Return to Video

Как квантовата биология би могла да отговори на най-големите въпроси на живота

  • 0:01 - 0:06
    Искам да ви представя
    една нова област в науката,
  • 0:06 - 0:10
    област, която все още е теоретична,
    но пък изключително вълнуваща
  • 0:10 - 0:12
    и със сигурност се развива
    много бързо.
  • 0:13 - 0:17
    Квантовата биология задава
    един много прост въпрос:
  • 0:18 - 0:19
    дали квантовата механика -
  • 0:19 - 0:22
    тази странна, удивителна
    и могъща теория
  • 0:22 - 0:25
    за субатомния свят
    на атомите и молекулите,
  • 0:25 - 0:28
    която подкрепя толкова много
    съвременната физика и химия -
  • 0:28 - 0:32
    освен това играе роля и в живата клетка?
  • 0:32 - 0:36
    С други думи - има ли процеси,
    механизми, явления
  • 0:36 - 0:40
    при живите организми,
    които могат да се обяснят само
  • 0:40 - 0:43
    с помощта на квантовата механика?
  • 0:44 - 0:45
    Квантовата биология не е нова,
  • 0:45 - 0:48
    съществува от началото на 30-те години
    на 20 век.
  • 0:48 - 0:52
    Но едва прецизните експерименти
    през последното десетилетие -
  • 0:52 - 0:55
    в биохимични лаборатории,
    с помощта на спектроскопия -
  • 0:55 - 1:02
    показаха много ясни и категорични
    доказателства, че има специфични механизми,
  • 1:02 - 1:05
    чието обяснение изисква квантова механика.
  • 1:06 - 1:09
    Квантовата биология събира
    квантови физици, биохимици,
  • 1:09 - 1:13
    молекулярни биолози -
    тя включва много дисциплини.
  • 1:13 - 1:17
    Аз идвам от квантовата физика,
    ядрен физик съм.
  • 1:17 - 1:19
    Прекарах повече от три десетилетия
  • 1:19 - 1:22
    в опити да разбера квантовата механика.
  • 1:22 - 1:24
    Един от създателите ѝ, Нилс Бор,
  • 1:24 - 1:28
    казва, че ако не те изумява,
    значи не я разбираш.
  • 1:28 - 1:31
    Затова съм щастлив, че тя
    все още ме удивлява.
  • 1:31 - 1:33
    Това е хубаво.
  • 1:33 - 1:40
    Oзначава, че изучавам най-миниатюрните
    структури във Вселената -
  • 1:40 - 1:42
    строителните блокчета на реалността.
  • 1:42 - 1:45
    Ако помислим за мащаба за големина,
  • 1:45 - 1:48
    започнем с обичаен предмет
    като топката за тенис
  • 1:48 - 1:51
    и просто вървим надолу
    с порядъци в размера -
  • 1:51 - 1:56
    от върха на игла до клетка,
    после до бактерия, ензим -
  • 1:56 - 1:58
    накрая стигаме до нано-света.
  • 1:58 - 2:00
    Може би сте чували термина
    нанотехнология.
  • 2:01 - 2:04
    Един нанометър е една милиардна част
    от метъра.
  • 2:05 - 2:09
    Моята област е атомното ядро,
    което е малка точица вътре в атома.
  • 2:09 - 2:11
    То дори е още по-мъничко.
  • 2:11 - 2:13
    Това е царството на квантовата механика
  • 2:13 - 2:15
    и на физиците и химиците
    им трябваше много време
  • 2:15 - 2:17
    да свикнат с него.
  • 2:17 - 2:22
    Биолозите, от друга страна,
    според мен се оттърваха лесно.
  • 2:22 - 2:26
    Те са много доволни от моделите си
    на молекули с топчета и пръчки.
  • 2:26 - 2:28
    (Смях)
  • 2:28 - 2:31
    Топчетата са атомите, пръчките са
    връзките между атомите.
  • 2:31 - 2:33
    А когато не могат
    да ги построят физически
  • 2:33 - 2:36
    в лабораторията, сега има
    много мощни компютри,
  • 2:36 - 2:38
    които симулират огромна молекула.
  • 2:38 - 2:41
    Това е протеин, който се състои
    от 100 000 атома.
  • 2:42 - 2:46
    Не се изисква много квантова механика,
    за да го обясним.
