Камил Симан: Снимки от преследване на буря

Фотграфката Камил Симан преследва урагани в продължение на 5 години. В тази презантация тя показва удивителни сюреалистични снимки на буреносните небеса.

Всичко е свързано помежду си.

Като индианец от племето Шинекоk израснах знаейки това.

Ние сме малко рибарско племе

разположено в югоизточната част на Лонг Айлънд

в близост до град Саутхемптън в Ню Йорк.

Когато бях малко момиче,

дядо ми ме заведе да седя на слънце в горещ летен ден.

Нямаше облаци в небето.

И след известно време започнах да се потя.

И той посочи нагоре към небето, и каза:

"Виж, виждаш ли това?

Това е част от теб там.

Това е твоята вода, което помага да стане облак

който става дъжд, който храни растенията

които хранят животните."

В моето продължаващо проучване на темите в природата

които имат способността да илюстрират взаимосвързаност на целия живот,

започнах да преследвам бурите през 2008 г.

след като дъщеря ми ми каза: "Мамо, ти трябва да направиш това."

И така три дни по-късно, шофирайки много бързо,

намерих себе си дебнейки един гигантски облак, наречен супер клетка,

способен да произведе градушка с размер на грейпфрут

и зрелищни урагани,

въпреки че само два процента действително го правят.

Тези облаци могат да нараснат толкова много, до 50 мили (80 км.) широчина

и достигат до 65 000 фута (20 км.) в атмосферата.

Те могат да растат толкова много, че да блокират цялата дневна светлина,

което го прави много тъмно и зловещо да си под тях.

Преследването на бури е много осезаемо преживяване.

Има топъл, влажен вятър в гърба ти

и миризмата на земята, пшеницата, тревата, заредените частици.

Да не говорим за цветовете в облаците

на формирането на градушка, зеленото и тюркоазено синьо.

Научих се да уважавам мълнията.

Косата ми някога беше права.

(Смях)

Шегувам се.

(Смях)

Това, което наистина ме вълнува за тези бури

е тяхното движение, начина, по който се формират и се въртят и люлеят,

с техните подобни на лава лампи с виме облаци.

Те стават прекрасни чудовища.

Когато ги фотографирам,

не мога да не си спомня урока на дядо ми.

Като стоя под тях,

не само виждам един облак,

но разбирам, че това, което имам привилегията да наблюдавам

са същите сили, същия процес в умален мащаб,

който е помогнал да се създаде нашата галактика, Слънчевата система, Слънцето

и дори тази планета.

Всичките ми роднини. Благодаря ви.

(Аплодисменти)