Смятате, че вашият имейл е частен? Помислете отново.

"Изпращането на съобщение е като изпращането на пощенска картичка"- казва ученият Анди Йен в тази провокираща мисленето беседа: Всеки може да го прочете. И все пак криптирането съществува - технологията, която защитава поверителността на имейл комуникацията. Просто до този момент е била трудна за инсталиране и използване. Показвайки демо на имейл програма, която той изобретил с колеги от ЦЕРН, Йен твърди, че криптирането може да стане лесно до такава степен, че да стане опцията по подразбиране, предоставяйки истинска поверителност в имейла за всички.

Преди 25 години, учените от ЦЕРН
създали Световната мрежа.

оттогава интернет промени начина,
по който комуникираме,

по който се занимаваме с бизнес,
а дори и начинът по който живеем.

В много отношения,

идеите, които родиха Google,
Facebook, Twitter и толкова много други,

наистина промениха живота ни,

и това ни донесе много истински ползи,
като например едно по-свързано общество.

И все пак има и някои недостатъци.

Днес средностатистическия човек
има поразителен размер

на лична информация,
която е достъпна онлайн,

имаме предвид и тази информация,
която постваме всеки път във Facebook

всеки път, когато търсим нещо в Google,

всеки път, когато изпращаме имейл.

Сега вероятно много от нас си мислят

какво може да има в един имейл?

Но ако се замислите за стойността на
имейлите от година

или може би дори имейлите за цял живот,

това говори много за вас.

Показва къде сме били,
с кого сме се срещали,

много често дори и за какво си мислим.

Обезпокояващото е, че
тези данни се съхраняват вечно,

така че вашите данни
могат и щe ви надживеят.

В голяма степен
сме загубили контрол над нашите данни

а също така и над нашата поверителност.

Така че тази година, когато интернет
навършва 25 години,

е много важно да отделим малко време

и да помислим за последицитe от това.

Наистина трябва да се замислим.

Да, изгубили сме поверителността си,

но също така изгубихме и
самата идея за поверителност.

Ако помислите за това,

повечето от нас помнят какъв беше
живота преди да се появи интернет,

но днес поколението е друго

то е научено от ранна възраст
да споделя всичко онлайн,

и това е поколението, което няма
да помни кога данните са били лични.

Ако продължим по този след 20 години

думата "поверителност" ще
има съвсем друго значение

от значението, което има за мен и вас.

Така че е време да
отделим време и да помислим

има ли нещо, което
можем да направим за това?

Аз смятам, че има.

Нека разгледаме една от най-
широко използваните форми на комуникация

в света днес: имейл.

Преди създаването на имейлите,
ние главно комуникирахме с писма

и процесът беше доста прост.

Първо трябва да напишеш
съобщението си на лист хартия,

след това да го сложиш в запечатан плик

и от там го изпращаш

като поставиш марка
и адрес върху него.

За съжаление днес,

когато наистина изпращаме
имейл, ние не изпращаме писмо.

това което изпращате
всъщност e картичка.

Картичка е, защото всеки може да я види

от момента, в който напуска компютъра
ви, докато пристигне при получателя

всъщност може да
прочете цялото съдържание.

Решението на този въпрос е
познато от известно време

и има много опити за това.

Най-простото решение е
да се използва криптиране,

идеята е доста проста.

Първо криптирате връзката

между вашият компютър и имейл сървъра.

След това криптирате данните,
които се намират на самия сървър.

Но има един проблем

и той е, че имейл сървърите също
държат криптиращите ключове,

така че имате голяма ключалка с ключ
поставен в непосредствена близост до нея.

И не само това. Всяко правителство
може законно да поиска

и да получи ключ за вашите данни,

и всичко това става без да знаете за това.

Начинът, по който се справяме с този
проблем е всъщност остносително лесен:

Даваш на всеки собствените им ключове

и тогава се уверяваш, че
сървърът наистина ги няма.

Изглежда разумно, нали?

Така че въпростът е защо
това все още не е направено?

Ако наистина помислим за това,

ще видим бизнес модела на интернет днес

е несъвместим с
поверителността.

