Най-вероятно не ме познавате,
но аз съм един
от онези 0,01 процента хора,
за които сте чували или чели,
по всички разумни критерии,
аз съм един плутократ.
Това, което искам да направя тази вечер,
е да се обърна директно
към останалите плутократи, моите хора,
понеже чувствам, че е време всички ние
да си поговорим.
Като повечето плутократи,
аз също съм горд
капиталист, който не обича
да се извинява за нищо.
Създал съм сам и с партньори,
както и съм финансирал,
над 30 компании
в редица различни индустрии.
Бях първият несемеен
инвеститор в Amazon.com,
съ-основах компания, наречена "aQuantive",
която продадохме на Майкрософт
за 6,4 милиарда долара.
Приятелите ми и аз,
собственици сме на банка.
Казвам ви всичко това - (Смях) -
невероятно, нали?
Споделям това с вас, за да ви покажа,
че животът ми е
като на повечето плутократи.
Имам широко разбиране за капитализма
и бизнеса
и съм бил възнаграден
за това неприлично много
с един живот, какъвто повечето от вас
не могат дори да си представят:
множество къщи, яхта, собствен самолет
и т.н., и т.н., и т.н.
Но нека бъдем честни: аз не съм
най-умният човек, който сте срещали.
И със сигурност не съм най-работливият.
Бях посредствен в училище.
Нямам технически умения.
Не мога да напиша и една дума код.
Наистина, моят успех е в резултат
на убийствен късмет,
на произход, на обстоятелствата
и правилната им поява във времето.
Но всъщност съм доста добър в две неща.
Първо, имам необикновено
висок толеранс към риска,
а другото е, че имам добро чувство
на интуиция за това
какво ще се случи в бъдеще,
а си мисля, че интуицията за бъдещето
е същината на доброто предприемачество.
"И какво виждам днес за бъдещето ни",
ще попитате?
Виждам вили,
като разярена тълпа, въоръжена с вили,
защото докато хората
като нас, плутократите,
живеят отвъд мечтите
на най-големия скъперник,
останалите 99 процента от съгражданите ни
изостават назад все повече и повече.
През 1980, горният един процент американци
си деляха около 8 процента
от националния доход,
докато долните 50 процента американци
си деляха 18 процента.
Тридесет години по-късно, днес,
горният един процент
получава над 20 процента
от националния доход,
докато долните 50 процента американци
делят 12 или 13.
Ако тази тенденция продължи,
горният един процент ще получава
над 30 процента от националния доход
след още 30 години,
докато долните 50 процента американци
ще получават само шест.
Виждате ли, проблемът
не е в това, че имаме
някакво неравенство.
Неравенството е необходимо
за една добре функционираща
капиталистическа демокрация.
Проблемът е, че това неравенство
днес е в исторически пик
и всеки ден става все по-зле.
И ако богатството, властта и печалбата
продължават да бъдат концентрирани
в самия връх,
обществото ни ще се промени
от капиталистическа демокрация
в нео-феодално общество на рентиери
като Франция от 18 век.
Това е била Франция
преди революцията
и въоръжените с вили тълпи.
Така че имам съобщение
за моите колеги плутократи
и мултимилиардери,
и за всички, които живеят
в затворен балонен свят.
Събудете се.
Събудете се. Това не може да продължава.
Защото ако не направим нещо,
за да поправим това фрапантно
икономическо неравенство в обществото ни,
вилите ще ни настигнат,
тъй като нито едно свободно и отворено
общество не може дълго да търпи
този тип нарастващо
икономическо неравенство.
Никога не се е случвало.
Няма примери за това.
Покажете ми едно силно
неравностойно общество
и аз ще ви покажа полицейска държава
или бунт.
Вилите ще дойдат за нас,
ако не направим нещо по въпроса.
Въпросът не е "Дали?", а "Кога?"
И когато ни настигнат, ще бъде ужасно
за всички,
но най-вече за хората
като нас, плутократите.
Знам, че вероятно звуча като някой
наивен либерал-реформатор.
Не съм. Не представям морални доводи,
че икономическото неравенство е грешно.
Това, което твърдя, е, че този ръст
на икономическото неравенство
е глупаво и в крайна сметка
ще бъде себе-разрушително.
Повишаването на неравенството
само повишава риска
от това тълпите да се надигнат,
но също така е ужасно за бизнеса.
Моделът, който ние, богатите,
трябва да следваме, е този на Хенри Форд.
