Маджора Картър: 3 истории на местен екоактивизъм

Бъдещето на екологията е на местно ниво -- и на TEDxMidwest, Маджора Картър ни представя историите на трима души, които спасяват своите общности, докато спасяват планетата. Наречете го "градска безопасност."

И така, днес ще ви разкажа за някои хора,

които не са мръднали от своите квартали.

Първият от тях е точно тук в Чикаго.

Бренда Палмс-Фарбър била наета

да помогне на бивши затворници да се върнат обратно в обществото,

и да ги предпази от връщане обратно в затвора.

В момента данъкоплатците харчат

около 60 000 долара на година,

изпращайки човек в затвора.

Знаем, че две трети от тях ще се върнат.

Смятам, че е интересно, че за всеки долар,

който харчим, обаче, за ранно детско обучение,

като Начален Старт,

ние си спестяваме 17 долара,

за неща като лишаване от свобода в бъдещето.

Или, помислете за това, че 60 000 долара

са повече, отколкото струва

да се изпрати човек да учи в Харвард.

Но Бренда, която не се тревожи за такива неща,

посрещнала нейното предизвикателство

и излязла

с не толкова очевидно решение:

да започне бизнес,

който произвежда продукти за предпазване на кожата от мед.

Добре, това може да е очевидно за някои от вас, но не беше за мен.

Това е основата за изграждане на форма за социални иновации,

която има реален потенциал.

Тя наела привидно нетрудоспособни мъже и жени,

които да се грижат за пчелите, да събират меда

и да правят продукти с добавена стойност,

които самите те предлагали на пазара,

и по-късно били продавани в Цели Храни.

Тя комбинирала трудов опит и обучение

с житейските умения, от които се нуждаели,

като справяне с гнева и работа в екип,

и също как да говорят с бъдещи работодатели,

за това как техния опит

всъщност показва уроците, които са научили

и желанието им да научат повече.

По-малко от четири процента

от хората, които преминали през нейната програма

всъщност се върнали в затвора.

Така че тези млади мъже и жени научили как да се подготяват за работа

и житейски умения чрез пчеларството

и станали продуктивни граждани по време на този процес.

Ето ви сладко начало.

Сега ще ви отведа до Лос Анджелис.

И много хора знаят,

че Л.А. има различни проблеми.

Но сега ще говорим за водните проблеми на Лос Анжелис.

Те не разполагат с достатъчно вода през повечето дни

и имат в излишък, когато вали.

В момента 20 процента

от потреблението на енергия в Калифорния

се използва за изпомпване на вода

най-вече в Южна Калифорния.

Те харчат неимоверно много,

за да отвеждат дъждовната вода в океана,

когато вали и има наводнения.

Анди Липкинс работи за да помогне

на Л.А. да намали разходите за инфраструктура,

свързани с управлението на водите и градското отопление --

свързвайки дърветата, хората и технологиите,

за да създаде един по-годен за живеене град.

Всичките тези зелени неща всъщност естествено поемат дъждовната вода,

и помагат за охлаждането на нашите градове.

Защото, ако се замислим,

дали наистина искаме климатици,

или по-хладно помещение?

Как го получавате всъщност не е от голямо значение.

Така преди няколко години,

Л.А. окръг

решил, че трябвало да похарчат 2,5 милиарда долара,

за да ремонтират градските училища.

И Анди и неговият екип открили,

че щели да похарчат 200 милиона от тези долари,

за асфалт, който да обгради самите училища.

И като представили много силни икономически доводи,

те убедили правителството на Л.А.,

че ако асфалта се замени

с дървета и друга зеленина,

самите училища ще спестят на системата повече електроенергия,

отколкото плащали за градинска инфраструктура.

Така че в крайна сметка, 20 милиона кв. фута асфалт

бяха заменени или избягнати,

и консумацията на електричество за климатици спадна,

докато заетостта

на хора, които поддържаха тези места се покачи,

което доведе до нетно спестяване за системата,

но също и по-здрави ученици, а също и служители на училищната системата.

Джуди Бондс

е дъщеря на миньор.

Семейството има осем поколения миньори,

в град наречен Уайтсвил, Западна Вирджиния.

И ако някой трябва да претендира

за предишната слава на историята за добиване на въглища,

и на града,

то това трябва да е Джуди.

Но начина, по който се добиват въглища в момента е различен,

от дълбоките мини, в които баща й,

и бащата на баща й слизали,

и които давали препитание по същество на хиляди и хиляди хора.

Сега, две дузини мъже

могат да разрушат една планина в продължение на няколко месеца,

и само за въглища на стойност около няколко години.

Този вид технология се нарича "премахване на планински връх."

Тя може да сведе планина от това до това,

за няколко кратки месеца.

Само си представете въздуха около тези места --

пълен е с остатъци от взривни вещества и въглища.

