1
00:00:00,965 --> 00:00:04,468
Родих се и израстнах в Северна Корея.

2
00:00:04,468 --> 00:00:09,268
Въпреки че семейството ми постоянно се бореше с бедността,

3
00:00:09,268 --> 00:00:12,796
аз бях обичан и родителите ми винаги първо се грижеха за мен,

4
00:00:12,796 --> 00:00:14,947
тъй като бях единствен син

5
00:00:14,947 --> 00:00:18,117
и по-малкото дете в семейството.

6
00:00:18,117 --> 00:00:21,724
Но през 1994 започна големият глад.

7
00:00:21,724 --> 00:00:24,183
Бях на четири.

8
00:00:24,183 --> 00:00:27,980
Със сестра ми ходихме за дърва,

9
00:00:27,980 --> 00:00:29,956
излизахме в 5 сутринта

10
00:00:29,956 --> 00:00:32,762
и се прибирахме след полунощ.

11
00:00:32,762 --> 00:00:36,650
Обикалях улиците, търсейки храна,

12
00:00:36,650 --> 00:00:38,823
и си спомням, че веднъж едно малко дете

13
00:00:38,823 --> 00:00:41,645
вързано за гърба на майка си,
ядеше картофки,

14
00:00:41,645 --> 00:00:44,869
и като го видях, ми се прииска да му ги открадна.

15
00:00:44,869 --> 00:00:49,702
Гладът е унижение. Гладът е отчаяние.

16
00:00:49,702 --> 00:00:52,905
Едно гладно дете дори не се сеща

17
00:00:52,905 --> 00:00:55,657
за политика и за свобода.

18
00:00:55,657 --> 00:00:58,345
На деветия ми рожден ден родителите ми

19
00:00:58,345 --> 00:01:01,774
не ми дадоха нищо за ядене.

20
00:01:01,774 --> 00:01:05,718
Въпреки че бях дете, можех да усетя

21
00:01:05,718 --> 00:01:08,753
колко им беше тежко.

22
00:01:08,753 --> 00:01:13,953
През този период над милион души умряха от глад.

23
00:01:13,968 --> 00:01:17,664
През 2003 година, когато бях на 13,

24
00:01:17,664 --> 00:01:20,577
баща ми стана един от тях.

25
00:01:20,577 --> 00:01:24,465
Виждах как баща ми чезнеше, докато не почина.

26
00:01:24,465 --> 00:01:28,597
В същата тази година майка ми един ден изчезна.

27
00:01:28,597 --> 00:01:30,402
Тогава сестра ми каза,

28
00:01:30,402 --> 00:01:33,003
че отива в Китай да спечели пари,

29
00:01:33,003 --> 00:01:37,198
но обеща да се върне скоро с пари и с храна.

30
00:01:37,198 --> 00:01:40,149
Понеже никога не се бяхме разделяли,

31
00:01:40,149 --> 00:01:43,119
си мислех, че винаги ще сме заедно.

32
00:01:43,119 --> 00:01:46,992
Затова дори не я прегърнах, когато тръгна.

33
00:01:46,992 --> 00:01:51,205
Това се оказа най-голямата грешка в живота ми.

34
00:01:51,205 --> 00:01:52,916
И все пак аз не знаех,

35
00:01:52,916 --> 00:01:56,404
че това щеше да е дълга раздяла.

36
00:01:56,404 --> 00:02:01,341
Оттогава не съм виждал нито майка ми, нито сестра ми.

37
00:02:01,341 --> 00:02:05,560
Изведнъж се оказах сирак без дом.

38
00:02:05,560 --> 00:02:08,649
Ежедневието ми стана изключително тежко,

39
00:02:08,649 --> 00:02:10,701
но пък много простичко.

40
00:02:10,701 --> 00:02:14,724
Целта ми бе да си намеря някое парче мръсен хляб в боклука.

41
00:02:14,724 --> 00:02:17,631
Но така не става.

42
00:02:17,631 --> 00:02:22,349
Започнах да си давам сметка, че просията не е решение.

43
00:02:22,349 --> 00:02:27,675
Почнах да крада от будките по нелегалните пазари.

44
00:02:27,675 --> 00:02:30,640
Понякога си намирах работа

45
00:02:30,640 --> 00:02:32,970
в замяна на храна.

