Не убивайте езика си

В тази презентация, Сузане Талхук призовава съживяването на арабския език чрез модернизирането му и използването му като креативно средство. Нейният труд е съсредоточен върху възвръщането на идентичността на арабско говорещия свят и към премахването на комплекса породен от чувството на по-низко положение и статус.

Добро утро!

Будни ли сте?

Взеха ми табелката с името, но исках да ви питам,

някой тук да си написа името на табелката на арабски?

Който и да е? Никой? Добре, няма проблем.

Едно време, не много отдавна

бях на ресторант с приятел и си поръчвах храна.

Погледнах сервитьора и казах:

"Имате ли меню?"; (на арабски)

Погледна ме странно, мислейки си, че не е чул правилно.

Каза "Моля?"; (на английски).

Аз отговорих: "Менюто, моля"; (на арабски).

Той ми отговори: "Не знаете ли как се казва на английски?"

"Знам";.

Той каза: "Не, казва се 'меню' (английски) или 'меню' (френски)";.

Правилно ли го произнесох на френски?

"Ела, ела, обслужи тази клиентка!" каза сервитьорът.

Беше отвратен от разговора си с мен. Сякаш си казваше:

"Дори това да беше последното момиче на света нямаше да я погледна!"

Какво е значението на това да кажеш 'меню' на арабски?

Две думи накараха един млад ливанец да осъди едно момиче като неразвита

и невежа.

Как може тя да говори по този начин?

В този момент се замислих.

Ядосах се.

Наистина боли!

Отказано ми е правото да говоря собствения си език в собствената си държава?!

Къде може да се случи това?

Как стигнахме до тук?

Е, докато сме на тази тема, има много хора, като мен,

които в даден етап от живота си, недоброволно се отказват от всичко,

което им се е случило в миналото,

само, за да кажат, че са 'модерни'

и 'цивилизовани'.

Трябва ли да забравя цялата си култура, мисли,

интелект и спомени?

Спомените от детството може и да са най-хубавите, които имаме от войната!

Трябва ли да забравя всичко, което съм научила на арабски, само и само да се подчиня?

Да бъда една от тях?

Къде е логиката в това?

Въпреки това се опитах да го разбера.

Не исках да го съдя толкова строго, колкото той осъди мен.

Арабският език не задоволява днешните нужди.

Не е език за наука,

изследвания,

език, с който сме свикнали в университетите,

език, който използваме на работното място,

език, на който да разчитаме, ако провеждаме важно изследване

и определено не е език, който сме свикнали да използваме на летището.

Ако го направим, ще съблекат дрехите ни.

Къде мога да го използвам тогава? Всички можем да си зададем този въпрос!

Искате да говорим арабски? Ами къде тогава?

Това е една реалност.

Но има и друга, по-важна реалност, за която трябва да се замислим.

Арабският е майчиният ни език.

Изследвания показват, че овладяването на чужди езици

изисква владеенето на майчиния език.

Владеенето му е предпоставка за креативен изказ на други езици.

Как?

Гибран Кхалил Гибран

започнал да пише първо на арабски.

Всичките му идеи, цялото му въображение и философия

били вдъхновени от едно малко момче в селото,

където той бил израснал, усещайки специфични аромати,

чувайки специфични гласове

и мислейки специфични мисли.

Така че, когато започнал да пише на английски бил натрупал достатъчно багаж.

Дори, когато пишел на английски,

когато вие четете английските му текстове, усещате същия аромат,

усещате същото чувство.

Можете да си представите, че това е той, пишещ на английски,

същото онова момче, което е дошло от планината. От село в Маунт Лебанон.

Това е пример, с който никой не може да спори.

Второ, често се казва, че ако искаш да убиеш един народ

единственият начин, по който можеш да го направиш

е да убиеш неговия език.

Това е реалност, с която 'развитите' общества са наясно.

Германците, французите, японците и китайците всички са наясно.

Затова имат закони за защита на езика си.

Правят го свещен.

Затова го използват в производството и плащат много пари да го развиват.

Дали сме по-прави от тях?

Добре,

ние не сме от 'развития' свят

това напредничаво мислене още не е стигнало до нас

и ние искаме да настигнем цивилизования свят.

Държави, които някога са били като нас, но са решили да се стремят към развитие,

да правят изследвания

и да достигнат до онези държави,

като например Турция и Малайзия,

носеха езика със себе си докато се катереха нагоре по стълбата,

Пазеха го като диамант.

Държаха го близо до себе си.

Ако си купите нещо от Турция или от някъде другаде

и ако на етикета не е на турски

значи не е местен продукт.

Няма да повярвате, че е местен продукт.

Те биха се върнали към това да са клиенти

объркани клиенти, както ние бяхме през повечето време.

Така че, в името на това да напреднат и да произвеждат, те трябваше да пазят своя език.

Ако кажа 'Свобода, върховна власт, независимост' (арабски),

на какво ви напомня това?

На нищо, нали?

Независимо от кого, как и кога.

Езикът не е само за разговори. Не е просто думи, които излизат от устата ви.

Езикът представя различни етапи в нашия живот

и терминология, която е свързана с нашите емоции.

Така че, когато кажем 'Свобода, върховна власт, независимост',

всеки един от нас обрисува различна картина в съзнанието си.

Има особени чувства,

в особен ден по време на специфичен исторически период.

Езикът не е една, две или три думи или букви сложени заедно.

Той е идея вътре в нас, която е свързана с начина, по който мислим,

по който виждаме хората около нас и по който те ни възприемат.

Какво в нашия интелект?

Как можеш да знаеш дали този човек разбира или не?

Така че, ако кажа 'Свобода, върховна власт, независимост' (английски)

или ако твоят син дойде при теб и те попита:

'Татко, ти живял ли си по времето на слогана за свобода?' (английски)

Как би се почуствал?

