Мисля, че ако го пропусна, нервите ми ще са в по-добро състояние,

но имам парадоксална реакция към това,

така че това не беше добра идея. (Смях)

Бях поласкан да получа покана,

да представя част от музиката ми и някои от работите ми

като композитор, защото това предизвиква

известния ми нарцисизъм. (Смях)

Не се шегувам, просто мисля, че трябва

да го кажа и да продължа напред. (Смях)

Но същността е дилема, която се появи

и че съм отегчен от музика,

отегчен съм от ролята на композитор

и реших да поставя тази идея, скуката,

като център на презентацията ми днес.

Ще споделя музиката си с вас, но се надявам,

че ще го направя по начин, при който разказвам история,

разказвам история, как използвах скуката като катализатор

за творчество и изобретяване и как скуката

ме накара да изменя основния въпрос,

който задавам за дисциплината ми

и как скуката, по някакъв начин

ме накара да поема роли, които не са

традиционни, което е дефиниция на композитор.

Това, което искам да направя днес, е да започна с откъс

от музика за пиано.

(Музика)

Добре, аз написах това. (Смях)

Не, това не е - (Аплодисменти) О, благодаря.

Не, не, не съм написал това.

Всъщност, това беше мелодия от Бетховен

и така, не действах като композитор.

Действам като интерпретатор

и ето ме, интерпретатор.

Интерпретатор на какво? На откъс от музика, нали?

Можем да зададем въпроса "Но това музика ли е?"

Казвам това реторично, защото разбира се,

по който и да е стандарт, трябва да признаем,

че това, разбира се, е музика,

но я изсвирих тук, защото

просто, за да подсиля ума ви за момент,

защото ще се върнем към този въпрос.

Това ще бъде рефрен,

който ще върви през презентацията.

Тук имаме тази мелодия от Бетховен

и проблемът е, че тя е скучна.

Искам да кажа, че вие - мисля си: "Замълчи" - (Смях)

Това е Бетховен, как можете да го познаете?

Не знам, много ми е позната.

Трябваше да се упражнявам с него като дете и наистина ми писна. (Смях)

Реших, че мога да го изменя малко,

да го трансформирам, да го персонализирам,

така че мога да започна с откриването, като това -

(Музика)

и след това мога да го заменя - (Музика)

и след това мога да импровизирам с тази мелодия,

което звучи така - (Музика)

(Музика)

Това може да звучи тока - Благодаря.

(Аплодисменти)

Това ще бъде нещо, което ще направя

и то не е по-добро от музиката на Бетховен.

Всъщност, мисля, че това не е по-добро от Бетховен. Същността е - (Смях),

че ми е по-интересно. По малко скучно е за мен.

Слушам собствената си музика, защото

мисля за това, какви решения ще взема,

защото музиката на Бетховен звучи в главата ми

и се опитвам да разбера, какви трансформации

ще направя с нея.

Това е ангажиращо за мен и

и научих на това от себе си,

и лицето ми се появява два пъти, така че мисля, че можем да се съгласим,

че това е основно начинание.

Но то е обвързващо и ми е интересно

за известно време се отегчих от него и с него

искам да кажа, че това е пианото, защото то стана

този познат инструмент, неговия обхват на тембър

е много ограничен, поне когато свирите на клавиатурата

и ако не го слушате,

след като сте го загрели,

то става скучно и много скоро

започнах да свиря на други инструменти, те станаха познати

и накрая проектирах и направих

собствен инструмент, и донесох един такъв тук

и мисля, че ще посвиря малко на него,

за да можете да чуете как звучи.

(Музика)

Трябва да имате стопове за врати, това е важно. (Смях)

Имам гребени. Това са единствените гребени, които притежавам. (Музика)

Те са монтирани в инструментите ми. (Смях)

(Музика)

Мога да правя всякакви неща. Мога да свиря

с лък на цигулка. Не трябва да използвам чопстикс.

Имаме този звук. (Музика)

С множество инструменти

мога изцяло да изменя звука. (Музика)

(Музика)

Така и така. (Музика)

И така нататък.

