Ключът към гения

Роден три месеца и половина преждевременно, Дерек Паравичини е сляп и страда от тежъка форма на аутизъм. Но с перфектен слух, вроден талант и много упражнения, той става признат концертен пианист на 10-годишна възраст. Тук, неговият дългогодишен учител по пиано, Адам Окелфорд, обяснява уникалната връзка на неговият ученик с музиката, докато Паравичини показва как разбива на пух и прах правилото как да се свири "Чопстикс". Заснето на TEDxWarwick.

Адам Окелфорд: Обещавам ви,

че ще говоря малко, а Дерек ще свири много,

но мислех, че би било добре да разкажа

как Дерек стига дотук днес.

Толкова е невероятно сега, защото той е много по-голям от мен,

но когато Дерек е бил роден,

би могъл да се побере на дланта ви.

Той се е родил 3 месеца преждевременно

и наистина е била невероятна битка, за да оцелее.

Трябвало е да приема много кислород,

което е засегнало очите ти, Дерек,

и също така начинът, по който разбираш езика

и начинът, по който разбираш света.

Но това е краят на лошите новини,

защото когато Дерек се прибрал от болницата,

родителите му решили да наемат респектираща гледачка,

която е трябвало да се грижи за теб, Дерек,

до края на детството ти.

И прозрението на детегледачката е било

да си каже - ето дете, което не може да вижда.

Музиката ще е важното нещо за Дерек.

И тогава тя започнала да пее или както Дерек го нарича - чуруликала

в първите няколко години от живота му.

И мисля, че ентусиазмът









И мисля, че вълнението от това да да чува нейния глас

час след час всеки ден го е накарал да мисли

може би, нещо в неговия мозък се е оживило,

някакъв вид музикална дарба.

Ето една снимка от детството на Дерек,

когато си бил с твоята детегледачка.

Другото голямо нейно прозрение е било да си помисли,

че може би Дерек трябва да има на какво да свири,

и естествено намерила едно малко пиано

на тавана като изобщо не е предполагала,

че нещо ще излезе от това.

Но Дерек, малката ти ръка не се е колебала с пианото

и реално го е ударила,

толкова силно го е ударила, че са помислили, че ще се счупи.

Но след няколко месеца удряне

се появила невероятна музика,

и мисля, че това е бил един чуден момент, наистина Дерек,

когато си осъзнал, че звуците които чуваш в заобикалящия те свят

са нещо, което може да претвориш на клавишите.

Това е бил велик момент.

Това, че не виждаш означава, разбира се,

че е трябвало да се научиш сам.

Дерек Паравичини: Сам се научих да свиря.

АО: Наистина си се научил да свириш сам

и като следствие,

да свириш на пиано за теб, Дерек,

е било много болка в кокалчетата и карате удари,

и дори и малко намеса на носа също.

И това, което детегледачката направила още

било да натисне копчето за запис на едно от онези малки

ранни записващи устройства, което те имали,

и това е невероятен запис на Дерек,

когато си бил на 4 години.

ДП: "Моли Малоун (Миди и миди)".

АО: Всъщност не е "Миди и миди".

Тази е "Английска провинциална градина".

ДП: "Английска провинциална градина".

Музика: "Английска провинциална градина"

АО: Браво.

(Аплодисменти)

Мисля, че това беше фантастично.

Разбирате ли, това е това малко момче, което не вижда,

не може да разбере много от светът около нас,

няма никой от семейството, който да свири на музикален инструмент,

и въпреки това той сам се научава да свири това.

И както можете да видите от снимките,

имало е много движение на тялото

докато си свирил, Дерек.

И така - с Дерек се срещнахме когато той беше на 4 и половина години,

и първо, Дерек, си помислих, че си луд, да си призная честно,

защото когато свиреше на пианото,

изглеждаше сякаш искаш да изсвириш всяка нота от клавиатурата,

и имаше този малък навик

да ме разкараш оттам.

Така че когато се опитвах да стигна до пианото,

аз просто бях избутван.

