И така Страхотната история:

Тя започна преди около 40 години,

когато майка ми и баща ми дошли в Канада.

Майка ми напуснала Найроби, Кения.

Баща ми напуснал малко селце в околностите на Амритсар, Индия.

И така дошли тук в края на 60-те години на миналия век.

Настанили се в не много приветливо преградие на около час източно от Торонто.

И създали новия си живот.

За пръв път посетили зъболекар,

изяли първия си хамбургер,

и създали първите си деца.

Сестра ми и аз

израснахме тук

и имахме тихо и щастливо детство.

Имахме сплотено семейство,

добри приятели, спокойна улица.

Израснахме, приемайки за даденост

много неща, с които моите родители не са могли да разполагат

когато те са били деца -

неща като това винаги да има ток

в къщите ни,

неща от сорта на това да има училища през улицата

и болници надолу по пътя,

и да ядем близалки в задния двор.

Пораснахме и станахме по-възрастни.

Аз отидох в гимназия.

Завърших.

Изнесох се от къщата и си намерих работа.

Срещнах едно момиче, задомих се -

и осъзнавам, че звучи като лош сериал или песен на Кат Стивънс.

(Смях)

Но животът ми беше доста добър.

Доста добър беше.

2006 беше страхотна година.

Под ясното синьо небе през юли в лозарския регион на Онтарио,

аз се ожених,

в компанията на 150 роднини и приятели.

2007 беше страхотна година.

Завърших учението си

и тръгнах на път с двама от най-близките си приятели.

Ето снимка с приятеля ми Крис

на брега на Тихия океан.

Видяхме тюлени от прозореца на колата

и изскочихме да ги снимаме

след това ги стреснахме с големите си глави.

(Смях)

Не може да ги видите наистина,

но това бе страхотно изживяване,

повярвайте ми.

(Смях)

2008 и 2009 бяха малко по-трудни години.

Знам, че те бяха трудни за много хора,

не само за мен.

Първо, новината бе много тежка.

И днес е тежка, и е била тежка и преди това,

но когато отвориш вестник, пуснеш телевизора,

навсякъде се пишеше и говореше за топенето на ледовете,

войните, които се водят по света,

земетресенията, ураганите

и икономиката, която бе на прага да се срине,

и след това може би се срина,

и толкова много от нас загубваха домовете си,

или работата си,

или пенсията си,

или това, с което си осигурявахме прехраната.

2008, 2009 бяха трудни години за мен и по друга причина.

Имах много лични проблеми по онова време.

Бракът ми не вървеше добре,

и все повече и повече се отдалечавахме един от друг.

Един ден жена ми се върна от работа

и събра куража през много сълзи

да проведем един открит разговор.

И ми каза: "Не те обичам вече."

Това бе едно от най-болезнените неща, които някога бях чувал

и със сигурност нищо друго не бе разбивало сърцето ми така,

но това бе само за един месец,

защото тогава чух нещо още по-разтърсващо и ужасно.

Приятелят ми Крис, когото ви показах преди малко на снимка,

от известно време се бореше с психично заболяване.

Тези от вас, които са се

сблъсквали с психични заболявания,

знаят какво сериозно предизвикателство е това.

Говорих с него по телефона към 22.30 часа

в неделя вечер.

Обсъждахме телевизионно предаване, което бяхме гледали същата вечер.

И в понеделник сутринта установих, че е изчезнал.

Много е тъжно - той се беше самоубил.

И това беше наистина тежко време.

И когато тези черни облаци се събраха над мен,

ми беше изключително трудно, наистина много трудно,

да мисля за нещо хубаво,

и си казах, че трябва да намеря начин

да се фокусирам някак си върху позитивното.

И така една вечер се върнах от работа,

включих компютъра

и започнах скромен уебсайт,

който кръстих 1000awesomethings.com (1000 страхотни неща).

Опитвах се да припомня сам на себе си

онези прости, универсални малки удоволствия, които всички обичаме,

но за които не говорим достатъчно -

неща като сервитьор и сервитьорка,

които ви сервират безплатни напитки без да ви питат дали ги искате,

като това да сте на сватба и масата ви

да е най-близко до бюфета,

да си обуем гащите още топли от сушилнята,

или когато в магазина отварят допълнителна каса

и вие сте първия на новата опашка -

дори и да сте били последен на предишната опашка, тук сте пръв.

