WEBVTT 00:00:00.760 --> 00:00:02.600 Това е Плюробот. 00:00:03.400 --> 00:00:07.016 Проектирахме Плюробота точно да наподобява един вид саламандър 00:00:07.040 --> 00:00:08.440 на име Pleurodeles waltl. 00:00:09.240 --> 00:00:11.496 Плюроботът може да ходи, както виждате тук и 00:00:11.520 --> 00:00:13.560 както ще видите по-късно, може и да плува. NOTE Paragraph 00:00:14.280 --> 00:00:16.471 Може да попитате защо проектирахме този робот? 00:00:16.960 --> 00:00:20.722 Всъщност, роботът бе проектиран като научен инструмент по невробиология. 00:00:21.400 --> 00:00:23.896 На практика го проектирахме заедно с невробиолозите, 00:00:23.920 --> 00:00:25.816 за да разберем как се движат животните 00:00:25.840 --> 00:00:28.600 и най-вече как гръбначният мозък контролира движението. 00:00:29.560 --> 00:00:31.256 Но колкото повече се занимавам с биороботика, 00:00:31.280 --> 00:00:33.661 толкова по-истински ме впечатляват движенията на животните. 00:00:33.920 --> 00:00:38.216 Представeте си плуващ делфин или котка, която тича или скача наоколо 00:00:38.240 --> 00:00:39.816 или дори ние, хората, 00:00:39.840 --> 00:00:41.656 по време на джогинг или тенис 00:00:41.680 --> 00:00:42.920 правим удивителни неща. 00:00:43.880 --> 00:00:48.016 На практика нервната ни система решава много, много сложна задача за контрола. 00:00:48.040 --> 00:00:51.136 Тя трябва съвършено да координира около 200 мускула, 00:00:51.160 --> 00:00:54.840 защото ако координацията е лоша, ние падаме или правим лошо движение. 00:00:55.560 --> 00:00:58.280 Целта ми е да разбера как става това. NOTE Paragraph 00:00:59.160 --> 00:01:02.000 Зад движенията на животните стоят четири главни компонента. 00:01:02.800 --> 00:01:04.736 Първият компонент е самото тяло 00:01:04.760 --> 00:01:06.736 и никога не трябва да подценяваме 00:01:06.760 --> 00:01:10.240 степента, до която биомеханиката вече е опростила движенията му. 00:01:10.920 --> 00:01:12.376 После имаме гръбначния мозък, 00:01:12.400 --> 00:01:14.376 в гръбначния мозък откриваме рефлексите, 00:01:14.400 --> 00:01:17.856 многобройни рефлекси, които създават верига за сетивно-двигателна координация 00:01:17.880 --> 00:01:21.360 между нервната активност в гръбначния мозък и механичната дейност. 00:01:22.000 --> 00:01:24.976 Третият компонент са централните генератори на модели. 00:01:25.000 --> 00:01:28.896 Те са много интересни вериги в гръбначния мозък на гръбначните животни, 00:01:28.920 --> 00:01:30.536 които сами могат да генерират 00:01:30.560 --> 00:01:33.296 много координирани, премерени модели на активност, 00:01:33.320 --> 00:01:35.696 получавайки само много прости входящи импулси. 00:01:35.720 --> 00:01:36.936 И тези входящи импулси, 00:01:36.960 --> 00:01:40.016 идващи от низходящата модулация от по-висшите части на мозъка 00:01:40.040 --> 00:01:42.736 като моторния кортекс, малкия мозък, базалните ганглии 00:01:42.760 --> 00:01:44.896 ще модулират активността на гръбначния мозък, 00:01:44.920 --> 00:01:46.376 докато правим движения. 00:01:46.400 --> 00:01:49.616 Но интересното е до каква степен един компонент от по-низш порядък, 00:01:49.640 --> 00:01:51.576 гръбначният мозък заедно с тялото, 00:01:51.600 --> 00:01:54.056 вече решава голяма част от двигателната задача. 