Израснах в Лимпопо, на границата на Лимпопо

и Мпумаланга, малък град, наречен Мотетема.

Водата и електричеството бяха непредсказуеми

като времето и израстването в тази трудна ситуация

до 17 годишна възраст беше успокояващо с няколко приятели

през зимата, правехме слънчеви бани.

Времето в Лимпопо беше горещо през зимата.

Докато правехме слънчеви бани, най-добрият ми приятел каза:

"Защо някой не измисли нещо, с което можеш

да се намажеш и да не трябва да се къпеш?"

Казах: "Ще го купя".

Отидох в къщи и направих малко изследване

и открих някои много изненадващи статистики.

Над 2.5 милиарда хора в света

нямат подходящ достъп до вода и санитарни възли.

Четиристотин и петдесет милиона от тях живеят в Африка,

а пет милиона живеят в Южна Африка.

В тази среда има различни болести,

най-драстичната от които е трахома.

Трахома е инфекция на очите от мръсотия,

която влиза в очите. Многобройни инфекции на тахома

може напълно да ви ослепят.

Болестта е ослепява осем милиарда човеци

всяка година. Удивителното

е, че за да избегнете заразяване с трахома,

трябва да си миете лицето:

няма медикаменти, няма инфекция.

След като видях тези удивителни статистики, си помислих:

"Добре, дори ако не го правя за себе си,

и не обичам да се къпя, трябва

да се опитам да спася света". (Смях)

С малката ми вярна "Нокия" 6234 -

нямах лаптоп, нямах интернет,

с изключение на интернет кафе, което работеше 20 часа -

търсех в "Уикипедия" и в "Гугъл" лосиони,

кремове, състава им, точките на разтапяне, токсичността -

направих университетски труд

и записах малка формула на парче хартия,

което изглеждаше като специална подправка на "Ке Еф Си"?

Формулата беше готова.

Трябваше да я приложим.

Години по-късно, след като бях написал

бизнес план от 40 страници на мобилния си телефон,

след като бях записал патента си на мобилния си телефон,

бях най-младият притежател на патент в страната

и - ("Няма да се къпя повече!") -

няма да кажа нищо повече. (Смях)

Бях изобретил "Драйбат", първият в света

лосион, който замества къпането.

Мажете се с него и не трябва да се къпете.

(Смях)

След като се опитах да го приложа в гимназията,

с ограничените ресурси, които имах, отидох в университета,

срещнах се с няколко души, приложих го

и имахме функциониращ продукт, който

е готов, да бъде въведен на пазара. Той е на пазара.

Научихме няколко урока от комерсиализирането

на "Драйбат" и въвеждането му на пазара.

Едно от нещата, които научихме, беше, че бедните общности

не купуват продукти в големи количества.

Те купуват продукти, които търсят. Един човек в Алекс

не купува кутия цигари. Той купува една цигара

всеки ден, въпреки, че това е по-скъпо.

Пакетирахме "Драйбат" в тези иновативни пакети.

Разкъсвате ги на половина и го изстисквате.

Страхотното е, че една опаковка съдържа една баня

за пет пъти.

След като създадох този модел, научих много

за внедряването на продукта.

Научих, че дори богатите деца от предградията

искат "Драйбат". (Смях)

Поне веднъж седмично.

Осъзнах, че може да спестя средно 80 милиона литри

вода, всеки път, когато те не се къпят

и мога да спестя два часа за децата,

които живеят в селата, още два часа за училище,

още два часа за домашни,

още два часа, да бъдат просто деца.

След като разбрах това глобално значение, го доведох

до три ключови предложения,

които са чистота и удобство.

"Драйбат" е удобство за богатите

и нужда за бедните.

След като приложих този продукт, сега

ще продавам продукта

на международния пазар, на пазара на дребно

и въпросът ми към публиката е,

по чакълените пътища на Лимпопо,

с 50 ранда седмично,

измислих начин, светът да не се къпе.

Какво ви спира? (Смях)

Още не съм свършил.

Друго ключово нещо, което научих

през целия този процес,

е че миналата година "Гугъл" ме нарече един от най-умните младежи в света.

Най-добрият студент предприемач съм,

първият африканец, който получи тази висока награда

и едно от нещата, което ме озадачава е, че направих всичко това

само защото не исках да се къпя. Благодаря!

(Аплодисменти)