(Смях)

И постепенно с времето

започна да се подобрява и моето настроение.

Какво имам предвид - 50 000 блога

се създават всеки ден.

Моят беше просто един от тези 50 000.

И никой не го четеше освен майка ми.

Но трафика изведнъж се покачи

и се увеличи двойно,

когато мама го прати на баща ми.

(Смях)

И тогава се почувствах развълнуван,

когато започнах да имам десетки посещения.

После вълнението настъпи, когато станаха повече от десетки

и след това стотици, и след това хиляди,

и след това милиони.

Започнах да ставам по-голям, и по-голям, и по-голям.

След това получих телефонно обаждане

и гласът от другата страна на линията ми каза:

"Вие спечелихте наградата "Най-добър блог в света".

А аз реших, че това е някаква измислица.

(Смях)

(Ръкопляскания)

В коя африканска страна да дойда да си взема парите?

(Смях)

Но се оказа истина, метнах се на самолета,

и се озовах на червения килим

между Сара Силвърмен и Джими Фалон и Марта Стюард.

Бях на сцената да получа наградата Webby за най-добър блог.

И изненадата ми,

и вълнението от всичко това

бяха изместни когато се върнах в Торонто,

и когато отворих пощата си,

и десет литературни агенти ме чакаха

да говорим за издаването на текстовете ми в книга.

Летящ старт към следващата година

и "Книгата за Страхотното" вече е

номер едно цели 20 седмици в класацията за бестселъри.

(Ръкопляскания)

Но стига, казах, че искам да направя 3 неща с вас днес.

Казах, че искам да ви разкажа Страхотната история,

исках да споделя с вас 3-те А на Страхотното

и искам да ви оставя с нещо, върху което да помислите.

Така че нека поговорим за 3-те А.

През последните няколко години

не ми остана много време наистина да седна да помисля.

Но по-късно имах възможността да изляза от ситуацията

и да се запитам: "Кое е онова нещо, което през последните няколко години

ми помогна да развия своя уебсайт,

но да развия и самия себе си?"

И достигнах до следните обобщения, за мен самия,

които нарекох 3-те А.

Това са нагласа, любопитство

и истинност.

Бих искал накратко да поговоря за нещата по отделно.

И така нагласата:

Ясно е, че всички ще се ударим

и всички ще имаме цицини.

Никой от нас не може да предскаже бъдещето, но знаем едно нещо

и това е, че няма да върви по плана.

Всички имаме своите високи върхове

и големи дни, и моменти на гордост,

и усмивки за момента на дипломирането,

танцът на бащата с дъщерята на сватбата,

и първия плач на здравото бебе в родилната зала,

но между тези висоти

може да имаме своите удари и цицини.

Знае се, но не е приятно да се говори за това,

но съпругът ви може да ви напусне,

гаджето ви може да ви изневерява,

главоболието може да е по-сериозно отколкото си мислите,

или кучето ви да бъде блъснато от кола на улицата.

Това не са щастливи мисли,

но децата ви могат да се забъркат с банди

или да участват в лоши сцени.

Майка ви може да се разболее от рак,

баща ви може да полудее.

В живота има моменти,

когато хубавите неща ще се заредят едно след друго,

и свитият стомах и празнотата в сърцето няма да ги има.

И когато тази лоша новина се стовари върху вас,

и болката ви обземе, и силите ви напускат,

наистина се надявам, че ще усетите,

че винаги имате два избора.

Единият е да се вайкате и оплаквате

и да се люшкате така завинаги,

а вторият е да се вземете в ръце

и след това да погледнете бъдещето

с наново широко отворени очи.

Да имате страхотна нагласа означава да изберете втората възможност,

и избирайки я, независимо колко трудно е това,

независимо каква болка ви е застигнала,

да изберете да продължите напред и да тръгнете

и да правите малки крачици към бъдещето.

Второто А е любопитството.

Обичам да се шляя с деца на три години.

Харесва ми начинът, по който те виждат света,

защото виждат света за първи път.

Харесва ми това, че те могат да видят буболечката на тротоара.

Харесва ми истинското им учудване

по време на първия бейзболен мач, който гледат,

с широко ококорени очи и ръкавица в ръката,

повтаряйки движенията на играчите и хапвайки фъстъци,

и надушвайки миризмата на хотдог.

