Срджа Попович: Как да свалите диктатор

2011 г. беше година на необикновено съпротивление на хората, което започна с Арабската пролет и се разпространи по света. Как това съпротивление функционираше успешно? Срджа Попович (който ръководеше безкръвното движение, което свали Милошевич в Сърбия през 2000 г.), излага плановете, уменията и инструментите, от които се нуждае всяко движение - от безкръвна тактика до чувство за хумор. (Филмирано в TEDхКраков).

Добър ден. Горд съм да бъда тук, на TEDхКраков.

Ще се опитам днес да говоря за феномен,

който може да промени и всъщност вече променя света.

Става дума за силата на хората.

Ще започна с един виц, за онези от вас,

които обичат Монти Питон и скечовете в негов стил.

И така. Днес е 15-ти декември 2010 г.

Някой се хваща на бас с вас. Ще погледнете кристална топка

и ще видите бъдещето. То ще бъде точно определено.

Но ще трябва да го споделите със света.

Любопитството убива котката. Приемате облога.

Гледате кристалната топка. Един час по-късно,

стоите в сградата на националната телевизия

в токшоу и разказвате историята.

"Преди края на 2011 г., Бен Али и Мубарак

и Кадафи ще бъдат свалени от власт и ще бъдат преследвани.

Салех от Йемен и Асад от Сирия

ще бъдат предизвикани или ще бъдат поставени на колене.

Осама бин Ладен ще бъде мъртъв,

а Ратко Младич ще бъде в Хага.

Водещият на токшоуто ви гледа странно,

а вие за финал добавяте:

"Много млади хора от Атина, Мадрид

и Ню Йорк, ще излязат на улиците за да протестират за социална справедливост.

Ще кажат, че са вдъхновени от арабите".

След това се появяват двама мъже в бяло.

Дават ви странна тениска,

завеждат ви в най-близката лудница.

Искам да говоря за феномена,

който стои зад това, което изглежда, че е много лоша година

за лошите хора и този феномен се нарича силата на хората.

Силата на хората се появи преди известно време.

Именно тя помогна на Ганди изгони англичаните от Индия.

Тя помогна на Мартин Лутър Кинг да спечели историческа расова борба.

Това помогна на местния Лех Валенса да изгони

един милион съветски военни от Полша

и да дойде краят на Съветския съюз.

Какво ново има в това? Това, което е ново,

което е идеята, която искам да споделя с вас днес,

е че има набор от правила и умения, които могат да бъдат научени

и преподавани, за да изпълнят успешна безкръвна битка.

Ако това е вярно, можем да помогнем на тези движения.

Първо, аналитични умения.

Ще разкажа това, което започна в Средния Изток.

Tолкова много години живеем с напълно погрешно

разбиране за Средния Изток.

Той изглеждаше като замръзнал регион, като хладилник

в който има само две ястия:

пържола, която представлява Мубарак,

диктатура в стил Бен Али, с военна полиция и картоф,

който представлява типа на техеранските теократи.

Всички бяха удивени, когато хладилникът се отвори

и милиони светски хора излязоха,

за да направят промяната. Познайте. Те не гледаха демаграфските данни.

Каква е средната възраст на египтяните? 24 г.

Колко време Мубарак беше на власт? 31 г.

Тази система е остаряла.

Младите хора от арабския свят една сутрин

се събудиха и разбраха, че властта е в ръцете им.

Останалото е в годината, която е пред нас. Познайте.

Същото поколение Епсилон, с правилата си,

с инструментите си, с игрите си и с езика си,

който ми звучи странно. На 38 години съм.

Можете ли да видите възрастта на хората по улиците в Европа?

Изглежда, че поколение Епсилон идва.

Нека да ви дам друг пример.

Срещам се с различни хора по света,

академици и професори,

лекари и всички те говорят за условия.

Казват: "Силата на хората ще върши работа, само ако режимът не е много подтискащ".

Казват: "Силата на хората ще върши работа, ако годишният доход

на страната е между Х и Z".

Казват: "Силата на хората ще върши работа само, ако има чуждестранен настиск".

Казват: "Силата на хората ще върши работа, само ако няма нефт".

Искам да кажа, че има набор от условия.

Тук новината е, че уменията ви, които довеждате до противоречие,

са по-важни, отколкото условията,

а именно уменията за единство, планиране

и поддържане на безкръвна дисциплина.

Нека ви дам един пример.

Роден съм в Сърбия.

Отне ни 10 години, за да обединим 18 опозиционерски партийни лидера

с голямото им его, за да застанат зад един кандидат

срещу балканския диктатор Слободан Милошевич.

Познайте. Това беше денят на победата срещу него.

Гледате египтяните, те палят огньове на площад Тахрир,

освобождават се от индивидуалните си символи.

Появяват се на улицата само със знамето на Египет.

Ще ви дам и контра - пример.

Виждате деветте кандидат - президента срещу Лукашенко.

Знаете резултата.

Обединението е голямо нещо и то може да бъде постигнато.

Същото е и с планирането. Някой излъгал ли ви е

за успешните и спонтанни безкръвни революции?

Те не съществуват.

Винаги, когато виждате млади хора на пътя,

опитвайки се да общуват с полицията,

някой е мислил за това преди.

В края на краищата, безкръвна дисциплина

и това може би променя правилата на играта.

Ако поддържате базкръвната дисциплина, ще успеете.

100 000 хора правят мирна демонстрация

и един идиот или агент провокатор хвърля камъни,

познайте какво снимат всички камери? Този човек.

Един единствен акт на жестокост може

да унищожи движението ви.

Нека се преместим на друго място.

Това е избор на стратегии и тактики.

Има определени правила в безкръвната борба, които можете да следвате.