Само погледнете най-големите
имена в интернет

и ще видите, че рекламата е много важна.

Тази година за реклама са
дадени 137 милиарда долара,

за оптимизация на
появяващите се рекламите,

компаниите трябва да знаят всичко за нас.

Те трябва да знаят къде живеем,

на колко години сме,
какво обичаме и какво не,

и всичко друго, до което
могат да се докопат.

Ако помислите,

най-добрият начин да получат информация e
да проникнат в личните ни данни.

Така че тези компании няма да
ни дадат поверителност.

Ако искаме да я имаме онлайн,

трябва да излезем и да си я вземем.

От много години, когато става
въпрос за имейл,

единственото решение беше
нещо познато като PGP,

беше достатъчно сложно и достъпно
само за технически грамотни хора.

Това е диаграма, която основно показва

процеса на криптиране и
декриптиране на съобщения.

Няма нужда да казвам, че
това не е решение за всички

и това е и част от проблема,

защото ако помислите за комуникацията,

по определение тя включва някой,
с когoто да комуникираш.

Докато PGP върши чудесна работа
за това, за което е проектиран,

за хората, които не
разбират как да го използват,

опцията дa комуникират лично
просто не съществува.

И това е проблемът, който трябва да решим.

Ако искаме да имаме
поверителност онлайн

единственият начин да успеем е
да вземем целия свят на борда

и това е възможно само, ако свалим
бариерата за влизане.

Това е основно предизвикателство,
заложено в технологичната общност.

Наистина трябва да работим и да
направим поверителността по-достъпна.

Миналото лято, когато се появи
историята на Едуард Сноудън,

с няколко колеги решихме да видим
дали можем да се осъществим това.

Тогава работехме в Европейската
организация за ядрени изследвания,

най-големият ускорител на частици в света,
който сблъсква протони.

Всички бяхме учени и затова използвахме
научната си креативност

и измислихме много креативно
име за нашият проект:

ProtonMail.
(Смях)

Действително много стартиращи
компании започват от гаражите

или мазетата на хората.

Ние бяхме малко по-различни.

Ние започнахме в кафенето на ЦЕРН,

което всъщност е чудесно, защото

имаш всичката храна и вода,
която можеш да поискаш.

И още по-хубавото е, че всеки ден

безплатно между 12:00 и
14:00 часа на обяд,

кафенето на ЦЕРН разполага и с
няколко хиляди учени и инженери,

които в общи линии знаят
отговорите на всеки въпрос.

Така започнахме да работим
в тази обстановка.

Това, което искаме да направим
е да вземем вашия имейл

и да го превърнем в нещо,
което изглежда като това,

по-важното е, че искаме да
го направим така, че

да не разбереш,
че това се е случило.

За да направим това имаме
нужда от комбинация от технологии

и проектиране.

И как правим нещо подобно?

Ами, вероятно е хубава идея да не
слагате ключовете на сървъра.

Това, което правим е да генерираме
криптирани ключове на вашия компютър

и не генерираме само един ключ,
а всъщност двойка ключове,

така че има един частен RSA ключ
и публичен RSA ключ,

и тези ключове са математически свързани.

Затова нека видим как това работи,

когато много хора комуникират.

Боб и Алис искат да комуникират
поверително.

Така ключовото предизвикателство
е да получим съобщението от Боб

и да го изпратим на Алис така, че
сървърът да не може да го прочете.

Това, което трябва да направим,
е да го криптираме

преди дори да е напуснало
компютъра на Боб

и един от триковете е, че го криптираме,
използвайки публичния ключ от Алис.

Сега тези криптирани данни са
изпратени чрез сървъра на Алис

и защото съобщението е било криптирано,
използвайки публичния ключ на Алис,

единственият ключ, който може да го
декриптира, е ключa на Алис

и се оказва, че всъщност едниственият
човек, който има ключа, е Алис.

Така сега постигнахме целта си,

да се получи съобщението от
Боб до Алис

без сървърът да може да прочете
за какво става въпрос.

Това, което ви демонстрирах
е силно опростена картина.

Реалността е много по-усложнена

и изисква много софтуер, който
изглежда нещо такова.

