Затегнете коланите,

отиваме на Марс.

Не само няколко астронавта -

хиляди хора ще колонизират Марс.

И ви казвам, че ще го направят скоро.

Някои от вас в бъдеще
ще работят в проекти на Марс

и ви гарантирам, че някои
от децата ви ще живеят там.

Вероятно това ви звучи нелепо,

затова ще ви споделя
точно как и кога това ще се случи.

Първо обаче искам
да обсъдим логичния въпрос:

Защо по дяволите въобще да го правим?

Преди 12 години

изнесох TED дискусия за десет начина,
по които светът може да изчезне изведнъж.

Ние сме невероятно уязвими, зависими
от прищевките на собствената си галактика.

Един единствен голям астероид
може да ни затрие завинаги.

За да оцелеем, трябва да се разпрострем
извън родната ни планета.

Помислете си каква трагедия би било,

ако всичко, което човечеството
е постигнало, внезапно бъде изличено.

Има и друга причина да отидем:

изследователството е в нашата ДНК.

Преди два милиона години
човекът се е развил в Африка,

а после бавно, но сигурно,
е населил цялата планета

чрез опити да достигне диви места,
намиращи се отвъд хоризонта.

Това е нещо вътре в нас.

И е просперирал, правейки това.

Някои от най-великите възходи
в цивилизацията и технологиите

са достигнати, защото
сме изследвали света.

Да, можем да направим много добри неща

с парите, които ще хвърлим за установяване
на процъфтяваща колония на Марс.

И да, всички трябва да се грижим
много повече за родната си планета.

И да, тревожа се, че можем да разрушим
Марс така, както сме разрушили Земята.

Но помислете за момент

какво се случи, когато Джон Ф. Кенеди
ни каза, че ще изпратим човек на Луната.

Той вдъхнови цяло
едно поколение да мечтае.

Помислете колко вдъхновени
ще бъдем след кацане на Марс.

Може би тогава ще обърнем
поглед обратно към Земята

и ще видим, че това е една
популация от хора, вместо много,

и може би тогава ще погледнем
обратно към Земята,

опитвайки се да оцелеем на Марс,

и ще осъзнаем колко
скъпоценна е родната ни планета.

Затова, нека ви разкажа за изключителното
приключение, в което ще се впуснем.

Но първо,

няколко главозамайващи факта
за мястото, на което отиваме.

Това изображение представя реалния размер
на Марс в сравнение със Земята.

Марс не ни е посестрима.

Много по-малка е
от половината размер на Земята

и въпреки факта, че е по-малка,

повърхността на Марс,
на която може да се стои,

е еквивалент на повърхността на Земята,
на която може да се стои,

защото Земята е покрита основно с вода.

Атмосферата на Марс е наистина тънка -

100 пъти по-тънка от тази на Земята -

и не става за дишане, на 96 процента
е съставена от въглероден диоксид.

Там е наистина студено.

Средната температура е -63°C,

въпреки че доста варира.

Ден на Марс е дълъг приблизително
колкото ден на Земята,

плюс около 39 минути.

Сезоните и годините на Марс
са два пъти по-дълги от тези на Земята.

И за всеки, който иска да си сложи крила
и да отиде да полети някой ден,

Марс има много по-слабо
притегляне от земното притегляне

и е типа място,

на което можеш да прескочиш
над колата си, вместо да я заобикаляш.

Както виждате, Марс не прилича
особено много на Земята,

но е другото най-благоприятно място
за живот в цялата Слънчева система.

Ето го проблемът.

Марс е много далеч,

хиляда пъти по-далеч от нас
от собствената ни луна.

Луната е на разстояние от 402 336 км

и отне на астронавтите от Аполо
три дни, за да я достигнат.

Марс е на разстояние
от 402 милиона километра

и ще ни отнеме 8 месеца да го достигнем -

240 дни.

И това е само, ако излетим
в точно определен ден,

през точно определено време,

което се случва веднъж
на всеки две години,

когато Марс и Земята
са подредени по такъв начин,

че разстоянието, което ракетата ще трябва
да пропътува, би било най-кратко.

