Психеделична наука

Швейцарският художник и фотограф Фабиан Оефнер си е поставил за цел да направи от науката в ежедневието впечатляващо изкуство. В тази очарователна беседа той показва няколко скорошни психеделични картини, сред които снимки на кристали във взаимодействие със звукови вълни. И още - в демонстрация на живо, той показва какво се случва, когато смесим боя и течност със свойства на магнит. Или когато запалим уиски.

Една картина струва повече от хиляда думи,

затова ще започна беседата си

като спра да говоря и ви покажа няколко изображения,

които наскоро улових.

И така, до този момент речта ми е вече 6000 думи

и ми се струва, че трябва да спра дотук.

(Смях)

В същото време вероятно ви дължа

някакво обяснение

за картините, които току-що видяхте.

Това, което се опитвам да направя като фотограф,

като художник, е да срещна света на изкуството

със света на науката.

Дали е образ на сапунен мехур,

уловен точно в момента, когато се пръсва,

както можете да видите на тази снимка,

дали е вселена от миниатюрни мъниста

маслена боя,

странни течности, които се държат по много особен начин

или боя, моделирана от центробежни сили,

аз винаги се опитвам да свържа тези две области.

Интригуващото у тях е,

че и двете гледат едно и също нещо -

те са отклик на заобикалящата ги среда.

И все пак, те го правят по много различен начин.

Ако погледнем науката от една страна,

науката е много рационален подход

към заобикалящия я свят,

докато изкуството от друга страна

обикновено е емоционален подход към нещата, които го заобикалят.

Това, което се опитвам да направя, е да

събера тези два погледа в един,

така че снимките ми да говорят както на сърцето на зрителя,

така и на мозъка му.

Нека да демонстрирам това чрез три проекта.

Първият от тях цели да направи звука видим.

Както може би знаете,

звукът се разпространява чрез вълни,

така че ако имате един високоговорител,

той не прави нищо повече от това

да вземе аудио сигнала,

да го превърне във вибрация,

която после се пренася във въздуха,

улавя се от ушите ни

и отново се превръща в аудио сигнал.

И аз си мислех

как мога да направя звуковите вълни видими?

И измислих следното устройство.

Взех една колона, сложих тънък лист

пластмаса върху нея

и после добавих миниатюрни кристали

върху колоната.

И сега, ако пуснех звук в колоната,

той щеше да накара кристалите да се движат нагоре-надолу.

Това се случва много бързо,

с едно мигване на окото,

затова, заедно с LG, ние заснехме това движение

с фотоапарат, който може

да прави повече от 3000 кадъра в секунда.

Нека ви покажа как изглежда това.

(Музика: "Сълза" на Масив Атак)

(Аплодисменти)

Много ви благодаря.

Съгласен съм, изглежда изумително.

Но трябва да ви споделя една смешна случка.

Получих слънчево изгаряне, докато правех това на закрито,

когато снимахме в Лос Анджелис.

В Лос Анджелис можеш да изгориш порядъчно

на който и да е от плажовете,

но аз го направих в затворено помещение

и това, което се случи е, че

ако снимате 3000 кадъра в секунда,

трябва да имате зашеметяващо количество светлина, много светлини.

И така, колоната беше поставена,

с фотоапарата срещу нея

и много прожектори, насочени към нея

и аз нагласях колоната,

слагах миниатюрните кристали отгоре

и правехме това отново и отново.

И чак на обяд разбрах,

че лицето ми е съвсем червено

заради светлините, насочени към колоната.

Най-смешното беше, че

колоната винаги ми се падаше отдясно,

затова дясната страна на лицето ми беше наситено червена

и изглеждах като Фантомът на операта

до края на седмицата.

Нека сега да минем към друг проект,

който включва по-безопасни вещества.

Някой от вас чувал ли е за ферофлуида?

А, някои от вас са чували. Чудесно.

Да прескоча ли тази част?

(Смях)

Ферофлуидът се държи много странно.

Той е наситено черна течност.

Има маслена консистенция.

И съдържа миниатюрни частици метал,

които го правят магнетичен.

Така че, ако сега поставя тази течност в магнитно поле,

тя ще промени начина, по който изглежда.

Подготвил съм една демонстрация на живо тук,

за да ви покажа това.

Поставил съм фотоапарат, насочен надолу към тази плоча,

а под плочата има магнит.

Сега ще добавя малко от ферофлуида

към магнита.

Нека само да го преместим леко надясно

и може би да фокусираме малко повече. Отлично.

И така, сега виждате, че

ферофлуидът е оформил шипове.

Това се дължи на привличането и отблъскването

на отделните частици вътре в течността.

Вече изглежда доста интересно,

но нека сега добавя и водни бои.

Това са обикновените водни бои,

с които рисувате.

Вие не рисувате със спринцовки,

но с тях е съвсем същото.

Това, което се случи сега е, че

щом водните бои се влеят в структурата,

те не се смесват с ферофлуида.

Това е защото самият ферофлуид

е хидрофобен.

Това означава, че не се смесва с водата.

И в същото време той се опитва да запази позицията си

над магнита

и в резултат на това създава тези удивителни

структури от каналчета и мънички езерца

от разноцветни водни бои.

Това беше вторият проект.

Нека сега да минем към последния проект,

който включва

националното питие на Шотландия.

(Смях)

Това изображение, а също и това,

са направени с уиски.

Сега може да си зададете въпроса:

как го е направил?

Изпил е половин бутилка уиски

и после е нарисувал халюцинацията от

пиянството си на хартия?

Уверявам ви, че бях в пълно съзнание,

докато правех тези снимки.

Уискито съдържа 40 процента алкохол,

а алкохолът има някои много интересни качества.

Може би някога сте изпитали

някои от тези качества,

но аз говоря за физическите свойства,

а не за останалите.

И така, когато отворя бутилката, алкохолните молекули

се пръскат във въздуха,

защото алкохолът е много летлива субстанция.

И в същото време, алкохолът е лесно запалим.

Заради тези му две качества

успях да създам изображенията,

които виждате в момента.

Нека да демонстрирам това тук.

Тук имам един празен стъклен съд.

Няма нищо в него.

А сега ще го напълня с кислород

и уиски.

Добавяме още малко.

Сега просто изчакваме няколко секунди

молекулите да се разпръснат вътре в бутилката.

И сега да я запалим.

(Смях)

Това е всичко, което се случва.

Става наистина бързо и не е толкова впечатляващо.

Мога да го направя пак, за да покажа още веднъж,

но някои биха спорили, че е абсолютно прахосване

на уискито и по-добре да го изпия.

Нека ви покажа забавено изпълнение

в напълно затъмнена стая

на това, което току-що ви показах в демонстрацията на живо.

Това, което се случи е, че пламъкът

се придвижи от върха до дъното на стъкления съд,

изгаряйки сместа от въздушни молекули

и алкохол.

Снимките, които видяхте в началото,

всъщност са снимки на пламък, спрян във времето,

докато пътува през бутилката

и трябва да си представите,

че е завъртян на 180 градуса.

Ето как са получени тези изображения.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

И така, показах ви три проекта

и може да се запитате за какво служат те.

Каква е идеята зад тях?

Само за разхищение на уиски ли става въпрос?

За някакви странни материали?

Тези три проекта са базирани на много прости

научни явления,

като магнетизма, звуковите вълни

или ето тук - физическите качества на една субстанция

и това, което се опитвам да направя е

да използвам тези явления

и да ги покажа по един поетичен и непознат начин

и така да поканя зрителя

да спре за момент

и да помисли за красотата,

която постоянно ни заобикаля.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)