46
00:02:32,970 --> 00:02:36,116
Една зима дори прекарах два месеца

47
00:02:36,116 --> 00:02:37,859
на работа в мина,

48
00:02:37,859 --> 00:02:43,634
33 метра под земята, без никаква защита,

49
00:02:43,634 --> 00:02:47,067
16 часа на ден.

50
00:02:47,067 --> 00:02:49,431
Не бях единственият обаче.

51
00:02:49,431 --> 00:02:56,992
Много други сираци оцеляваха така, че и по-лошо.

52
00:02:56,992 --> 00:03:01,128
Когато не успявах да заспя от студ

53
00:03:01,128 --> 00:03:02,595
или от глад

54
00:03:02,595 --> 00:03:05,443
се надявах, че на сутринта

55
00:03:05,443 --> 00:03:08,006
сестра ми ще се върне, ще ме събуди

56
00:03:08,006 --> 00:03:10,276
и ще ми даде любимата ми храна.

57
00:03:10,276 --> 00:03:13,426
Тази надежда ме държеше жив.

58
00:03:13,426 --> 00:03:16,224
Не говоря за някаква голяма надежда.

59
00:03:16,224 --> 00:03:19,346
Говоря ви за онази надежда, която ме караше

60
00:03:19,346 --> 00:03:21,809
да вярвам, че в следващото кошче има хляб,

61
00:03:21,809 --> 00:03:24,942
нищо че обикновено нямаше.

62
00:03:24,942 --> 00:03:28,385
Но ако не вярвах, нямаше дори да опитвам

63
00:03:28,385 --> 00:03:30,478
и щях да умра.

64
00:03:30,478 --> 00:03:34,416
Надеждата ме крепеше жив.

65
00:03:34,416 --> 00:03:37,176
Всеки ден си повтарях:

66
00:03:37,176 --> 00:03:39,904
"Колкото и трудно да става,

67
00:03:39,904 --> 00:03:43,806
трябва да оживея."

68
00:03:43,806 --> 00:03:47,936
След като три години чаках сестра ми да се върне,

69
00:03:47,936 --> 00:03:52,288
реших да отида в Китай и да я потърся.

70
00:03:52,288 --> 00:03:55,148
Дадох си сметка,

71
00:03:55,148 --> 00:03:58,798
че нямаше да оцелея дълго така.

72
00:03:58,798 --> 00:04:01,603
Знаех, че пътуването ще е много опасно,

73
00:04:01,603 --> 00:04:04,500
но и в двата варианта имаше голям риск.

74
00:04:04,500 --> 00:04:08,686
Можех да умра от глад като баща си в Северна Корея,

75
00:04:08,686 --> 00:04:12,144
можех и да потърся по-добър живот,

76
00:04:12,144 --> 00:04:15,380
бягайки в Китай.

77
00:04:15,380 --> 00:04:18,610
Вече бях научил, че много хора са се опитвали

78
00:04:18,610 --> 00:04:23,397
да преминат границата с Китай през нощта, за да не ги видят.

79
00:04:23,397 --> 00:04:27,355
Често се случва граничните полицаи да застрелват хората,

80
00:04:27,355 --> 00:04:30,728
които опитват да минат границата нелегално.

81
00:04:30,728 --> 00:04:33,379
Китайските войници пък хващат

82
00:04:33,379 --> 00:04:35,233
севернокорейците и ги връщат обратно в страната,

83
00:04:35,233 --> 00:04:39,573
където ги чака сериозно наказание.

84
00:04:39,573 --> 00:04:42,654
Реших да мина през деня.

85
00:04:42,654 --> 00:04:48,087
Първо, още бях дете и ме беше страх от тъмното,

86
00:04:48,087 --> 00:04:52,736
и второ, знаех, че така или иначе поемах риск,

87
00:04:52,736 --> 00:04:56,151
и понеже малко хора опитваха да бягат през деня,

88
00:04:56,151 --> 00:04:57,841
мислех, че ще мога да премина границата

89
00:04:57,841 --> 00:05:01,266
без никой да ме види.

90
00:05:01,266 --> 00:05:05,174
На 15 февруари 2006 бях в Китай.