  • 2:48 - 2:51
    Квантовата механика е създадена
    през 20-те години на 20 век.
  • 2:51 - 2:58
    Тя е система от красиви и мощни
    математически правила и идеи,
  • 2:58 - 3:00
    които обясняват миниатюрния свят.
  • 3:01 - 3:04
    А той е много по-различен
    от обичайния ни свят,
  • 3:04 - 3:05
    създаден от трилиони атоми.
  • 3:05 - 3:09
    Това е свят, построен върху
    вероятности и случайности.
  • 3:10 - 3:11
    Неясен свят.
  • 3:11 - 3:13
    Свят на фантоми,
  • 3:13 - 3:16
    в който частиците могат да се държат
    и като разпростиращи се вълни.
  • 3:18 - 3:21
    Ако приемаме квантовата механика
    или квантовата физика
  • 3:21 - 3:26
    за фундаментална основа
    на самата реалност,
  • 3:26 - 3:28
    не е изненадващо да твърдим,
  • 3:28 - 3:30
    че квантовата физика е основа
    на органичната химия.
  • 3:30 - 3:33
    Все пак, тя ни дава
    правилата, които казват
  • 3:33 - 3:35
    как се съчетават атомите,
    за да създадат органични молекули.
  • 3:35 - 3:39
    Усложнената органична химия
    ни дава
  • 3:39 - 3:42
    молекулярната биология, която,
    разбира се, води до самия живот.
  • 3:42 - 3:44
    Това, в известен смисъл, не е изненада.
  • 3:44 - 3:45
    Почти тривиално е.
  • 3:45 - 3:50
    Казваме: "Разбира се, че животът, в края
    на краищата зависи от квантовата механика"
  • 3:50 - 3:53
    Но така е и с всичко останало.
  • 3:53 - 3:56
    Така е и с неживата материя,
    съставена от трилиони атоми.
  • 3:57 - 4:01
    В края на краищата, има квантово ниво,
  • 4:01 - 4:04
    на което трябва да се заровим
    в чудатото.
  • 4:04 - 4:06
    Но във всекидневието
    можем да забравим за него.
  • 4:06 - 4:10
    Защото, щом веднъж съберем
    трилиони атоми,
  • 4:10 - 4:12
    квантовата странност
    просто изчезва.
  • 4:15 - 4:18
    Квантовата биология не се занимава с това.
  • 4:18 - 4:20
    Квантовата биология не е толкова очевидна.
  • 4:20 - 4:25
    Разбира се, квантовата механика е основа
    на живота на някакво молекулярно ниво.
  • 4:25 - 4:31
    Квантовата биология търси необикновеното -
  • 4:31 - 4:36
    противоречащите на интуицията идеи
    на квантовата механика
  • 4:36 - 4:39
    и дали те наистина играят важна роля
  • 4:39 - 4:41
    при описването на процесите на живота.
  • 4:43 - 4:48
    Ето един чудесен пример
    за това как квантовият свят
  • 4:48 - 4:49
    противоречи на интуицията.
  • 4:49 - 4:51
    Това е квантов скиор.
  • 4:51 - 4:53
    Изглежда цял и съвсем здрав,
  • 4:53 - 4:57
    а все пак е заобиколил това дърво
    от двете страни едновременно.
  • 4:57 - 4:59
    Е, ако видите такива следи,
  • 4:59 - 5:01
    разбира се, ще се сетите,
    че е било някакъв номер.
  • 5:01 - 5:04
    Но в квантовия свят
    това се случва непрекъснато.
  • 5:05 - 5:08
    Частиците правят много неща наведнъж
    или са на две места едновременно.
  • 5:08 - 5:10
    Могат да се занимават с повече
    от едно нещо в същото време.
  • 5:10 - 5:13
    Частиците могат да се държат
    като разпростиращи се вълни.
  • 5:13 - 5:15
    Почти като магия е.
  • 5:16 - 5:18
    Физиците и химиците
    са имали почти век
  • 5:18 - 5:21
    да се опитват да свикнат
    с тази чудатост.
  • 5:21 - 5:23
    Не обвинявам биолозите
  • 5:23 - 5:25
    за това, че не им трябва или пък
    не искат да учат квантова механика.
