Дейвид Кели: Как да изградите творческа увереност

Учениците в училището ви разделени ли са на "творци" и практични ученици? Все пак, Дейвид Кели уверено предполага, че творчеството не е запазено поле на избранници. Като разказва истории от своята легендарна творческа кариера и за живота си, той предлага начини да се изгради увереността да създавате... (От сесията на Дизайн студио на TED2012, с домакини Чий Пърлмен и Дейвид Рокуел).

Искам да ви разкажа днес

за творческата увереност.

Ще се върна в трети клас,

в училището Оукдейл в Барбертън, Охайо.

Спомням си, че един ден, най-добрият ми приятел Браян работеше върху проект.

Правеше кон от глина,

който учителят ни пазеше под умивалника.

В един момент, едно от момичетата, което стоеше до масата му,

виждайки какво прави той,

се наклони и му каза:

"Това е ужасно. Въобще не прилича на кон."

Брайян сви рамене.

Смачка глинения кон и го хвърли в кошчето за боклук.

Никога след това не видях Брайян да прави такъв проект.

Чудя се, колко често се случва това.

Изглежда, че когато разказах историята за Брайян на класа ми,

много от учениците искаха да дойдат след часа

и да ми разкажат за подобни техни преживявания,

как учител ги е накарал да мълчат

или как ученик е бил особено жесток с тях.

В този момент някои от тях мислеха

за себе си, като творци.

Разбрах, че спомена за това, което се случва в детството

се вгражда и става вроден,

дори когато сме пораснали.

Виждаме много такива примери.

Когато имаме работилница

или клиенти, които работят с нас,

накрая достигаме в определен момент на процеса,

когато той се повтаря или е неконвенционален.

Накрая тези важни директори взимат своите смарт телефони

и казват, че трябва да проведат наистина важни телефонни разговори

и се отправят към изхода.

Те се чувстват неудобно.

Когато ги проследим и ги попитаме, какво става,

ви отговарят нещо като: "Просто не съм творчески тип."

Но знаете, че това не е вярно.

Ако бъдат въвлечени в процеса,

ще направят удивителни неща

и ще изненадат себе си, колко иновативни

са те и екипите им.

Размишлявах върху страха от оценяване който имаме.

Вие не правите нищо, страхувате се, че ще бъдете оценени.

Ще бъдете оценени, ако не кажете правилното творческо изречение,

Разбрах нещо много важно,

когато се срещнах с психолога Алберт Бандура.

Не знам дали познавате Алберт Бандура.

Но ако отидете в Уикипедия,

там е написано, че той е най-големият психолог в историята -

като Фройд, Скинер, някой друг и Бандура.

Бандура е на 86 г. и все още работи в Станфорд.

Той е чудесен човек.

Срещнах се с него,

защото от дълго време той работеше върху фобиите,

от които много се интересувам.

Той беше разработил този начин, този вид методология,

която лекува хората за много кратко време.

За четири часа той беше излекувал много хора, които имаха фобии.

Разговаряхме за змии.

но разговаряхме за змии и за страха от змии като фобия.

Беше наистина приятно, наистина интересно.

Той ми каза, че кани човек за опит

и казва: "Знаете ли, в съседната стая има змия.

и ние ще влезем там."

На което, той каза, че повечето хора отговарят:

"По дяволите, не. Не влизам там

в никакъв случай, ако има змия."

Но Бандура е разработил стъпка по стъпка процес, който е много успешен.

Той завежда хората до това двупосочно огледало,

в което се вижда стаята, в която има змия

и те се успокояват.

След това, чрез серия от стъпки,

той ги завежда и те застават на вратата, която е отворена,

и гледат в стаята.

И той ги успокоява с това.

Следват още стъпки на процеса, бебешки стъпки,

те влизат в стаята, носят кожена ръкавица, като ръкавица на оксиженист

и накрая докосват змията.

Когато докоснат змията,

Всъщност, всичко е повече от чудесно.

Тези хора, които през целия си живот са се страхували от змии,

казват неща като:

"Погледнете колко е хубава тази змия."

Те я държат в скута си.

Бандура нарича този процес "направлявано майсторство".

Харесвам този термин: направлявано майсторство.

Случва се нещо друго,

хората, които са минали през процеса и са докоснали змията,

се тревожат по-малко за други неща в живота.

Те са по-упорити, по-постоянни са

и са по-гъвкави при неуспех.

Те просто получават нова увереност .

Бандура нарича тази увереност самоефективност -

чувството, че можете да промените света

и че можете да постигнете това, което искате да направите.

Срещата ми с Бандура беше наистина пречистваща за мен,

защото разбрах, че този известен учен

е документирал и научно доказал

нещо, което сме видяли да се случва през последните 30 години.

Това, че можем да заведем хора, които са се страхували, че не са уверени

и можем да ги накараме да преминат серия от стъпки,

като серия от малък успех

и те да превърнат страха си в нещо познато и да изненадат себе си.

Тази трансформация е удивителна.

