30-годишна история на бъдещето

Създателят на MIT Медия Лаб, Никълъс Негропонте ви повежда на пътуване през последните 30 години в технологията. Създател на съвършени прогнози, той подчертава интерфейсите и иновациите, които е предвидил през 70-те и 80-те, които не се приемат добре тогава, но са широкоразпространени днес. Той ви оставя с една последна (абсурдна? блестяща?) прогноза за бъдещите 30 години.

(Видео) Никълъс Негропонте:
Може ли да превключим на видео диска,

който е в режим Play?

Заинтересован съм как гледате
на хората и компютрите заедно.

Ще използваме TV екраните
или техните еквиваленти

за електронните книги
на бъдещето.

(Музика, разговор)

Много се интересувам от тъч
сензитивните дисплеи,

хай-тех, хай-тъч, без да трябва да
повдигате пръстите си, за да ги използвате.

Има и друг вариант,
където компютрите

докосват хората: такива за носене,
физическо носене.

Изведнъж на 11-ти септември,

светът стана по-голям.

НН: Благодаря ви. (Аплодисменти)

Благодаря.

Когато ме помолиха
да направя това,

също така ме помолиха да прегледам
всички 14 TED лекции,

които съм дал,

хронологично.

Първата беше два часа.

Втората беше един час

и след това станаха половин час

и единственото, което забелязах, беше,
че плешивината ми ставаше все по-голяма.

(Смях)

Представете си, че виждате живота си,
30 години от него, да минава

и беше, най-малкото,

за мен, доста шокиращо преживяване.

Това, което ще се опитам да
направя във времето си,

е да се опитам да споделя
с вас какво се случи

по време на тези 30 години

и след това, също така,
да направя прогноза

и да ви кажа малко

за това, какво ще правя в бъдеще.

Поставям слайд

там, където TED1 навлезе в живота ми.

Това е доста значимо,

защото преди това имах
15 години проучване,

така че имах за какво да говоря,
беше лесно.

Не бях Фидел Кастро,

за да мога да говоря два часа

или Бъки Фулър.

Имах материал от 15 години

и Медия Лаб тъкмо щеше да стартира.

Това беше лесно.

Но има няколко неща

за този период

и какво се случи, които са

наистина доста важни.

Едно е, че

беше период, когато компютрите

не бяха все още за хората.

И другото, което някакси се случи

по това време е, че

нас ни смятаха
за страхливи компютърни специалисти.

Не ни вземаха насериозно.

Това, което ще ви покажа е,
в ретроспект,

много по-интересно и
много по-добре прието

от тогава.

Ще характеризирам годините

и дори ще се върна

към един от много ранните ми проекти

и това беше от типа неща,
които правех през 60-те:

много директна манипулация,

бях много вдъхновен,
докато учех архитектура,

от архитекта Моше Сафди

и можете да видите, че дори
построихме роботи,

които могат да построят структури,
подобни на естествена среда.

И това за мен не беше

все още Медия Лаб,

но беше началото на това,
което щях да нарека

сензорно изчисляване,

избрах пръстите

частично, защото всички мислеха,
че е глупаво.

Статии бяха публикувани

за това колко е глупаво
да се използват пръсти

Три причини: Първата беше, че бяха
с ниска резолюция.

Другата е, че ръката ви може да закрие

това, което искате да видите

и третата, която спечели,

бе че пръстите ви ще изцапат екрана

и поради това, пръстите ви
никога няма да са

нещо, което бихте използвали.

И това бе устройство,
което създадохме през 70-те,

което никога не беше докосвано.

То не беше просто чувствително
на докосване,

а също така и на натиск.

(Видео) Глас: Постави жълт кръг тук.

НН: По-късен труд, а и това беше
преди TED1 --

(Видео) Глас: Премести това на запад
от диаманта.

Създай голям зелен кръг тук.

Човек: О, по дяволите.

НН: -- интерфейсът трябваше да се
създаде последователно,

така че когато говорите и посочвате

да имате, ако искате,

няколко канала.

Ентебе се случи.

1976, Air France беше отвлечен,

придвижен до Ентебе,

а израелците не само извършиха
невероятно спасяване,

те го направиха благодарение на това,
че бяха практикували

върху физически модел на летището,

защото бяха построили летището,

така че построиха модел в пустинята

и когато пристигнаха в Ентебе,

знаеха къде да отидат, защото
всъщност са били там.

