Дафне Бавелиер: Мозъкът ви пристрастен към видео игрите

Как бързите видео игри влияят на мозъка? Влезте в лабораторията с когнитивния изследовател Дафне Бавелиер, за да чуете изненадващи новости за това как видео игрите, дори екшън игрите със стрелба могат да ни помогнат да учим, да се фокусираме и да правим мултитаскинг. (Заснето на TEDxCHUV).

Учен по мозъка съм и като учен по мозъка,

интересувам се как работи мозъкът

и се интересувам от възможността

да направя мозъка по-умен, по-добър и по-бърз.

В този контекст ще ви разкажа

за видео игрите. Когато казваме видео игри,

повечето от вас мислят за деца.

Вярно е. Деветдесет процента от децата играят на видео игри.

Но нека бъда честна.

Когато децата са в леглото, кой е пред игралната конзола?

Повечето от вас. Средната възраст на геймъра е 33 години,

а не осем години и ако разгледаме

проектираната демография на игрането на видео игри,

утрешните играчи на видео игри

ще бъдат по-възрастни. (Смях)

Хора от цялото общество играят на видео игри.

Те играят. Това има голямо значение

за всекидневния ни живот. Разгледайте тези статистики,

публикувани от "Активижън". Един месец след публикуването

на играта "Кол ъф дюти: блек опс" тя беше

играна по света

в продължение на 68 000 години, нали?

Щеше ли някой да се оплаче,

ако решаваше задачи по линейна алгебра?

В лабораториите питаме, как можем да управляваме тази сила.

Искам да се върна назад.

Знам, че повечето от вас имат опит,

когато се връщат в къщи да намират децата си да играят тези игри.

(Шум от стрелба) Целта на играта е да преследвате

врага си зомби

преди той да ви хване.

Почти съм сигурна, че повечето от вас са си мислили:

"Хайде, не можете ли да измислите нещо

по-интересно от стреляне по зомбита?"

Искам да ви предложа реакцията

в контекста на това, какво бихте си помислили,

ако видите, че дъщеря ви играе судоку

или синът ви да чете Шекспир.

Повечето родители ще помислят, че това е страхотно.

Няма да ви кажа, че играенето на видео игри

е добро за здравето ви.

Не е, нито пристрастяването към видео игрите.

Но съм съгласна, че в разумни дози,

играта, която ви показах в началото,

тези игри на стреляне

имат силни и позитивни ефекти

върху много различни страни на поведението ни.

Нито една седмица не минава без да се появят

големите заглавия в медиите за това, дали видео игрите

са добри или лоши за вас. Бомбандирани сте с това.

Искам да оставя настрана дискусията в бара в петък вечер

и вие да влезете в лабораторията.

В лабораторията измерваме

по адекватен начин, какво е значението

на видео игрите за мозъка.

Ще ви дам няколко примера от работата ни.

Първо ще кажа, че съм сигурна, че сте чували,

че твърде много време, прекарано пред екрана

влошава зрението ви.

Това е твърдение за зрението.

Може би има очни лекари между вас.

Всъщност знаем как да тестваме тази теза.

Можем да влезем в лабораторията и да измерим колко е добро зрението ви.

Познайте. Хората, които не играят много

видео игри, не прекарват много време

пред екрана имат нормално зрение, това, което наричаме

корективно до нормално зрение. Това е добре.

Проблемът е, какво се случва с тези хора, които

играят видео игри примерно пет часа седмично,

10 часа седмично, 15 часа седмично.

От това изречение следва, че зрението им трябва да бъде лошо.

Познайте. Зрението им е наистина добро.

По-добро е от зрението на тези, които не играят.

По-добро е по два начина.

Първият начин е, че те могат да виждат

малки детайли в контекста на клъстър и все пак това

означава, че могат да четат малки букви на рецепта

без да използват лупа, могат да го правят

с простото си зрение.

Другият начин е, че те по-добре могат

да виждат отенъците на сивото.

Представете си, че шофирате в мъгла. Това може да направи разликата

между това да видите колата пред вас

и да избегнете злополука или да катастрофирате.

За да постигнем целта, разработваме

игри за пациенти със слабо зрение и да

пренастроим мозъка им да вижда по-добре.

Когато става дума за видео игри,

времето, прекарано пред екрана не влошава зрението ви.

Една поговорка, която съм сигурна, че сте чували:

Видео игрите водят до проблеми с вниманието и до по-голямо разсейване.

Добре, в лабораторията знаем как да измерим вниманието.

Ще ви кажа пример, как го правим.

Ще ви помоля да участвате и

ще играете играта с мен. Ще ви покажа

оцветени думи. Искам да кажете какъв е цвета на мастилото.

Това е първият пример.

"Стол"

Оранжев, добре. "Маса". Зелена.

"Дъска". Публиката: Червена. Дафне Бавелиер: Червена.

"Кон". ДБ: Жълт. Публиката: Жълт.

"Жълт". ДВ: Червен. Публиката: Жълт.

"Син" ДВ: Жълт.

Добре, разбрахте ме. (Смях)

Ставате по-добри, но това е трудно. Защо е трудно?