Когато Форд въвел всеизвестната
надница от 5 долара на ден,
което е надвишавало двойно
тогавашните нива на заплащане,
той не само е увеличил производителността
на своите заводи,
а и е превърнал експлоатираните
авто-работници, които тогава били бедни,
в преуспяваща средна класа,
която можела да си позволи
да купува продуктите, които произвежда.
Форд интуитивно знаел това,
което днес знаем със сигурност,
че една икономика функционира
най-добре като екосистема,
характеризираща се с наличие
на взаимодействието, което ще видите
в естествените екосистеми:
клиентите и бизнеса
се захранват едни други.
Повишаването на възнагражденията
повишава търсенето,
което повишава нуждата от работна ръка,
което от своя страна
също повишава заплатите
и отново търсенето, и печалбата,
и този добродетелен кръг на
повишаване на общото благоденствие
е точно това, което липсва
в днешното икономическо съвземане.
Ето защо трябва да загърбим
фокусираните в най-горните
слоеве политики, които доминират
и двата политически полюса,
и да прегърнем идеята за това, което
наричам икономика на средната класа.
Икономиката на средната класа отхвърля
нео-класическия икономически модел
на посветена на резултатите, линейна
и механизирана икономика,
на икономика, стремяща се
към баланс и равенство
и вместо това приема нова идея от 21 век
за това, че икономиките са
комплексни, адаптивни
екосистеми,
че се стремят да избегнат баланса
и по-скоро целят неравенство,
че въобще не са ефикасни,
но са ефективни, ако са управлявани добре.
Тази поглед от 21 век
ни позволява ясно да разберем,
че капитализмът
не работи чрез ефикасно разполагане
на налични ресурси.
Той работи чрез ефективно
създаване на нови решения
на проблемите на хората.
Геният на капитализма
е в това, че той е еволюционно създадена
система, търсеща решения на проблеми.
Той награждава хората, които успяват
да решат проблемите на други хора.
Разликата между бедно общество
и богато общество, очевидно
се състои в степента,
до която това общество
е намерило решения под формата
на продукти за своите жители.
Сборът на решенията,
с които разполагаме в нашето общество,
всъщност е нашето благоденствие
и това обяснява
защо компании като Гугъл и Амазон,
Майкрософт и Епъл,
както и предприемачите,
създали тези компании,
са допринесли толкова много
за благоденствието на нацията ни.
Тази перспектива от 21 век
също така обяснява защо
това, което приемаме
като икономически растеж,
е най-добре разбрано като
степента, в която решаваме проблеми.
Но тази степен
е напълно зависима от това
колко хора, които
могат да решават проблеми -
различни способни хора - имаме,
и следователно колко от съгражданите ни
активно участват в обществото,
както като предприемачи,
предлагащи решения,
така и като потребители,
които се възползват от тях.
Но максимизирането на участието
и на двете страни
не става случайно.
Не става от само себе си.
Изискват се усилия и инвестиции,
което е причината защо всички
високо проспериращи
капиталистически демокрации
се характеризират с наличие
на масови инвестиции
в средната класа и в инфраструктурата,
от която тя зависи.
Ние, плутократите,
е нужно да оставим тази
икономика, разчитаща на
течащи отгоре-надолу ресурси, зад нас,
тази идея, че колкото по-добре сме ние,
толкова по-добре ще са всички останали...
Това не е вярно. Как може да е?
Аз печеля 1000 пъти по средната заплата,
но не потребявам 1000 пъти повече неща,
нали?
Всъщност имам само
два чифта от тези панталони,
които партньорът ми Майк нарича
моите мениджърски панталони.
Мога да си купя 2000 чифта,
но какво ще правя с тях? (Смях)
Колко пъти мога да отида на фризьор?
Колко често мога да изляза на вечеря?
Без значение колко богати
стават няколко милиардера,
с това никога няма да можем да задвижим
цялата национална икономика.
Това може да направи само една
преуспяваща средна класа.
"Няма какво да направим по въпроса",
казват някои мои приятели - плутократи.
"Хенри Форд е живял в друго време."
Може би не можем някои неща.
А може би има неща, които можем.
19 юни 2013 г.,
Блумбърг публикува моя статия, наречена
"Борбата на капиталиста
за минимална надница от 15 долара."
Добрите хорица от сп. Форбс,
някои от най-големите ми почитатели,
я нарекоха "умопобърканото
предложение на Ник Ханауер".