Това е ключовото предизвикателство
при дизайна.

Как да вземем всичката тази сложност,
всичкият този софтуер

и да го имплементираме в нещо, което
потребителят не може да види.

Смятам, че с ProtonMail се доближихме
много близо до тази идея.

И нека да видим как работи
на практика.

Имаме Боб и Алис отново,

които искат да
си общуват поверително.

Те просто си създават акаунти
в ProtonMail,

което става доста лесно и
отнема няколко минути

и криптирането и
генерирането на ключове

става автоматично на заден план,

докато Боб създава акаунта си.

След създаване на акаунта, той
кликва на "състави"

и може да напише имейла си,
както го прави днес.

Така той попълва тази информация

и след това всичко, което трябва да
направи е да натисне "изпрати",

и просто ей така, без да разбира
от криптография,

и без да прави нищо по-различно от начина,
по който пише имейл днес,

Боб изпрати криптирано съобщение.

Това е наистина първата стъпка,

но показва, че с напредъка
на технологиите,

поверителността не трябва да бъде трудна
и не трябва да бъде разрушителна.

Променяйки целта от рекламни приходи
към защита на данните,

ние всъщност можем да я направим достъпна.

Знам, че сега всички се питат,

защита на поверителността,
това е чудесна цел,

но може ли наистина да го направите

без тоновете пари, които
рекламите ви дават?

Аз смятам, че отговорът е да,

защото днес сме достигнали до момента,

в който хората по света разбират колко
e важна поверителността

и когато я имате, всичко е възможно.

По-рано тази година

ProtonMail имаше толкова потребители,
че ни свършиха ресурсите

и когато това стана, нашата общност
от потребители се събра

и дари половин милион долара.

Това е просто един пример
какво може да се случи,

обединявайки всички
към обща цел.

Така можем да включим света.

В момента

имаме четвърт милион хора, които са се
регистрирали в ProtonMail

и тези хора идват от всякъде

и това показва,
че поверителността

не е само американски или
европейски проблем,

той е глобален проблем,
който засяга всички нас.

Трябва да обърнем внимание на това,
за да продължим напред.

И така какво трябва да направим,
за да решим този проблем?

Ами, преди всичко

трябва да подкрепим различен
бизнес модел за интернет,

такъв, който не разчита
изцяло на реклами

за печалба и развитие.

Всъщност ние трябва да
изградим нов интернет,

където поверителността и способноста
да контролираме данните са на първо място

Но още по-важното е

да изградим интернет, където
поверителността не е просто възможност

но също така е по подразбиране.

Ние направихме първата стъпка с ProtonMail,

но това наистина е първата стъпка от едно
много, мнго дълго пътуване.

Хубавата новина, която мога да
ви споделя днес е, че

вълнуващата новина е, че не сме
сами в това пътуване.

Движението за защита на поверителността
и свободата онлайн

наистина набира скорост

и днес има дузина проекти по цял свят,

които работят заедно, за да
подобрят нашата поверителност.

Тези проекти защитават нещата от
чатове до гласови комуникации,

съхранението на файловете ни,
търсенията, които правим

сърфирането ни онлайн и много други неща.

А тези проекти не са подкрепени от
милиaрди долари за реклама,

но те са намерили подкрепа
наистина от хората,

от частни лица като мен и вас от цял свят.

Това наистина е от значение,
защото в крайна сметка

поверителността зависи
от всеки един от нас

и ние трябва да я пазим сега,
защото нашите данни онлайн

са повече от колекция
от 0 и 1.

Всъщност са много
повече.

Това е животът ни, личните ни истории,

приятелите и семейството ни,

и в много отношения надеждите
и стремежите ни.

Сега трябва да отделим време, за да
защитим правото си

да споделяме това само с хора, с
които искаме да го споделим,

без това ние просто няма да
имаме свободно общество.

Сега е моментът да
станем и заедно да кажем

да, искаме да живеем в свят
с поверителност онлайн,

и да, можем да работим заедно,
за да превърнем тази идея в реалност.

Благодаря ви!

(Ръкопляскания)