На 10-ти март, 2011-та година,

бях в Кеймбридж в лабораторията 
по медийни въпроси на MIT,

срещайки се с преподаватели, 
студенти и персонал,

и се опитвахме да разберем дали

трябва да съм следващият директор.

Онази нощ, в полунощ,

земетресение с магнитут 9 
по скалата на Рихтер

разтърси брега на Япония с Тихи океан.

Жена ми и семейството ми бяха в Япония

и когато новините пристигнаха,

се паникьосах.

Гледах новинарските емисии

и слушах пресконференциите

на държавните служители

и Енергийната Компания в Токио,

и слушах за експлозията

в ядрените реактори,

и този облак от радиоактивни отпадъци,

който се е отправил към нашата къща,

която беше само на 200 километра.

А хората по телевизията не ни казваха

нищо, което искахме да чуем.

Исках да разбера какво става с реактора,

какво става с радиацията,

дали семейството ми е в опасност.

Затова направих онова, което 
инстинктивно усетих, че е правилно,

което беше да вляза в Интернет

и да се опитам да разбера,

дали ще мога да се заема сам по въпроса.

В Интернет намерих много други хора,

като мен, опитвайки се да разберат 
какво се случваше

и заедно сформирахме група така да се каже,

и я нарекохме Сейфкаст,

и решихме, че ще се опитаме

да измерим радиацията,

и да изпратим информация 
на всички останали,

защото беше ясно, че правителството

нямаше да направи това за нас.

Три години по-късно,

имаме 16 милиона информационни пунктове,

проектирахме си собствени Гайгерови броячи,

чиито дизайни може да изтеглите

и свържете в мрежата.

Имаме приложение, което ви показва

повечето от радиацията в Япония
и други части по света.

Ние сме безспорно един от най-успешните

граждански, научни проекти в света

и сме създали

най-голямата, достъпна база данни 
за измерване на радиация.

И интересното нещо тук е

как ... (Ръкопляскания) ... Благодаря ви.

Как група аматьори,

които всъщност си нямаха представа 
какво вършат,

някак си се обединиха

и направиха онова, което неправителствените 
организации и правителството,

бяха напълно неспособни да направят?

И бих предположил, че тови има нещо общо

с Интернет. Не е щастлива случайносст.

Не беше късмет и не беше, 
защото бяхме ние.

Помогна ни това, че беше събитие,

което привлече всички заедно,

но беше нов начин за процедиране с нещата,

който Интернет позволи,

и на много други неща, които се случваха,

и искам да поговоря малко за

това какви са тези нови принципи.

Та, спомняте ли си какво беше 
преди Интернет? (Смях)

Наричам го П.И. Окей?

Та, по време на П.И. животът бе прост.

Нещата бяха Евклидови, Нютонови,

до известна степен предвидими.

Хората наистина са се опитвали 
да предскажат бъдещето,

дори и икономистите.

И тогава се случи Интернет,

и светът стана изключително сложен,

на изключително ниска цена, 
изключително бърз,

и тези Нютонови закони,

които ние толкова дълбоко ценяхме,

се оказаха местни обществени закони,

и това, което открихме е, че в този

абсолютно непридвидим свят,

повечето от хората, които оцеляваха,

работеха с леко различни принципи,

и искам да говоря малко за това.

Преди Интернет, ако си спомняте,

когато се опитвахме да създадем нови услуги,

онова, което бихте направили, 
е да създадете

хардуер слоят и мрежовия слой, 
и софтуерният слой,

и би струвало милиони долари

да направите нещо значимо.

Така че, когато струва милиони долари, 
да направите нещо значимо,

онова, което бихте направили е да вземете 
магисър по бизнес администрация,

който би ви написал план,

и би взел парите

от инвестиционните 
или големите компании,

и тогава ще наемете 
дизайнерите и инженерите,

и ще построите нещото.

Това е Преди Интернет, П.И., 
иновационен модел.

Онова, което се случи след Интернет беше,

че цената на иновациите 
спадна толкова много,

поради цената на съдействието, 
цената на производството,

цената на комуникациите, 
и закона на Мур

направи нещата така, че цената
на опитването на ново нещо

достигна почти нула,

и така получихте Google, Facebook, Yahoo,

и студенти, които не са имали разрешително --

безразрешителна иновация --

нямаха разрешителни, нямаха PowerPoint-и,

те просто построяваха нещото,

и после събираха парите,

и после горе-долу изграждаха бизнес план,

и може би малко по-късно наемаха 
магистри по бизнес администрация.