  • 5:25 - 5:29
    Тази чудатост е много деликатна
  • 5:29 - 5:33
    и ние, физиците, работим здраво,
    за да я поддържаме в лабораториите.
  • 5:33 - 5:37
    Охлаждаме системите си почти
    до абсолютната нула,
  • 5:37 - 5:39
    провеждаме експерименти във вакуум,
  • 5:39 - 5:43
    опитваме се да да ги изолираме
    от всякакви външни смущения.
  • 5:44 - 5:49
    Те са много по-различни от топлата,
    разхвърляна, шумна среда на живата клетка.
  • 5:50 - 5:53
    Биологията, ако имаме предвид
    молекулярната биология,
  • 5:53 - 5:56
    се е справила много добре с описанието
    на всички жизнени процеси
  • 5:56 - 5:59
    от гледна точка на химията –
    химичните реакции.
  • 5:59 - 6:04
    А това са редукционистични,
    детерминистични химични реакции,
  • 6:04 - 6:09
    които показват, че животът се състои
    основно от същите вещества като всичко останало
  • 6:09 - 6:12
    и ако в макро света можем да забравим
    за квантовата механика,
  • 6:12 - 6:15
    трябва да можем да забравим
    за нея и в биологията.
  • 6:16 - 6:19
    Е, един мъж си позволил
    да не се съгласи с тази идея.
  • 6:20 - 6:24
    Ервин Шрьодингер, известен
    с котката на Шрьодингер,
  • 6:24 - 6:25
    е австрийски физик.
  • 6:25 - 6:28
    Той е един от създателите на квантовата
    механика през 20-те години на 20 век.
  • 6:29 - 6:31
    През 1944 написва книга
    със заглавие "Какво е животът?"
  • 6:32 - 6:34
    Тя оказва огромно влияние.
  • 6:34 - 6:36
    Въздейства на Франсис Крик
    и Джеймс Уотсън,
  • 6:36 - 6:39
    откривателите на двойно-спиралната
    структура на ДНК.
  • 6:39 - 6:43
    Ако перифразираме едно описание
    в книгата, той твърди:
  • 6:43 - 6:49
    "На молекулярно ниво, живите организми
    имат някакъв ред,
  • 6:49 - 6:52
    структура, която е много по-различна
  • 6:52 - 6:57
    от случайната термодинамична блъсканица
    на атоми и молекули
  • 6:57 - 7:01
    при неживата материя
    със същата сложност.
  • 7:02 - 7:07
    Всъщност, живата материя се придържа
    към този ред, тази структура,
  • 7:07 - 7:10
    също като неживата материя,
    охладена почти до абсолютната нула,
  • 7:10 - 7:13
    когато квантовите ефекти
    играят много важна роля.
  • 7:14 - 7:18
    Има нещо особено в структурата или реда
  • 7:18 - 7:20
    в една жива клетка.
  • 7:20 - 7:25
    Затова, Шрьодингер предположил, че
    квантовата механика има значение за живота.
  • 7:26 - 7:30
    Идеята му била много теоретична,
    всеобхватна
  • 7:30 - 7:32
    и не стигнала много далеч.
  • 7:34 - 7:35
    Но, както споменах в началото,
  • 7:35 - 7:38
    през последните 10 години
    се появиха експерименти,
  • 7:38 - 7:42
    които показват къде някои
    от явленията в биологията
  • 7:42 - 7:44
    наистина изискват квантова механика.
  • 7:44 - 7:47
    Искам да споделя с вас само
    няколко от вълнуващите факти.
  • 7:48 - 7:52
    Това е един от най-известните феномени
    в квантовия свят -
  • 7:52 - 7:54
    тунелният преход.
  • 7:54 - 7:58
    Кутията отляво показва подобното
    на вълна разпространение
  • 7:58 - 8:01
    на една квантова единица –
    частица като електрона,
  • 8:01 - 8:05
    която не е малка топка,
    отскачаща от стената.
  • 8:05 - 8:09
    Тя е вълна, която има някаква вероятност
    да успее да проникне
  • 8:09 - 8:13
    през твърда стена, като фантом,
    прескачащ от другата страна.
  • 8:13 - 8:17
    Виждате едно бледо петно светлина
    в дясната кутия.