Американското правителство
попита някои от нас, през '76-та,

дали можем да направим реплика
на това компютърно

и разбира се някои, като мен,
казаха да.

Веднага получихме договор,

Министерството на отбраната

и ние построихме този камион
и тази платформа.

Направихме някаква симулация,

защото имахме видео дискове

и отново, това беше 76-та.

След това, след много години,

имаме този камион

и имаме Google Maps.

Все още хората мислеха,

не, това не е сериозна компютърна наука

и беше човек на име Джери Уизнър,

който беше ректор на MIT,

който мислеше, че е
компютърна наука.

Един от ключовете за всеки,

който иска да започне нещо в живота:

Уверете се, че шефът ви е част от него.

Когато създавах Медия Лаб,

беше все едно имах горила
на предната седалка.

Ако ви спрат за превишена скорост

и полицаят погледне през прозореца,

и види кой е на предната седалка

и каже: "О, продължавайте, господине."

И така ние можахме

и това е симпатично, всъщност,
устройство, между другото.

Това беше лещовидна снимка
на Джери Уизнър,

в която единственото нещо,
което бе променено в снимката

бяха устните.

И когато осцилирате това
малко парченце

от лещовидна хартия с тази снимка,

ще бъде синк на устни

с нулева честота.

Това беше телеконферентна система
с нулева честота

по това време.

Това беше на Медия Лаб --

това казахме, че ще направим,

че светът на компютрите, издателствата

и т.н. ще се съберат заедно.

Отново, не беше общоприето,

но беше голяма част от TED в ранните дни.

И натам се бяхме запътили.

Това създаде Медия Лаб.

Едно от нещата за възрастта

е, че можете да кажете с голяма увереност,

че съм бил в бъдещето.

Бил съм там, всъщност, много пъти.

И причината да казвам това е

колко пъти съм казвал в живота си,

"О, това ще се случи след 10 години,"

и след 10 години се случва.

А след това казвате, "О,
това ще се случи след пет години."

И минават пет години.

Казвам това, тъй като съм чувствал,

че съм бил в това положение много пъти

и едно от най-цитираните неща,

което някога съм казвал,

е, че изчисленията не се
отнасят до компютрите

и това не получи достатъчно внимание,

а след това започна да получава.

Започна, защото хората разбраха,

че средството не е посланието.

Причината, поради която
показвам тази кола

на този доста грозен слайд,

е просто отново да ви
разкажа историята,

която определи част от живота ми.

Това е мой студент,

който беше защитил докторантура,
наречена "Шофьорът от задната седалка."

Беше в ранния период на GPS,

колата знаеше къде е

и даваше аудио инструкции

на шофьора, кога да завие надясно,
кога да завие наляво и т.н.

Излиза, че има много неща

в тези инструкции, които тогава

са били доста голямо предизвикателство,

като какво означава това,
да поема следващата вдясно?

Ами, ако излизате на улица,

следващата вдясно сигурно е
тази, която следва,

имаше много проблеми

и студентът написа прекрасна теза,

а патентният офис на MIT каза
"Не го патентовайте.

Никога няма да го приемат.

Пречките са прекалено много.

Ще има проблеми със застраховките.

Не го патентовайте."

И ние не го направихме,

но показва как хората, отново,
понякога,

не обръщат внимание какво се случва.

Някои разработки, просто
ще премина набързо през тези,

много сензорни неща.

Може би разпознавате младия Йо-Йо Ма

и проследяването на тялото му
за свирене

на чело или хиперчело.

Тези хора буквално вървяха
така през цялото време.

Това сега е малко по-дискретно

и малко по-разпространено.

И след това има поне трима герои,

които искам набързо да спомена.

Марвин Мински, който ме научи много

за здравия разум

и ще говоря набързо за Мюриъл Куупър,

която беше много важна за
Рики Уърман

и за TED и всъщност,
когато тя се качи на сцената,

тя каза, първото нещо,
което каза бе,

"Запознах Рики с Ники."

А никой не ме нарича Ники

и никой не нарича Ричард Рики,

така че никой не знаеше
за кого говори тя.

И след това, разбира се,
Сиймор Пепърт,

който е човекът, който каза,

"Не можете да мислите за мисленето,

освен ако не мислите за мисленето
за нещо."

