За да създаваме за вековете, нека да комбинираме изкуство и инженерство

Когато Бран Ферен бил на 9, неговите родители го завели да види Пантеона в Рим - и това променило всичко. В онзи момент той започнал да разбира как инструментите на науката и инженерството стават по-могъщи, когато се комбинират с изкуство, с дизайн и красота. От тогава той търси убеждаващ модерен еквивалент на римския шедьовър. Останете до края на лекцията, за да чуете неговото неочаквано предложение.

Добро утро.

Когато бях малко момче,

имах преживяване, което промени живота ми

и това е причината, поради която съм тук днес.

Този един момент

дълбоко повлия върху това какво мисля относно

изкуството, дизайна и инжинерството.

Относно личната ми история - бях късметлия да израсна

в семейство на любящи и талантливи артисти

в един от най-големите градове на света.

Моят баща, Джон Ферен, който почина,
когато бях на 15,

бе артист по душа и професия,

както е и моята майка, Рей.

Той бе един от абстрактните експресионисти

на Ню Йоркската школа, който

заедно със своите съвременници,

създаде американското модерно изкуство

и допринесе за развитието на американския
"дух на времето"

към модернизма на 20-ти век.

Не е ли забележително това,
че след хиляди години

възпроизвеждане предимно на
изобразително изкуство,

модерното изкуство, говорейки сравнително,

е на възраст от едва 15 минути

и въпреки това сега е широко разпространено.

Подобно на други важни иновации,

тези радикални идеи не се нуждаели
от нова технология,

а единствено свежа мисъл и желание
за експериментиране

плюс гъвкавост в лицето на почти
универсална критика

и отхвърляне.

В нашия дом изкуството бе навсякъде.

То бе като кислорода,

който е около нас и е необходим за живота.

Докато го гледах как рисуваше,

татко ме научи, че изкуството

не е относно това да бъде декоративно,

а бе различен начин за общуване на идеи

и всъщност е това, което би могло да свърже световете

на знанието и прозрението.

Имайки тази богата артистична обстановка,

вие бихте предположили, че аз бих могъл
да бъда изкушен

да се включа в семейния бизнес,

но не.

Аз последвах пътя на повечето деца,

които са генетично програмирани

да влудяват своите родители.

Нямах интерес да ставам човек на изкуството,

още по-малко художник.

Това, което обичах бе електрониката и машините --

раzглобявах ги, построявах нови

и ги правех да работят.

За щастие в моето семейство имаше и инженери

и заедно с родители ми

бяха моите първи модели за подражание.

Това, което бе общо за всички е,

че работеха много, много усърдно.

Моят дядо притежаваше и управляваше фабрика

за метални кухненски шкафове в Бруклин.

По време на уикендите ходихме заедно
до улица Кортланд,

която бе Ню Йоркската улица за електроника.

Там ние изследвахме огромни купчини

от излишна електроника

и за няколко долара носехме вкъщи съкровища

като устройство за прицелване на
бобмандировачи Norden

и части от първите компютри
с вакуумни тръби на IBM.

Намирах тези обекти за полезни
и впечатляващи.

Научих много относно инженерството
и това как работят нещата

не от училище,

а от разглабяне и изучаване на

тези великолепно сложни устройства.

Правех това с часове всеки ден

очевидно избягвайки токов удар.

Животът бе добър.

Обаче, всяко лято, за жалост,

машините биваха занемарени,

докато пътувах с родителите си отвъд океана,

за да позная история, изкуство и дизайн.

Посещавахме великите музеи и исторически сгради

както в Европа, така и в Близкия Изток,

но, за да насърчат растящия ми интерес

към науката и технологията,

те ме водеха на места

като Лондонския музей на науката,

където се скитах безкрайно с часове съвсем сам

изучавайки историята на науката и технологията.

После, когато бях около 9 годишен,

посетихме Рим.

В един особено горещ летен ден,

ние посетихме сграда с формата
на барабан, която отвън

не бе особено интересна.

Моят баща каза, че се нарича Пантеонът,

храм за всички богове.

Не изглеждаше толкова специален отвън,

както казах, но, когато влязохме вътре,

веднага бях поразен от три неща:

Първо, бе приятно хладно,

въпреки тягостната жега отвън.

Бе много тъмно, единственият източник на светлина

бе голяма дупка на покрива.

Баща ми обясни, че това не бе голяма дупка,

а се наричаше Окото,

око към небесата.

И имаше нещо относно това място,

не знаех защо, което бе специално.

Докато ходехме към центъра на стаята,

аз погледнах към набесета през Окото.

Това бе първата църква, в която съм бил,

която предоставяше неограничен изглед

между Бог и човек.

Но се зачудих, какво ще стане, ако завали дъжд?

