На 4-ти януари 1934 г. млад мъж представя в Конгреса на САЩ доклад, който и днес, 80 години по-късно, все още моделира живота на всеки един в тази зала, все още моделира живота на всеки човек на планетата. Този млад човек не е политик, не е бизнесмен, активист за граждански права или религиозен водач. Той е от най-малко вероятните герои – икономист. Казва се Саймън Кузнец, а докладът му е озаглавен "Национален доход – 1929-1932 г." Ако мислите че това е сух и скучен доклад, сте абсолютно прави – сух е като скелет. Но той е основата на това как днес оценяваме успеха на страните, познат ни като брутен вътрешен продукт – БВП. БВП определя и дава облик на живота ни през последните 80 години. Днес искам да ви разкажа за различен начин да мерим успеха на страните, различен начин да дефинираме и моделираме живота си през следващите 80 години. Но първо трябва да разберем как се стигна дотам БВП да доминира живота ни. Докладът на Кузнец е представен в момент на криза. Икономиката на САЩ се срива в Голямата депресия и политиците се опитват да отговорят. Опитват се, защото не знаят какво става. Нямат данни и статистика. Това, което докладът на Кузнец им дава, са надеждни данни какво произвежда икономиката на САЩ, актуализирани година по година. Въоръжени с тази информация, политиците накрая намират изход от депресията. И тъй като изобретението на Кузнец се оказва полезно, то се разпространява по целия свят. И днес всяка страна предоставя статистика за БВП. Но в този първи доклад самият Кузнец отправя предупреждение. То е в уводната глава. На седма страница той казва: "Благоденствието на една нация едва ли може да се определи с измерването на дефинирания по-горе национален доход." Това не е най-великото обобщение на света, облечено е в предпазливия език на икономиста. Но посланието е ясно: БВП е инструмент, подпомагащ измерването на икономическите резултати, а не на благосъстоянието ни и не бива да е ръководство за вземане на всички решения. Но ние пренебрегнахме предупреждението му. Живеем в свят, където БВП е реперът за успех в една глобална икономика. Политиците ни се хвалят, когато БВП расте. Пазарите се раздвижват и трилиони долари капитал се преместват по света, според това кои страни се качват и кои падат, измерено в БВП. Нашите общества са станали машини за създаване на по-голям БВП. Но ние знаем, че БВП има недостатък. Той пренебрегва околната среда. Той брои бомбите и затворите като прогрес и не отчита щастието или общността. Не може да каже нищо за справедливостта или правосъдието. Изненада ли е, че светът, марширувайки в такта на БВП, се клати на ръба на екологична катастрофа и е пълен с гняв и конфликти? Нужен ни е по-добър начин за измерване на обществото, мярка, основана на реални неща, имащи значение за реални хора. Имам ли достатъчно храна? Мога ли да чета и пиша? В безопасност ли съм? Имам ли права? Живея ли в общество, където не съм жертва на дискриминация? Ще бъде ли защитено бъдещето ми и това на децата ми от унищожение на околната среда? Това са въпроси, на които БВП не отговаря и не може да отговори. Разбира се, в миналото са правени опити за придвижване отвъд БВП. Но аз вярвам, че едва сега дойде моментът, в който сме готови за революция в измерването. Готови сме, защото видяхме във финансовата криза от 2008 г. как нашият фетиш за икономически растеж ни заблуди. Видяхме в Арабската пролет как страни като Тунис, смятани за икономически суперзвезди, са всъщност общества с кипящо недоволство. Готови сме, защото днес можем технологично да събираме и анализираме данни по невъобразим за Кузнец начин. Днес искам да ви представя индекса на социалния прогрес. Това е мярка за обществено благосъстояние, напълно отделна от БВП. Това е един изцяло нов начин на възприемане на света. Индексът на социалния прогрес тръгва от дефинирането на добро общество, основаващо се на три аспекта. Първият е дали всеки има основните неща за оцеляване: храна, вода, подслон и безопасност. Второ, дали всеки има достъп до градивните елементи за подобряване на живота си: образование, информация, здраве и устойчива среда. И трето, дали всеки има възможност да постига своите цели, мечти и амбиции безпрепятствено. Има ли права, свобода на избор, свобода от дискриминация и достъп до водещите световни познания? Тези 12 компонента образуват рамката на социалния прогрес. За всеки един от тях имаме индикатори, измерващи представянето на страните. Не индикатори за усилия или намерения, а реални постижения. Не мерим колко отделя дадена страна за здравеопазване, а продължителността и качеството на живот. Не мерим дали властта приема закони срещу дискриминацията, а дали хората са подложени на дискриминация. Но вие искате да знаете кой е на върха, нали? (Смях) Знаех си, знаех си, знаех си. Добре, ще ви покажа. Ще ви покажа на тази диаграма. Ето, това, което съм направил е да сложа социалния прогрес по вертикала. По-нагоре – по-добре. И само за сравнение, просто за забавление, по хоризонталата е БВП на глава от населението. Расте надясно. И така, страната с най-висок социален прогрес в света, страната номер едно по социален прогрес, е Нова Зеландия. (Аплодисменти) Браво! Не съм бил там, трябва да ида. (Смях) Страната с най-малък социален прогрес, съжалявам да го кажа, е Чад. Никога не съм бил и