91
00:05:05,174 --> 00:05:07,402
Бях на 16.

92
00:05:07,402 --> 00:05:10,322
Мислех, че в Китай ще е по-лесно,

93
00:05:10,322 --> 00:05:13,595
защото има повече храна.

94
00:05:13,595 --> 00:05:16,651
Смятах, че повече хора ще ми помогнат.

95
00:05:16,651 --> 00:05:20,664
Но беше още по-трудно от живота в Северна Корея,

96
00:05:20,664 --> 00:05:22,359
защото не бях свободен.

97
00:05:22,359 --> 00:05:25,104
Постоянно се тревожех да не ме хванат

98
00:05:25,104 --> 00:05:27,899
и да не ме изпратят обратно.

99
00:05:27,899 --> 00:05:31,170
Като по чудо след няколко месеца

100
00:05:31,170 --> 00:05:32,613
срещнах един човек,

101
00:05:32,613 --> 00:05:35,955
който ръководеше тайно убежище за севернокорейци

102
00:05:35,955 --> 00:05:38,563
и ме приюти там.

103
00:05:38,563 --> 00:05:43,915
Хранех се редовно за пръв път от много години.

104
00:05:43,915 --> 00:05:48,396
По-късно през годината един активист ми помогна да избягам от Китай

105
00:05:48,396 --> 00:05:52,617
и да дойда в Америка като бежанец.

106
00:05:52,617 --> 00:05:55,917
Дойдох в Щатите без да знам една дума на английски,

107
00:05:55,917 --> 00:06:00,296
а социалният работник ми каза, че трябва да посещавам гимназия.

108
00:06:00,296 --> 00:06:04,495
Та аз бях двойкаджия дори в Северна Корея!

109
00:06:04,495 --> 00:06:05,879
(Смях)

110
00:06:05,879 --> 00:06:09,586
Едва завърших начално училище.

111
00:06:09,586 --> 00:06:12,890
Биех се по няколко пъти на ден.

112
00:06:12,890 --> 00:06:16,828
Учебниците и библиотеката не ми допадаха.

113
00:06:16,828 --> 00:06:20,573
Баща ми се мъчеше да ме мотивира да уча,

114
00:06:20,573 --> 00:06:23,124
но без успех.

115
00:06:23,124 --> 00:06:26,267
В един момент баща ми загуби вяра в мен.

116
00:06:26,267 --> 00:06:30,236
Каза ми "Вече не си ми син."

117
00:06:30,236 --> 00:06:34,988
Бях само на 11 или 12 години, но това дълбоко ме нарани.

118
00:06:34,988 --> 00:06:37,649
Въпреки това ниската ми мотивация

119
00:06:37,649 --> 00:06:42,356
остана непроменена до смъртта му.

120
00:06:42,356 --> 00:06:45,161
Затова беше направо смешно, че в Америка

121
00:06:45,161 --> 00:06:48,188
искаха да ходя в гимназия.

122
00:06:48,188 --> 00:06:50,612
Дори не бях посещавал основно училище.

123
00:06:50,612 --> 00:06:53,996
Реших, че ще ходя, но само защото те ми казваха,

124
00:06:53,996 --> 00:06:56,404
и не полагах усилия.

125
00:06:56,404 --> 00:06:59,817
Но един ден се прибрах вкъщи и приемната ми майка

126
00:06:59,817 --> 00:07:03,026
беше приготвила пилешки крилца за вечеря.

127
00:07:03,026 --> 00:07:06,280
На вечеря поисках да си взема още едно крилце,

128
00:07:06,280 --> 00:07:09,476
но видях, че няма достатъчно за всички

129
00:07:09,476 --> 00:07:12,973
и се отказах.

130
00:07:12,973 --> 00:07:15,298
Като си погледнах чинията,

131
00:07:15,298 --> 00:07:20,434
видях последното крилце - приемният ми баща ми беше дал своето.

132
00:07:20,434 --> 00:07:22,752
Бях толкова щастлив.

133
00:07:22,752 --> 00:07:25,015
Погледнах го, той стоеше до мен.

134
00:07:25,015 --> 00:07:28,331
И той отвърна на погледа ми с много топлота,

135
00:07:28,331 --> 00:07:31,003
но без думи.