Първо, започнете с нещо малко.

Второ, избирайте битки, които можете да спечелите.

В тази зала има само 200 човека.

Няма да призовем за марш на милиони хора.

Но какво ще стане, ако организираме рисуване с графити през нощта

в Краков? Градът ще знае.

Избираме тактиката, която е подходяща за събитието,

особено за нещата, които наричаме малка тактика за разпръскване.

Тя е много полезна при жестоко подтисничество.

Свидетели сме на

една от най-добрите използвани тактики.

Това беше на площад Тахрир, където международната общност

беше уплашена, че ислямистите

ще спечелят революцията. Те организираха

християните да защитават мюсюлманите, които се молеха,

за Коптическата сватба, приветствана от хиляди мюсюлмани.

Светът измени картината,

но някой преди беше мислил за това.

Има много неща, които можете да направите, вместо

да отивате до едно място, да викате

и да се сблъсквате с полицията.

Има и още една важна динамика

и това е динамиката, която аналитиците обикновено не виждат.

Това е динамиката между страх и апатия от една страна

и ентусиазъм и хумор от друга страна.

Това е като видео игра.

Страх ви е, това е състоянието.

Повишавате ентусиазма си, страхът започва да се стопява.

На втория ден, виждате хора, които тичат към полицията,

вместо да бягат от нея.

Можете да кажете, че нещо се случва в Египет.

След това, става дума за хумор. Хуморът е такъв силен

променящ правилата на играта фактор и разбира се, той беше много силен в Полша.

Ние сме малка група луди студенти

в Сърбия, които направихме тази голяма пародия.

Сложихме голям варел бензин с

портретна снимка на г - н Президента върху него

в средата на Main Street. Имаше дупка в горната част на варела

и можехте да сложите монета в нея,

да вземете бейзболна топка и да го ударите в лицето.

Звучи страхотно. И след минути, седяхме

в близкото кафене, пиейки кафе и

опашка от хора чакаха да видят това хубаво нещо.

Това е само началото на шоуто.

Истинското шоу започва, когато се появява полицията.

Какво правят те? Арестуват ли ни? Не ни виждат.

Ние сме на три пресечки разстояние, наблюдавайки от кафенето.

Арестуват ли хората на опашката с малки деца? В това няма много смисъл.

Разбира се, можете да се обзаложите, че те са направили най-глупавото нещо:

арестуваха варела. Сега картината

на смачканото лице върху варела е при полицайте,

които го довличат до полицейската кола, това беше най-хубавия ден

за фотографите от вестниците.

Искам да кажа, че това са неща, които можете да направите

и винаги можете да използвате хумор.

Има и още нещо за хумора: боли,

защото тези мъже се взимат на сериозно.

Боли, когато запчвате да се подигравате с тях.

Всички говорят за Негово Превъзходителство, интернет

и това е също много полезно умение, но не бързайте

да слагате етикети на нещата като Фейсбук революция, туитър революция.

Не смесвайте инструментите с веществата.

Вярно е, че интернет и новите медии са много полезни

като правят нещата по-бързи и по-евтини.

Те ги правят и малко по-безопасни за участниците,

защото дават частична анонимност.

Наблюдаваме стахотния пример на нещо друго, което интернет може да направи.

Той може да сложи цена на спонсорираната от държавата жестокост срещу мирни протестиращи.

Това е известа група, всички ние сме Калед Саид,

създадени от Уаел Гоним в Египет и приятеля му.

Това е обезобразеното лице на мъжа, който беше бит от полицията.

Ето как той доби обществена известност и това вероятно

и стана камъчето, което обърна колата.

Но ето и лошата новина.

Безкръвната борба е спечелена в реалния свят,

на улиците. Няма да промените обществото си

към демокрация или икономика,

ако седите вкъщи пред компютъра.

Има рискове, които трябва да бъдат поети и има хора,

които печелят борбата.

Въпрос за един милион долара: какво ще се случи в арабския свят?

Въпреки, че млади хора от арабския свят

успешно свалиха три диктатора,

разтърсиха религията, убедиха умни царе

от Йордания и Мароко да направят значителни реформи,

ще трябва да видим резултата,

дали египтяните и тунизийците ще направят прехода

или това ще свърши в кървав етичен и религиозен конфликт,

дали сирийците ще запазят мира,

като се сблъскват с ежедневна брутална жестокост,

която вече е убила хиляди хора

или ще преминат към жестока борба

и ще предизвикат гражданска война.

Ще бъдат ли тези революции като през преходите

към демокрация или ще бъдат поети от военни

или екстремисти от всякакъв вид? Не можем да кажем.

Същото вожи за Запада, където можете да видите

всички тези въодушевени млади хора, протестиращи по света,

окупиращи това, окупиращи онова.

Ще станат ли те световна вълна?

Ще намерят ли умения, ентусиазъм

и стратегия, за да открият какво искат

и да настояват за реформа или ще стоят,

оплаквайки се за безкрайния списък от неща, които мразят?

Това е разликата между два града.

Каква статистика имаме?

В книгата си, приятелката ми, Мария Стефан

говори много за жестока и безкръвна борба

и излага някои шокиращи данни.

Ако разгледате последните 35 години

и различните социални преходи от диктатура към демокрация,

ще видите, че от 67 различни случая,

в 50 от тях е имало безкръвна борба,

което е ключовата сила.

Това е още една причина да разгледате този феномен.

Това е още една причина, да разгледате поколение Епсилон,

достатъчно е да им дам доверие и надежда,

че те ще намерят умения и смелост,

за да използват безкръвна борба

и по този начин да оправят поне част от бъркотията,

която поколението ни прави.

Благодаря. (Аплодисменти)