Найджъл Марш: Как да балансираме професионалния и личния си живот

Балансът между работа и личен живот, казва Найджъл Марш, е много важен да се остави в ръцете на работодателя ви. В TEДxСидни, Марш излага идеалния ден балансиран между семейно време, лично време и производителност - и предлага оживено насърчение за да го постигнем.

Това, което мислех, че ще направя

е да започна с обикновена молба.

Бих искал всички вие

да спрете за момент,

вие нещастни слабаци,

и да направите преглед на вашето нещастно съществуване.

(Смях)

Сега това е съвета,

който Св. Бенедикт дал на своите слисани последователи

в пети век.

Това е съветът, който реших да следвам

когато станах на 40.

До този момент бях класическия корпоративен войн -

ядех прекалено много, пиех твърде много,

работех твърде много,

и пренебрегвах семейството си.

И аз реших, че ще се опитам

да обърна живота си.

По-специално, реших

да се опитам да отговоря на деликатния въпрос

за баланса на работата и личния живот.

Така че напуснах работата си,

и прекарах една година в къщи

с жена ми и четири малки деца.

Но всичко, което научих за баланса на работата и личния живот

от тази година

е, че открих, че е много лесно

да се балансира професионалния и личния живот

когато нямах никаква работа.

(Смях)

Не е много полезно умение,

особено, когато парите свършат.

Затова се върнах на работа,

и прекарах тези седем години от тогава

борейки се, изучавайки

и пишейки за баланса на работа и живот.

Имам четири наблюдения,

които бих искал да споделя с вас днес.

Първото е,

че за обществото да постигне някакъв напредък по този въпрос,

имаме нужда от откровен дебат.

Но бедата е,

че много хора говорят страшно много глупости

за баланса на работата и личния живот.

Всички дискусии за гъвкаво работно време

или неофициалния петък,

или отпуск по бащинство

служат само за да се прикрие основния проблем,

който е,

че някои работни места и избор на кариера

са по принцип несъвместими

с това да бъдете смислено ангажирани

ежедневно

с младо семейство.

А първата стъпка в решаването на всеки проблем

е признаването на реалностите на ситуацията в която се намирате.

А реалността на обществото, в която сме

е, че има хиляди и хиляди

хора навсякъде,

водещи живот на спокойно, крещящо отчаяние,

където те работят дълги, тежки часове

на работни места, които мразят

за да могат да купуват неща, от които не се нуждаят

за да впечатлят хора, които не харесват.

(Смях)

(Аплодисменти)

Моето твърдение е, че ходенето на работа в петък, по дънки и тениска

в действителност не достига до същината на проблема.

(Смях)

Второто наблюдение, което бих искал да направя

е, че ние трябва да приемем истината,

че правителствата и корпорациите

не ще решат този въпрос за нас.

Трябва да спрем да търсим отвън.

Това зависи от нас като индивиди

да поемем контрол и отговорност

за вида на живот, който искаме да водим.

Ако ние не създадем живота си,

някой друг ще го проектира,

и може да не ви хареса

тяхната идея за баланс.

Наистина е важно -

това не е в интернет нали, че ще бъда уволнен -

особено е важно

никога да не поставяте качеството на живота ви

в ръцете на комерсиална корпорация.

Сега аз не говоря тук само за лоши компании -

за кланиците на човешката душа, както аз ги наричам.

(Смях)

Говоря за всички компании.

Тъй като търговските компании

по своята същност са предназначени

да вземат възможно най-много от вас

с колкото могат да се разминат.

Това е в тяхната същност, това е в тяхното ДНК,

това е, което правят -

дори добрите, с добри намерения компании.

От друга страна,

предоставянето на условия за отглеждането на деца на работното място

е чудесно и просветено.

От друга страна, то е кошмар;

то просто означава, че ще прекарвате повече време в проклетия офис.

Трябва да бъдем отговорни

за определяне и прилагане на

границите, които искаме в нашия живот.

Третото наблюдение е,

че трябва да сме внимателни

със сроковете, които избираме,

по които да съдим за нашия баланс.

Преди да се върна на работа

след годината си у дома,

аз седнах

и написах

подробно, стъпка по стъпка описание

на идеалния балансиран ден,

към който се стремях.

И той изглеждаше по този начин:

Събуждане добре отпочинал

след добър нощен сън.

Правене на секс.

