1 00:00:00,885 --> 00:00:02,407 Разсъждавах върху разликите между 2 00:00:02,407 --> 00:00:05,541 добродетелите, описани в автобиографията и добродетелите, които се споменават в надгробните слова. 3 00:00:05,541 --> 00:00:08,443 Автобиографичните добродетели са тези добродетели, които описвате в автобиографията си, 4 00:00:08,443 --> 00:00:11,909 това са уменията, които предлагате на пазара. 5 00:00:11,909 --> 00:00:13,647 Надгробните добродетели са тези, 6 00:00:13,647 --> 00:00:15,129 които се изброяват по време на надгробните речи, 7 00:00:15,129 --> 00:00:18,067 те са по-дълбоки: кой всъщност си ти, 8 00:00:18,067 --> 00:00:19,843 какви са били взаимоотношенията ти, 9 00:00:19,843 --> 00:00:23,407 дали си смел, любящ, човек, на когото може да се разчита, постоянен? 10 00:00:23,407 --> 00:00:24,901 Повечето от нас, включително и аз, биха казали, 11 00:00:24,901 --> 00:00:28,117 че добродетелите в надгробните речи, са по-важни. 12 00:00:28,127 --> 00:00:30,200 Но поне в моят случай, дали те са тези, 13 00:00:30,200 --> 00:00:33,002 за които мисля най-много? И отговорът е: Не. 14 00:00:33,002 --> 00:00:35,295 Така че разсъждавах върху този проблем 15 00:00:35,295 --> 00:00:36,463 и човекът, който ми помогна 16 00:00:36,463 --> 00:00:38,076 се казва Джоузеф Соловетчик и е равинът, 17 00:00:38,076 --> 00:00:41,446 който написа книга, наречена "Самотният човек на вярата" през 1965. 18 00:00:41,446 --> 00:00:44,766 Соловетчик казва, че има две страни на нашата природа, 19 00:00:44,766 --> 00:00:47,156 които той нарича Адам 1 и Адам 2. 20 00:00:47,156 --> 00:00:48,888 Адам 1 е светски, амбициозен, 21 00:00:48,888 --> 00:00:51,111 външната страна на нашата природа. 22 00:00:51,111 --> 00:00:53,184 Той иска да изгражда, създава, основава компании, 23 00:00:53,184 --> 00:00:54,730 създава иновации. 24 00:00:54,730 --> 00:00:57,468 Адам 2 е смирената страна на нашата същност. 25 00:00:57,468 --> 00:01:00,285 Адам 2 иска не само да прави добро, но и да бъде добър, 26 00:01:00,285 --> 00:01:02,232 да живее във вътрешният си свят, 27 00:01:02,232 --> 00:01:06,035 да почита Бог, съзиданието и нашите възможности. 28 00:01:06,035 --> 00:01:07,923 Адам 1 иска да завладее света. 29 00:01:07,923 --> 00:01:10,687 Адам 2 иска да бъде призван и да се подчини на света. 30 00:01:10,687 --> 00:01:13,175 Адам 1 предпочита постиженията. 31 00:01:13,175 --> 00:01:15,857 Адам 2 предпочита вътрешното постоянство и сила. 32 00:01:15,857 --> 00:01:18,600 Адам 1 се пита как работят нещата. 33 00:01:18,600 --> 00:01:20,918 Адам 2 се пита защо сме тук. 34 00:01:20,918 --> 00:01:23,022 Мотото на Адам 1 е "успех". 35 00:01:23,022 --> 00:01:27,268 Мотото на Адам 2 е "любов, изкупление и завръщане". 36 00:01:27,268 --> 00:01:29,118 Соловетчик твърди, че тези две страни 37 00:01:29,118 --> 00:01:31,766 от нашата същност са във война една с друга. 38 00:01:31,766 --> 00:01:33,830 Живеем в постоянна конфронтация 39 00:01:33,830 --> 00:01:37,094 между външният успех и вътрешните ценности. 40 00:01:37,094 --> 00:01:39,578 Трудното в това, бих казал е 41 00:01:39,578 --> 00:01:41,270 че тези две страни от нашата природа 42 00:01:41,270 --> 00:01:43,680 работят с различна логика. 43 00:01:43,680 --> 00:01:45,914 Външната логика е икономическа логика: 44 00:01:45,914 --> 00:01:49,380 вложението води до приходи, риска води до награда. 45 00:01:49,380 --> 00:01:51,156 Вътрешната страна на природата ни 46 00:01:51,156 --> 00:01:54,577 е с морална логика и често е обратна логика. 47 00:01:54,577 --> 00:01:56,451 Трябва да дадеш, за да получиш. 48 00:01:56,451 --> 00:01:58,167 Трябва да се предадеш на нещо извън себе си, 49 00:01:58,167 --> 00:02:00,449 за да придобиеш вътрешна сила. 50 00:02:00,449 --> 00:02:02,770 Трябва да преодолееш желанието, за да получиш каквото искаш. 51 00:02:02,770 --> 00:02:05,561 За да осъществиш себе си, трябва да забравиш за себе си. 52 00:02:05,561 --> 00:02:09,873 За да намериш себе си, трябва да изгубиш себе си. 53 00:02:09,873 --> 00:02:12,809 Живеем в общество, което фаворизира Адам 1 54 00:02:12,809 --> 00:02:15,049 и често пренебрегва Адам 2. 