И това всъщност е -- можете
да разсъждавате върху това по-късно.

Това е доста смислено заявление.

Показвам ви някои слайдове,

които бяха от TED2,

малко глупави слайдове, може би.

Тогава считах, че телевизията се
отнася осново за дисплеите.

Отново, бяхме минали TED1,

но горе-долу по времето на TED2

и това, което искам да спомена тук е.

въпреки че можете да си преставите

интелигентност в устройството,

поглеждам към някои от разработките,

които са направени за Интернета на нещата

и мисля, че е доста патетично,

защото това, което се случи е,
че хората вземат

панела на печката и го слагат
на мобилния ви телефон

или ключа на вратата
на мобилния ви телефон,

просто го вземат и ви го дават

и всъщност, това е,
което не искате.

Искате да сложите пиле в печката

и печката казва, "Аха, това е пиле,"

и сготвя пилето.

"О, готви пилето за Никълъс,

а той го обича по този и този начин."

И така интелигентността,
вместо да е в устройството,

днес сме започнали

да я прехвърляме обратно
към мобилния телефон

или по-близо до потребителя,

не много просветено виждане

за Интернета на нещата.

Телевизията, отново, телевизията,
както казах днес,

която беше през 1990

и телевизията на утрешния ден,

ще изглеждат по подобен начин.

Отново, хората, но те се смееха цинично,

те не се смееха с одобрение.

Телекомуникациите през 90-те,

Джордж Гилдър реши да нарече
тази диаграма

Превключвателят на Негропонте.

Може би съм по-малко известен от Джордж,

така че, когато той я нарече Превключвателят
на Негропонте, така и остана,

но идеята за нещата, които се
появяват на земята

и отиват във въздуха и нещата
от въздуха,

които отиват в земята,

се е изчерпала.

Това е оригиналният слайд
от онази година

и е проработил
с безропотно подчинение.

Започнахме списанието Wired.

Някои хора, помня, че споделяхме

периодично мястото на рецепцията,

и някой родител се обаждаше ядосан,
че синът му

се е отказал от абонамента за
Sports Illustrated,

за да се абонира за Wired,

и той казваше, "Да не би да сте
някое порно списание?"

и не можеше да разбере
защо синът му

ще бъде заинтересован от Wired,
по какъвто и да е начин.

Ще премина през това малко по-бързо.

Това е любимото ми, 1995,

задната корица на списание Newsweek.

Окей. Прочетете го. (Смях)
["Никълъс Негропонте, директор
на MIT Медия Лаб,

предвижда, че скоро ще купуваме книги
и вестници направо от интернет. Да бе да."]

Трябва да признаете, че ви доставя,

поне на мен ми доставя удоволствие,

когато някой каже
колко точно грешите.

"Да бъдеш дигитален" излезе.

За мен, това ми даде възможност

да бъда повече в търговската преса

и да предоставя това на публиката,

също така ни позволи да построим
новата Медия Лаб,

която, ако не сте виждали,
можете да посетите,

защото е прекрасно творение
на архитектурата,

освен, че е чудесно място за работа.

И така, това са нещата,
които сме казвали в тези TED лекции.
[Днес, мултимедията е десктоп или
преживяване във всекидневната, защото
устройството е прекалено голямо.

Това ще се промени драматично с малки, тънки
дисплеи с висока резолюция.]

Стигнахме до тях.

Очаквах го всяка година.

Беше партито, което Рики Уърман
никога не беше правил,

в смисъл, че покани много
от старите си приятели,

включително и мен.

И тогава нещо за мен се промени

по доста значим начин.

Започнах да се занимавам повече с
компютри и обучение

и под влиянието на Сиймор,

но основно с поглед към обучението

като нещо, което е много близко

до компютърното програмиране.

Когато пишете компютърна програма,

трябва не просто да изброите нещата

и да вземете алгоритъм

и да го превърнете в
набор от инструкции,

но когато има бъг, а всички програми
имат бъгове,

трябва да го отстраните.

Трябва да изследвате, да промените,

след това да пуснете наново,

да повторите,

а това повторение е наистина

много, много близко до обучението.

Това доведе до моята работа
със Сиймор

на места като Камбоджа

и стартирането на
Лаптоп за всяко дете,

Има много TED лекции
за Лаптоп за всяко дете,

така че ще премина през това
много бързо,

но ни даде възможността

да направим нещо в сравнително
голям мащаб

в сферата на обучението, развитието
и компютърните технологии.