Та, Интернет причини иновации,

поне в софтуера и услугите,

за да преминем от иновационният МБА модел,

към иновационният модел дизайнер-инженер,

и разшири иновациите до нови граници,

към общежитията, стартиращите фирми,

далеч от големите институции,

старите вехти институции, 
които имаха силата,

и парите, и авторитета.

И всички знаем това. Всички знаем 
какво се случи в Интерет.

Оказва се, че се случва 
и в други неща също.

Нека ви дам няколко примера.

Та в Медийната лаборатория, 
не се занимаваме само с хардуер.

Правим най-различни неща.

Занимаваме се с биология, хардуер

и Никълъс Негропонте каза, 
"Демо или умри",

обратното на "Публикувай или изчезни,"

който беше традиционният, 
академичен начин на мислене.

И той често казваше, че демото 
трябва да проработи само веднъж,

защото първоначалния модел на 
нашето въздействие върху света

е чрез големи компании,

които са вдъхновени от нас

и създават продукти като 
Kindle или Lego Mindstorms.

Но днес, с възможността

да внедряваме неща в реалния свят 
на толкова ниска цена,

и сега сменям мотото,

и това е официалното обществено изявление.

Официално казвам, "Внедри или умри."

Трябва да внедрите нещата в реалния сят

за да се брои

и понякога това ще са големи компании,

и Никълъс може да говори за сателити.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

Но ние би трябвало сами да се опитаме,

а не да разчитаме на големи институции
да го направят за нас.

Та миналата година, изпратихме 
няколко студенти в Жен Шен

и те седнаха във фабриката

заедно с иноваторите в 
Жен Шен, и беше страхотно.

Това, което се случваше там е,

че имате тези производствени устройства,

и те не правеха прототипи или PowerPoint-ове.

Те си играеха с производствените съоръжения

и иновираха директно върху 
производствените съоръжения.

Фабриката беше в дизайнера

и дизайнера беше буквално във фабриката.

И това, което правите е,

че вървите по коридорите

и ще видите тези телефони.

Затова вместо да стартирате 
малки уеб сайтове,

както децата в Пало Алто правят,

децата в Жен Шен произвеждат 
нови телефони.

Те правят нови телефони, 
както децата в Пало Алто,

правят уеб сайтове,

и затова се образува тропическа гора

от иновации, случващи се в телефона.

И това, което правят е, 
че произвеждат телефон,

отиват и го продават,

и гледат нещата на другите деца, 
качват се горе,

произвеждат още две хиляди, 
и слизат долу.

Това не звучи ли като софтуерно нещо?

Звучи като пъргаво софтуерно развитие,

А/Б тестване и итерации,

и онова, което мислехме, че можем 
да правим само със софтуер,

децата в Жен Шен го правят с хардуер.

Следващият ми колега, надявам се, ще бъде

един от тези иноватори от Жен Шен.

И това, което виждаме е,

че това подтиква иновациите 
към нови граници на възможности.

Говорим за 3D принтери и такива неща,

и това е страхотно, но това е Лимор.

Тя е една от най-любимите ни 
завършили студенти

и стои пред Samsung,

Techwin Pick и Place Machine.

Това нещо може да постави 
23 000 компонента на час

върху електронна платка.

Това е фабрика в кутия

Та това, което трябваше на фабрика, 
пълна с работници,

работещи с ръце,

в тази малка кутия в Ню Йорк,

тя може да съдържа ефективно --

На нея не и се налага всъщност 
да отиде до Жен Шен,

за да направи това производство.

Тя може да купи тази кутия 
и може да го произведе.

Та производството, цената на иновацията,

цената на издаването на прототип, 
разпределението, производството, хардуера,

започва да намалява толкова много,

че иновацията е подтикната 
към нови граници,

и студентите и стартиращите фирми 
могат да го построят.

Това се случи наскоро, но ще се случва

и това ще се промени,

както стана със софтуера.

Сорона е ДюПонт процес,

който използва генетично 
преработени микроби,

за да превърнат царевична захар 
в полиестер.

30 процента по-ефикасно от метода 
на полезните изкопаеми

и е много по-полезно за околната среда.

Генетичното инжеренрство 
и биоинженерството

създават много

нови, страхотни възможности

за химия, за използване 
на компютри, за памет.

Може би ще вършим много, очевидно неща 
свързани със здравето,

но може би ще отглеждаме столове

и сгради скоро.

Проблемът е, че Сорона струва 
около 400 милиона долара

и отне седем години, за да се построи.

Горе-долу ви напомня на 
старите мейнфрейм дни.

Работата е там, че цената на иновациите

в биоинженерството също спада.

Това е десктоп секвентор на гени.