55 00:02:15,049 --> 00:02:18,281 Проблемът е, че това те превръща в хапливо животно, 56 00:02:18,281 --> 00:02:19,838 което се отнася към живота, като игра 57 00:02:19,838 --> 00:02:22,563 и се превръщаш в студено, пресметливо същество, 58 00:02:22,563 --> 00:02:25,369 което се плъзва в един вид посредственост, 59 00:02:25,369 --> 00:02:26,829 в която осъзнаваш, че има разлика 60 00:02:26,829 --> 00:02:29,401 между това какъв искаш да бъдеш и какъв си в действителност. 61 00:02:29,401 --> 00:02:33,374 Не си спечелваш надгробното слово, което искаш, 62 00:02:33,374 --> 00:02:34,934 което се надяваш, някой да прочете. 63 00:02:34,934 --> 00:02:36,660 Нямаш дълбочина на убежденията. 64 00:02:36,660 --> 00:02:39,197 Нямаш емоционална хармония. 65 00:02:39,197 --> 00:02:40,966 Не си отдаден на задачите, 66 00:02:40,966 --> 00:02:44,180 които ще отнемат повече от цял живот за да се завършат. 67 00:02:44,180 --> 00:02:47,627 Напомниха ми за обичайният отговор от историята 68 00:02:47,627 --> 00:02:50,389 за това как да се изгради солиден Адам 2, 69 00:02:50,389 --> 00:02:52,399 как се изгражда дълбочина на характера. 70 00:02:52,399 --> 00:02:55,124 В историята, хората са се връщали назад, 71 00:02:55,124 --> 00:02:57,010 в собственото си минало, 72 00:02:57,010 --> 00:02:59,260 понякога до скъп момент от живота им, 73 00:02:59,260 --> 00:03:00,719 до детството 74 00:03:00,719 --> 00:03:04,685 и често, умът клони към миналото, 75 00:03:04,685 --> 00:03:06,073 до момент на срам, 76 00:03:06,073 --> 00:03:09,000 до някакъв извършен грях, до някоя егоистична постъпка, 77 00:03:09,000 --> 00:03:11,290 когато са бездействали или са били лекомислени, 78 00:03:11,290 --> 00:03:14,033 до грях, извършен от гняв или самосъжаление, 79 00:03:14,033 --> 00:03:17,618 опитвайки се да угоди на хората или от липса на смелост. 80 00:03:17,618 --> 00:03:22,313 Адам 1 се изгражда използвайки вашите силни страни. 81 00:03:22,313 --> 00:03:26,409 Адам 2 се изгражда, борейки се с вашите слаби страни. 82 00:03:26,409 --> 00:03:29,267 Вглеждайки се в себе си, намирате грях 83 00:03:29,267 --> 00:03:30,939 който сте извършвали отново и отново през живота, 84 00:03:30,939 --> 00:03:32,740 вашият типичен грях, 85 00:03:32,740 --> 00:03:35,431 от който произлизат другите 86 00:03:35,431 --> 00:03:38,295 и се биете и борите с това прегрешение 87 00:03:38,295 --> 00:03:41,431 и в резултат на тази борба, на това страдание, 88 00:03:41,431 --> 00:03:45,049 изграждате дълбочина на характера. 89 00:03:45,049 --> 00:03:46,951 Често, ние не сме научени да разпознаваме сами 90 00:03:46,951 --> 00:03:48,087 този порок вътре в нас, 91 00:03:48,087 --> 00:03:49,935 не сме научени от тази култура 92 00:03:49,935 --> 00:03:51,882 как да се борим с него, 93 00:03:51,882 --> 00:03:54,555 как да му се противопоставяме и как да го побеждаваме. 94 00:03:54,555 --> 00:03:57,885 Живеем в култура с манталитет на Адам 1 95 00:03:57,885 --> 00:04:01,054 и сме невежи относно Адам 2. 96 00:04:01,054 --> 00:04:02,710 В крайна сметка Рейнхолд Нийбър 97 00:04:02,710 --> 00:04:04,845 обобщава тази конфронтация, пълноценно изживян живот 98 00:04:04,845 --> 00:04:08,398 с Адам 1 и Адам 2, по следният начин: 99 00:04:08,398 --> 00:04:11,660 "Нищо, което си заслужава да се направи, не може да бъде постигнато с един живот, 100 00:04:11,660 --> 00:04:14,042 следователно, трябва да бъдем спасени от надеждата. 101 00:04:14,042 --> 00:04:17,148 Нищо, което е истинско или красиво или добро, 102 00:04:17,148 --> 00:04:20,104 не придобива пълният си смисъл в непосредственият исторически контекст, 103 00:04:20,104 --> 00:04:22,782 следователно, трябва да ни спаси вярата. 104 00:04:22,782 --> 00:04:26,672 Нищо от това, което правим, без значение колко е добродетелно, може да постигнем сами, 105 00:04:26,672 --> 00:04:29,718 следователно, трябва да бъдем спасени от любовта. 106 00:04:29,718 --> 00:04:32,155 Нито едно добродетелно действие, не е толкова добродетелно 107 00:04:32,155 --> 00:04:36,141 от гледната точна на някой приятел или близък, колкото от нашата гледна точка. 108 00:04:36,141 --> 00:04:38,968 Следователно трябва да бъдем спасени, от тази последна форма на любов, 109 00:04:38,968 --> 00:04:40,604 наречена прошка." 110 00:04:40,604 --> 00:04:42,680 Благодаря. 111 00:04:42,680 --> 00:04:44,398 (Аплодисменти)