Когато бяхме на посещение, въздуха предизвика в някои от хората,

с които бяхме, тази странна малка кашлица,

след като бяхме там само за няколко часа --

не само миньори, но всички.

И Джуди видя как нейния ландшафт бе унищожен

и нейната вода отровена.

И въгледобивните компании просто се изпаряват,

след като планината се изпразва,

оставяйки дори още по-голяма безработица след себе си.

Но тя също видяла разликата в потенциала на вятърната енергия

при непроменена планина,

и такава, която била намалена по височина

с повече от 2000 фута (600 метра).

Три години на мръсна енергия с не чак толкова много работни места,

или векове на чиста енергия,

с потенциал за развитие на знанията и подобряване на ефективността,

въз основа на технически умения,

и развитие на местните знания,

за това как да се извлече максимума от вятъра в региона.

Тя изчислила първоначалните разходи

и изплащането, с течение на времето,

и това е нетна печалба на толкова много нива

за местната, националната и глобалната икономики.

Изплащането отнема повече време от отстраняването на планински върхове,

но вятърната енергия всъщност се отплаща завинаги.

Отстраняването на планински върхове плаща много малко пари на местните жители,

и им донася голяма мизерия.

Водата се превръща в слуз.

Повечето хора остават безработни,

което води до повече от същия вид социални проблеми,

които безработните хора в градските центрове преживяват --

злоупотреба с наркотици и алкохол,

домашно насилие, ранна бременност, както и лошо здраве.

Трябва да кажа, че аз и Джуди

си допаднахме напълно.

Не толкова очевиден съюз.

Искам да кажа, буквално, родния й град се нарича Уайтсвил (Селище на бели), Западна Вирджиния.

Искам да кажа, те не са --

Те не се борят за родното място на хип-хоп песен,

или нещо подобно.

Но на гърба на моята тениска, която тя ми даде,

пише, "Спасете застрашените местни жители."

Така че събрахме заедно местните момичета и жители,

и напълно разбрахме, че става дума за това.

Но само преди няколко месеца,

на Джуди била поставена диагноза

от рак на белия дроб в трети стадий.

Да.

И оттогава се е разпространил в нейните кости и мозъка й.

И намирам това за толкова странно,

че тя страда от същото нещо,

от което се опитва толкова упорито да защити хората.

Но нейната мечта

за Коул Ривър Маунтън Уинд (Планински вятър над въглищна река,)

е нейното наследство.

И тя може

да не види този планински връх.

Но вместо да пише

още някакъв манифест или нещо такова,

тя е оставила след себе си

бизнес план, който да бъде осъществен.

Ето това прави моето добро момиче.

Затова съм толкова горда от това.

(Ръкопляскания)

Но тези трима души,

не се познават взаимно,

но имат много общо помежду си.

Всички те решават проблеми

и те са само няколко от многото примери,

които наистина съм привилегирована да видя, да срещна, и от които да се поуча,

в примери на работата, която правя сега.

Бях наистина много щастлива че те всички участваха

в моето радио шоу в Корпорацията за публично радио,

наречено ThePromisedLand.org. (Обетованата земя).

Всички те са много практични мечтатели.

Те проучват търсенето на различни неща --

козметични продукти, здравословни училища, електроенергия --

и как парите текат за да задоволят тези потребности.

И когато най-евтините решения

включват намаляване на броя на работните места,

остават безработни хора,

а тези хора не са евтини.

В действителност, те са част от това, което наричам най-скъпите граждани,

и включват потомствени бедни,

травматизирани ветерани, завърнали си от Близкия изток,

хора, излезли от затвора.

И за ветераните по-специално,

от Асоциацията на ветераните казват, че има шесткратно увеличение

в използването на лекарства за психически заболявания от ветеринарите от 2003 година насам.

Предполагам, че това число вероятно ще се покачва.

Те не са най-големия брой хора,

но те са едни от най-скъпите.

И по отношение на вероятността за домашно насилие, злоупотреба с наркотици и алкохол,

слабо представяне на техните деца в училище,

а също и лошо здравословно състояние в резултат на стрес.

Така че тези трима души всичките разбират

как продуктивно да насочват долари

чрез местните икономики,

да отговарят на потребностите на пазара,

да намалят социалните проблеми, които имаме сега

и да предотвратят нови проблеми в бъдеще.

И има много други подобни примери.

Един от проблемите: справянето с боклуците и безработицата.

Дори когато мислим или говорим за рециклиране,

много от нещата за рециклиране биват изгорявани или завършват на сметищата,

и оставят много общини с допълнителни разходи,

остават повече неща, които да бъдат рециклирани.

И къде се обработват тези отпадъци? Обикновено в бедните общности.

