(h) TROM - 2.9 Justice

http://tromsite.com - Full documentary, very well organized (download, youtube stream, subtitles, credits, share, get involved, and many more)

Documentary´s description :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (The Reality of Me) represents the biggest documentary ever created, it is also the only one that tries to analyse everything : from science to the monetary system as well as real solutions to improve everyone's life.

A new and ´real´ way to see the world.

"Before the Big-Bang, till present, and beyond."
-------------------------------------------------------------------------

Правосъдие

Езикът, който използваме в монетарната система,
подлежи на интерпретация,

а поведението ни се поражда от средата,
която е неравноправна.

Ако смятаме, че гените могат да
предразполагат към дадено поведение,

тогава сегашната правосъдна
система е безполезна.

Ако средата е еднаква за всички
и вземем предвид гените,

тогава правосъдната система
ще бъде по-справедлива.

Но защо ви е необходима
правосъдна система?

Защото има несправедливости?

Но защо те съществуват?

Заради средата, оскъдността на продукти и услуги?
Заради неравенството между хората?

В монетарната система
хората нямат равноправие.

Разликата между социалните класи
може да бъде огромна,

съответно правосъдната система не може
да бъде ефективна в монетарната система.

Тя е просто общоприета идея,
нищо повече.

Дори думи като "престъпно поведение"...
Какво е сериен убиец?

Човек с автомат,
който убива много хора?

Или какво е убиец?
Какво е престъпник?

Цар Соломон е имал хиляда съпруги.
В наши дни ще бъде арестуван за многоженство.

Това, на което в миналото се е гледало с почит,
сега ни изглежда необяснимо.

Смятам, че в бъдещето всички адвокати
ще бъдат смятани за престъпници,

както и всички политици, защото казват неща,
които хората искат да чуят.

Невинаги казват истината,
защото тя няма да им бъде от полза.

Бих казал, че застрахователните компании,
които слагат клаузи в договорите,

напечатани с малки букви,
го правят с престъпна цел.

Така че това, което наричате престъпник,
зависи от културата, в която живеете.

Когато римляните хранели лъвовете с християни,
това не се е считало за престъпно поведение.

Но днес биха го приели за такова.

Така че преди да говорите с някого
колко много престъпност има по света,

попитайте го какво разбира
под престъпност.

Дали има предвид измамните реклами?

Или какво фармацевтичните компании
твърдят за лекарствата си?

Когато докторът каже, че трябва
да ви бъде извършена операция,

дали се опитва да изплати новата си яхта или къща,
или наистина ви е нужна операция?

С други думи, много е трудно да се определи
престъпното поведение.

Освен ако не определите какво вие
имате предвид под престъпно поведение.

Най-последната дефиниция на "престъпник" е:
"този, който е заловен".

Не можете да отидете
при съдия и да му кажете:

"Всичко, което правите,
е основано на невежество".

Той ще ви отвърне:
"Какво имате предвид под това?".

Ако някога сте контактували със съдия,
който ви отговаря по този начин,

значи сте на половината път.

Не съм срещал човек, който да каже:
"Какво имате предвид под това?".

Ако кажете на съдия:
"Всичко, което правите, е неправилно и неистинно,

не се различавате от един
див ловец на глави.

Вкарвате хората в затвора, съдите ги,
без да знаете нищо за тях",

а той отвръща: "Знам много за него.
Той е престъпник.

И преди е бил в затвора".
Това е неговото мерило за нещата.

Асоциативна памет.

Всички наши действия
са основани на асоциативната памет.

Вашият опит, а не истината.

Много хора могат да си позволят адвокат,
който може да посочи човек

и да каже: "Той е изнасилвач",

а ще му бъде отвърнато: "Не посочихте ли
вече същото обвинение на друго дело?"

или ще изкарат момичето
евтина проститутка.

Ако намерите достатъчно добър адвокат, той
може да изкриви каквото и да е, казано от някого.

Ако имате посредствен адвокат, е възможно
да ви осъдят на 2 години затвор,

но ако е способен, може да се разминете
с 2 седмици или месец условна присъда.

Само от този факт трябва да разберете,
че адвокатите са порочни.

Ако можете да наемете по-добър адвокат от мен,
вие сте неморален,

както и адвокатът, който ви защитава.

Ако адвокатът беше честен,
щеше да каже на своя опонент:

"Имате право.
Не мога да не се съглася с вас".

Наказанието на тази правосъдна система е
да лиши човек от това, което системата предлага -

вещи, услуги, достъп, информация,

затваряйки го в почти празна килия.

Но за да се сдобиете първоначално
с тези продукти и услуги,

трябва да работите за монетарната система.
Не забравяйте това.

Така че правосъдната система лишава човек от
възможността да участва в монетарната система,

заключвайки го в празна стая
за определен период от време.

Нека видим ефекта, който оказват затворите
върху затворниците и надзирателите.

