0:00:07.166,0:00:10.034
Светлината е най-бързото нещо, [br]което познаваме.

0:00:10.034,0:00:13.113
Толкова е бърза, че измерваме [br]огромни разстояния

0:00:13.113,0:00:16.321
с времето, необходимо на светлината[br]да ги премине.

0:00:16.321,0:00:20.397
За една година светлината пропътува[br]около 6 000 000 000 000 мили,

0:00:20.397,0:00:22.915
разстояние, което наричаме[br]една светлинна година.

0:00:22.915,0:00:25.270
За да получите представа[br]колко голямо е то,

0:00:25.270,0:00:29.196
Луната, до която астронавтите от Аполо[br]стигнаха за четири дни,

0:00:29.196,0:00:32.276
се намира само на една светлинна секунда[br]от Земята.

0:00:32.276,0:00:36.698
В същото време най-близката звезда след[br]нашето Слънце е Проксима Кентавър,

0:00:36.698,0:00:39.731
на 4,24 светлинни години.

0:00:39.731,0:00:44.276
Нашият Млечен път е широк около [br]100 000 светлинни години.

0:00:44.276,0:00:46.882
Най-близката галактика до нашата, [br]Андромеда,

0:00:46.882,0:00:49.857
се намира на около 2,5 светлинни години.

0:00:49.857,0:00:52.616
Космосът е шокиращо необятен.

0:00:52.616,0:00:56.959
Но почакайте, откъде знаем[br]колко далече са звездите и галактиките?

0:00:56.959,0:01:01.234
В края на краищата, като погледнем небето,[br]гледката е плоска и двуизмерна.

0:01:01.234,0:01:05.321
Ако посочите една звезда с пръст,[br]не можете да определите колко далече е тя,

0:01:05.321,0:01:08.684
тогава как астрофизиците го разбират?

0:01:08.684,0:01:10.915
За обекти, които са много близо[br]

0:01:10.915,0:01:14.776
можем да използваме един принцип,[br]наречен тригонометричен паралакс.

0:01:14.776,0:01:16.550
Идеята е много проста.

0:01:16.550,0:01:17.962
Да направим един експеримент.

0:01:17.962,0:01:21.289
Вдигнете палец и затворете лявото си око.

0:01:21.289,0:01:24.894
Сега отворете лявото око и [br]затворете дясното.

0:01:24.894,0:01:26.882
Изглежда сякаш [br]палецът ви се е изместил,

0:01:26.882,0:01:31.069
докато по-далечните задни обекти[br]са останали на място.

0:01:31.069,0:01:33.890
Същият принцип се прилага и[br]когато гледаме звездите,

0:01:33.890,0:01:38.075
но далечните звезди са много, много[br]по-далече от дължината на ръката ви,

0:01:38.075,0:01:39.926
а Земята не е много голяма

0:01:39.926,0:01:43.079
и дори да имате телескопи на [br]различни места по Екватора,

0:01:43.079,0:01:45.902
няма да забележите голяма промяна [br]в позицията.

0:01:45.902,0:01:51.230
Вместо това, следим промяната във видимото положение на звездата шест месеца,

0:01:51.230,0:01:55.638
половината от едногодишната [br]обиколка на Земята около Слънцето.

0:01:55.638,0:01:58.809
Когато измерваме относителните позиции[br]на звездите през лятото

0:01:58.809,0:02:02.839
и после отново през зимата,[br]това е като да погледнем с другото око.

0:02:02.839,0:02:05.440
Близките звезди изглежда са се [br]преместили на фона на

0:02:05.440,0:02:08.327
по-далечните звезди и галактики.

0:02:08.327,0:02:13.090
Но този метод работи само за обекти на не [br]повече от няколко хиляди светлинни години.

0:02:13.090,0:02:15.782
Отвъд нашата галактика[br]разстоянията са толкова огромни,

0:02:15.782,0:02:20.811
че паралаксът е твърде малък, за да го [br]засекат дори най-чувствителните ни прибори.

0:02:20.811,0:02:23.719
Затова в този случай трябва да разчитаме[br]на друг метод,

0:02:23.719,0:02:27.459
използвайки индикатори, които наричаме[br]стандартни свещи.

0:02:27.459,0:02:32.079
Стандартните свещи са обекти, чиято[br]естествена яркост или светимост

0:02:32.079,0:02:34.377
познаваме наистина добре.