Много малко хора знаят, че
Лаптоп за всяко дете

беше проект за $1 милион

и беше, поне по времето на
седемте години, когато го ръководех,

но още по-важно, Световната банка,

не допринесе с нищо за това,
също така и USAID.

Бяха основно държавите,
използващи своите резерви,

което беше много интересно,

поне за мен беше много интересно

по отношение на това,
което планирах да правя по-нататък.

Това са различните места,
където се случваше.

След това експериментирах

и експериментът беше в Етиопия.

И това е експериментът.

Експериментът е,

може ли да се провежда обучение
на местата, където няма училища.

Оставихме таблети

без инструкции

и оставихме децата да се досетят сами.

И за кратко време,

те не само

го включиха и използваха по
50 приложения всяко дете

в рамките на пет дни,

те се научиха да пеят песничката "ABC"
за две седмици,

но те също така хакнаха
Андроид за шест месеца.

Това изглеждаше достатъчно интересно.

Това е може би най-добрата снимка,
която имам.

Детето от ваше дясно,

някакси се самономинира за учител.

Погледнете детето отляво
и т.н.

Няма възрастни, участващи в това.

И така, казах, можем ли да направим това

в по-голям мащаб?

И какво липсва?

Децата дават пресконференция
в този момент

и пишат в прахта.

И отговорът е, какво липсва?

И ще пропусна прогнозата си, всъщност,

защото времето ми свършва

и тук е въпросът, какво ще стане?

Мисля, че предизвикателството

е да се свържат последния
милиард хора

и свързването на последния милиард

е много по-различно от това
да се свърже следващия милиард,

и причината да е различно

е, че следващия милиард

са някакси като плодове на
най-долните клони,

но последният милиард се
намират в изостанали райони.

Да живееш в изостанал район и
да си беден

са две много различни неща.

Бедността се създава от нашето общество

и хората в тази общност изобщо не са бедни

по един и същ начин.

Те може да са примитивни,

но начин да подходим и
да се свържем с тях,

историята на Лаптоп за всяко дете

и експериментът в Етиопия,

ме доведоха до убеждението,
че всъщност можем

да направим това
в много кратък период от време.

И така моят план

и за съжаление не можах

до този момент да убедя партньорите си

да ми позволят да ги обявя,

е да направя това със
стационарен сателит.

Има много причини,

поради които стационарните сателити
не са най-доброто нещо,

но има много причини,
поради които са,

и за два милиарда долара

можете да свържете много повече от
100 милиона човека,

но причината, поради която избрах два,

и ще оставя това като последен слайд,

е, че два милиона долара

са парите, които харчехме

в Афганистан

всяка седмица.

И ако можем да свържем

Африка и последния милиард хора

за цифри като тази,

трябва да го направим.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Остани там. Остани там.

НН: Ще ми дадеш допълнително време?

КА: Не. Това беше доста хитро, доста хитро.

Добре го изигра.

Никълъс, каква е прогнозата ти?

(Смях)

НН: Благодаря, че попита.

Ще ти кажа каква е прогнозата ми

и моята прогноза, и това е прогноза,

защото ще е след 30 години.
Аз няма да съм тук.

Но едно от нещата за научаването
как да се чете,

консумираме много

информация посредством очите си,

и това може би е доста
неефективен канал.

Моята прогноза е, че ние
ще поглъщаме информация.

Ще глътнете хапче и ще знаете английски.

Ще глътнете хапче и
ще знаете Шекспир.

И това ще става чрез кръвообращението.

Веднъж попаднало в кръвообращението ви,

то преминава и стига до мозъка

и след като разбере, че това е мозъка

в различните части,

то ще го депозира в правилните части.

Така, че да се смели.

КА: Да не би да си бил
с Рей Кързуейл, случайно?

НН: Не, но бях с Ед Бойдън

и с един от лекторите,

който е тук, Хю Хър

и още няколко души.

Това не е толкова нереално,

значи след 30 години.

КА: Ще проверим.

Ще се върнем и ще пуснем това видео
след 30 години

и всички ще вземем червеното хапче.

Ами, благодаря ви за това.

Никълъс Негропонте.

НН: Благодаря ви.

(Аплодисменти)