Защото въведох конфликт между

думата и цвета ѝ.

Как вниманието ви определя колко

бързо решавате този конфликт, младите хора

вероятно правят това по-добре

от тези, които са по-възрастни.

Можем да ви покажем, че когато решавате такава задача

с хора, които играят много на видео игри,

те могат да решат конфликта по-бързо.

Игрането на тези видео игри не води

до проблеми с вниманието.

Играчите на видео игри имат

много други преимущества по отношение на вниманието, и един

аспект на вниманието, който е подобрен,

е възможността им да проследяват предмети в света.

Това е нещо, което използваме през цялото време. Когато шофирате,

проследявате, проследявате колите около вас.

Проследявате и пешеходците, тичащите кучета

и по този начин постигате безопасно шофиране.

В лабораторията, довеждаме хора в лабораторията,

и те сядат пред екрана на компютъра и им даваме

малка задача, която и вие ще направите.

Ще видите щастливи жълти лица

и няколко тъжни сини лица. Това са деца

в училищен двор в Женева, по време на ваканция

през зимата. Повечето от децата са щастливи. Това е ваканция.

Но няколко деца са тъжни и сини, защото са си забравили палтата.

Всички започват да се движат и задачата ви е

да проследите кои деца имат палта в началото

и кои нямат. Ще ви покажа пример,

в който има едно тъжно дете. Лесно е, защото можете

да го проследите с очите си. Можете да проследявате,

можете да проследявате и когато то спре се появява

въпросителен знак и ви питам, това дете имаше ли палто.

Палтото жълто ли беше или синьо?

Чувам няколко гласа, които казват жълто. Повечето от вас имат мозък. (Смях)

Ще ви помоля да направите тази задача, но сега тя е

малко по-предизвикателна. Ще има три деца,

които са сини. Не движете очите си.

Моля ви, не движете очите си. Фиксирайте ги

и ги разширете, внимавайте. Това е единственият начин,

по който можете да го направите. Ако движите очите си, сте обречени.

Жълто или синьо?

Публиката: жълто. ДБ: Добре.

Обикновеният човек на зряла възраст

може да обхване с полезрението си около три или четири предмета.

Това направихме току-що. Играчът на видео игри

има обхват на внимание от шест до седем предмета,

което е показано на това видео тук.

Това е за вас, играчи на видео игри.

По-предизвикателно е. (Смях)

Жълто или синьо? Синьо. Имаме няколко човека,

които са добри. Да. (Смях)

Добре. По същият начин виждаме

ефектите на видео игри върху поведението на хората,

можем да използваме изображение на мозъка и да разгледаме ефекта

от видео игрите върху мозъка и откриваме много промени,

но основните промени са в мрежите на мозъка,

които управляват вниманието. Една част от тях е париетален кортекс,

който управлява ориентацията на вниманието.

Другата част е предната изпъкналост, която управлява

как задържаме вниманието, а другата е

антериорния сингулат, който управлява как

разпределяме и управляваме вниманието и решаваме конфликта.

Сега, когато можем да направим изображение на мозъка, откриваме, че трите

мрежи са много по-ефикасни

при хората, които играят видео игри.

Това ме довежда до контраинтуитивно откритие

в литературата за технологията и за мозъка.

Всички вие знаете за многозадачния режим. Грешили сте

при мултитаскинг, когато шофирате

и когато взимате мобилния си телефон. Лоша идея. Много лоша идея.

Защо? Защото когато вниманието ви се прехвърля към мобилния ви телефон,

губите капацитет да реагирате бързо

на колата, която спира пред вас и

е много вероятно да направите пътно произшествие.

Можем да измерим това преместване на вниманието в лабораторията.

Не караме хората да карат и да гледат

в колко пътни произшествия са се сблъскали. Това

би било скъпо предложение. Но направихме задачи на компютъра,

където можем да измерим с точност до милисекунда

колко добре те прехвърлят вниманието си от една задача към друга.

Когато правим това, обикновено откриваме, че хората,

които играят много видео игри, са наистина добри.

Те прехвърлят вниманието си много бързо. Те плащат
много ниска цена.

Искам да ви напомня този резултат и да го сложа

в контекста на друга група технологични играчи,

група, която е много почитана в обществото,

това са хора, които се занимават с мултимедиатаскинг.

Какво е мултимедиатаскинг? Това е фактът, че повечето от нас,

повечето от децата ни слушат музика

когато сърфират в интернет

и в същото време чатят по "Фейсбук" с приятелите си.

Това е мултимедиа таскър.

Първото изследване е направено от колеги в Станфорд

и това, което репликирахме, показа, че

тези хора, които се идентифицират като мултимедиа такърс

са много добри в мултитаскинг.

Когато ги измерваме в лабораторията, те показват лоши резултати.

Тези резултати показват

две неща.

Първото е, че не всички медии са равни.

Не можете да сравните ефекта от мултимедиа таскинг

и ефекта от игране на видео игри. Те имат

различни ефекти върху различни аспекти на когниция,

персепция и внимание.

Дори с видео игрите, разказвам ви

за тези видео игри.