0:02:34.377,0:02:37.434
Например, ако знаете колко ярка е[br]електрическата ви крушка

0:02:37.434,0:02:40.809
и помолите приятел да държи крушката[br]и да се отдалечи,

0:02:40.809,0:02:43.736
ще знаете, че количеството светлина,[br]което идва от приятеля ви

0:02:43.736,0:02:47.153
ще намалява с квадрата на разстоянието.

0:02:47.153,0:02:49.588
Т.е. сравнявайки количеството[br]получена светлина

0:02:49.588,0:02:51.932
с естествената яркост на крушката,

0:02:51.932,0:02:55.034
можете да определите [br]колко далеч е приятелят ви.

0:02:55.034,0:02:58.284
В астрономията в ролята на крушка[br]е особен тип звезда,

0:02:58.284,0:03:00.791
наречена цефеида.

0:03:00.791,0:03:03.028
Тези звезди са вътрешно нестабилни,

0:03:03.028,0:03:06.997
подобно на постоянно надуващи се[br]и спадащи балони.

0:03:06.997,0:03:10.689
И понеже разширяването и свиването[br]са причина яркостта да варира,

0:03:10.689,0:03:15.214
можем да изчислим светимостта им[br]като измерим периода от този цикъл

0:03:15.214,0:03:19.159
с по-ярки звезди, които [br]се променят по-бавно.

0:03:19.159,0:03:21.534
Чрез сравнение на светлината, [br]наблюдавана от тези звезди

0:03:21.534,0:03:24.450
с естествената яркост, изчислена[br]по този начин,

0:03:24.450,0:03:26.936
можем да определим колко далече са те.

0:03:26.936,0:03:30.245
За съжаление, това все още [br]не е краят на историята.

0:03:30.245,0:03:34.796
Можем да наблюдаваме отделни звезди[br]само до около 40 000 000 светлинни години,

0:03:34.796,0:03:37.893
след това те стават твърде мъгляви [br]за анализ.

0:03:37.893,0:03:41.085
Но за щастие разполагаме и с друг вид[br]стандартна свещ:

0:03:41.085,0:03:43.972
прочутата свръхнова тип 1а.

0:03:46.859,0:03:49.747
Свръхновите, гигантски звездни експлозии,[br]са един от видовете смърт за звездите.

0:03:49.747,0:03:51.580
Тези експлозии са толкова ярки,

0:03:51.580,0:03:54.512
че светят по-силно от галактиките,[br]в които се случват.

0:03:54.512,0:03:57.701
Затова, дори когато не виждаме [br]отделните звезди в една галактика,

0:03:57.701,0:04:00.843
все пак виждаме свръхновите,[br]когато избухнат.

0:04:00.843,0:04:05.011
А свръхновите от тип 1а се оказват[br]полезни стандартни свещи,

0:04:05.011,0:04:08.638
защото естествено ярките сред тях[br]гаснат по-бавно от по-слабите.

0:04:08.638,0:04:10.925
Чрез разбирането на връзката

0:04:10.925,0:04:13.143
между яркост и скорост на гаснене,

0:04:13.143,0:04:15.562
можем да използваме свръхновите[br]за проучване на разстояния

0:04:15.562,0:04:18.739
до няколко милиарда светлинни години.

0:04:18.739,0:04:23.548
Но защо изобщо е важно да видим [br]такива далечни обекти?

0:04:23.548,0:04:26.662
Ами, спомнете си скоростта на светлината.

0:04:26.662,0:04:30.621
Например, на светлината от Слънцето [br]ѝ трябват осем минути да ни достигне,

0:04:30.621,0:04:36.568
което означава, че светлината, видяна сега[br]е снимка на Слънцето отпреди 8 минути.

0:04:36.568,0:04:38.198
Щом погледнете Голямата мечка,

0:04:38.198,0:04:41.746
виждате как е изглеждала преди 80 години.

0:04:41.746,0:04:43.434
А онези размазани галактики?

0:04:43.434,0:04:45.681
Те са на милиони светлинни години.

0:04:45.681,0:04:49.388
На светлината са ѝ трябвали милиони [br]години да ни достигне.

0:04:49.388,0:04:54.676
Вселената сама по себе си е [br]машина на времето в някакъв смисъл.

0:04:54.676,0:04:59.248
Колкото по-назад гледаме, толкова[br]по-млада Вселена проучваме.

0:04:59.248,0:05:02.297
Астрофизиците се опитват да прочетат[br]историята на Вселената

0:05:02.297,0:05:06.055
и да разберат как и откъде [br]произлизаме.

0:05:06.055,0:05:10.870
Вселената постоянно ни изпраща[br]информация под формата на светлина.

0:05:10.870,0:05:13.745
Остава само да я разгадаем.