Това ви дава представа на звука

на този инструмент, което мисля, че е много интересно

и аз съм в ролята на изобретател, и хубавото нещо -

този инструмент се нарича мускетар ... (Смях)

хубавото нещо е,

че съм най-големият изпълнител на мускетар. (Смях)

Добре? (Аплодисменти)

В тази връзка, това е едно от нещата,

това е една от привилегиите да бъда

тук и ето друга роля, изобретателят, и между другото,

когато ви казах, че съм най-добрият в света,

ако водите сметка, имахме нарцисизъм и солипсизъм,

а сега имаме здравословна роля на егоцентризъм.

Знам, че някои от вас са просто, бинго! Или не знам. (Смях)

Все пак, това е приятна роля.

Трябва да призная, че съм и най-лошият музикант на мускетар

и това беше тази разлика, че най-много се страхувах,

когато бях бях на по-ранната степен на разделяне на имущество.

Радвам се, че това свърши. Няма да разглеждаме това.

Плача на ум. Все още има белези.

Но предполагам, че всички тези начинания

са обвързващи за мен в многообразността им, но когато ви ги представих

днес, те са самотни начинания

и скоро започнах да искам да общувам с други хора и

съм поласкан, че всъщност композирам музика за тях.

Понякога пиша за солисти и работя с един човек,

понякога с оркестри и работя с много хора,

и това вероятно е капацитета, творческата роля,

поради която съм известен професионално.

Някои от оценките ми като композитор изглеждат така,

а други изглеждат така,

а някои изглеждат така,

и композирам всички на ръка, а това е много скучно.

Отне ми много време да направя тези оценки

и сега работя върху мелодия,

която е 180 страници

и това е голяма част от живота ми.

Имам много от това и предполагам, че това е добре. (Смях)

Това е скучно и умолително за мен,

така че след известно време процесът на записване на ноти е не само скучен,

но искам записването на ноти да бъде по-интересно,

което ме накара да направя други проекти като този.

Това е откъс, наречен

"Метафизиката на записване на ноти".

Цялата мелодия има дължина 72 фута.

Това е множество от диво пиктографско записване на ноти.

Нека да увеличим един раздел тук. Можете да видите,

че това е много детайлно. Правя всичко това, като записвам образци

с прави ъгли, с френски криви и на ръка,

и 72-та фута бяха разделени

на 12 шест футови панели, които бяха монтирани

около балкона в антрето на музея "Кантор артс сентър"

и те стояха една година в музея,

и през тази година, те бяха като визуално изкуство

за по-голямата част от седмицата, с изключение на, както можете да видите на тези снимки,

петъците, от 12 ч. до 13 ч., и само през това време

идваха различни изпълнители и интерпретираха тези странни

и неопределени пиктографски глифове. (Смях)

Това беше вълнуващо преживяване.

То беше графично изобразено музикално, но мисля,

че по-важното е, че то беше вълнуващо, защото приех

друга роля, която беше да се появя в музей

като визуален художник. (Смях)

Ще го запълним цялото, не се безпокойте. (Смях)

Имам много роли. (Смях)

Едно от нещата е, че искам да кажа, че някои хора

ще кажат: Ти се дилетант",

и може би това е вярно. Мога да разбера как, искам да кажа,

защото нямам привилегия във визуалното изкуство

и не съм обучен, но това е нещо,

което исках да направя като продължение на съчинението ми,

като продължение на творчески импулс.

Мога да разбера въпроса. "Но това музика ли е?"

Искам да кажа, че няма традиционно записване на ноти.

Мога да разбера и този вид скрит критицизъм

в тази мелодия, "Ес-тог", която създадох, когато живеех в Копенхаген.

Взех картата на метрото в Копенхаген и

преименувах всички спирки с абстрактни музикални провокации

и молитви, които са синхронизирани със стоп часовници,

следват разписанията, които са изброени в минути след часа.

Това е случай на приспособяване на нещо

или може би открадване на нещо,

което след това се превръща в музикална нотация.

Друга адаптация е тази мелодия.

Взех идеята от ръчен часовник и я превърнах в музика.

Създадох лица и една компания ги направи,

а молитвите следват тези мелодии.

Те следват вторите ръце и като преминат през

различни символи, молитвите отговарят музикално.

Ето пример на друга мелодия,

след което е реализацията ѝ.

В тези два капацитета бях боклукчия,

в смисъл, че взех картата на метрото

или може би крадец, но бях и проектант,

когато правех музиката на ръчните часовници.

