WEBVTT 00:00:00.900 --> 00:00:03.555 На 19-годишна възраст започнах кариерата си 00:00:03.555 --> 00:00:05.985 на първата жена фотожурналист 00:00:05.985 --> 00:00:09.180 в ивицата Газа в Палестина. 00:00:09.180 --> 00:00:11.294 Работата ми като жена фотограф 00:00:11.294 --> 00:00:13.398 се смяташе за сериозна обида 00:00:13.398 --> 00:00:15.153 към местните традиции 00:00:15.153 --> 00:00:17.201 и нанесе трайно клеймо 00:00:17.201 --> 00:00:20.010 върху мен и семейството ми. 00:00:20.010 --> 00:00:23.022 Присъствието ми в тази доминирана от мъже 00:00:23.022 --> 00:00:26.092 професионална сфера се отхвърляше всячески. 00:00:26.092 --> 00:00:27.810 Показваха ми ясно, че жените 00:00:27.810 --> 00:00:30.407 не трябва да упражняват мъжка професия. 00:00:30.407 --> 00:00:32.747 Фото агенциите в Газа отказваха да ме обучават 00:00:32.747 --> 00:00:35.210 заради половата ми принадлежност. 00:00:35.210 --> 00:00:37.933 Знакът за забрана беше повече от ясен. NOTE Paragraph 00:00:37.933 --> 00:00:39.304 Трима мои колеги 00:00:39.304 --> 00:00:44.180 стигнаха дотам да ме закарат до зона на открити въздушни удари, 00:00:44.180 --> 00:00:46.156 където единствено се чуваха 00:00:46.156 --> 00:00:48.451 оглушителните тътени на експлозиите. 00:00:48.451 --> 00:00:50.566 Във въздуха се носеше прахоляк, 00:00:50.566 --> 00:00:54.525 а земята се люлееше под краката ми. 00:00:54.525 --> 00:00:57.878 Осъзнах, че не бяхме отишли там, за да отразим събитието, 00:00:57.878 --> 00:01:00.848 когато тримата се качиха обратно в бронирания джип 00:01:00.848 --> 00:01:03.502 и си тръгнаха, смеейки се и махайки ми с ръка, 00:01:03.502 --> 00:01:08.351 и ме оставиха сама в зоната на открити въздушни удари. NOTE Paragraph 00:01:08.351 --> 00:01:11.388 За миг почувствах ужас, 00:01:11.388 --> 00:01:15.623 унижение и самосъжаление. 00:01:15.623 --> 00:01:17.687 Действията на моите колеги не бяха 00:01:17.687 --> 00:01:20.354 единствената смъртна заплаха, която съм получавала, 00:01:20.354 --> 00:01:24.392 но беше най-опасната. NOTE Paragraph 00:01:24.392 --> 00:01:27.407 Животът на жените в Газа се възприема 00:01:27.407 --> 00:01:29.387 като пасивен. 00:01:29.387 --> 00:01:32.747 Съвсем доскоро много жени нямаха право 00:01:32.747 --> 00:01:35.717 да работят или да учат. 00:01:35.717 --> 00:01:38.788 Във времената на война на два фронта - 00:01:38.788 --> 00:01:40.970 наложените ограничения на жените 00:01:40.970 --> 00:01:43.954 и израелско-палестинския конфликт - 00:01:43.954 --> 00:01:47.972 мрачните и ярки истории на жените някак се изгубваха. 00:01:47.972 --> 00:01:50.300 За мъжете историите на жените изглеждаха 00:01:50.300 --> 00:01:52.257 без значение. NOTE Paragraph 00:01:52.257 --> 00:01:55.329 Започнах да обръщам по-голямо внимание 00:01:55.329 --> 00:01:57.366 на живота на жените в Газа. 00:01:57.366 --> 00:02:00.065 Затова че съм жена, имах достъп 00:02:00.065 --> 00:02:04.643 до светове, затворени за моите колеги. 00:02:04.643 --> 00:02:07.077 Отвъд очевидната болка и борба 00:02:07.077 --> 00:02:08.862 имаше и задоволително много 00:02:08.862 --> 00:02:11.682 смях и постижения. 00:02:11.682 --> 00:02:15.201 Пред полицейско управление в гр. Газа 00:02:15.201 --> 00:02:18.240 през първата война в Газа 00:02:18.240 --> 00:02:21.593 при израелски въздушен удар бе унищожен целият комплекс, 00:02:21.593 --> 00:02:23.740 а аз претърпях счупване на носа. 00:02:23.740 --> 00:02:28.351 За секунда не виждах нищо друго освен бяла светлина, ярка бяла светлина, 00:02:28.351 --> 00:02:30.848 точно като осветлението тук. 00:02:30.848 --> 00:02:34.211 Помислих си, че съм ослепяла 00:02:34.211 --> 00:02:37.100 или че съм се озовала на небето. 00:02:37.100 --> 00:02:40.320 Докато успея да отворя очи, 00:02:40.320 --> 00:02:44.531 вече бях успяла да документирам този миг. NOTE Paragraph 00:02:44.531 --> 00:02:46.874 Мохамед Хадер, палестински работник, 00:02:46.874 --> 00:02:50.043 който е живял две десетилетия в Израел, 00:02:50.043 --> 00:02:51.936 решава да похарчи средствата от 00:02:51.936 --> 00:02:55.266 пенсионния си фонд, за да си построи четириетажна къща, 00:02:55.266 --> 00:02:59.563 но още при първата военна операция в квартала 00:02:59.563 --> 00:03:02.995 къщата му е изравнена със земята. 00:03:02.995 --> 00:03:06.544 Нищо не остава от нея, освен гълъбите, които отглежда, 00:03:06.544 --> 00:03:09.709 и джакузи - вана, 00:03:09.709 --> 00:03:11.953 която си е купил в Тел Авив. 00:03:11.953 --> 00:03:13.750 Мохамед качва ваната 00:03:13.750 --> 00:03:15.516 върху развалините от дома си 00:03:15.516 --> 00:03:18.140 и всеки ден я пълни за децата си, 00:03:18.140 --> 00:03:22.198 които си играят с мехурчетата във водата. NOTE Paragraph 00:03:22.198 --> 00:03:25.460 Работата ми няма за цел да скрива белезите на войната, 00:03:25.460 --> 00:03:27.541 а да покаже пълния кадър 00:03:27.541 --> 00:03:30.748 на невидимите истории на жителите на Газа. 00:03:30.748 --> 00:03:34.122 Като палестинска жена фотограф, 00:03:34.122 --> 00:03:38.830 пътят на борба, оцеляване и ежедневие 00:03:38.830 --> 00:03:42.151 ме вдъхновява да превъзмогна табуто на обществото ни 00:03:42.151 --> 00:03:47.318 и да погледна войната и нейните последствия от различен ъгъл. 00:03:47.318 --> 00:03:51.390 Превърнах се в свидетел с избор: 00:03:51.390 --> 00:03:55.170 да избягам или да застана неподвижно. NOTE Paragraph 00:03:55.170 --> 00:03:57.408 Благодаря ви! NOTE Paragraph 00:03:57.408 --> 00:03:58.979 (Аплодисменти)