Израснах

срамежлива до фобия

и подобно на поне още 20 души

в зала с такива размери,

аз заеквах.

Ще се престрашите ли да вдигнете ръка?

Това остава завинаги. Наистина остава,

защото заради начина, по който 
се отнасят с нас,

понякога се чувстваме невидими,

другите говорят за нас и ни обсъждат.

И щом започнах да наблюдавам хората,

а това беше почти всичко, което правех,

забелязах, че някои хора

наистина търсят внимание и признание.

Обърнете внимание - тогава бях малка.

Какво правеха те?

Това, което още правим 
може би прекалено често.

Говорим за себе си.

Но имаше и друг тип хора, 
които наблюдавах –

те имаха така наречената от мен
нагласа за взаимност.

Във всяка ситуация намираха начин 
да заговорят за "нас",

да създадат идеята за "нас".

Затова представата ми за един нов свят

е свързана с това всички да станем

по-добри в създаването на възможности 
със и за другите.

Няма по-голяма възможност

или призив за действие за нас сега

от това да станем творци 
на възможности,

които по-често използват 
най-големите си таланти заедно

за по-добро

и постигат неща, които не биха могли
да направят сами.

Искам да поговоря с вас за това,

защото повече от даването,

по-ценна от даването

е способността ни да направим 
нещо по-умно

заедно за общото благо,

което да "повдигне" и двама ни

и което може да се претегли.

Затова седя тук.

Но искам да изтъкна и още нещо –

всеки един от вас

е по-добър в нещо от останалите.

Това опровергава популярното схващане,

че ако си най-умният човек в стаята,

се намираш в грешна стая.

(Смях)

Нека ви разкажа за

едно парти в Холивуд, на което отидох
преди две години

и срещнах една новоизгряваща актриса,

с която бързо заговорихме за нещо,

което беше страст и на двете ни:
изкуството в обществени пространства.

Тя силно вярваше, че

във всяка нова сграда в Лос Анджелис

трябва да има публично изкуство.

Искаше наредба за това

и разпалено започна –

Кой тук е от Чикаго? –

започна да говори пламенно за

онези отразяващи скулптури с форма
на бобено зърно

в парка Милениум

и за това как хората се приближават до тях

и се усмихват на отражението си,

позират, флиртуват

снимат сами себе си заедно

и се смеят.

Докато тя говореше, една мисъл 
се завъртя в главата ми.

"Познавам един човек, с когото
трябва да се срещнеш.

Ще излезе от затвора Сан Куентин 
след две седмици"

(Смях)

"И той като теб твърдо вярва,

че изкуството трябва да ангажира 
и да сближава хората."

Прекарал е пет години в уединение,

а аз го срещнах, защото изнесох реч
в Сан Куентин,

той се изразява добре

и е доста привлекателен, 
защото е във форма.

Спазвал е тренировъчен режим всеки ден.

(Смях)

Мисля, че до този момент тя ме слушаше.

Казах: "Той ще бъде неочакван съюзник."

И не само това. Ето, например, Джеймс.
Той е архитект,

професор и обича да създава места,

а местата могат да бъдат

онези мини площадчета и градски пътеки,

които са осеяни с изкуство,

където хората рисуват и понякога 
започват да си говорят.

Мисля, че ще бъдат добри съюзници.

И те наистина се оказаха добри.

Срещнаха се. Подготвиха се.

Говориха пред Градския съвет 
на Лос Анджелис.

И членовете на Съвета 
не само приеха наредбата,

половината от тях после слязоха
и поискаха да се снимат с тях.

Те бяха изумителни, неустоими
и заслужаваха доверие.

Тези неща не се купуват.

Това, което ви моля да обмислите,

е какви създатели на възможности
можем да станем,

защото по-голяма от богатството,

фантастичните титли

или множеството контакти,
е способността ни да се обединяваме

около добрите си страни
и да ги изтъкваме.