Разходка на кучето.

Закуска с жена ми и децата.

Отново секс.

(Смях)

Карам децата на училище по пътя към офиса.

Три часа работа.

Спорт с приятел по време на обяд.

Още три часа работа.

Среща с приятели в бара за ранни напитки вечерта.

Карам вкъщи за вечеря

с жена ми и децата.

Медитирам за около половин час.

Правя секс.

Разходка на кучето. Правя секс отново.

Лягам си.

(Аплодисменти)

Колко често си мислите, че имам такъв ден?

(Смях)

Трябва да бъдем реалисти.

Не можете да направите всичко това в един ден.

Трябва да удължим времевата рамка,

по която преценяваме баланса в нашия живот,

но ние трябва да я удължим

без да попадаме в капана

на "Ще имам живот, когато се пенсионирам,

когато децата ми напуснат дома,

когато се разведем с жена ми, здравето ми се провали,

и не ми останат приятели или интереси."

(Смях)

Един ден е твърде кратко, след пенсиониране е твърде дълго.

Трябва да има среден път.

Четвърто наблюдение:

Ние трябва да подходим към баланса

по балансиран начин.

Една приятелка дойде да ме види миналата година -

и тя не ми се сърди, че разказвам тази история - една приятелка дойде да ме види миналата година

и каза: "Найджъл, аз прочетох книгата ти.

И осъзнах, че животът ми е напълно извън равновесие.

Той е изцяло доминиран от работата.

Работя по 10 часа на ден, пътувам два часа на ден.

Всичките ми връзки се провалиха.

Няма нищо в живота ми

освен работата ми.

Така че аз реших да се овладея и да намеря разрешение.

Така че се присъединих към фитнес клуб."

(Смях)

Сега аз нямам намерение да се подигравам,

но да бъдеш 10 часа на ден офисен плъх

не е по-балансирано, а e по-спортно.

(Смях)

Колкото и чудесни да са физическите упражнения,

има и други страни на живота.

Има интелектуална страна, има емоционална страна,

има духовна страна.

И за да бъдем балансирани,

вярвам, че ние трябва да се посветим

на всички тези страни -

не просто да правим 50 коремни преси.

Сега, това може да е обезсърчително.

Защото хората казват: "По дяволите пич, нямам време да влизам във форма;

а ти искаш да ходя на църква и да се обаждам на майка ми."

И аз разбирам.

Аз наистина разбирам как това може да е обезсърчително.

Но една случка от преди две години

ми даде нова перспектива.

Жена ми, която е някъде в публиката днес,

ми се обади в офиса

и каза: "Найджъл, трябва да прибереш най-малкият ни син,

Хари, от училище."

Тъй като тя трябваше да е някъде другаде тази вечер с другите три деца.

Така че напуснах работа един час по-рано този следобед

и взех Хари от училището.

Тръгнахме надолу към близкия парк,

Помотахме се около люлките, изиграхме няколко глупави игри.

И тогава го заведох нагоре по хълма към местното кафе,

и споделихме пица за следобедна закуска.

След това слязохме по хълма към нашия дом,

и аз го изкъпах

и го облякох в пижамата му на Батман.

След това му прочетох една глава

на Роалд Дал "Джеймс и гигантската праскова".

След това го сложих в леглото, завих го,

дадох му целувка по челото и казах: "Лека нощ, приятелю,"

и излязох от стаята му.

Като излизах от спалнята му,

той каза: "Татко?" Отговорих, "Да, приятелю?"

Той продължи: "Татко, това е най-добрият ден

в живота ми, за всички времена."

Аз не бях направил нищо,

не го бях завел на Дисни или не му бях купил Playstation.

Сега моето мнение е,

че малките неща са от значение.

Да бъдеш по-балансиран

не означава драматични катаклизми в живота ти.

С най-малката инвестиция

на правилните места,

можете радикално да преобразувате качеството на вашите взаимоотношения

и качеството на живота си.

Освен това, според мен,

това може да трансформира обществото.

Защото, ако достатъчно хора го правят,

ние можем да променим дефиницията на обществото за успех

надалеч от идиотското опростено понятие,

че този с най-много пари, когато умира побеждава,

до по-многозначителното и балансирано определение

как изглежда един добре изживян живот.

И това, според мен,

е една идея която си струва да разпространим.

(Аплодисменти)