Един от петима въобще не влизат в час

в дните, когато се чувстват зле заради
вида си.

Става ли дума за изпити,

Смяташ ли, че не изглеждаш
достатъчно добре,

особено ако смяташ, че не си
достатъчно слаба,

средно ще имаш по-нисък успех

от връстниците ти,
които не се тревожат за това.

Този отговор се повтаря из Финландия, САЩ

и Китай, и това е вярно без значение
колко тежиш всъщност.

За да съм супер ясна, говорим за

начина, по който мислиш, че изглеждаш,
не как изглеждаш в действителност.

Ниското самочувствие
подкопава академичното постижение.

Но, също така уврежда здравето.

Юношите с ниско самочувствие
заради фигурата спортуват по-малко,

ядат по-мако плодове и зеленчуци,

участват в повече практики за контрол
на нездравословното тегло,

които може да доведат
до хранителни разтройства.

Те имат по-ниско самочувствие.

По-лесно се вляят от
хората около тях

и има по-голям риск да се депресират.

Ние всички смятаме, че заради тези причини
те поемат повече рискове

с неща като алкохол и наркотици;

крайни диети, пластични операции,
по-ранен секс без предпазни средства

и самонараняване.

Стремежът към перфектното тяло указва
натиск над нашето здравеопазване

и струва на министерствата ни милиарди
долари всяка година.

А ние не надживяваме това.

Жените, които смятат, че са
с наднормено тегло -- отново,

без значение дали е така или не --

по-често отсъстват от работа без
уважителни причини.

Седемнадесет процента от жените

не биха се появили на
интервю за работа

в ден, в който не се чувстват уверени
относно външния си вид.

Помислете какво причинява това

на нашата икономика.

Ако може да преодолеем това, каква

възможност ще имаме.

В интерес на всеки един от нас

е да отключим този потенциал.

Но, как да направим това?

Ами, само с говорене стигате до тук.

Това само по себе си не е достатъчно.

Ако искате промяна,

трябва да направите нещо.

Ние научихме, че има три
ключови начина:

Първият е да възпитаваме увереност
относно тялото.

Трябва да помогнем на юношите
да развият

стратегии за преодоляване на натиска
свързан с имиджа

и да изградят самочувствието си.

Добрата новина е, че има

много програми, за да направят това.

Лошата новина е, че повечето от тях
не стават.

Бях шокирана, когато разбрах,
че много добронамерени

програми всъщност без да искат

влошават положението.

Затова, искаме много добре
да се уверим,

че програмите, които получават нашите деца

не само указват положително,

но също така и трайно влияние.

Проучването сочи,
че най-добрите програми

са насочени към шест
ключови фактора:

Първият е влиянието на семейството,
приятелите и взаимоотношенията.

Вторият е медиите и културата
на знаменитостите,

как да се справят с дразгите
и тормоза в училище,

начина, по който се съревноваваме
и сравняваме един с друг

въз основа на външния вид,

говорим за външността -- някои хора

наричат това "приказки за фигурата"
или "приказки за тлъстините" --

и накрая, основите на уважението

и грижата за себе си.

Тези шест неща са важни
отправни точки

за всеки, който иска сериозно
да образова

относно увереността, относно фигурата
и това да дава резултат.

Образованието е важно,

но, справянето с този проблем ще

означава всеки един от нас

да излезе напред и да е по-добър
модел за подражание

за жените и момичетата в нашия живот.

Предизвикваме статуквото относно как

се гледа и се говори за жените
в обкръжението ни.

Не е хубаво, че преценяваме приноса

на нашите политици по прическите им

или размера на бюстовете им,

или да правим заключение, че
решителността или успеха

на олимпийска състезателка е заради това,
че не е хубавица.

Трябва да започнем да преценяваме хората
по това какво правят,

не как изглеждат.

Всички можем да започнем като поемаме
отговорност за различните снимки

и коментари, които постваме

в собствените ни социални мрежи.

Можем да правим комплименти на хората
заради усилията

и постъпките им,

а не заради външния им вид.

И, нека ви попитам,

кога беше последния път, когато

целунахте огледало?

В края на краищата,
трябва да работим заедно

като общности, като правителства

и като служби, за да променим наистина
тази наша култура,

за да може нашите деца да пораснат
като ценят цялата си същност,

като ценят индивидуалността,
разнообразието, включването.

Трябва да поставим на пиедестал хората,

които наистина имат силата да променят,
за да променим

истинския свят.

Да им дадем ефирно време,
защото само тогава

ще създадем един различен свят.

Свят, където нашите деца
са свободни да станат

най-добрите версии на самите себе си,

където начина, по който
мислят, че изглеждат

никога няма да ги спре да са
такива каквито са

или да постигнат каквото поискат
в живота.

Помислете какво би означавало това
за някого в живота ви.

За кого се сетихте?

За съпругата си ли?

За сестра си?

За дъщеря си?

За племенницата си?

За приятелката си? Може да е жената,
която седи на две места

от вас днес.

Какво би означавало това за нея

ако бе свободна от този глас

на нейния вътрешен критик,
който се заяжда с нея, че

краката и трябва да са по-дълги,
бедрата по-слаби, корема по-малък,

стъпалата по-малки?

Какво би означавало това за нея ако
ние превъзмогнем това

и по този начин отключим
нейния потенциал?

Сега, манията на нашата култура

по имиджа спира всички нас.

Но, нека покажем истината
на нашите деца.

Нека им покажем, че начина,
по който изглеждаш

е само една част от твоята
идентичност

и истината е, че ние ги обичаме

заради това, което са

и това, което правят,

и начина, по който ни карат
да се чувстваме.

Нека градим самочувствие
в нашите училищни програми.

Нека всеки един от нас промени начина,

по който говорим и се сравняваме
с другите хора.

И, нека работим заедно като общност,

от обикновените хора до управниците,

за да може щастливите дечица на годинка

днес да станат уверените

творци на промяната утре.

Да направим това.

(Аплодисменти)