Татко може да го бе нарекъл Око,

но то бе, всъщност, голяма дупка на покрива.

Погледнах надолу и видях сифони,

които бяха изсечени в каменния под.

След като свикнах с тъмнината,

имах възможност да отбележа детайлите по пода

и на обкръжаващите стени.

Нищо особено, същите скулпутрни неща,

които бяхме видели из цял Рим.

Всъщност, приличаше все едно

търговеца от Виа Апия се бе появил

със своята книга с мостри, показал я на Адриан

и Адриан казал: "Ще вземем всичко."

(Смях)

Но таванът бе невероятен.

Приличаше на геодезическия купол
на Бъкминстър Фулър.

Виждал съм го и преди

и Бъки бе приятел с баща ми.

Бе модерен, хай-тек, впечатляващ,

огромена 43 метрова ширина,

която, не случайно, бе точно и неговата височина

Обичах това място.

То бе наистина красиво и различно от всичко,
което съм виждал досега

така, че попитах баща си:
"Кога е бил построен"?

Той отговори: "Преди около 2000 години."

И аз казах: "Не, имам предвид покрива."

Виждате ли, аз смятах,
че това е модерен покрив,

който е бил поставен, защото първоначалния

е бил унищожен в някоя историческа война.

Той каза: "Това е първоначалния покрив."

Този момент промени животът ми

и го помня все едно бе вчера.

За първи път осъзнах, че хората са били умни

преди 2000 години. (Смях)

Не съм се сещал за това дотогава.

Имам предвид, за мен, пирамидите в Гиза,

посетихме ги предишната година,

разбира се, впечатляващи са, добър дизайн,

но вижте, дайте ми неограничен бюджет,

20 000 до 40 000 работници
и около 10 до 20 години

за изсичане и пренасяне на
каменните блокове през страната

и аз също ще ви построя пирамиди.

Но никакво количесто груба сила

не би построила куполът на Пантеона,

не преди 2000 години, нито днес.

И случайно той е най-големият

неподсилен бетонен купол, който
някога е бил построяван.

За построяването на Пантеона
са били нужни чудеса.

Под чудеса имам предвид неща, които са

технически почти възможни,

много високо рискови и могат да не бъдат

всъщност постижими в този отрязък от време,

със сигурност не от вас.

Например това са някои от чудесата на Пантеона.

За да се направи дори възможна структурата му,

те са трябвали да изобретят много здрав бетон

и да контролират теглото

променяйки плътността на строителните материали,

докато са строели своя път нагоре към купола.

За здравина и лекота, в структурата на купола

са използвани 5 кръга кесони,

всеки от които с намаляващ размер,

който придава драматично принудена перспектива

на дизайна.

Бе превъзходно хладно вътре,

поради огромната му топлинна маса,

естествената циркулация на въздуха
се издига нагоре

през Окото

и създава ефект на Вентури, когато вятърът духа

в горната част на сградата.

За първи път открих, че самата светлина

има съдържание.

Стълбът светлина сияейки през Окото

бе както красив, така и осезаем

и осъзнах за първи път,

че светлината може да бъде оформена.

Освен това, от всички форми на дизайн,

визуален дизайн,

всички са някак неуместни без нея,

защото без светлина не можете
да видите нито една от тях.

Също така осъзнах, че не бях първия човек,

който да мисли, че това място бе специално.

То е устояло на гравитация, варвари,
грабители, разработчици

и разрушението на времето, за да се превърне

в най-продължително

обитаваната сграда в историята.

Основно поради това посещение

достигнах до разбирането, че

противно на казаното ми в училище,

световете на изкуството и дизайна

всъщност не са несъвместими

с науката и инженерството.

Осъзнах, че когато се комбинират,

можете да създавате неща, които са невероятни,

които не биха били направени самостоятелно
в една от двете области.

Но в училище, с някои изключения,

те бяха третирани като отделни светове

и все още са.

Моите учители ме учеха да съм сериозен

и да се фокусирам върху единия или върху другия.

Обаче, настоявайки да специализирам

единствено ме накара наистина
да оценя енциклопедисти

като Микеланджело, Леонардо да Винчи,

Бенджамин Франклин,

хора, които направили точно обратното.

И това ме накара да прегърна

и да искам да бъда в двата свята.

Как тогава тези проекти на безпрецедентна
творческа визия и техническа сложност,

като Пантеона, всъщност се случили?

Някои хора, може би Адриан,

се нуждаели от брилиятен творчески поглед.

Те също се нуждаели от приказките
и лидерските умения,

нужни за финансирането и изпълняването му,

както и от владеене на науката
и технологията

със способността и знанието

да се разширят все повече
съществуващите иновации.

Вярвам, че за създаването на тези
редки фактори за промяна

е нужно да се появят поне пет чудеса.