00:01:54.080 --> 00:01:57.502 Това вероятно ви е познато от факта, че можем да отрежем главата на пиле 00:01:57.532 --> 00:01:58.913 и то да продължи да тича още малко, 00:01:58.937 --> 00:02:01.476 показвайки, че само долната част, гръбначният мозък и тялото 00:02:01.500 --> 00:02:03.373 вече решават голяма част от движението. NOTE Paragraph 00:02:03.397 --> 00:02:05.856 Да разберем как става това е доста сложно, 00:02:05.880 --> 00:02:07.176 защото преди всичко 00:02:07.200 --> 00:02:09.820 да се запише активността в гръбначния мозък е много трудно. 00:02:09.844 --> 00:02:12.616 Доста по-лесно е да се поставят електроди в моторния кортекс, 00:02:12.640 --> 00:02:15.696 отколкото в гръбначния мозък, защото той е защитен от прешлените. 00:02:15.720 --> 00:02:17.536 Много е трудно, особено при хората. 00:02:17.560 --> 00:02:21.336 Друга трудност e, че движението се предизвиква от много сложно 00:02:21.360 --> 00:02:24.416 и много динамично взаимодействие между тези четири компонента. 00:02:24.440 --> 00:02:27.680 Много е трудно да се проследи ролята на всеки от тях във времето. 00:02:28.880 --> 00:02:32.616 Ето къде наистина могат да помогнат биороботи като Плюробота 00:02:32.640 --> 00:02:33.840 и математически модели. NOTE Paragraph 00:02:35.480 --> 00:02:36.736 Какво е биороботика? 00:02:36.760 --> 00:02:39.496 Биороботиката е много активно поле на проучвания в роботиката, 00:02:39.520 --> 00:02:41.976 в което хората се вдъхновяват от животните, 00:02:42.000 --> 00:02:44.456 за да накарат роботите да излязат навън - 00:02:44.480 --> 00:02:47.136 като сервизни роботи или роботи-търсачи и спасители 00:02:47.160 --> 00:02:48.360 или полеви роботи. 00:02:48.880 --> 00:02:51.576 Голямата цел тук е да черпим идеи от животните, 00:02:51.600 --> 00:02:53.936 за да създадем роботи, справящи се със сложен терен - 00:02:53.960 --> 00:02:55.576 стълби, планини, гори, 00:02:55.600 --> 00:02:57.616 места, където роботите още имат проблеми 00:02:57.640 --> 00:02:59.696 и където животните се справят много по-добре. 00:02:59.720 --> 00:03:02.216 Роботът може да е също и прекрасен научен инструмент. 00:03:02.240 --> 00:03:04.860 Има някои много хубави проекти, в които се използват роботи като 00:03:04.884 --> 00:03:08.856 научни инструменти в невробиологията, биомеханиката, хидродинамиката. 00:03:08.880 --> 00:03:11.000 И точно това е целта на Плюробота. 00:03:11.600 --> 00:03:14.536 В лабораторията ми си сътрудничим с невробиолози 00:03:14.560 --> 00:03:17.776 като Жан-Мари Кабелген, невробиолог в Бордо, Франция 00:03:17.800 --> 00:03:21.840 и искаме да създадем образци на гръбначен мозък, които да утвърдим върху роботи. 00:03:22.480 --> 00:03:24.096 Искаме да започнем с нещо просто. NOTE Paragraph 00:03:24.120 --> 00:03:26.096 Хубаво е да е с просто устроени животни 00:03:26.120 --> 00:03:28.376 като миногите, които са много примитивни риби 00:03:28.400 --> 00:03:30.896 и после постепенно да вървим към по-сложно движение 00:03:30.920 --> 00:03:32.176 като при саламандрите, 00:03:32.200 --> 00:03:33.696 а също и при котките и хората, 00:03:33.720 --> 00:03:34.920 при бозайниците. 