И казах на баща ти, Ник,

че съм се опитал да те уча, тогава бях объркан

как бих могъл да го направя

ако не съм допуснат в близост до пианото.

След време си помислих, че единственият начин

е да те вдигна, да избутам Дерек на другият край на стаята

и за 10-те секунди преди Дерек да се е върнал,

да изсвиря нещо много бързо,

което той да научи.

И накрая, Дерек, мисля, че би се съгласил,

че ние всъщност имахме доста забавни моменти, когато свирехме заедно на пианото.

Както виждате, това съм аз в моите ранни

ергенски години с кафява брада,

и малкият Дерек, концентриран.

Сега осъзнавам, че това ще бъде записано, нали? Добре. Добре.

(Смях)

До 10-годишнината си Дерек

беше превзел света като буря.

Това е твоя снимка, Дерек, как свириш в Барбикън

с Кралската филхармония.

Всъщност беше вълнуващо пътуване, наистина.

И в онези дни, Дерек, ти не говореше много,

и за това имаше моменти на напрежение,

в което не знаехме дали разбираш какво ще се свири

и дали ще изсвириш правилната част в правилната тоналност,

всякакви такива неща.

Но оркестърът също беше изумен,

и медиите по света бяха очаровани от твоите способности

да свириш тези прекрасни творби.

И сега, въпросът е - как го правиш, Дерек?

И се надявам да покажем на аудиторията сега

как става това, което правиш.

Мисля, че едно от първите неща, които са се случили

когато си бил много малък, Дерек,

е че до две годишна възраст,

твоето музикално ухо вече е надминало това на повечето възрастни.

И така когато си чувал каквато и да е нота -

ако изсвиря случайна нота-

(Ноти на пианото)

ти веднага си знаел коя е,

и си имал способността да намериш тази нота на пианото.

Това се нарича перфектен слух

и някои хора имат перфектен слух за някои бели ноти

по средата на пианото.

(Ноти на пианото)

Сега разбирате - разбирате начинът на свирене при Дерек.

(Аплодисменти)

Но Дерек, твоето ухо може много повече от това.

Ако оставя микрофона за момент,

ще изсвиря няколко ноти наведнъж.

Вие, които виждате, ще знаете колко ноти са това,

но Дерек, разбира се, не може.

Не само можете да кажете колко са нотите,

по-трудното е да можете да ги изсвири всичките наведнъж. Ето.

(Акорди)

Забрави за терминологията, Дерек. Фантастично.

И тази възможност да чуваш едновременно няколко звука,

не само единични звуци, но когато цял оркестър свири,

Дерек, ти можеш да чуеш всяка нота,

и веднага, заради всичките часове практика,

да ги възпроизведеш на пианото,

това, струва ми се, е основата на твоите способности.

И така.

Тази способност е непотребна в чистия си вид,

без правилната техника

и за щастие, Дерек, ти реши,

когато започнахме обучението, да ме оставиш да ти помогна

да се научиш да свириш с всички пръсти.

Например да използваш палеца си в си До мажор.

(Ноти на пианото)

и така нататък.

И накрая стана толкова бърз,

че неща като "Полетът на пчеличката"

не бяха проблем, нали?

ДП: Не.

АО: Точно така. И така, до 11-годишна възраст,

Дерек свиреше неща като това.

ДП: Това.

(Музика: "Полетът на пчеличката")

(Аплодисменти)

АО: Дерек, нека се поклоним.

Браво

Истински невероятното с тези скали, Дерек, беше,

че можеша не само да изсвириш "Полетът на пчеличката"

в обикновената тоналност, но и във всяка нота, която аз изсвиря.

Дерек може да го изсвири.

Така че ако избера една случай нота като тази...

(Ноти на пианото)

Можеш ли да изсвириш "Полетът на пчеличката" в тази тоналност?

ДП: "Полетът на пчеличката" в този тон.

"Полетът на пчеличката"

АО: А друга? Какво ще кажеш за Сол минор?

ДП: Сол минор.

("Полетът на пчеличката")

АО: Фантастично. Много добре, Дерек.