В началото на 70-те експеримент, посветен
на психологията на лишаването от свобода,

беше проведен в Станфордския университет от
психолога Филип Зимбардо и неговите колеги,

които създали собствен затвор
в мазето на университета.

Студентите, които доброволно кандидатствали
за експеримента, били внимателно изследвани.

Всички трябвало да бъдат психически
и физически здрави, за да участват.

Част от студентите били избрани
на случаен принцип да играят ролята на затворници,

а другите - на надзиратели.

Изследователите изненадали затворниците,
като ги арестували в техните жилища и общежития.

Затворниците преминали през серия от ритуали,
за да бъде внушено новото им по-ниско ниво.

Те обитавали малки килии, 24 часа на ден,
откъснати от тяхната обичайна среда.

Затворник 8-1-9 направи лоша постъпка.

Надзирателите, от своя страна,
работели само на 8-часови смени

и се връщали към обичайните си занимания
като студенти, когато не били на работа.

Това, което се случило, изненадало всички,
включително и Зимбардо.

Илюзията се превърнала в реалност.

Границата между ролята, която играели,
и реалната им самоличност била заличена.

Добри момчета се превърнали
в брутални надзиратели,

здрави младежи се разболели.

Активните се превърнали в
пасивни и хипнотизирани затворници.

Ситуацията станала толкова съкрушителна,
че мнозина от затворниците

развили екстремни стресови реакции
и трябвало да бъдат освободени.

Нещо не съм наред... Трябва да отида...
не зная... на доктор или каквото и да е!

Прецакан съм отвътре. Искам да изляза!
Да изляза веднага!

По дяволите! Не знам какво става!

О, Господи, направо изгарям отвътре!
Не мога да го понеса.

Този тип поведение се наблюдаваше
само 36 часа след участието в експеримента.

Всеки ден след това друг затворник
проявяваше подобни реакции.

И така в края на петте дни
имахме петима младежи...

Младежи, които избрахме,
защото са здрави психически и физически,

преживяха емоционален срив.

Но никой никога не каза:
"Напускам експеримента".

Те бяха загубили всякаква представа.

Какъв надзирател бихте били вие?
Садистичен или окуражаващ?

Дали ще бъдете послушен затворник,
или герой от съпротивата?

Този експеримент не е традиционен за изследване
в областта на социалната психология.

Някои психолози считат, че тези експерименти
са нарушили етичните правила

и никога не е трябвало
да бъдат провеждани.

На моменти дори Зимбардо забравял, че е част
от експеримента, и се държал като надзирател.

Въпреки че експериментът
трябвало да продължи 2 седмици,

той бил прекратен само шест дни
след началото му.

Беше ми дадена задача:
"Твоята работа е да държиш тези хора под строй".

Тогава спирате да бъдете същия човек,
който сте в ежедневието.

Превръщате се в пазач, веднага щом облечете
униформата, сложите очилата, вземете палката...

Вживявате се в ролята си.

Това е вашият костюм и трябва да се държите
съответстващо, щом го облечете.

Наистина мислех, че не съм способен
на такъв тип поведение.

Бях изненадан... не, по-скоро бях смаян, когато
разбрах, че мога да се държа по такъв начин,

абсолютно неприсъщ на всичко,
което някога съм си помислял.

И докато го правех, не усещах никакви угризения,
никаква вина.

Чак след това, когато започнах
да разсъждавам върху случилото се...

Това поведение започна да ме осенява
и осъзнах, че е част от мен,

която досега не съм забелязвал.

Все още се чувствам затворник. Не го виждах
като експеримент или симулация.

Разликата беше, че се управляваше от психолози,
а не от държавата.

Започнах да усещам,
че личността, която бях,

когато реших да вляза в затвора,
се отдалечаваше от мен.

И накрая спрях да бъда тази личност.

Аз бях №416.
Бях просто моя номер.

И №416 трябваше да решава
какво да прави.

Това ме просветли за някои неща,
които не бях изпитвал лично досега.

Чел съм много за това,
но никога не съм го изпитвал.

Никога не съм виждал някого
да се променя така.

Знам, че си добър човек...

Наистина знам, че си добър човек.

Не мразя случилото се,
защото знам на какво си способен,

ако кажеш:
"Добре, няма да наранявам никого.

Това е ситуация,
която ще приключи след две седмици".

Ако ти беше на моето място,
как щеше да постъпиш?

Не знам...

Алтернативни решения

1) Превенция
2) Образование

Решението може да бъде
опит за избягването на ситуациите,

които изискват правосъдие -
превенция.

Отново, образование. А за тежки случаи, например
умствени заболявания, медицинска помощ.

Монетарната система не може
да предотврати такива ситуации,

защото хората не са смятани за равни

и е възможно да има голяма разлика
между социалните класи.

Средата поражда поведението.

Предразполагащите гени
се активират от средата.

Езикът подлежи на тълкуване.
Днешната среда е неравноправна.

При тези фактори
правосъдната система е безполезна.