240 дни е много време да прекараш
затворен в метална консерва с колегите си.

И междувременно, предишният ни опит
за достигане до Марс е лош.

Ние и руснаците, европейците, японците,

китайците и индийците,

всъщност сме изпратили 44 ракети до там

и огромна част от тях или не са
улучили целта, или са се разбили.

Само около една трета от мисиите ни
до Марс са били успешни.

В момента няма достатъчно голяма ракета,
която да стигне до там така или иначе.

Веднъж имахме ракета, наречена Сатурн V.

Няколко ракети Сатурн V
щяха да ни заведат там.

Това бе най-величествената машина,
построявана някога от хора,

и именно това беше ракетата,
която ни заведе до Луната.

Космическата станция Скайлаб бе изстреляна
с последната Сатурн V през 1973 година

и решихме да създадем нещо,
наречено совалката,

вместо да продължим към Марс,
след като кацнахме на Луната.

Най-голямата ни ракета сега,

е само на половината размери,
нужни, за да ни отведат до Марс.

Така че достигането
до Марс няма да е лесно

и това повдига много интересен въпрос...

колко скоро първите хора
действително ще се приземят тук?

Някои умни глави смятат,
че ако успеем до 2050,

това би било доста добро постижение.

Тези дни НАСА твърди, че ще може
да транспортира хора до Марс до 2040.

Може би ще могат.

Аз вярвам, че ще могат да транспортират
хора до орбитата на Марс до 2035.

Но честно казано,

не мисля, че ще се занимават да пращат
ракета на Марс през 2035 година,

защото ние вече ще сме там.

Ще кацнем на Марс през 2027 година.

И причината е,

че този мъж твърдо е решил да го направи.

Името му е Илон Мъск, изпълнителен
директор на Tesla Motors и SpaceX.

Той всъщност ми каза,
че ще кацнем на Марс до 2025,

но Илон Мъск е по-голям оптимист от мен -

и това си оказва влияние -

така че му давам две години отсрочка.

И все пак...

трябва да се запитате...

може ли този човек наистина
да направи това до 2025 или 2027?

Ами, нека да погледнем какво може
да направи Илон Мъск за едно десетилетие.

Къде беше това преди 10 години?

Това е електрическият автомобил Тесла.

През 2005 много хора
от автомобилната индустрия казваха,

че няма да имаме свястна електрическа кола
през следващите 50 години.

А къде бе това?

Това е ракетата Falcon 9 на SpaceX,

повдигаща шест тона припаси
за Международната космическа станция.

Преди 10 години

SpaceX все още не бяха изстрелвали нищо
или изпращали ракета където и да е било.

Така че си мисля,
че е доста добър залог да кажем,

че човекът, който разтърси
из основи автомобилната индустрия

за по-малко от 10 години,

и човекът, който създаде цяла космическа
компания за по-малко от 10 години,

ще ни заведе до Марс до 2027 година.

Трябва да знаете това:

правителствата и роботите
вече не контролират тази игра.

Частните компании завладяват космоса

и ще се радват да ви заведат до Марс.

И това повдига един огромен въпрос?

Можем ли действително да живеем там?

НАСА може да не успее
да ни заведе там преди 2040

или може да отидем там много преди НАСА,

но НАСА са поели огромната отговорност
да открият как можем да живеем на Марс.

Да погледнем на проблема по следния начин.

Това е необходимо за живот на Земята:

храна, вода, подслон и облекло.

А това е от което се нуждаете,
за да живеете на Марс:

всичко посочено по-горе плюс кислород.

Да разгледаме най-важното
нещо в този списък.

Водата е в основата на живота,
какъвто го познаваме,

а за нас е твърде тежко да я пренасяме
от Земята до Марс, за да оцелеем,

така че трябва да намерим вода,
ако искаме да просъществуваме на Марс.

Ако погледнете Марс,
изглежда много суха планета,

изглежда че цялата планета е една пустиня.