Още веднъж, за мен това е интересно.

Друга роля, която искам да взема, е изпълняващ актьор.

Някои от мелодиите ми имат тези странни театрални елементи

и често ги изпълнявам. Искам да ви покажа клип

на мелодия, наречена "Еколалия".

Тя се изпълнява от Браян Мак Хортер,

който е изключителен изпълнител.

Нека да погледаме малко от нея и моля, обърнете внимание на инструментите.

(Музика)

Добре, чувам, че се смеете нервно, защото

можете да чуете, че музиката е малко остра,

интонацията е малко въпросителна. (Смях)

Нека да погледаме друг клип.

(Музика)

Можете да видите, че поразиите продължават и няма,

нямаше кларинети и тромпети,

и флейти, и цигулки. Ето мелодия, която има

необикновена, особена инструменталност.

Това е "Тлон" за трима диригента и без изпълнители.

Тя е основана от това, че наблюдавах

двама души, които се караха на език на знаците,

които не говореха,

но психологически, това беше шумна кавга.

Да, получих я със странни уреди

и без обикновени инструменти,

и с това пренасищане от диригенти, хората

се чудят: "Това музика ли е?"

Но нека преминем към мелодия, където ясно се изразявам

и това е "Концерт за оркестър".

Ще чуете много обикновени инструменти

в този клип.

(Музика)

Всъщност, това не е заглавието на мелодията.

Излъгах ви. Всъщност, за да го направя по-интересно,

оставих малко пространство тук и това е заглавието на мелодията.

Нека да продължим със същия откъс.

(Музика)

По-добре е с цветар, нали? (Смях) (Музика)

Или поне не е толкова отегчаващо. Нека погледаме още няколко клипа.

(Музика)

С всички тези театрални елементи, това ме поставя в друга роля,

която е може би драматург.

Свирих добре. Трябваше да напиша мелодиите за оркестър, нали?

Добре? Но тогава се появи друга мелодия, нали?

Имаше цветар и мога да разбера това,

отново, навлизаме в онтологията на музиката,

каквато я познаваме,

но нека погледаме последната мелодия, която днес ще споделя с вас.

Това ще бъде мелодията, наречена "Афейжа"

и тя е за жестове с ръце, синхронизирани със звук,

което ме поставя в друга роля, последната,

която ще споделя с вас, която е ролята на хореограф.

Мелодията звучи така

и това ме инструктира мен, изпълнителят, да правя

различни жестове с ръце в определено време,

синхронизирано със звуковия запис и този звуков запис

е съставен от вокални откъси.

Записах страхотен певец

и записах гласа му на компютъра си,

и го покрих по много начини, за да се появи

в парчето, което ще чуете.

Ще изпълня откъс от "Афейжа" тук. Готови ли сте?

(Музика)

Това ви дава представа за песента. (Аплодисменти)

Да, добре, това е странно.

Музика ли е? Ето как искам да завърша.

Реших, че това е грешен въпрос,

че това не е важен въпрос.

Важният въпрос е "Интересно ли е?"

Ще отговоря на този въпрос, като не се безпокоя за въпроса "Това музика ли е?",

като не се безпокоя за дефиницията на това, което правя.

Позволявам на творчеството ми да ме отведе

в посоки, които са ми интересни

и не се безпокоя за това, какъв е резултатът

за някои хора, за някои парадигми,

за това, какво трябва да бъде музикалното съчинение

и това, което ме подтиква, в смисъл

да поема много различни роли

и какво искам да мислите за нас,

до каква степен можете да измените основния въпрос

в дисциплината си и, добре,

ще кажа още една малка забележка,

защото осъзнах и споменах

за някои психологически дефекти по-рано и ние също,

вървейки по пътя, имахме умерено количество завладяващо поведение

и имаше измамно поведение и подобни неща,

и мисля, че можем да кажем, че това е аргумент

за себеомраза и вид шизофрения,

най-малко в известния смисъл на термина,

и искам да кажа дисактивно объркване на идентичността, добре. (Смях)

Все пак, въпреки тези опасности, ще ви насърча

да мислите за възможността, че може да поемате роли

в работата си, независимо дали те са съседни

или отдалечени от професионалната ви дефиниция.

С това, благодаря много. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)