00:03:35.880 --> 00:03:38.256 Тук роботът се превръща в интересен инструмент 00:03:38.280 --> 00:03:40.216 за утвърждаване на моделите ни. 00:03:40.240 --> 00:03:43.256 Всъщност, за мен Плюроботът е нещо като сбъдната мечта. 00:03:43.280 --> 00:03:46.536 Преди около 20 години вече работех на компютър и 00:03:46.560 --> 00:03:49.216 правех симулации на движението на миногите и саламандъра 00:03:49.240 --> 00:03:50.776 по време на докторантурата си. 00:03:50.800 --> 00:03:54.176 Но винаги съм знаел, че симулациите ми са просто приближения. 00:03:54.200 --> 00:03:58.176 Да симулираш физика във вода или в кал, или на сложен терен - 00:03:58.200 --> 00:04:00.856 много е трудно да се симулира вярно това на компютър. 00:04:00.880 --> 00:04:02.920 Защо да нямам истински робот и реална физика? 00:04:03.600 --> 00:04:06.736 Измежду всички животни един от любимците ми е саламандърът. 00:04:06.760 --> 00:04:10.216 Може да попитате защо - защото е земноводно и 00:04:10.240 --> 00:04:13.096 наистина е важен от еволюционна гледна точка. 00:04:13.120 --> 00:04:15.176 Той е чудесна връзка между плуването 00:04:15.200 --> 00:04:17.096 при змиорките или рибите 00:04:17.120 --> 00:04:21.240 и движението на четириногите, каквото е при бозайниците, котките и хората. 00:04:22.160 --> 00:04:23.816 Всъщност съвременният саламандър 00:04:23.840 --> 00:04:26.216 е много близък до първите земни гръбначни, 00:04:26.240 --> 00:04:27.776 той е едва ли не живо изкопаемо, 00:04:27.800 --> 00:04:29.736 което ни свързва с праотците ни, 00:04:29.760 --> 00:04:32.680 предшествениците на всички земни четириноги. NOTE Paragraph 00:04:33.240 --> 00:04:34.616 Саламандърът плува 00:04:34.640 --> 00:04:37.136 чрез т.нар. плуваща походка на змиорка - 00:04:37.160 --> 00:04:40.800 вълна от мускулна активност се разпространява от главата до опашката. 00:04:41.440 --> 00:04:43.616 Ако сложите саламандъра на земята, 00:04:43.640 --> 00:04:45.976 той минава към т.нар. подтичваща походка. 00:04:46.000 --> 00:04:48.863 В този случай имаме периодично активиране на крайниците, 00:04:48.887 --> 00:04:50.496 които много добре се координират 00:04:50.520 --> 00:04:53.176 с вълнообразното движение на изправеното тяло 00:04:53.200 --> 00:04:56.856 и точно тази походка виждате тук при Плюробота. 00:04:56.880 --> 00:04:59.856 Всъщност, изненадващ и удивителен е 00:04:59.880 --> 00:05:04.016 фактът, че всичко това може да се генерира само от гръбначния мозък и тялото. 00:05:04.040 --> 00:05:06.040 Т.е. ако вземем саламандър без церебрална функция - 00:05:06.064 --> 00:05:08.080 не е приятно, но махаме главата - 00:05:08.104 --> 00:05:10.776 и ако стимулираме с електричество гръбначния мозък, 00:05:10.800 --> 00:05:14.056 леката стимулация ще предизвика ходеща походка. 00:05:14.080 --> 00:05:16.536 Ако стимулираме малко повече, походката се ускорява. 00:05:16.560 --> 00:05:18.456 И в един момент стигаме до прага 00:05:18.480 --> 00:05:21.016 и животното автоматично преминава към плуване. 00:05:21.040 --> 00:05:22.416 Това е поразително. 00:05:22.440 --> 00:05:23.936 Промяна само на глобалния импулс, 00:05:23.960 --> 00:05:25.696 като натискане на педала на газта 00:05:25.720 --> 00:05:27.856 на низходящата модулация към гръбначния мозък, 00:05:27.880 --> 00:05:30.880 предизвиква пълно превключване между две много различни походки. 