Харесва ми как могат да прекарат часове на двора, берейки глухарчета

и след това да ги подредят внимателно във ваза

за вечерята за Деня на благодарността.

Харесва ми начинът, по който виждат света,

защото виждат света

за пръв път.

Да запазиш любопитството си

е все едно да съхраниш тригодишното дете у себе си.

Защото всички ние сме били на три години.

Това тригодишно момче все още е част от теб.

Това тригодишно момиче все още е част от теб.

Те са тук вътре.

И да си любопитен е равнозначно на това да помниш,

че всичко което виждаш сега, някога

си го видял и ти за пръв път.

Винаги има първи път

да ви хване зелена вълна на път за вкъщи.

Имало е първи път, в който сте преминали през отворената врата на хлебарницата

и сте усетили мириса на хляб,

или първият път, когато сте извадили 20 доларова банкнота от джоба си

и сте казали: "Намерих пари".

Последното А е истинност.

И за това А искам да ви разкажа една кратка история.

Нека се върнем назад до 1932 година,

когато в една ферма за фъстъци в Джорджия

се родило едно малко момче, което кръстили Рузвелт Гриър.

Рузвелт Гриър или Роси Гриър, както го наричали хората,

пораснал и станал

136 кг. тежък, висок 1,83 м и лайнбейкър в Националната футболна лига.

Той е номер 76 на снимката.

Тук е снимам със "страховитата четворка".

Това са четирима души от Ел Ей Рамс през 60-те години,

срещу които не бихте искали да излезете.

Те са били трудни футболисти, които са правели това, което обичат,

което е било да чупят черепи

и да се блъскат на футболното игрище.

Но Роси Гриър също имал

и друга страст.

Дълбоко в най-истинската си същност,

той обичал и куките.

Обичал да плете.

Казва, че това го укротявало и успокоявало,

и премахвало страха му от летене и му помагало да се запознава с хора.

Това казва той.

И наистина той обичал плетенето толкова много, че след като спрял

да се състезава се присъединил към клубове по плетене.

И дори написал книга,

озаглавена "Роси Гриър и плетенето за мъже".

(Смях)

(Ръкопляскане)

Страхотна корица.

Ако забелязахте, той е изплел собственото си лице.

(Смях)

Но това, което ми харесва в тази история

е, че Роси Гриър

е толкова истински човек.

И това е смисълът на истинността.

Тя означава да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от този факт.

И си мисля, че когато сме истински,

когато следваме сърцето си

и се озоваваме на места,

ситуации и в разговори,

които обичаме и които ни носят удоволствие.

Срещаме хора, с които ни е приятно да си говорим.

Отиваме на места, за които сме мечтали.

И става така, че следваме сърцето си

и се чувстваме завършени и смислени.

Това са трите А.

И накрая искам да ви върна обратно

към идването на родителите ми в Канада.

Не знам какво чувства човек,

когато отиде в нова страна, когато е на около 25 години.

Не го знам, защото никога не ми се е случвало.

Но си представям, че трябва да имаш страхотна нагласа.

Представям се, че трябва с любопитство да разглеждаш всичко около теб

и да цениш малките чудеса,

които започваш да откриваш в новия си свят.

И мисля, че трябва да бъдеш изключително истински,

много откровен със самия себе си,

ако искаш да преминеш успешно през това, което ти предстои.

Искам сега да направя пауза

за около 10 секунди,

защото нямаш много възможности в живота да направиш подобни неща,

и родителите ми са тук на първия ред.

Искам да ги помоля, ако нямат нищо против, да станат.

И искам да им кажа: "Благодаря ви".

(Ръкопляскания)

Когато растях, баща ми обичаше да ми разказва историята

за своя първи ден в Канада.

Това е страхотна история, защото се случило така,

че слязъл от самолета на летището в Торонто,

бил посрещнат от хора от неправителствена организация,

която съм сигурен, че се ръководи от някой в залата.

(Смях)

И тази организация подготвила голям обяд за посрещането

на всички нови имигранти в Канада.

И баща ми ми разказваше как слязъл от самолета и отишъл на обяда,

и там видял едно изобилство.

Имало хляб, малки кисели краставички,

маслини, малки бели лукчета.

Имало студено разфасована пуйка,

рулца с шунка, телешко

и малки парчета сирене.