Ако не намирате това за проблем,

по-добре да си тръгна и да спра да говоря напразно.

Идеята е, че тези изрази ни напомнят за нещо определено.

Имам френскоговоряща приятелка, която е женена за французин.

Веднъж я попитах как вървят нещата.

Тя каза: 'Всичко е наред, но веднъж

прекарах цяла нощ, опитвайки се да му преведа

думата 'toqborni'.

(Смях)

(Аплодисменти)

Горката жена без да иска му казала 'toqborni'

и прекарала цяла нощ в опити да му я обясни.

Той бил учуден от факта 'Как може някой да бъде толкова жесток?!

Тя да не би да иска да се самоубие?

'Погреби ме?' (Английски).

Това е един от малкото примери.

Накара ни да и съчувстваме, че не е успяла да обясни думата на съпруга си,

тъй като той не би разбрал,

и е прав да не разбира; неговият начин на мислене е друг.

Тя ми каза: 'Той слуша Файруц с мен

и една нощ, се опитах да му преведа,

за да може и той да почувства това, което аз чувствам, когато слушам Файруц.'

Жената се опитала да му преведе следното:

"От тях аз протегнах ръце и те откраднах..."

(Смях)

Ето и най-забавната част:

"И понеже ти принадлежиш на тях, аз прибрах ръцете си и те оставих."

(Смях)

Хайде, преведете ми това!

(Аплодисменти)

Какво сме направили ние, за да запазим арабския език?

Превърнахме това в проблем на цивилното общество

и стартирахме кампания за запазването на езика.

Въпреки че много хора ме попитаха,
'Защо въобще се занимаваш?

Забрави за тия главоболия и ходи да се забавляваш.'

Няма проблем!

Кампанията стартира слоган, който е:

"Аз ти говоря от Изтока, но ти ми отговаряш от Запада."

Ние им казахме:
"Не, не приемаме това или онова."

Не го направихме, защото по този начин нямаше да бъдем разбрани.

И когато някой ми говори по този начин, намразвам арабския език.

Ние казваме...

(Аплодисменти)

Ние искаме да променим нашата реалност,

и да бъдем убедени по начин, който отразява нашите мечти, възхищения и ежедневен живот.

По начин, който се облича като нас и мисли като нас.

Така че: "Аз ти говоря от Изтока, но ти ми отговаряш от Запада"

изобразяваше тези идеи най-точно.

Нещо много просто, но и много убедително.

След това започнахме и друга кампания

с писма на земята сякаш от местопрестъпление.

Видяхте пример отвън.

Местопрестъпление, на което писмо е заобиколено от черно-жълта лента с надпис:

"Не убивайте езика си!"

Защо? Сериозно, не убивайте езика си.

Наистина не бива да убиваме езика си.

Ако убием езика си трябва да си търсим идентичност.

Ще трябва да си търсим съществуване,

Ще се върнем в самото начало.

Това е по-зле от варианта просто да изпуснем шанса си да бъдем модерни и цивилизовани.

След това, пуснахме снимки на момчета и момичета, носещи арабската буква.

Снимки на 'готини' момчета и момичета.

Ние сме много готини!

И на тези, които сега биха казали:
"Ха! Използва английски дума!"

Казвам: "Не, аз съм усвоила думата 'cool'."

Нека те се противят, както си искат, но ми дайте дума, която да е по-добра

и да отразява по-добре реалността.

Ще продължавам да казвам "Интернет".

Няма да кажа: "Отивам в 'световната мрежа'."

(Смях)

Защото просто не става! Не бива да се заблуждаваме.

Но за да достигнем до този етап, трябва да сме убедени

в това, че не бива да допускаме никой, който е по-голям от нас

или мисли, че има някаква власт над нас по отношение на езика,

да ни контролира или да ни кара да чувстваме това, което те искат.

Идеята е в креативността.

Така че, ако не можем да достигнем космоса, да построим ракета и т.н

можем да сме креативни.

В този момент всеки един от вас е креативен проект.

Креативността в майчиния ви език е пътят.

Нека започнем от този момент.

Нека напишем роман или режисираме кратък филм.

Дори само един роман може да ни направи отново глобални.

Може да върне арабския език обратно към номер едно.

Така че не е вярно, че няма решение; решение има!

Но ние трябва да го знаем и да бъдем убедени, че решение наистина съществува,

че имаме дълг да бъдем част от това решение.

В крайна сметка, какво можете да направите днес?

Така, Twitter, кой 'tweet'-ва?

Моля ви, въпреки, че времето ми свърши,

или на арабски, на английски, френски или на китайски.

Но не пишете на арабски с латински букви, смесени с цифри!

(Аплодисменти)

Това е ужасно! Това не е език!

Ще навлезете във виртуален свят с виртуален език.

Не е лесно да се върнете от такова място и да се изправите.

Това е първото нещо, което можем да направим.

Второ, има още много неща, които можем да направим.

Не сме тук днес, за да се убеждаваме.

Тук сме, за да привлечем внимание към нуждата от запазването на арабския.

Сега ще ви кажа една тайна.

Едно бебе първо разпознава баща си

по езика.

Когато дъщеря ми се роди ще ѝ кажа:
"Това е баща ти, скъпа" (на арабски).

Няма да кажа:
"Това е татко ти, скъпа" (на английски)

И в супермаркета, обещавам на дъщеря си Ноор,

че ако ми каже "Благодаря" (арабски)

Няма да ѝ кажа: "Казва се 'мерси, мамо'." и да се надявам, че никой не я е чул.

(Аплодисменти)

Нека се отървем от този културен страх.

(Аплодисменти)