И въпреки това, само 350 дни
след като статията беше публикувана,
кметът на Сиатъл Ед Мърей подписа наредба
за повишаване на минималната
работна надница в Сиатъл
до 15 долара на час,
повече от двойно повишение
от преобладаващата
федерална ставка от 7,25 долара.
"Как се случи това?",
ще попитат разумните хора.
Случи се, защото една група от нас
напомни на средната класа,
че именно те са източника
на растежа и просперитета
в капиталистическите икономики.
Напомнихме им, че когато
работниците разполагат с повече пари,
бизнесите имат повече клиенти
и се нуждаят от повече служители.
Напомнихме им, че когато бизнесите
плащат нормална заплата на работниците,
данъкоплатците са облекчени от товара
да финансират социални програми
като купоните за храна
или безплатна медицинска помощ,
или подпомагане за намиране на дом,
от което тези работници се нуждаят.
Напомнихме им, че нископлатените работници
са ужасни данъкоплатци,
а повишат ли минималната работна заплата
за всички бизнеси,
всички бизнеси ще печелят от това
и все още ще са конкурентноспособни.
Реакцията на хората, имащи
общоприети възгледи, ще бъде
че вдигането на минималната надница
ще ни струва работни места. Нали?
Политиците все повтарят
тази удобна на горните слоеве идея,
казвайки неща като:
"Ако вдигнем цената на труда,
познайте какво ще се случи?
Получавате по-малко от него."
Сигурни ли сте?
Защото има някои случаи,
които показват точно обратното.
От 1980 г. насам заплатите на
изпълнителните директори в нашата страна
са се увеличили от 30 пъти
над минималната работна заплата
до 500 пъти.
Това е повишение на цената на труда.
И въпреки това, доколкото ми е известно,
така и не съм видял компания
да аутсорсва тази длъжност,
да автоматизира работата ѝ,
или да я прехвърля в Китай.
Всъщност, изглежда наемаме
повече директори и главни мениджъри
от когато и да е било преди.
Същото важи и за ИТ позициите,
и за финансовите позиции,
чиито заплати са много над средните
и въпреки това наемаме все повече от тях,
така че очевидно можем
да повишим цената на труда
и да получаваме повече от него.
Знам, че повечето хора
мислят, че минимална надница от 15 долара
е откачен и рискован
икономически експеримент.
Ние не сме съгласни.
Ние вярваме, че тази 15-доларова надница
в Сиатъл
всъщност е само продължението
на една логично провеждана
икономическа политика.
Тя позволява на града ни
да срита задника на вашия град.
Защото, виждате ли,
щат Вашингтон вече има
най-високата минимална надница
от който и да е щат в държавата.
Плащаме на всички работници 9,32 долара,
което е почти 30 процента повече
от федералния среден минимум от 7,25,
но по-важното, това са 427 процента повече
от най-ниския федерален минимум от 2,13.
Ако идеологията
"отгоре-надолу" беше правилна,
тогава щат Вашингтон щеше да има
най-високата безработица.
Сиатъл можеше вече да потъва в океана.
И все пак, Сиатъл
е най-бързо развиващият се
голям град в страната.
Щат Вашингтон отваря
работни места за малкия бизнес
с по-висока скорост от който и да е
друг голям щат в страната.
Ресторантьорският бизнес в Сиатъл? В бум.
Защо? Защото основният
закон на капитализма гласи,
че когато работниците имат пари,
бизнесите имат повече клиенти,
поради което се нуждаят
от повече работници.
Когато ресторантите плащат
достатъчно на персонала си,
така че и те самите да могат
да си позволят да се хранят в ресторант,
това не е лошо за ресторантьорския бизнес.
Това е добре за него,
въпреки това, което
някои ресторантьори може да казват.
По-сложно ли е, отколкото го представям?
Разбира се, че е.
Много фактори имат значение.
Но може ли да спрем да настояваме,
че ако нископлатените работници
печелят малко повече,
ще има бум на безработицата
и икономиката ще се срине?
Няма доказателства за това.
Най-коварното нещо
при икономиката,
съсредоточена в горните нива,
не е твърдението, че
ако богатите станат по-богати,
всички ще са по-добре.
Това е заявката на
противниците на идеята за
каквото и да е било повишение,
че ако най-бедните станат по-богати,
това ще е лошо за икономиката.
Това е нелепо.
