Опасността да криеш кой си

Моргана Байли е криела истинското си аз в продължение на 16 години. В смел разговор, тя произнася три думи, които може би не изглеждат като "голяма работа", но за нея са били парализиращи. Защо проговаря? Защото е осъзнала, че нейното мълчание има личностни, професионални и социални последствия. Пред публика от нейните колеги, тя споделя какво означава да се страхуваш от оценката на другите и как това ни кара да се оценяваме ние.

Когато бях малка, аз се гордеех със себе си като не-конформист

в консервативния американски щат, където живеех, Канзас.

Аз не следвах тълпата,

не се притеснявах да изпробвам странни дрехи или прически,

бях пряма и изключително социална.

Дори тези снимки и картички от прекарания семестър в Лондон преди 16 години,

показват, че очевидно не ме беше грижа
дали ме възпримат като странна или различна.

(смях)

Но същата тази година, когато бях в Лондон, преди 16 години,

осъзнах нещо за себе си, което беше уникално

и промени всичко.

Превърнах се в противоположното на това, което някога бях.

Стоях в стаята си, вместо да се социализирам.

Спрях да се включвам в клубове и лидерски инициативи.

Не желаех повече да стоя с тълпата отвън.

Казах си, че това е защото пораствам и "узрявам",

а не защото внезапно търсех приемане.

Винаги съм смятала, че съм имунизирана
срещу нуждата да бъде приемана.

В края на краищата, аз не бях обикновенна.

Сега осъзнавам обаче,

че моментът, в който осъзнах, че нещо в мен беше различно,

беше същият момент, в който
започнах да бъда конформист и да се крия.

Криенето е прогресивен навик.

Когато веднъж започнеш,

става по-трудно и по-трудно да
направиш крачка напред и да говориш.

Всъщност, дори сега,

когато разказвах на хора за какво ще говоря днес,

аз си измислих прикритие.

Аз дори скрих истината за моята презентация.

Беше толкова стягащо и страшно,

че се върнах в този град 16 години по-късно

и избрах тази сцена, за да престана да се крия.

От какво се крих 16 години?

Аз съм лесбийка.

(ръкопляскане)

Благодаря ви!

Борех се да кажа тези думи,

защото не исках да бъда определена от тях.

Всеки път, когато в миналото съм се замисляла "да изляза на открито",

аз размишлявах, но просто
исках да бъда позната като Моргана,

единствената Моргана.

Не като "моята приятелка лесбийка Моргана",
или "моята гей колега Моргана".

Просто Моргана.

За тези от вас, идващи от големи метрополитни градове,

може да не изглежда като голяма работа.

Може да ви изглежда странно,
че съм потискала истината

и съм я крила толкова дълго.

Но аз бях парализирана от
моя страх от това да не бъда приета.

Разбира се, аз не съм единствена.

През 2013 г. изследване на Deloitte е установило,
че учудващо голям брой хора

крият страни от тяхната идентичност.

От всички изследвани служители,

61 % са докладвали, че са променили страна на
тяхното поведение или представяне,

за да се напаснат към работата.

От гейовете, лесбийките и бисексуалните служители,

83 % са признали, че са променили някои техни страни,

за да не изглеждат "твърде гей" в службата.

Изследването е установило, че дори в компании

с разнообразни политики и програми за включване

служителите се борят, за да бъдат себе си на работа,

защото вярват, че конформизмът е ключов

за тяхното дългосрочно напредване в кариерата.

И докато бях изненадана, че има много хора като мен,

които губят твърде много енергия, опитвайки се да се скрият,

аз бях уплашена, когато открих, че моето мълчание

има последици на живот и смърт и
дългосрочно социално отражение.

Дванайсет години

е продължителността, с която се съкращава
очакваната продължителност на живота

на гейове, лесбийки и бисексуални хора
в крайно "анти-гей" общности,

в сравнение с "приемащи" общности.

Дванайсет години намалена продължителност на живота.

Когато прочетох това миналата година в
списанието "The Advocate",

осъзнах, че не мога да си позоволя повече да мълча.

Ефектът на личния стрес и социалните стигми
са смъртоносна комбинация.

Изследване е установило, че гейове в "анти-гей" общности

имат по-висок процент
сърдечни заболявани, насилие и самоубийства.

Това, за което някога мислех,
че е личен проблем,

осъзнах, че има лавинен ефект,

който се пренася на работното място и в общността

за всяка история, която прилича на моята.

Моят избор да се крия и
да не споделям коя съм всъщност

може неволно да е допринесъл за тази среда

и атмосфера на дискриминация.

Винаги съм си казвала, че няма нужда
да споделям това, че съм гей.

Но идеята, че моето мълчание има социални последици

беше разпалена тази година,
когато изпуснах възможността

да променя атмосферата на
дискриминация в моя щат Канзас.

През февруари, Парламентът на Канзас
предложи за гласуване закон,

който ще позволява на бизнеса

да използва религиозната свобода
като причина да отказва услуги на гейове.

Бивша колежка и моя приятелка

има баща, който е депутат и в Парламента на Канзас.

Той гласува в подкрепа на закона.

В подкрепа на закон, който
ще позволява на бизнеса да не ми предоставят услуги.

Какво изпитва моята приятелка

към лесбийките, гейовете, бисексуалните,
трансексуалните, ексцентричните и чудещите се хора?

Какво изпитва нейният баща?

Не знам, защото никога не бях честна с тях за това коя съм.

И това ме разтърси до дъно.

Какво ако й бях разказала моята история преди години?

Можеше ли да сподели с баща си моя опит?

Можех ли категорично да помогна
да бъде променен неговият вот?

Никога няма да знам.

Това ме накара да осъзная,
че не бях направила нищо,

за да се опитам да направя промяна.

Каква ирония, че работя в "Човешки ресурси".

Професия, която приветства,

свърза и окуражава развитието на служителите.

Професия, която защитава разнообразието в обществото,

което трябва да се отрази и на работното място.

И аз не бях направила нищо, за да защитавам различността.

Когато се присъединих към тази компания преди година,

аз си мислех, че тя има анти-дискриминационна политика,

която защитава гейовете,
бисексуалните и транссексуалните хора.

Тяхната отдаденост на разнообразието е очевидна,
посредством техните програми за глобално включване.

Когато пристъпих през вратите на компанията,
аз най-накрая излязох.

Но не го направих.

Вместо да използвам възможността,

аз не направих нищо.

(ръкопляскане)

Когато преглеждах моя дневник и тетрадка с изрезки

от семестъра в Лондон преди 16 години,

аз се натъкнах на този променен цитат от книгата на Тони Морисон "Рай".

"Има много повече плашещи неща отвътре отколкото отвън".

И тогава написах бележка към себе си отдолу:

"Помни това".

Сигурна съм, че съм се опитвала
да се окуража да изляза и да открия Лондон.

Но съобщението, което пропусках беше нуждата
да започна да изследвам и приемам себа си.

Това, което не осъзнавах допреди години,

е, че най-големите трудности, които трябва да преодолея

са моите собствени страхове и несигурност.

Аз вярвам, че изправяйки се срещу вътрешните си страхове,
аз съм способна да променя действителността навън.

Днес направих избор.

Да открия част от себе си, която беше скрита твърде дълго.

Надявам се, че това означава, че никога няма да се крия.

Надявам се, че разкривайки се днес,
аз мога да направя нещо, за да променя статистиката

и да помогна на други, които се чувстват различни
да бъдат повече себе си и изпълнени с повече

в техния както професионален, така и личен живот.

Благодаря ви!

(ръкопляскане)