Проблемът е, че независимо колко талантливи,

богати или умни да сте,

вие все още оставате с едно
до едно и половина чудеса.

Това е. Това е квотата.

След това ви свършва времето,
парите, ентусиазма,

каквото и да е.

Запомнете, че повечето хора не могат
да си представят

едно от тези технически чудеса,

а вие се нуждаете от поне 5,
за да се построи Пантеона.

От моя опит, това са рядко срещани визионери,

които могат да мислят измежду
световете на изкуството,

дизайна и инженерството,

имат способността да забележат

кога други са допринесли достатъчно чудеса,

за да стане възможна целта.

Движени от яснотата на тяхното виждане,

те призовават куража и решителността,

за да предоставят оставащите чудеса

и често взимат това, което
повечето хора взимат

за непреодолими препятствия

и го обръщат в свойство.

Вземете Окото на Пантеона.

Чрез настояване то да е в дизайна,

означавало, че не можете да използвате
много от структурната технология,

която е била разработена за римските арки.

Обаче, вместо да се заемат с него

и да премислят разпределението
на теглото и стреса,

те измислили дизайн, който работи
единствено, ако

има голяма дупка на покрива.

Изпънявайки това, вие имате естетика

и дизайнерската помощ на светлина, охлаждане

и тази критична директна връзка с небесата.

Не е зле.

Тези хора не само вярвали,

че невъзможното може да бъде направено,

но, че трябва да бъде направено.

Стига с древна история.

Кои са скорошните примери за иновации,

които комибинират креативен дизайн

и напредък в технолигията по
толкова проницателен начин,

че ще бъдат запомнени

за хиляди години напред?

Кацането на човек на Луната
бе добро попадение,

както и връщането му безопасно
на Земята не бе никак зле.

Говорим за една гигантска стъпка:

Трудно е да си представим
по-проницателен момент

в човешката история

от този, когато за първи път сме
напуснали собствения си свят,

за да стъпим на друг.

И така, какво идва след Луната?

Човек е изкушен да каже, че сегашния пантеон

е Инернет,

но аз мисля, че това е доста грешно

или поне е част от историята.

Интернет не е Пантеон.

Той е по-скоро подобно на
изобретяването на бетона:

важен, абсолютно необходим,

за да се построи Пантеонът,

и издръжлив,

но абсолютно недостатъчен сам по себе си.

Обаче, както технологията на бетона

е била особено важна за
създаването на Пантеона,

нови дизайнери ще изполват
технологиите на Интернет,

за да създадат необикновени концепции,
които ще издържат.

Смартфонът е прекрасен пример.

Скоро мнозинството от хора на планетата ни

ще имат такъв

и идеята за свързване на всеки

както със знание, така и един с друг,
ще издържи.

Какво следва?

Какъв предстоящ напредък ще е
еквивалента на Пантеона?

Мислейки за това

отхвърлих много приемливи

и предстоящи драматични пробиви

като излекуването на рака.

Защо? Защото Пантеоните са закотвени

в проектирани физически обекти,

тези, които вдъхновяват единствено виждайки

и преживявайки ги,

и ще продължат да правят това безкрайно.

Това е различен език, подобно на изкуството.

Онези жизненоважни приноси,
които удължиха живота

и облекчиха страданието, разбира се,
са критично важни

и фантастични,

но те са част от непрекъснатия процес на

нашето общо знание и технологии,

подобно на Интернет.

И така, какво следва?

Може би неинтуитивно,

мисля, че е визионерска идея

от края на 30-те години на 20 век,

която е съживявана всяко десетилетие
от тогава:

самоуправляващи се превозни средства.

Сега си мислите - шегуваш ли се?

Как може луксозна версия на круиз контрол

да бъде проницателна?

Вижте, много от нашия свят

е бил проектиран около
пътищата и транспорта.

Те са били съществени за успеха

на Римската империя,

както системата от магистрали --

за благополучието и развитието

на САЩ.

Днес тези пътища, които свързват нашия свят

са доминирани от коли и камиони,

които са останали изцяло непроменени

за последните 100 години.

Въпреки, че не е очевидно днес,

самоуправляващите се превозни средства
ще бъдат ключовата технология,

която ще ни позволи да преустроим
нашите градове

и по-общо - цивилизацията.

Ето защо:

веднага след като станат масови,

всяка година тези превозни средства ще спасяват

хиляди животи само в САЩ

и милиони в целия свят.

Използваната от автомобилите енергия и
замърсяването на въздуха

ще спаднат драстично.

Много от задръстванията по пътищата

към и от градовете ще изчезнат.

Това ще ни позволи да създадем
завладяващи нови концепции

в това как проектираме градовете, работата

и начина, по който живеем.

Ще стигаме по-бързо до желаните места

и обществото ще възвърне огромно количество

загубена продуктивност.