Виждаме я през цялото време в училище.

Хора от различни видове области

мислят, че са само аналитични.

Те влизат и минават през процеса, през процеса ни,

изграждат увереност и мислят за себе си по различен начин.

Те са емоционално въодушевени,

поради факта, че

мислят за себе си като за творчески хора.

Мисля, че едно от нещата, които ще направя днес,

е да ви покажа какво представлява това пътешествие.

За мен, това пътешествие изглежда като Дъг Диец.

Дъг Диец е човек на техниката.

Той проектира оборудване за медицински изображения,

голямо оборудване за медицински изображения.

Работеше в GE и имаше фантастична кариера.

Но в един момент изпадна в криза.

Беше в болницата, разглеждайки една от неговите MRI машини в употреба,

когато видя младо семейство.

Това беше малко момиче

и това малко момиче плачеше и беше ужасено.

Дъг беше разочарован да научи,

че почти 80 процента от педиатричните пациенти в болницата

трябва да взимат успокоителни, за да бъдат прегледани с MRI машина.

Дъг беше наистина разочарован,

защото беше горд от това, което правеше.

С тази машина той спасяваше живота на хората.

Но това, което наистина го засегна, беше да види страха,

който тази машина причиняваше на децата.

По това време той беше в училището в Станфорд, където учеше.

Той учеше за процеса ни,

за начина на мислене, за емпатия,

за итеративни прототипи.

Той ще използва новите си знания,

за да направи нещо необикновено.

Ще препроектира цялата машина за сканиране.

Ето какво той изобрети.

Превърна я в забавление за децата.

Боядиса стените и машината,

и накара операторите да бъдат обучени от хора, запознати с третиране на деца,

като например хора от музей за деца.

Сега, когато идва дете, това е приятно преживяване.

Говорят му за шума и движението на кораб.

Когато те идват, му казват:

"Добре, ще се качиш на пиратски кораб,

но ще мълчиш, защото не искаме пиратите да те намерят."

И резултатите бяха изненадващи.

От около 80 процента деца, които трябваше да взимат успокоителни,

сега около 10 процента от децата трябва да вземат успокоителни.

Болницата и GE също бяха доволни.

Защото не трябваше да се вика анестезиолог всеки път,

повече деца на ден можеха да минат през машината.

Количествените резултати бяха страхотни.

Но резултатите на Дъг, за които той се грижеше, бяха много по-качествени.

Той беше с една от майките,

която чакаше детето й да излезе от скенера.

Когато малкото момиче излезе от скенера,

то изтича при майка си и каза:

"Мамо, можем ли да дойдем пак утре?"

(Смях)

Чувал съм много пъти Дъг да разказва историята

на своята трансформация

и революционния модел, който беше резултат от нея,

но никога не съм го виждал да разказва историята за малкото момиче

без сълзи в очите си.

Историята на Дъг се случва в болница.

Зная малко за болниците.

Преди няколко години имах бучка на врата си

и беше мой ред да отида до MRI машина.

Бише рак. Злокачествен.

Казаха ми, че шансът да оживея е 40 процента.

Докато чакате заедно с другите пациети по пижама,

всички от които са бледи и слаби

и чакате за реда ви да бъдете сканирани,

си мислите за много неща.

Най-често си задавате въпроса: "Ще оживея ли?"

Много мислех за това,

какъв ще бъде живота на дъщеря ми, когато умра.

Но си мислите и за други неща.

Много си мислех, за това, какво оставям след себе си.

Какво е призванието ми? Какво трябва да правя?

Бях щастлив, защото имах много избори.

Работех в областта на здравеопазването,

основните класове, и за развиващите се страни.

Имаше много проекти, по които да работя.

Но се отказах и се оттдадох

да правя това, което най-много исках -

да помагам на колкото може повече хора

да си възвърнат творческата увереност, която са загубили.

Ако оживея, това е, което искам да правя.

Както знаете, оживях.

(Смях)

(Аплодисменти)

Наистина вярвам,

че когато хората получат тази увереност

и виждаме това през цялото време в училището и в IDEO -

те започват да работят върху неща, които наистина са важни.

Виждаме хора да спират да вършат това, което правят и да отиват в друга насока.

Виждаме ги да измислят по-интересни и просто повече идеи

и те могат да изберат най-добрата идея.

Те просто взимат по-добри решения.

Зная, че в TED се разказва за неща, променящи света.

Всеки може да предложи нещо, което променя света.

Ако искам да преложа нещо, това е то. Да помогна това да се случи.

Надявам се, че ще ме придружите в търсенето ми -

вие като мислени водачи.

Ще бъде наистина страхотно, ако не позволявате на хората да разделят света

на творци и не-творци, като че ли това е нещо, дадено от Господ

и ще накарате хората да разберат, че те са творци по природа.

И тези хора трябва да оставят идеите им да се развиват.

Те трябва да придобият това, което Бандура нарича самоефективност,

да можете да направите това, което искате

и да придобиете творческа увереност,

и да докоснете змията.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)