  • 8:18 - 8:22
    Тунелният ефект предполага, че частица
    може да удари непробиваема бариера
  • 8:22 - 8:25
    и някак си, сякаш магически,
  • 8:25 - 8:27
    да изчезне от тази страна и
    да се появи от другата.
  • 8:28 - 8:32
    Най-добрият начин да го обясним е с топка,
    която искате да прехвърлите над стена –
  • 8:32 - 8:36
    трябва да ѝ дадете достатъчно енергия,
    за да успее да прелети отгоре.
  • 8:36 - 8:39
    В квантовия свят не трябва
    да я прехвърляте над стената,
  • 8:39 - 8:42
    можете да я хвърлите срещу стената и
    има вероятност, различна от нула
  • 8:42 - 8:45
    тя да изчезне от вашата страна
    и да се появи от другата.
  • 8:45 - 8:47
    И между впрочем,
    това не е хипотеза.
  • 8:47 - 8:50
    Щастливи сме – е, "щастливи"
    не е точната дума –
  • 8:51 - 8:53
    (Смях)
  • 8:53 - 8:54
    че това явление ни е познато.
  • 8:54 - 8:57
    (Смях)
  • 8:57 - 8:59
    Квантовият преход
    се случва постоянно,
  • 8:59 - 9:02
    всъщност, той е причината
    нашето Слънце да свети.
  • 9:03 - 9:04
    Частиците се смесват
  • 9:04 - 9:08
    и Слънцето превръща водорода
    в хелий чрез квантовия ефект.
  • 9:09 - 9:15
    През 70-те и 80-те години се установи,
    че квантов преход се извършва и
  • 9:15 - 9:16
    в живата клетка.
  • 9:16 - 9:23
    Ензимите, тези работни коне на живота,
    катализатори на химичните реакции -
  • 9:23 - 9:27
    ензимите са биомолекули, които ускоряват
    химичните реакции в живите клетки
  • 9:27 - 9:28
    в много, много голяма степен.
  • 9:28 - 9:31
    И винаги е било загадка как го правят.
  • 9:32 - 9:33
    Установи се, че
  • 9:33 - 9:38
    един от фокусите, които ензимите
    са се научили да използват
  • 9:38 - 9:43
    е прехвърлянето на субатомни частици,
    като електрони и дори протони,
  • 9:43 - 9:48
    от една част на молекулата
    в друга чрез квантов преход.
  • 9:48 - 9:51
    Резултатно е, бързо е,
    може да изчезне -
  • 9:51 - 9:54
    един протон може да изчезне от едно място
    и да се появи на друго.
  • 9:54 - 9:56
    Ензимите помагат това да се случи.
  • 9:57 - 9:59
    Това е проучване, направено
    през 80-те години,
  • 9:59 - 10:03
    най-вече от една група в Бъркли,
    Джудит Клинман.
  • 10:03 - 10:06
    Други групи във Великобритания
    също потвърдиха
  • 10:06 - 10:07
    това за ензимите.
  • 10:09 - 10:12
    Проучване, направено от моята група -
  • 10:12 - 10:14
    както споменах,
    аз съм ядрен физик,
  • 10:14 - 10:17
    но разбрах, че мога
    да използвам инструментите
  • 10:17 - 10:22
    на квантовата механика в атомното ядро,
    както и в други области.
  • 10:23 - 10:25
    Един от въпросите, които зададохме
  • 10:25 - 10:30
    бе дали квантовият ефект
    има нещо общо с мутациите в ДНК.
  • 10:30 - 10:34
    И пак - това не е нова идея,
    датира от началото на 60-те години.
  • 10:34 - 10:36
    Двете нишки на ДНК,
    двойно-спиралната структура,
  • 10:37 - 10:39
    са съединени от напречни връзки
    подобно на усукана стълба.
  • 10:39 - 10:43
    А стъпалата на стълбата
    са водородни връзки -
  • 10:43 - 10:47
    протони, които служат за лепило
    между двете нишки.
  • 10:47 - 10:51
    Ако погледнем отблизо, те съединяват
    тези големи молекули -
  • 10:51 - 10:53
    нуклеотидите.
  • 10:54 - 10:55
    Поглеждаме още по-близо.
  • 10:55 - 10:57
    Това е компютърна симулация.