Преди струваше милиони, милиони долари
за секвентиране на гени.

Сега можете да го правите 
на десктоп като този

и децата могат да го правят 
в техните стаи.

Това е Gene9 генен асемблър

и сега, когато се опитате 
да принтирате ген,

това, което правите е, 
че някой във фабриката

сглобява нещото с пинсети,

имате по една грешка на 
всеки 100 базови двойки,

и отнема много време, 
и струва доста пари.

Това ново устройство

сглобява гените върху чип

и вместо една грешка 
на всеки 100 базови двойки,

прави една грешка на всеки 
10 000 базови двойки.

В тази лаборатория, ще имаме 
световният капацитет

на генно принтиране за една година,

200 милиона базови двойки на година.

Това е както когато преминахме от

транзисторни радиа, сглобени ръчно,

към Пентиум.

Това ще се превърне в Пентиума 
на биоинженерството,

разширявайки бионженерството в ръцете на

общежитията и стартиращите компании.

Та случва се в софтуера и хардуера,

и бионженерството

и това е нов фундаментален начин 
за мислене върху иновции.

Това е възходяща иновация, демократична е,

хаотична е, трудна е за контролиране.

Не е зле, но е много различна

и мисля, че традиционните правила, 
които имаме

за институциите вече не работят,

и повечето от нас тук

оперират с различен комплект от принципи.

Един от най-любимите ми принципи 
е силата на привличането,

което е идеята за привличане на ресурси

от мрежата, както са ви нужни,

вместо да ги складираме в център,

и да контролираме всичко.

Та в случая със Сейфкаст историята,

нищичко не знаех, когато 
се случи земетресението,

но успях да намеря Шон,

който беше организатор на обществото 
на хакерското пространство

и Питър, хардуерният аналогов хакер,

който направи първият Гайгеров брояч,

и Дан, който построи 
контролиращата система

в Три Майл Айлънд, след аварията там.

И тези хора не бих могъл да намеря

преди и вероятно беше по-добре,

че ги намерих точно навреме от мрежата.

3 пъти съм прекъсвал колеж,

така, че учението над обучението

е много близо и скъпо за мен,

но за мен, обучението е това, 
което хората правят на вас,

а учението е това, което 
вие правите за себе си.

(Аплодисменти)

И усещането е, че, 
а съм с предразсъдъци,

усещането е, че те се опитват 
да ви накарат да запомните

цялата енциклопедия преди да 
ви пуснат навън да си играете,

а за мен, имам Уикипедия на телефона си,

и усещането е, че те приемат,

че вие ще сте на върха на някоя планина,

сам самички с втори номер молив,

опитвайки се да разберете какво да правите,

когато всъщност вие винаги 
ще бъдете свързани,

винаги ще имате приятели,

и можете да дръпнете Уикипедия 
когато ви потрябва,

и това което трябва да се 
научите е как да учите.

В случая на Сейфкаст, група аматьори,

когато започнахме преди три години,

бих спорил, че вероятно като група

знаем повече от всяка друга организация

за това как да събираме информация 
и да публикуваме информация

и да вършим обществена наука.

Компасът над картите.

А този, идеята е, че цената на 
изграждането на план

или намирането на нещо чрез карта 
е станало толкова скъпо,

и не е много точно, или полезно.

Та в случая на Сейфкаст, знаехме, че се 
нуждаем от събирането на информация,

знаехме, че искаме да 
публикуваме информацията,

и вместо да се опитваме 
да измислим точен план,

първо си казахме, е, нека си 
набавим Гайгерови броячи.

О, свършили са.

Нека построим. Няма достатъчно сензори.

Окей, тогава може да направим 
подвижни Гайгерови броячи.

Може да караме наоколо. 
Може да вземем доброволци.

Нямаме достатъчно пари. 
Нека използвме Кикстартър.

Нямаше как да планираме цялото нещо,

но имайки доста силен компас,

накрая стигнахме там, 
накъдето бяхме тръгнали,

и за мен това е много подобно 
на бързо софтуерно развитие

но тази идея с компаси е много важна.

Затова мисля, че добрата новина е,

че въпреки, че света е 
изключително сложен,

това, което трябва да направите 
е много просто.

Мисля, че е нужно да се спре идеята,

че трябва да планувате всичко,

трябва да складирате всичко,

и трябва да сте толкова подготвени,

и да се концетрирате върху това 
да сте свързани,

винаги учащи,

напълно осъзнати,

и супер в настоящето.

Затова не харесвам думата "футурист."

Мисля, че трябва да сме сега-исти,

ние живеем точно сега.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)