там. Може би догодина. (Смях) Или по-следващата. Зная какво си мислите. Казвате си: "Да, но Нова Зеландия има по-висок БВП от Чад!" Да, така е. Но нека ви покажа две други страни: САЩ – значително по-богата от Нова Зеландия, но с по-ниско ниво на социален прогрес. И Сенегал – с по-висок социален прогрес от Чад, но със същото ниво на БВП. И така, какво става? Ами, вижте. Нека включим и останалите страни от света, 132-те които успяхме да измерим, всяка една представена с точка. Ето, много точки. Не мога да го сторя за всички, но ще акцентирам върху няколко: От страните от Г7 Канада е с най-висок рейтинг. Моята страна, Обединеното кралство, е донякъде посредствена и скучна, но кой го е грижа – нали сме пред Франция. (Смях) Да погледнем развиващите се икономики, Начело на страните от БРИКС, радвам се да го кажа, е Бразилия. (Аплодисменти) Хайде, аплодирайте! Давай Бразилия! Следват Южна Африка, Русия, Китай и Индия. Сгушена вдясно, виждате точката на една страна с много висок БВП, но не голям социален прогрес – това е Кувейт. Малко над Бразилия е суперсилата на социалния прогрес – Коста Рика. Нивото ѝ на социален прогрес е като на някои западноевропейски страни, но при много по-нисък БВП. Слайдът стана претрупан, затова ще върна малко назад. Махам тези страни и извеждам линията на регресия. Тя показва усреднената връзка между БВП и социалния прогрес. Първото, което се забелязва, е голямото разхвърляне около линията на тенденцията. То ни показва, демонстрира ни емпирично, че БВП не е съдба. При всяко ниво на БВП има възможности за по-голям, както и риск за по-малък социален прогрес. Второто, което се забелязва, е, че при бедните страни кривата е много стръмна. Това ни показва, че бедните страни могат с още малко БВП, реинвестиран в лекари, сестри, водоснабдяване, канализация и т. н., да постигнат голям социален прогрес за всеки изхарчен долар от БВП. Това е добра новина, виждали сме го през последните 20-30 години, с много хора, измъкнати от бедността чрез икономически растеж и добри политики в по-бедните страни. Но да продължим още малко по кривата, където става полегата. Всеки допълнителен долар от БВП купува все по-малко социален прогрес. Нарастването на броя на хората по света, живеещи в тази част на кривата, означава, че БВП става все по-малко полезен като ръководство за развитието ни. Ще ви дам примера на Бразилия. Ето я Бразилия: социален прогрес около 70 от 100, БВП на глава от населението около $14 000 годишно. Виждате, че Бразилия е над линията. Бразилия върши сравнително добра работа при обръщането на БВП в социален прогрес. Но накъде ще тръгне Бразилия оттук? Да допуснем, че страната приеме смел икономически план да удвои БВП през следващите 10 години. Но това е едностранчив план. Дори по-зле, защото какъв социален прогрес иска да постигне Бразилия? Възможно е да засили растежа си, увеличавайки БВП и запазвайки или губейки социален прогрес. Не искаме Бразилия да стане като Русия. Това, което наистина искаме за Бразилия, е да стане още по-ефикасна в създаването на социален прогрес от своя БВП, и да заприлича повече на Нова Зеландия. Това означава, че тя трябва да приоритизира социалния прогрес в своя план за развитие. Да има не само икономически ръст, а ръст със социален прогрес. Това е, което индексът на социалния прогрес прави: слага нова рамка на дебата за развитието, не само БВП, а и всеобхватен, устойчив растеж, с реално подобряване живота на хората. Но това е приложимо не само за страни. По-рано тази година с наши приятели от Imazon, сдружение с идеална цел тук в Бразилия, лансирахме първия поднационален индекс на социален прогрес. Направихме го за района на Амазонка. Това е област с размера на Европа, 24 милиона души, една от най-нуждаещите се части на страната. Ето резултатите, разбити на близо 800 общини. С тази подробна информация за реалното качество на живота в тази част от страната, Imazon и други партньори от правителството, бизнеса и гражданското общество могат да изработят заедно план за развитие, помагащ наистина за подобряване живота на хората, защитавайки същевременно безценния глобален актив на Амазонските гори. И това е само началото. Може да имате индекс на социалния прогрес за всеки щат, район, град или община. Всички познаваме и обичаме TEDx, а това е Social Progress-x. Инструмент, който може да ползва всеки. Противно на начина, по който говорим за БВП, той не записан в скрижалите, които Бог дава на Мойсей. (Смях) Той е измерителен инструмент, създаден през 20-ти век, за справяне с предизвикателствата на 20-ти век. През 21-ви век се сблъскваме с нови предизвикателства: застаряване, затлъстяване, изменения в климата и т. н. За да се справим с тях, ни трябват нови измерителни инструменти, нови начини за оценяване на напредъка. Представете си, че можем да мерим приноса на благотворителните организации и тези с идеална цел, на доброволците и НПО за обществото ни. Представете си, че бизнесът се конкурира не само по икономически принос, но и по принос към социалния прогрес. Представете си, че можем да държим политиците отговорни за истинско подобряване живота на хората. Представете си, че можем да работим заедно – правителство, бизнес, гражданско общество, аз, вие – и направим този век века на социалния прогрес. Благодаря ви. (Аплодисменти)