  • 10:58 - 11:01
    Двете бели топки
    по средата са протони
  • 11:01 - 11:04
    и виждате, че
    водородната връзка е двойна.
  • 11:04 - 11:07
    Единият е избрал да стои от едната,
    а другият - от другата страна
  • 11:07 - 11:12
    на двете нишки, двете вертикални линии,
    които не можете да видите.
  • 11:12 - 11:16
    Може да се случи тези два протона
    да прескочат.
  • 11:16 - 11:17
    Наблюдавайте двете бели топки.
  • 11:18 - 11:20
    Те могат да отскочат до другата страна.
  • 11:20 - 11:26
    Ако тогава двете нишки ДНК се разделят,
    водейки до процеса репликация
  • 11:26 - 11:29
    и двата протона са в грешни позиции,
  • 11:29 - 11:31
    може да се стигне до мутация.
  • 11:31 - 11:33
    Това е известно от половин век.
  • 11:33 - 11:35
    Въпросът е колко е вероятно
    да го направят
  • 11:35 - 11:38
    и ако го направят, как точно става?
  • 11:38 - 11:41
    Дали прескачат подобно на
    топката, която прехвърля стената?
  • 11:41 - 11:44
    Или пък правят квантов преход,
    дори да нямат достатъчно енергия?
  • 11:45 - 11:49
    Ранните резултати внушават, че
    квантовият преход може да играе роля тук.
  • 11:49 - 11:51
    Все още не знаем колко важен е той,
  • 11:52 - 11:53
    въпросът още е открит.
  • 11:54 - 11:55
    Теоретичен е,
  • 11:55 - 11:58
    но е един от онези въпроси,
    които са толкова важни,
  • 11:58 - 12:00
    защото ако квантовата механика
    участва в мутациите,
  • 12:01 - 12:03
    със сигурност това ще има
    големи последици
  • 12:03 - 12:06
    за разбирането на някои
    видове мутации,
  • 12:06 - 12:09
    вероятно дори онези, които
    превръщат клетката в канцерогенна.
  • 12:11 - 12:16
    Друг пример за квантова механика
    в биологията е квантовата кохерентност
  • 12:16 - 12:18
    при един от най-важните
    процеси в биологията –
  • 12:19 - 12:22
    фотосинтезата: растения и бактерии
    получават слънчева светлина
  • 12:22 - 12:25
    и използват енергията ѝ, за да
    създадат биомаса.
  • 12:26 - 12:30
    Квантова кохерентност е идеята квантови
    обекти да правят много неща едновременно.
  • 12:31 - 12:33
    Например квантовият скиор.
  • 12:33 - 12:35
    Той е обект, който се държи като вълна,
  • 12:36 - 12:38
    така че не просто се движи
    в едната посока или в другата,
  • 12:38 - 12:42
    а следва множество пътища
    в един и същи момент.
  • 12:43 - 12:47
    Преди няколко години
    научният свят бе шокиран,
  • 12:47 - 12:50
    когато бе публикуванa теза
    с експериментални доказателства,
  • 12:50 - 12:54
    че квантова кохерентност
    протича в бактериите, които
  • 12:54 - 12:56
    фотосинтезират.
  • 12:56 - 12:59
    Идеята е, че фотонът, частицата
    на светлината, слънчевата светлина,
  • 12:59 - 13:02
    квантът на светлината,
    уловен от хлорофилна молекула,
  • 13:02 - 13:05
    после се предава на нещо, наречено
    център за реагиране,
  • 13:05 - 13:07
    където може да бъде превърнат
    в химическа енергия.
  • 13:07 - 13:10
    И докато стигне дотам,
    не следва само един път,
  • 13:10 - 13:12
    той следва множество пътища
    едновременно,
  • 13:12 - 13:16
    за да оптимизира най-ефективния начин
    за достигане на центъра за реагиране
  • 13:16 - 13:18
    без да се разсее като
    ненужна топлина.
  • 13:19 - 13:23
    В жива клетка се случва
    квантова кохерентност.
  • 13:23 - 13:25
    Забележителна идея
  • 13:25 - 13:31
    и данните се трупат едва ли не седмично,
    с новите доклади, които излизат,
  • 13:31 - 13:33
    потвърждавайки, че това
    наистина се случва.
