Всеобща заблуда е, че ако обичаш да подреждаш, да пазиш ръцете си чисти или да планираш уикенда до последния детайл, може да имаш ОКР. Всъщност ОКР, което означава обсесивно-компулсивно разстройство, е сериозно психиатрично състояние, което често е неразбрано както от обществото, така и от специалистите по психично здраве. Затова нека развенчаем някои митове. Мит първи: повтарящи се или ритуални действия са синоним на ОКР. Както името предполага, обсесивно-компулсивното разстройство има два аспекта: натрапчивите мисли, представи или импулси, познати като обсесии, и поведенческите компулсии, които човек извършва, за да облекчи страха, предизвикан от обсесията. Действията, които хората често асоциират с ОКР, като прекаленото миене на ръце или неколкократно проверяване на нещо, могат да са пример за обсесивни или компулсивни наклонности, които много от нас проявяват понякога. Но същинското разстройство е доста по-рядко и може да е много изтощително. Засегнатите хора имат малък или никакъв контрол върху обсесивните мисли и компулсивното поведение, което отнема време и пречи на работата, ученето или социалния живот, причинявайки значителни затруднения. Тези диагностични критерии отличават хората, страдащи от ОКР, от тези, които може би са само малко по-педантични или внимават за хигиената повече от обичайното. Мит втори: основният симптом на ОКР е прекаленото миене на ръце. Въпреки че миенето на ръцете е най-популярният образ на ОКР, обсесиите и компулсиите могат да приемат много различни форми. Обсесиите могат да се проявят като страх от зараза и болест, притестнения да не нараниш някого или фокусиране върху числа, мотиви, морални норми или сексуална идентичност. А компулсиите могат да стигнат от прекалено чистене и повторно проверяване до педантична подредба на вещи или ходене по предварително определен модел. Мит трети: Хората, страдащи от ОКР, не разбират, че се държат ирационално. Много хора с ОКР всъщност доста добре разбират връзката между техните обсесии и компулсии. Да не могат да избегнат тези мисли и действия, въпреки че са наясно с нелогичността им, е част от причината, защо ОКР се преживява толкова тежко. Страдащите от ОКР разказват, че се чувстват луди, защото изпитват тревожност на основата на ирационални мисли и защото им е трудно да контролират реакциите си. Та, какво точно предизвиква ОКР? Разочароващият отговор е, че не знаем със сигурност. Но имаме някои важни следи. ОКР се смята за невробиологично разстройство. С други думи, изследванията предполагат, че мозъците на страдащите от ОКР са програмирани да се държат по определен начин. Според изследванията има три региона в мозъка, които са замесени в социалното поведение и цялостното когнитивно планиране, доброволното движение и емоционалните и мотивационните реакции. Другата част от пъзела е, че ОКР има връзка с ниски нива на серотонин, невротрансмитер, който пренася съобщения между мозъчните структури и подпомага регулацията на жизненоважни процеси като настроение, агресия, контрол на импулсите, сън, апетит, телесна температура и болка. Но дали серотонинът и активността в тези региони на мозъка са причинители на ОКР или симптоми на непозната основна причина на разстройството? Вероятно няма да разберем, докато не опознаем мозъка много по-задълбочено. Добрата новина е, че има ефективни лечения за ОКР, които включват лекарства, увеличаващи нивото на серотонин в мозъка като ограничават абсорбирането му от мозъчните клетки, поведенческа терапия, която постепенно намалява чувствителността към тревожността и в някои случаи и електрошокова терапия или операция, ако ОКР не се повлияе от другите форми на лечение. Да знаеш, че собственият ти мозък те лъже, и да не можеш да се противопоставиш на заповедите му, може да е мъчително. Но със знанието и разбирането идва силата да потърсим помощ, а бъдещите изследвания на мозъка може най-накрая да донесат отговорите, които търсим.