И ние знаем, че еко-идустриалната дейност, този вид бизнес модели --

има модел в Европа, наречен еко-индустриален парк,

където или отпадъците на една компания са суровини за друга,

или се използват рециклирани материали,

за изработването на стоки, които можете да ползвате и продавате.

Ние можем да създадем тези местни пазари и стимули

за рециклираните материали,

които да се използват като суровини за производство.

И в родния ми град, ние всъщност се опитахме да направим нещо подобно в Бронкс,

но нашия кмет реши, че онова, което искаше да види

беше затвор на същото място.

За щастие -- защото ние искахме да създадем стотици работни места --

но след много години,

града искаше да построи затвор,

но оттогава изоставиха този проект, слава богу.

Друг проблем: нездравословни хранителни системи и безработица.

Работническата класа и бедните градски Американци

не се възползват икономически

от настоящата ни хранителна система.

Тя разчита твърде много на транспорта,

химически торове, прекомерна употреба на вода

а също и на охлаждането.

Мега селскостопански дейности

често са отговорни за отравянето на нашите води и земите ни,

и произвеждат този изключително нездравословен продукт,

който ни струва милиарди в областта на здравеопазването

и като загубена производителност.

И ние знаем, че градското земеделие

е голяма тема по това време на годината,

но най-вече градинарството

има някаква стойност в създаването на общности -- много от него --

но то не е от гледна точка на създаването на работни места

или на производството на храни.

Числата просто ги няма.

Част от работата ми в момента е по полагането на основите

за интегриране на градското земеделие и селските хранителни системи,

за да се ускори края на салатите, превозвани от 3000 мили (4800 км.),

чрез създаване на национална марка за продукция, отглеждана в градски условия,

която е във всеки град,

която използва регионална енергия за отглеждането й,

и я подсилва със закрити съоръжения за отглеждане,

притежавани и експлоатирани от малки производители,

където сега има само потребители.

Това може да подкрепи сезонни земеделски производители около градски райони,

които губят, защото те наистина не могат да се справят

с целогодишното търсене на продукцията.

Това не е конкуренция със селските ферми,

а тяхно допълнение.

Това е съюзяване с наистина положителна

и икономически жизнеспособна хранителна система.

Целта е да се отговори на градските институционални изисквания

за болници,

старчески домове, училища, детски градини,

както и да се разработи мрежа от регионални работни места.

Това е интелигентна инфраструктура.

И как ние управляваме нашата вградена околна среда

се отразява върху здравето и благосъстоянието на хората, всеки божи ден.

Нашите общини, селски и градски,

следват оперативния ход на инфраструктурата --

неща, като изхвърлянето на отпадъци, потреблението на енергия,

както и социалните разходи за безработица, завършили ученици, нива на затворници,

както и въздействието върху различни публични разходи за здравеопазване.

Интелигентната инфраструктура може да осигури начини

за намаляване на разходите за общините,

както за инфраструктура, така и за социални потребности.

И ние искаме да променим системите,

които отварят вратите за хора, които преди са били данъчно бреме,

да станат част от данъчната система.

Представете си национален бизнес модел,

който създава местни работни места и интелигентна инфраструктура,

за подобряване на местната икономическа стабилност.

Надявам се, че можете да видите малка тема тук.

Тези примери показват тенденция.

Не съм я създала и тя не е случайна.

Забелязах, че това се случва в цялата страна,

и добрата новина е, че това се разраства.

И ние всички трябва да инвестираме в нея.

Това е основен стълб за възстановяването на страната.

И аз го наричам домашна (градска) сигурност.

Рецесията ни е зашеметила и уплашила,

и има нещо във въздуха в наши дни,

което е също много значимо.

Това е осъзнаването,

че ние сме ключът

към нашето собствено възстановяване.

Сега е моментът за нас да действаме в нашите собствени общности,

когато мислим на местно ниво и действаме на местно ниво.

И когато направим това, нашите съседи --

било в съседната къща, или в съседния щат,

или в съседната страна --

ще бъдат просто добре.

Сумата от местните действия е глобална.

Домашната (градска) безопасност означава възстановяване на естествените ни защитни сили,

намиране на работа за хората,

възстановяване на природните системи.

Домашната (градската) безопасност означава създаването на богатство тук у дома,

вместо да я унищожаваме в чужбина,

Борбата със социалните и екологичните проблеми

по същото време, със същите решения,

води до голяма икономия на разходи,

генериране на богатство и национална сигурност.

Много страхотни и вдъхновяващи решения

са се зародили в цяла Америка.

Предизвикателството пред нас сега

е да забележим и подкрепим още безброй много.

Домашната (градската) безопасност е свързана с грижи за вас самите,

но не е като в старата поговорка,

че благотворителността започва у дома.

Наскоро прочетох книга, наречена "Лидерство с любов" от Джон Хоуп Брайънт.