136
00:07:31,003 --> 00:07:35,847
Тогава се сетих за биологичния ми баща.

137
00:07:35,847 --> 00:07:38,820
Малкият жест от приемния ми баща

138
00:07:38,820 --> 00:07:41,041
ми напомни за баща ми,

139
00:07:41,041 --> 00:07:44,041
който често ми даваше от своята храна,

140
00:07:44,041 --> 00:07:48,678
дори когато той самият гладуваше.

141
00:07:48,678 --> 00:07:53,010
Задушаваше ме мисълта, че в Америка имах толкова много храна,

142
00:07:53,010 --> 00:07:56,477
а баща ми беше умрял от глад.

143
00:07:56,477 --> 00:08:00,680
В онази нощ единственото, което исках, е да мога да му сготвя нещо,

144
00:08:00,680 --> 00:08:04,171
и започнах да обмислям какво бих могъл да направя

145
00:08:04,171 --> 00:08:06,387
в негова чест.

146
00:08:06,387 --> 00:08:09,121
Дадох си обещание, че

147
00:08:09,121 --> 00:08:12,551
ще уча здраво и ще получа възможно най-доброто образование

148
00:08:12,551 --> 00:08:16,115
в Америка, за да почета жертвата на баща си.

149
00:08:16,115 --> 00:08:18,651
Взех училището насериозно

150
00:08:18,651 --> 00:08:21,451
и за първи път в живота си

151
00:08:21,451 --> 00:08:25,348
получих награда за отличен успех.

152
00:08:25,348 --> 00:08:30,962
Още през първия срок в гимназията вече бях сред най-добрите ученици.

153
00:08:30,962 --> 00:08:38,594
(Аплодисменти)

154
00:08:38,594 --> 00:08:41,324
Онова пилешко крилце ми промени живота.

155
00:08:41,324 --> 00:08:45,381
(Смях)

156
00:08:45,381 --> 00:08:48,973
Надеждата е нещо интимно, лично,

157
00:08:48,973 --> 00:08:51,482
нещо, което никой не може да ти даде.

158
00:08:51,482 --> 00:08:54,402
Да вярваш в силата на надеждата е личен избор.

159
00:08:54,402 --> 00:08:57,569
Сам решаваш.

160
00:08:57,569 --> 00:09:00,809
В Северна Корея взех това решение напълно сам.

161
00:09:00,809 --> 00:09:03,522
Надеждата ме доведе в Америка.

162
00:09:03,522 --> 00:09:06,522
Но когато дойдох тук, не знаех какво да правя,

163
00:09:06,522 --> 00:09:11,554
защото имах толкова много свобода!

164
00:09:11,554 --> 00:09:15,605
Онази вечер приемният ми баща ми даде посока

165
00:09:15,605 --> 00:09:19,131
и ме мотивира, изпълвайки живота ми тук

166
00:09:19,131 --> 00:09:23,058
с цел.

167
00:09:23,058 --> 00:09:26,178
Не пристигнах тук сам.

168
00:09:26,178 --> 00:09:31,132
Дойдох с надежда, но и надеждата сама по себе си е недостатъчна.

169
00:09:31,132 --> 00:09:35,286
За да стигна дотук, заслуга имат много хора.

170
00:09:35,286 --> 00:09:39,274
Севернокорейците се борят да оцелеят.

171
00:09:39,274 --> 00:09:42,063
Полагат жестоки усилия, за да живеят,

172
00:09:42,063 --> 00:09:44,818
нуждаят се от надежда, че ще се справят,

173
00:09:44,818 --> 00:09:49,579
но ако не получат помощ, няма да успеят.

174
00:09:49,579 --> 00:09:51,925
Това е посланието ми към вас.

175
00:09:51,925 --> 00:09:54,634
Пазете надеждата за себе си,

176
00:09:54,634 --> 00:09:57,746
но си помагайте един на друг.

177
00:09:57,746 --> 00:10:04,328
Животът може да бъде тежък за всекиго и навсякъде.

178
00:10:04,328 --> 00:10:08,114
Приемният ми баща нямаше намерение да ми променя живота.

179
00:10:08,114 --> 00:10:12,486
По същия начин и вие може да промените нечий живот

180
00:10:12,486 --> 00:10:17,006
с най-малкия жест на обич.