00:05:32.440 --> 00:05:35.016 На практика същото се наблюдава и при котките. 00:05:35.040 --> 00:05:37.056 Ако стимулирате гръбначния мозък на котка, 00:05:37.080 --> 00:05:39.296 може да превключвате между ходене, подтичване и галоп. 00:05:39.320 --> 00:05:42.056 Или при птиците - може да накарате птица да премине от ходене 00:05:42.080 --> 00:05:43.536 при лека стимулация 00:05:43.560 --> 00:05:46.376 към пляскане с криле при силна стимулация. 00:05:46.400 --> 00:05:48.416 Това наистина показва, че гръбначният мозък 00:05:48.440 --> 00:05:50.856 е много усъвършенстван контрольор на движението. NOTE Paragraph 00:05:50.880 --> 00:05:53.336 Изучихме по-подробно движението на саламандъра, 00:05:53.360 --> 00:05:56.456 на практика имахме достъп до много добър видео рентген 00:05:56.480 --> 00:06:00.056 при професор Мартин Фишер от Университета Йена в Германия. 00:06:00.080 --> 00:06:02.656 Благодарение на това, наистина имахме удивителна машина 00:06:02.680 --> 00:06:05.136 да записва всички движения на костите с големи подробности. 00:06:05.160 --> 00:06:06.416 Това и направихме. 00:06:06.440 --> 00:06:09.616 В общи линии решихме кои кости са важни за нас 00:06:09.640 --> 00:06:12.656 и се сдобихме с движението им в 3D. 00:06:12.680 --> 00:06:15.376 Събрахме цяла база данни с движения, 00:06:15.400 --> 00:06:17.056 на земята и във водата, за да 00:06:17.080 --> 00:06:19.564 се сдобием реално с база данни с двигателни поведения, 00:06:19.589 --> 00:06:20.833 които едно истинско животно може да има. 00:06:20.858 --> 00:06:24.008 После работата ни като създатели на роботи бе да я копираме в нашия робот. 00:06:24.033 --> 00:06:27.416 Направихме пълен оптимизационен процес, за да намерим вярната структура, 00:06:27.440 --> 00:06:30.096 къде да поставим моторите, как да ги свържем, 00:06:30.120 --> 00:06:33.000 така че да могат да повторят движенията възможно най-добре. 00:06:33.680 --> 00:06:36.040 Ето как се роди Плюроботът. NOTE Paragraph 00:06:37.200 --> 00:06:39.616 Да видим колко се доближава до истинското животно. 00:06:40.960 --> 00:06:43.456 Тук виждате почти пряко сравнение 00:06:43.480 --> 00:06:46.176 на походките на истинския саламандър и Плюробота. 00:06:46.200 --> 00:06:48.936 Виждате, че имаме сходство почти едно към едно 00:06:48.960 --> 00:06:50.216 в походката. 00:06:50.240 --> 00:06:52.840 Ако върнете бавно назад, ще го видите по-добре. 00:06:55.520 --> 00:06:57.896 Но дори още по-добре се справяме с плуването. 00:06:57.920 --> 00:07:00.936 Затова имаме сух костюм, в който обличаме робота, NOTE Paragraph 00:07:00.960 --> 00:07:02.056 (Смях) NOTE Paragraph 00:07:02.080 --> 00:07:05.256 после влизаме във водата и повтаряме плуващите походки. 00:07:05.280 --> 00:07:08.616 Тук сме много щастливи, защото това се постига трудно. 00:07:08.640 --> 00:07:10.856 Физиката на взаимодействието е сложна. 00:07:10.880 --> 00:07:13.296 Роботът ни е много по-голям от малкo животинче, 00:07:13.320 --> 00:07:16.376 затова трябваше да направим т.нар. динамично мащабиране на честотите, 00:07:16.400 --> 00:07:18.736 за да сме сигурни, че имаме същата физика на взаимодействие. 