Тя е за ръководене в свят,

който изглежда, че работи основан на страх.

И прочитането на тази книга ме накара да преразгледам тази теория,

защото трябва да обясня какво имам предвид под това.

Виждате ли, баща ми

беше голям, велик човек в много посоки.

Той израснал в разделения юг,

избягнал линчуване и всичко това

през наистина много трудни времена,

и той подсигури наистина стабилен дом за мен и моите братя и сестри,

и един куп други хора, които бяха изпаднали в затруднения.

Но, както всички нас, той имаше също проблеми.

(Смях)

И той залагаше

без мярка.

За него тази фраза, "Благотворителността започва у дома,"

означаваше, че деня, в който получавах заплата -- или някой друг --

съвпадаше с неговия щастлив ден.

Трябваше да му помогнем.

И понякога му давах пари назаем

от моите следучилищни или летни работи,

и той винаги имаше благородното намерение

да ми се отплати с лихвите,

разбира се, след като удари големия джакпот.

И той го правеше понякога, вярвате или не,

на конни надбягвания в Лос Анджелис --

една от причините да обичам Л.А. -- през 40-те години.

Той спечели 15 000 долара в брой,

и купи къщата, в която израстнах.

Така че не съм толкова нещастна от това.

Но аз се чувствах задължена към него,

и растях -- после порастнах.

И сега съм възрастна жена.

И междувременно научих няколко неща.

За мен, благотворителността

често е просто даване,

защото се предполага, че трябва да се прави,

или защото това е, което винаги сте правили,

или е даване, докато не ви заболи.

Аз подкрепям осигуряването на средствата

за изграждането на нещо, което ще нараства

и увеличава първоначалната си инвестиция,

и няма просто да изисква още повече дарения през следващата година --

не се опитвам да подхранвам навика.

Прекарах няколко години,

наблядавайки как добри намерения за подобряване на общности,

които трябваше да бъдат там

за да подкрепят общността и да я подобряват,

всъщност оставиха хората

в същото, ако не и по-лошо положение, отколкото бяха преди това.

И през последните 20 години

похарчихме рекордни количества благотворителни долари

за социални проблеми,

въпреки това резултатите в училище,

недохранването, броя на затворниците,

затлъстяването, диабета, разликата в доходите,

всички те се повишиха с някои изключения,

по-специално, детската смъртност

сред бедните хора --

но също така ги въведохме в големия свят.

И аз знам малко по тези въпроси,

тъй като в продължение на много години, прекарах дълго време

в промишления комплекс с нестопанска цел.

И аз съм възстановяващ се изпълнителен директор,

чиста съм от две години.

(Смях)

Но през това време, осъзнах, че ставаше въпрос за проекти

и разработването им на местно ниво,

вместо правенето на правилното нещо за нашите общности.

Но аз наистина се борех за финансирането.

Колкото по-голям беше нашия успех,

толкова по-малко пари идваха от фондациите.

И трябва да ви кажа, това че бях на сцената на TED,

и че спечелих стипендия от фондация Макартър в същата година,

остави всеки с впечатлението, че съм пристигнала.

И до момента, в който започнах,

всъщност покривах една трета

от бюджетния дефицит на организацията ми с пари от лекциите ми.

И мисля, че в началото, честно казано,

програмите ми бяха малко по-напред от времето си.

Но от тогава,

парка, който беше просто сметище и беше включен в разговора ми в TED2006,

се превърна в това малко нещо.

Но аз всъщност се омъжих в него.

Ето там.

Ето го кучето ми, което ме отведе в парка на моята сватба.

Южен Бронкс Грийнуей

беше просто скица през 2006 година.

Оттогава получихме

около 50 милиона долара като подпомагащи стимулиращи пари,

за да стигнем до тук.

И ние обичаме това, защото обичам строителството сега,

защото гледаме как всъщност се изграждат тези неща.

Така че искам всички да разберат

решаващото значение

за изместването на благотворителността към предприемачеството.

Започнах моята фирма, за да помогна на общностите в цялата страна

да реализират потенциала си,

да подобрят всичко, свързано с качеството на живот на населението им.

Домашната (градската) безопасност

е следващото нещо в моя списък със задачи.

Това, от което се нуждаем са хора, които да видят смисъл

да се инвестира в тези местни предприятия,

които да партнират с хора като мен,

за определянето на тенденциите за растеж и адаптирането към околната среда,

както и разбиране на нарастващите социални разходи

за бизнеса, вършен както досега.

Трябва да работим заедно,

да обхванем и поправим нашата земя,

ремонтираме нашите енергийни системи

и поправим себе си.

Време е да спрем изграждането на

търговски центрове, затвори,

стадиони

и други символи на всички наши колективни грешки.

Време е да започнем изграждането на

живи паметници на надежда и възможности.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)