181
00:10:17,006 --> 00:10:22,124
Едно парченце хляб може да задоволи глада ви,

182
00:10:22,124 --> 00:10:25,225
а надеждата е това, което ще ви донесе хляб

183
00:10:25,225 --> 00:10:27,510
и което ще ви запази живи.

184
00:10:27,510 --> 00:10:30,727
Но съм сигурен, че

185
00:10:30,727 --> 00:10:34,185
вашият жест на любов и внимание

186
00:10:34,185 --> 00:10:37,589
може да спаси живота на друг Джоузеф

187
00:10:37,589 --> 00:10:43,031
и да промени много други Джоузефци,

188
00:10:43,031 --> 00:10:47,033
които още се надяват да оцелеят.

189
00:10:47,033 --> 00:10:48,340
Благодаря ви!

190
00:10:48,340 --> 00:10:57,438
(Аплодисменти)

191
00:11:24,561 --> 00:11:27,386
Джоузеф, благодаря ти, че сподели

192
00:11:27,386 --> 00:11:30,568
тази твърде лична и необикновена история с нас.

193
00:11:30,568 --> 00:11:33,793
Знам, че не си се виждал със сестра си

194
00:11:33,793 --> 00:11:36,253
почти десет години.

195
00:11:36,253 --> 00:11:38,670
Затова, в случай, че тя види това,

196
00:11:38,670 --> 00:11:40,497
ти даваме възможност

197
00:11:40,497 --> 00:11:42,725
да й изпратиш послание.

198
00:11:42,725 --> 00:11:43,861
На корейски ли?

199
00:11:43,861 --> 00:11:46,469
На английски, после и на корейски.

200
00:11:46,469 --> 00:11:50,377
(Смях)

201
00:11:50,377 --> 00:11:52,718
Добре, няма да се справя на корейски.

202
00:11:52,718 --> 00:11:55,459
Мисля, че няма да стане,

203
00:11:55,459 --> 00:11:59,115
без да се разплача.

204
00:11:59,115 --> 00:12:03,836
Нуна, вече минаха 10 години,

205
00:12:03,836 --> 00:12:10,357
в които не съм те виждал.

206
00:12:10,357 --> 00:12:13,749
Просто искам да ти кажа,

207
00:12:13,749 --> 00:12:17,933
че ми липсваш и че те обичам.

208
00:12:17,933 --> 00:12:22,276
Моля те да си жива и здрава и да се върнеш при мен.

209
00:12:22,276 --> 00:12:27,162
И - Господи -

210
00:12:27,162 --> 00:12:31,482
Още не съм загубил надеждата, че ще те видя.

211
00:12:33,591 --> 00:12:38,253
Ще бъда щастлив,

212
00:12:38,253 --> 00:12:41,572
ще уча много,

213
00:12:41,572 --> 00:12:43,649
докато се видим,

214
00:12:43,649 --> 00:12:48,228
и обещавам, че повече няма да плача.

215
00:12:48,228 --> 00:12:49,785
(Смях)

216
00:12:49,785 --> 00:12:52,373
Да, чакам да се видим,

217
00:12:52,373 --> 00:12:54,644
а ако не можеш да ме откриеш,

218
00:12:54,644 --> 00:12:57,716
аз също ще те търся.

219
00:12:57,716 --> 00:13:00,452
Надявам се да те видя някой ден.

220
00:13:00,452 --> 00:13:03,788
Може ли да кажа нещо и на мама?

221
00:13:03,788 --> 00:13:05,439
Разбира се, заповядай.

222
00:13:05,439 --> 00:13:08,228
Не прекарахме много време заедно,

223
00:13:08,228 --> 00:13:10,140
но знам, че още ме обичаш

224
00:13:10,140 --> 00:13:13,084
и сигурно още се молиш за мен

225
00:13:13,084 --> 00:13:16,204
и си мислиш за мен.

226
00:13:16,204 --> 00:13:18,356
Исках само да ти благодаря,

227
00:13:18,356 --> 00:13:21,890
че си ми дала възможност да бъда на този свят.

228
00:13:21,890 --> 00:13:23,359
Благодаря ти.

229
00:13:23,359 --> 00:13:28,683
(Аплодисменти)