Имало сандвичи с риба тон и сандивичи с яйце,

и сандвичи със сьомга.

Имало лазаня, готвени ястия,

сладки, масленки

и други сладкиши, много сладкиши.

И когато баща ми ми разказваше историята, винаги казваше:

"Най-щурото нещо беше, че не бях виждал нито едно от тези неща преди, с изключние на хляба."

(Смях)

"Не знаех какво е месо, какво е вегетарианец,

ядях маслини със сладкиш."

(Смях)

"Просто не можех да повярвам колко много неща има тук."

(Смях)

Когато бях на пет години

баща ми ме водеше със себе си на пазар.

И той заставаше и се чудеше

на малките етикетчета на плодовете и зеленчуците.

Казваше: "Виж, можеш ли да повярваш, че тук има манго от Мексико?

Имат ябълки от Южна Африка.

Можеш ли да повярваш, че има фурми от Мароко?"

А това звучеше като: "Знаеш ли къде се намира Мароко?"

И аз казвах: "Аз съм на пет. Не знам дори аз къде се намирам.

Това супермаркетът А&Р ли е?

А той отвръщаше: "И аз не знам къде се намира Мароко, но нека проверим."

И така купувахме фурмите и се прибирахме вкъщи.

Вземахме един атлас от полицата

и го разглеждахме докато открием тази мистериозна страна.

И когато я откриехме, баща ми казваше:

"Можеш ли да повярваш, че някой се е качил там на дърво,

откъснал е това нещо, сложил го е в камион,

карал е през целия път до пристанището

и след това е плавал толкова много

през Атлантическия океан,

и след това е взел друг камион,

и после е шофирал по пътя до малкото магазинче точно до нашата къща,

така че да могат да ни ги продадат за 25 цента?"

А аз отвръщах: "Не вярвам в това."

А той казваше: "И аз не го вярвам.

Нещата са страхотни. Има толкова много неща, заради които да си щастлив."

Когато спра, за да мисля върху това, той е абсолютно прав.

Има толкова много неща, заради които си струва да си щастлив.

Ние сме единствените същества

на животворната скала

в цялата вселена, които някога сме виждали,

способни да изживеят

толкова много от тези неща.

Ние сме единствените с архитектура и селско стопанство.

Ние сме единствените с бижутерия и демокрация.

Имаме самолети, магистрали,

вътрешен дизайн и зодии.

Имаме модни списания, домашни партита.

Можем да гледаме филм на ужасите с чудовища.

Можем да отидем на концерт и да слушаме китари.

Имаме книги, бюфети и радио вълни,

булки и увеселителни паркове.

Можем да спим в чисти чаршафи.

Можем да отидем на кино и да имаме хубави места.

Можем да помиришем аромата на хляба, да ходим с мокра от дъжда коса,

можем да пукаме балончета или да подремнем скришом.

Имаме всичко това,

но разполагаме само със 100 години да му се насладим.

И това е тъжната част.

Касиерът в магазина,

шефът на завода,

човекът, който ще ви вози по магистралата,

търговецът, който ви звъни по телефона докато вечеряте,

всеки учител, който някога сте имали,

всеки, който някога се е събуждал до вас,

всеки политик във всяка страна,

всеки актьор от филм,

всеки човек от семейството ви, всеки, когото обичате,

всеки в тази зала и вие самия

ще бъде мъртъв на 100 години.

Животът е толкова страхотен, че получаваме само кратко време

да го живеем и да се наслаждаваме

на всички тези малки моменти, които го правят толкова сладък.

И този момент е точно сега,

и тези моменти са броени,

и тези моменти са винаги, винаги, винаги краткотрайни.

Никога няма да сте толкова млад, колкото сте сега.

И затова вярвам, че ако живеете живота си

със страхотна нагласа,

избирайки на вървите напред и нагоре

независимо, че животът ви поставя на изпитание,

живеете с отворено съзнание за света около вас,

прегръщайки тригодишното дете вътре във вас,

и виждайки малките радости, които правят живота прекрасен,

и съхраните себе си,

отстоявате себе си и това ви харесва,

оставяте се сърцето да ви води и правите неща, които ви удовлетворяват,

тогава мисля, че ще живеете

пълноценно и добре,

и ще живеете живот, който наистина е страхотен.

Благодаря ви.