  • 13:34 - 13:38
    Третият ми и последен пример
    е най-красивата, прекрасна идея.
  • 13:38 - 13:42
    Тя също още е доста спорна,
    но трябва да я споделя с вас.
  • 13:42 - 13:47
    Европейската червеношийка
    мигрира от Скандинавия
  • 13:47 - 13:50
    в Средиземноморието всяка есен
  • 13:50 - 13:53
    и подобно на много други морски животни
    и дори насекоми,
  • 13:53 - 13:57
    тя се ориентира като усеща
    магнитното поле на Земята.
  • 13:59 - 14:01
    Магнитното поле на Земята
    е много, много слабо,
  • 14:01 - 14:03
    то е 100 пъти по-слабо от това
    на магнит на хладилника
  • 14:04 - 14:09
    и все пак то някак влияе на химията
    в един жив организъм.
  • 14:10 - 14:14
    Това не подлежи на съмнение –
    двойка немски орнитолози,
  • 14:14 - 14:18
    Волфганг и Росуита Уилтчко,
    през 70-те потвърдиха, че наистина,
  • 14:18 - 14:22
    червеношийката намира пътя, като
    някак си усеща магнитното поле на Земята,
  • 14:22 - 14:25
    за да й даде информация за посоката -
    вграден компас.
  • 14:25 - 14:28
    Загадката, тайната бе
    как го прави.
  • 14:28 - 14:31
    Единствената теория -
  • 14:31 - 14:35
    не знаем дали е вярната,
    но друга няма -
  • 14:35 - 14:38
    е, че го прави чрез нещо,
    наречено квантово вплитане.
  • 14:39 - 14:41
    В ретината на червеношийката -
  • 14:41 - 14:45
    не ви поднасям - в нейната ретина
    има един протеин, наречен криптохром,
  • 14:45 - 14:47
    който е светлочувствителен.
  • 14:47 - 14:51
    В криптохрома двойка електрони
    са квантово вплетени.
  • 14:51 - 14:54
    Имаме квантово вплитане,
    когато две частици са далеч една от друга
  • 14:54 - 14:57
    и все пак, някак си остават
    в контакт една с друга.
  • 14:57 - 14:58
    И Айнщайн е мразел тази идея,
  • 14:58 - 15:00
    наричайки я "призрачно действие
    от разстояние".
  • 15:01 - 15:02
    (Смях)
  • 15:02 - 15:06
    И щом като Айнщайн не я харесва,
    можем всички да се чувстваме неудобно.
  • 15:06 - 15:09
    Два квантово вплетени електрона
    в една молекула
  • 15:09 - 15:10
    танцуват нежен танц,
  • 15:10 - 15:13
    много чувствителен към
    посоката на летене на птицата
  • 15:13 - 15:14
    в магнитното поле на Земята.
  • 15:15 - 15:17
    Не знаем дали това е
    вярното обяснение,
  • 15:17 - 15:22
    но еха, не е ли вълнуващо, ако квантовата
    механика помага на птиците за ориентиране?
  • 15:23 - 15:26
    Квантовата биология е още съвсем млада.
  • 15:26 - 15:29
    Все още е теоретична.
  • 15:30 - 15:34
    Но аз вярвам, че основата ѝ
    е солидна наука.
  • 15:34 - 15:38
    Мисля също, че през
    идното десетилетие
  • 15:38 - 15:43
    ще започнем да разбираме,
    че всъщност, тя е навсякъде в живота,
  • 15:43 - 15:47
    че животът е създал трикове,
    които използват квантовия свят.
  • 15:48 - 15:49
    Следете какво се случва при нас.
  • 15:49 - 15:51
    Благодаря ви.
  • 15:51 - 15:53
    (Аплодисменти)
Title:
Как квантовата биология би могла да отговори на най-големите въпроси на живота
Speaker:
Джим Ал-Халили
Description:

Как една червеношийка знае, че трябва да лети на юг? Отговорът може да е по-странен, отколкото мислите - може да е замесена квантовата физика. Джим Ал–Халили събира съвсем новия, изключително странен свят на квантовата биология, където нещо, някога наречено от Айнщайн "призрачно действие от разстояние" помага на птиците да се ориентират и квантовите ефекти биха могли да обяснят самото начало на живота.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
16:09

Bulgarian subtitles

Revisions