Както виждате, в твоя мозък, Дерек, се крие един невероятен музикален компютър,

който може веднага да рекалибрира, рекалкулира,

всички части от заобикалящия го свят.

Повечето пианисти биха получили сърдечен удар ако им кажеш -

"Извинете, можете ли да изсвирите "Полетът на пчеличката"

в Си минор вместо в Ла минор?"

Всъщоност, първият път, Дерек, ти изсвири това с оркестър,

ти беше научил една версия,

а всъщност оркестърът имаше различна версия,

и докато чакахме двата часа

преди репетицията и концертът,

Дерек слушаше различната версия и я научи бързо,

и успя да я изсвири с оркестъра.

Изумително момче.

Другото чудесно нещо е твоята памет.

ДП: Памет.
АО: Твоята памет е невероятна, и всеки концерт, на който свирим,

молим аудиторията да участва, разбира се,

предлагайки музика, която Дерек би желал да изсвири.

И хората казват - "Ами, това е много смело,

какво би станало ако Дерек не я знае?"

И аз казвам: " Изобще не е смело,

защото ако поискате нещо, което Дерек не знае,

сте поканени да дойдете и първо да го изпеете,

и след това той ще го изсвири". (Смях)

Така че си помислете преди да предложите нещо необичайно.

Но сериозно, някой иска ли да предложи нещо?

ДП: Изберете едно парче. Изберете, изберете, бихте ли избрали?
АО: Тъй като е доста тъмно тук, просто ще тярбва да го извикате.

Искате ли да чуете как свиря?

От аудиторията: "Темата на Паганини".

АО: Паганини.
ДП: "Темата на Паганини".

(Смях)

(Музика: "Темата на Паганини")

(Аплодисменти)

АО: Много добре.

Дерек отива в Лос Анджелис скоро,

и това е повратна точка, защото означава, че Дерек и аз

ще сме прекарали общо над 100 часа в дълги полети заедно,

което е много интересно, нали Дерек?

ДП: Много интересно, Адам, да. Дълги полети. Да.

АО: Може да си мислите, че 13 часа са много време за говорене,

но Дерек се справя без усилия. И така.

(Смях)

Но в Америка, те имат този израз,

"човешкият айпод" за Дерек,

и мисля, че това се отдалечава от главната идея,

защото, Дерек, ти си толкова много повече от един айпод.

Ти си невероятен, креативен музикант,

и мисля, че това не можеше да се види по-ясно

от времето, когато отидохме в Словения,

и някой - на някои по-дълги концерти хората често взимат участие

и един човек, много много нервно дойде на сцената.

ДП: Той изсвири "Чопстикс".
АО: И изсвири "Чопстикс".

ДП: "Чопстикс"

АО: Ето така
ДП: Така. Да.

(Ноти на пианото)

АО: Трябваше да доведа мениджърът на Дерек да го изсвири.

Той седи там.

ДП: Някой изсвири "Чопстикс" така.
АО: Само се шегуваш, нали? Ето така.

(Музика: "Чопстикс")

ДП: Нека Дерек го изсвири.

АО: Какво направи, Дерек?

ДП: Трябваше да импровизирам, Адам.

АО: Това е Дерек, музикантът.

("Чопстикс", импровизация)

(Аплодисменти)

(Музика и ръкопляскане)

Продължавайте с Дерек.

(музика)

(Аплодисменти)

Хората от ТЕД ще ме убият,

но може би има време за още едно.

ДП: За още едно.
АО: Още едно, да.

Това е един от героите на Дерек.

Това е великият Арт Тейтъм...
ДП: Арт Тейтъм.

АО: ...който също е бил незрящ пианист,

и също като Дерек,

мислел, че всичко на света е пиано,

и когато Арт Тейтъм свири нещо,

звучи като три пиана в стаята.

И ето версията на Дерек на "Тайгър Раг" на Арт Тейтъм.

ДП: "Тайгър Раг"

(Музика : "Тайгър Раг")

(Аплодисменти)