Но се оказва, че не е.

Само почвата на Марс
съдържа до 60 процента вода.

Няколко спътника, които все още обикалят
в орбита около Марс, ни показаха -

и между другото, това е реална снимка -

че много от кратерите на Марс
съдържат пласт воден лед.

Не е лошо място за стартиране на колония.

Ето изображение на малка дупка,
направена от сондата Феникс през 2008,

показваща, че точно 
под повърхността на почвата има лед -

бялото е лед.

На втората снимка,

която е направена четири дни след първата,

се вижда, че част от него се изпарява.

Спътниците ни показват и,

че има огромен дебит
от подземни води на Марс,

както и ледници.

Всъщност, ако само водният лед
по полюсите на Марс бъде разтопен,

по-голямата част от планетата
би била под 10 метра вода.

Така че там има достатъчно вода,

но по-голямата част
от нея е лед или под земята,

и би отнело много енергия
и човешки труд, за да се достигне.

Това е устройство, направено
във Вашингтонския университет

през далечната 1998.

Представлява ниско технологичен
изсушител за въздух.

Оказва се, че атмосферата на Марс
често е със 100 процента влажност.

Така че това устройство ще може да извлича
водата, от която хората ще се нуждаят,

само от атмосферата на Марс.

След това трябва да се тревожим
за това какво ще дишаме.

Честно казано, бях наистина шокиран

да разбера, че НАСА
вече са решили този проблем.

Това е учен от Масачузетския технологичен
институт, името му е Майкъл Хехт.

Той е разработил устройство с името Moкси.

Обожавам това нещо.

То на практика е обърната горивна клетка,

която изсмуква атмосферата
на Марс и изкарва кислород.

Трябва да запомните, че CO2 -

въглеродният диоксид, който съставя
96 процента от атмосферата на Марс -

CO2 всъщност е съставен
на 78 процента от кислород.

Следващият голям марсоход,
който НАСА планира да изпрати през 2020,

ще притежава такова устройство

и ще може да произвежда
достатъчно кислород

за поддържането на един човешки
живот за неопределено време.

Но тайната на всичко това -

и това е само за тестване -

тайната на всичко това е, че това нещо
ще бъде конструирано от самото начало

така, че да може да увеличи
мащаба си по фактор от 100.

След това, какво ще ядем?

Ще използваме хидропоника,
за да отглеждаме растения,

но няма да можем да отглеждаме

повече от 15 до 20 процента
от храната си там,

поне докато нямаме течаща вода
по повърхността на Марс

и всъщност имаме възможност и способност
до засаждаме дълготрайни насаждения.

В промеждутъка

по-голямата част
от храната ни ще идва от Земята

в сушено състояние.

После се нуждаем от някакъв подслон.

Първо можем да ползваме надуваеми
заслони под високо налягане,

както и самите летателни апарати.

Но това ще върши работа
само за през деня.

Радиацията от слънцето
и от космическите лъчи е твърде висока.

Така че реално ще трябва
да отидем под земята.

Оказва се, че почвата на Марс

поначало е идеална за направата на тухли.

НАСА са открили и това.

Ще добавят малко полимерна
пластмаса към тухлите,

ще ги вкарат в микровълнова пещ,

а после ще можем да строим
сгради с наистина дебели стени.

Или пък може да решим да живеем
под земята в пещери или подземни тунели,

каквито има много.

И накрая, остава облеклото.

На Земята имаме
километри атмосфера над нас,

която оказва налягане от около 7 килограма
върху телата ни през цялото време,

и ние постоянно упражняваме 
натиск срещу нея.

На Марс почти няма атмосферно налягане.

Така че Дава Нюман,

учен от MIT,

е създала този елегантен скафандър.

Ще ни придържа,

ще блокира радиацията и ще ни държи топло.

Да помислим върху това за минута.

Вода, подслон, облекло, вода, кислород...

можем да го направим.

Наистина можем.

Но все още е малко сложно и трудно.