Така че, можем ли, моля ви,
да спрем да ораторстваме
за това как богатите като мен
и приятелите ми плутократи
сме създали страната ни?
Ние плутократите знаем,
макар да не си го признаваме,
че ако се бяхме родили някъде другаде,
а не тук в САЩ,
е съвсем възможно сега да бяхме
някой мъж, кибичещ бос
покрай някое прашно шосе,
продаващ плодове.
Не че на други места
няма добри предприемачи,
дори най, най-бедните места.
Просто това е всичко,
което клиентите на тези предприемачи
могат да си позволят.
Така че, ето идея
за един нов вид икономика,
нов вид политика,
която аз наричам нов капитализъм.
Да признаем, че капитализмът
бие всички други алтернативи,
но също и, че колкото повече хора
включваме в него,
както предприемачи, така и потребители,
толкова по-добре работи той.
Нека на всяка цена да свием
размера на правителството,
но не като съкращаваме социални програми,
а като подсигуряваме
достатъчно заплащане,
така че всъщност да няма
нужда от тези програми.
Нека да инвестираме
в средната класа достатъчно,
за да направим икономиката
по-равностойна и всеобхватна,
а чрез равностойна
и реално по-конкурентна,
а чрез по-конкурентна,
по-способна да генерира решения
на проблемите на хората,
което е истинският двигател
за растеж и просперитет.
Капитализмът е най-великата
социална технология,
изобретявана някога
за създаване на просперитет
в човешките общества,
стига да е управляван добре,
но капитализмът, поради съществената
мултипликативна динамика
на комплексните системи,
неумолимо се движи
в посока към неравенство,
концентрация на ресурси и срив.
Работата на демокрацията
е да се грижи в икономиката
да се включва множеството от хора,
за да се създава общо благоденствие,
а не да се позволява
на малко хора да трупат състояние.
Правителството има влиянието
да създава благоденствие и растеж,
като създава условия, които позволяват
както на предприемачите,
така и на техните клиенти,
да просперират.
Баланса на силата
между капиталисти, като мен,
и работниците не е лош за капитализма.
Той е съществен за него.
Програми, като тази за нормална
минимална работна заплата,
за достъпно здравеопазване,
за платени болнични дни,
както и за прогресивно
данъчно облагане, което
да плати за важните
инфраструктурни проекти
за средната класа, като образование,
проучвания и развитие,
това са незаменими инструменти,
които проницателният капиталист
трябва да възприеме,
за да създава условия за растеж,
тъй като никой няма да спечели от това
така, както той би спечелил.
Много икономисти биха ви убедили,
че сферата им е обективна наука.
Не съм съгласен и мисля,
че това е също толкова
и инструмент, който хората ползват
за налагане и закодиране на
нашите социални и морални
предпочитания и предразсъдъци
относно статута и властта,
което е и причината плутократите като мен
винаги да сме се нуждаели
от убедителни истории,
с които да разкажем на всички останали
защо относителните ни привилегии
са морално правилни и добри за всички:
като например, че ние сме незаменими,
ние създаваме работни места,
а вие - не;
или, че данъчните облекчения
за нас създават растеж,
но инвестициите във вас
ще повишат дълговете ни
и ще банкрутират великата ни страна;
че ние сме важни,
а вие не сте.
В продължение на хиляди години
тези истории са се наричали
божествено право.
Днес имаме икономика,
задвижвана отгоре надолу.
Колко очевидно, прозрачно, себеугодно
е всичко това.
Ние плутократите е нужно да прозрем,
че Америка ни е направила,
а не ние - нея;
че процъфтяващата средна класа е източник
на просперитет в икономика
на капитализма,
а не е следствие от него.
И никога не трябва да забравяме,
че дори най-добрите сред нас,
намиращи се в най-лошите обстоятелства,
са боси покрай шосето
и продават плодове.
Колеги плутократи, мисля, че ни е време
да се ангажираме с благото на страната ни,
да дадем път на нов вид капитализъм,
който е както по-обхватен,
така и по-ефективен,
капитализъм, който ще се погрижи
икономиката на Америка да остане
най-динамичната и просперираща в света.
Да подсигурим бъдеще за себе си,
за нашите деца и за техните деца.
Или като алтернатива,
може да не правим нищо,
да се скрием в затворени общности
и частни училища,
да се наслаждаваме
на самолетите и яхтите си
-- доста са забавни --
и да чакаме вилите да ни настигнат.
Благодаря ви.
(Ръкопляскане)