Не казвам, че е лесно и

съм сигурна, че много от вас
са правили грешни стъпки

към хора, с които да се свържат,

но искам да внуша, че

това е една възможност.

Замислих се за това

доста отдавна, когато бях
репортер в Уолстрийт Джърнъл,

бях в Европа и трябваше
да отразявам тенденции

и то тенденции отвъд бизнеса,

политиката или стила на живот.

Трябваше да имам контакти

в различни сфери, 
много различни от моята,

защото по друг начин тенденциите 
не могат да се уловят.

И още, трябваше да напиша историята,

поставяйки се на мястото на читателите,

така че те да разберат как тези тенденции
биха повлияли на живота им.

Така се създават възможности.

Ето нещо странно –

за разлика от нарастващия брой американци,

които работят, живеят, играят с хора,

мислещи точно като тях,

защото тогава ставаме по-твърди и крайни,

създателите на възможности 
активно търсят ситуации

с хора, различни от тях,

градят отношения

и понеже го правят,

имат надеждни връзки,

с които могат да съберат точния екип,

за да разреши по-добре и по-бързо
даден проблем

и да използва повече възможности.

Те не се изправят срещу различията,

а сa очаровани от тях,

това е огромна промяна в отношението

и щом веднъж я почувствате, искате
да се случва много повече.

Светът ни призовава да имаме 
колективна нагласа

и аз вярвам в това.

Сега то е особено важно.

Защо да е важно сега?

Защото се създават неща като дрони,

лекарства и бази от данни –

те може да се проектират от повече хора,

по-евтино и за благотворни цели

и после, както научаваме 
от новините всеки ден,

да бъдат използвани за нещо опасно.

Това е призив към нас, 
към всеки един от нас

да се посвети на нещо по-голямо.

Ето и черешката на тортата:

Първата възможност

за работа с някой друг,

вероятно няма да е 
най-добрата за вас,

като институция или индивидуално.

Най-доброто идва след като 
вече имате опит

и вярвате един в друг.

Това са неочакваните неща,

които по-късно създавате

и никога не бихте могли да предвидите.

Например, Марти е съпругът на актрисата,
която споменах,

той ги гледаше, докато работеха

и скоро се заговори с Уоли,

приятеля ми – бивш затворник,

за режима му на тренировки.

И си помисли,

аз имам няколко корта за ракетбол.

Това момче може 
да преподава.

Много от хората, работещи там, 
членуват в кортовете ми.

Те често пътуват.

Могат да тренират 
в хотелските си стаи

без екипировка.

Ето как наеха Уоли на работа.

Не само това, 
години по-късно

той преподаваше и ракетбол.

Години след това

учеше учителите по ракетбол.

Искам да кажа, че когато 
с хората ви свързва

общ интерес и дейност,

свиквате, че в бъдеще

ще се случват неочаквани интересни неща,

а мисля, че това е което има значение.

Ние се отваряме към тези възможности,

а в тази зала има ключови играчи 
в технологиите,

ключови играчи, които са 
в уникална позиция да правят това –

заедно да претеглят системи и проекти.

Ето какво ви приканвам да направите.

Запомнете трите характерни черти 
на създателите на възможности.

Те непрекъснато развиват 
най-силното си качество

и се превръщат в търсачи на тенденции.

Включват се в светове, 
различни от техния собствен,

затова се ползват с доверие и
могат да видят тенденциите

и общуват, за да се обединяват

около приятни теми за споделен интерес.

Затова ви моля –

светът има нужда.

Истински вярвам, от собствен опит,

че светът копнее ние

да се обединим като 
създатели на възможности

и да се стремим към това поведение,

както много от вас вече правят –

знам това от личен опит –

и да пресъздадем един свят,

в който използваме талантите си заедно

по-често, за да постигнем съвместно
по-големи неща,

отколкото бихме могли сами.

Просто помнете

думите на Дейв Линигър:

"Няма да успеете, ако сядате

на споделена трапеза само с вилица".

(Смях)

Много ви благодаря.

Благодаря ви. (Аплодисменти)