Различните видео игри имат различен ефект върху мозъка ви.

Трябва да влезете в лабораторията и да измерим

какъв е ефектът от всяка видео игра.

Другият урок е, че тази поговорка няма смисъл.

Вече ви показах, че когато разгледахме фактът, че

въпреки многото време, прекарано пред екрана, тези геймъри

имат много добро зрение и т.н.

Беше много учудващо, че тези студенти,

които пишат, че прекарват много време

в мултимедиа таскинг, са убедени че са преминали успешно теста.

Показвате им данните, показвате им колко лоши са резултатите им

и те казват: "Не е възможно". Те имат

чувството, че са се представили добре.

Това е друг аргумент, защо трябва да влезем в лабораторията

и да измерим влиянието на технологията върху мозъка.

В известен смисъл, когато говорим за ефекта

на видео игрите върху мозъка, той е много подобен

на ефекта на виното върху здравето.

Виното се използва по лош начин. Видео игрите

се използват по много лош начин. Но когато се консумира

в приемливи дози и в подходяща възраст,

виното може да има много добър ефект върху здравето. Има

специфични молекули, които са идентифицирани

в червеното вино, които довеждат да по-голяма продължителност на живота.

По същия начин, тези видео игри

имат много съставни части, които

засилват пластичността на мозъка, ученето, вниманието,

зрението и т.н., и трябва да работим, за да

разберем кои са тези активни съставни части, за да

можем да ги управляваме, за да създаваме по-добри игри

за образоване или рехабилитация на пациенти.

Тъй като сме заинтересовани да има ефект върху

образоването или рехабилитацията на пациентите,

не сме заинтересовани колко от вас избират

да играят видео игри за много часове.

Много по-заинтересована съм

да ви покажа, че като ви карам да играете видео игра,

мога да подобря зрението ви

независима дали искате да играете тази видео игра.

Това е рехабилитация или образоване.

Повечето от децата не отиват на училище, като казват:

"Страхотно, два часа математика!"

Това е загадката на изследването и за да бъде направено тава,

ни е нужна още една стъпка.

Тази стъпка е да направим обучение.

Нека да илюстрирам тази стъпка със

задача, която се нарича умствена ротация.

Умствената ротация е задача, при която ще ви помоля

отново да направите задачата,

да гледате в тази форма. Изучете я, това е форма - цел

и ще ви представя различни форми.

Една от тези четири различни форми е завъртяна

версия на тази форма. Искам да ми кажете коя:

първата, втората, третата или четвъртата.

Добре, ще ви помогна. Четвъртата.

Още един пример. Нека тези мозъци работят. Хайде.

Това е формата ни цел.

Третата. Добре! Това е трудно, нали?

Причината, поради която ви накарах да направите това, е защото

чувствате, че мозъкът ви се натоварва.

Той не се чувства както когато играете видео игри.

В тези обучения хората

идват в лабораторията, правят задачи като тази,

след това ги караме да играят 10 час видео игри.

Те не играят 10 часа видео игри последователно.

Игрите са разпределени, по на 40 минути,

за по няколко дни в продължение на две седмици.

След като са завършили обучението, се връщат

след няколко дни и са тествани отново чрез подобен тип

на умствена задача за завъртане. Това е работа от колеж

в Торонто. Те ни показаха, че първоначално

хората изпълняват това, което се очаква

да изпълнят според възрастта им. След две седмично обучение

по видео игри, те си представят по-добре

и подобрението е налице пет месеца след

като са минали обучението. Това е много важно.

Защо? Защото ви казах, че искаме да използваме тези игри

за образоване и рехабилитация. Искаме да имаме ефекти,

които са дълготрайни.

Сега много от вас вероятно се чудят,

какво очакваме, да въведем на пазара

игра, която е добра за повишаване на вниманието

на баба ми и на която тя ще се радва

или игра, която ще подобри зрението

на внука ми, който има амблиопия.

Работим върху това, но ето предизвикателство.

Учените по мозъка като мен, които започват

да разбират кои са добрите съставки на игрите,

да рекламират позитивните ефекти и това е, което ще нарека

броколи в страната на равенството.

Има индустрия на софтуер за забавления,

която е много добра в измислянето

на привлекателни продукти, на които не можете да устоите.

Това е шоколадовата страна на равенството.

Нужно ни е да обединим това

и то е както с храната.

Кой иска да яде броколи, които са покрити с шоколад?

Никой. (Смях) Вероятно

чувствате, че взимате образователна игра

и чувствате, че това не е забавно,

не е ангажиращо. Нужна ни е

нова марка шоколад, марка шоколад,

която е неустоима, с която искате да играете,

но която има всички съставки, добрите съставки,

които се очакват от броколите, които не можете да разпознаете,

но които действат върху мозъка ви. Работим върху това,

но учените по мозъка трябва да обединят

хората, които работят в индустрията на софтуер за забавление

и издателите, защото това не са хората,

които срещате всеки ден, но това е изпълнима задача

и се движим в правилна посока.

Искам да ви оставя с тази мисъл и

да ви благодаря за вниманието. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)