Това ни довежда до следващата голяма -

наистина много голяма стъпка -

към това да живеем добре на Марс.

И това е тераформирането на планетата:

начинът да я направим повече като Земята,

да препроектираме цялата планета.

Това звучи малко високомерно,

но истината е,

че технологията, с която можем
да го постигнем, вече съществува.

Първо трябва да затоплим планетата.

На Марс е невероятно студено,
поради тънката му атмосфера.

Отговорът се крие тук, на южния полюс
и на северния полюс на Марс,

и двата от които са покрити

с огромно количество
замръзнал въглероден диоксид -

сух лед.

Ако го нагреем,

се издига директно в атмосферата

и уплътнява атмосферата,
също както го прави на Земята.

И както знаем,

CO2 е невероятно потентен парников газ.

Любимият ми начин да го направим
е да издигнем гигантски соларен панел

и да го фокусираме -

на практика играе ролята на огледало -

и да го фокусираме първо
към южния полюс на Марс.

С въртенето на планетата, това ще нагрее
целия сух лед, ще го изпари

и той ще отиде в атмосферата.

Реално няма да мине дълго време

преди температурата на Марс
да започне да се повишава,

може би по-малко от 20 години.

Точно сега,

през идеалния ден на екватора,

по средата на лятото на Марс,

температурата може да достигне до 20°C,

но после пада до -73°C през нощта.

(Смях)

Стремим се да предизвикаме
неудържим парников ефект:

достатъчно покачване на температурите,
за да видим много от леда на Марс -

особено този под земята - да се топи.

Тогава настава истинската магия.

Със сгъстяването на атмосферата,
всичко се подобрява.

По-защитени сме от радиацията,

повечето атмосферата ни затопля,
затопля планетата,

така че получаваме течаща вода

и това прави отглеждането
на култури възможно.

Повече водни изпарения отиват във въздуха,
формирайки още един потентен парников газ.

На Марс ще вали дъжд и сняг.

И една по-плътна атмосфера
ще оказва достатъчно налягане,

така че да можем
да захвърлим скафандрите си.

Необходимо ни е налягане
само от около 2,5 кг, за да оцелеем.

Накрая Марс ще е превърнат в място, където
ще се чувствате като в Бритиш Кълъмбия.

Все още ще сме изправени
пред сложния проблем

да създадем атмосфера, годна за дишане,

и честно казано това
може да ни отнеме 1000 години.

Но човешките същества са удивително
умни и невероятно адаптивни.

Никой не може да каже какво ще можем
да постигнем с бъдещето на технологиите

и какво можем да направим
със собствените си тела.

В сферата на биологията в момента

сме на ръба на това да можем
да контролираме собствените си гени,

каква роля изпълняват гените в телата ни

и със сигурност

в крайна сметка собствената си еволюция.

Можем да се окажем
с човешки вид на Земята,

който е малко по-различен
от човешкия вид на Марс.

Но какво бихте правили там?
Как бихте живели?

Ще бъде същото, както на Земята.

Някой ще си отвори ресторант,

друг ще построи фабрика за желязо.

Някой ще прави
документални филми за Марс

и ще ги продава на Земята.

Някой идиот ще стартира
телевизионно риалити.

(Смях)

Ще има софтуерни компании,

ще има хотели, ще има барове.

Едно е сигурно:

ще бъде най-бурното събитие от живота ни

и мисля, че ще бъде най-вдъхновяващото.

Попитайте кое да е десетгодишно момиче
дали иска да отиде на Марс.

Децата, които в момента са в училище,
ще избират дали да живеят там.

Помните ли кога стъпихме на Луната?

Когато това се случи, хората
се споглеждаха и си казваха:

"Ако можем това, можем всичко."

Какво ще си мислят, когато действително
формираме колония на Марс?

Най-важното е,

че това ще направи
човешкия вид многопланетарен.

А това значи, че човечеството ще оцелее,
без значение какво ще се случи на Земята.

Никога няма да бъдем последни от своя вид.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)