която сега е загубена в задръстванията
и основно замърсявайки въздуха.

Но защо сега? Защо си мислим,
че това е готово?

Защото през последните 30 години

хората извън автомобилната индустрия

са изхарчили безбройни милиарди

създавайки нужните чудеса,

но за изцяло различни цели.

Бяха нужни хора като DARPA, университети

и компании изцяло извън
автомобилната индустрия,

за да забележат това, че,
ако си достатъчно умен,

независимостта би могла да бъде
направена сега.

И така, кои са тези пет чудеса нужни за
самоуправляващите се превозни средства?

Първо, трябва да знаете

къде сте и точно колко е часа.

Това бе решено от GPS системата,

Глобалната система за позициониране,

която бе въведена от американското правителство.

Трябва да знаете къде са всички пътища,

какви са правилата и накъде отивате.

Различните нужди на персонални
навигационни системи,

системи за навигация в колите

и уеб базирани карти се отнасят до това.

Трябва да имате почти непрекъсната връзка

с високо фунцкиониращи компютърни мрежи

и с други в близост,

за да разберете тяхното намерение.

Безжичните технологии разработени
за мобилните устройства,

с малки промени,

са напълно достатъчни, за да разрешат това.

Може би ще искате някои ограничени пътища,

за да започнете

и за които обществото и неговите адвокати

ще са съгласни, че са достатъчно безопасни.

Това ще започне с пътните ленти отделени
при натоварен трафик

и ще продължи от там.

Но накрая, трябва да разпознавате

хора, знаци и обекти.

Машинното зрение, специални сензори и
високо производителни компютри

могат да направят това,

но се оказва, че много не е достатъчно добро,

когато вашето семейство е вътре в колата.

От време на време хората ще трябва
да дават смисъл на изживяването.

За това може би ще трябва да събудите

своите пътници и да ги попитате

каква по дяволите е тази буца
по средата на пътя.

Не е толкова зле, а и ще ни даде смисъл

в този нов свят.

Освен това, когато шофьорът обясни

на тяхната объркана кола,

че голямото пиле на разклона на пътя

всъщност е ресторант

и е ок да продължи да шофира,

всяка друга кола на Земята

ще знае това от там нататък.

Пет чудеса, повечето са предоставени,

а сега се нуждаете от ясна визия

за по-добър свят пълен със самоуправляващи
се превозни средства

със съблазнително красиви и нови
фукционални дизайни

плюс много пари и тежък труд,

за да я докарате вкъщи.

Началото е само на няколко години разстояние

и предсказвам, че самоуправляващите се
превозни средства

ще променят трайно нашия свят

за следващите десетилетия напред.

В заключение, достигнах до вярването, че

съставките за следващия Пантеон

са навсякъде около нас,

просто чакат за визионерите

с широки познания,

мултидисциплинарни умения

и нестихваща страст

да ги впрегнат, за да направят
своите мечти реалност.

Но тези хора не изкачат

от нищото

Те трябва да бъдат отглеждани и насърчавани

от малки деца.

Трябва да ги обичаме и да им помагаме

да открият своята страст.

Трябва да ги окуражим да работят здраво

и да им помагаме да разберат, че неуспехът

е важна съставка за успеха,

каквато е постоянството.

Трябва да им помогнем да намерят
своите ролеви модели

и да им дадем увереност да вярват в себе си,

и да вярват, че всичко е възможно,

и както моят дядо правеше, когато ме взимаше
на пазар за излишна електроника,

и както моите родители правеха,

когато ме водеха по научни музеи,

ние трябва да ги насърчаваме да намерят
свой път,

дори когато е много различен от нашия.

Но предупредителна бележка:

ние също така трябва да ги отделяме

от техните модерни чудеса --

компютрите, телефоните, таблетите,

аркадните игри и телевизията,

да ги заведем навън на слънце,

за да изпитат както естествените,

така и проектантски чудеса на нашия свят,

нашата планета и нашата цивилизация.

Ако не го направим, те няма да разберат

какви са тези ценни неща,

за които един ден те ще бъдат отговорни

да защитават и подобряват.

Също така се нуждаем да разберат

нещо, което не изглежда адекватно оценено

в нашия постоянно технологично зависим свят,

че изкуството и дизайна

не са лукс,

нито пък са несъвместими

с науката и инженерството.

Всъщност те са съществени относно това,
което ни прави специални.

Някой ден, ако имате шанса,

може би ще заведете вашите деца

да видят истинския Пантеон,

както ние ще направим с нашата дъщеря Кира,

за да изпитат от първа ръка

силата на удивителния дизайн,

който на един не особено важен ден за Рим,

достигна 2000 години в бъдещето

да зададе курса на моя живот.

Благодаря.

(Ръкопляскане)