00:07:18.760 --> 00:07:21.176 Както виждате, накрая имаме много близко подобие 00:07:21.200 --> 00:07:23.080 и това ни прави много, много щастливи. 00:07:23.480 --> 00:07:25.696 Да разгледаме гръбначния мозък. 00:07:25.720 --> 00:07:28.016 Това, което направихме тук с Жан-Мари Кабелген 00:07:28.040 --> 00:07:30.280 е да моделираме веригите на гръбначния мозък. 00:07:31.040 --> 00:07:33.176 Интересното е, че саламандърът 00:07:33.200 --> 00:07:34.820 е запазил много примитивна верига, 00:07:34.844 --> 00:07:37.496 която доста прилича на тази на миногите, 00:07:37.520 --> 00:07:39.496 онези примитивни риби, подобни на змиорки 00:07:39.520 --> 00:07:41.256 и изглежда, че с еволюцията 00:07:41.280 --> 00:07:44.216 са прибавени нови невронни осцилатори да управляват крайниците 00:07:44.240 --> 00:07:45.656 и да движат краката. 00:07:45.680 --> 00:07:47.856 Ние знаем къде са новите невронни осцилатори, 00:07:47.880 --> 00:07:50.136 но направихме математически модел, за да 00:07:50.160 --> 00:07:51.776 видим как трябва да се комбинират, 00:07:51.800 --> 00:07:54.736 за да позволят прехода между двете много различни походки. 00:07:54.760 --> 00:07:57.320 Проверихме това върху робот. NOTE Paragraph 00:07:57.680 --> 00:07:58.880 Ето как изглежда той. 00:08:06.920 --> 00:08:09.936 Тук виждате по-старо поколение Плюробот, 00:08:09.960 --> 00:08:13.056 който изцяло се управлява от нашия модел гръбначен мозък, 00:08:13.080 --> 00:08:14.680 програмиран върху робота. 00:08:15.280 --> 00:08:16.496 Единственото, което правим 00:08:16.520 --> 00:08:18.696 е да пращаме на робота дистанционно 00:08:18.720 --> 00:08:21.216 двата низходящи сигнала, които той обичайно трябва да получи 00:08:21.240 --> 00:08:22.840 от по-висшите части на мозъка. 00:08:23.480 --> 00:08:26.176 Интересното е, че играейки си с тези сигнали, 00:08:26.200 --> 00:08:29.000 можем напълно да контролираме скоростта, посоката и походката. 00:08:29.600 --> 00:08:30.816 Например, 00:08:30.840 --> 00:08:34.416 когато стимулираме слабо, предизвикваме ходещата походка 00:08:34.440 --> 00:08:36.416 и в един момент, ако стимулираме силно, 00:08:36.440 --> 00:08:38.600 много бързо превключваме към плуваща походка. 00:08:39.480 --> 00:08:41.696 И накрая, можем да превключим много гладко 00:08:41.720 --> 00:08:45.240 само като стимулираме повече едната страна на гръбначния мозък. 00:08:46.200 --> 00:08:47.816 Мисля, че е истински красив 00:08:47.840 --> 00:08:50.096 начинът, по който природата е разпределила контрола, 00:08:50.120 --> 00:08:52.976 давайки голяма отговорност на гръбначния мозък, 00:08:53.000 --> 00:08:56.656 така че висшата част на мозъка да не трябва да се тревожи за всеки мускул. 00:08:56.680 --> 00:08:59.216 Тя отговаря само за модулацията на високо ниво 00:08:59.240 --> 00:09:02.816 и е работа на гръбначния мозък да координира всички мускули. NOTE Paragraph 00:09:02.840 --> 00:09:06.360 Сега да преминем към движението при котките и значението на биомеханиката. 00:09:07.080 --> 00:09:08.336 Това е друг проект, 00:09:08.360 --> 00:09:10.776 в който изучавахме биомеханиката на котката 00:09:10.800 --> 00:09:14.696 и искахме да разберем доколко морфологията подпомага движението. 00:09:14.720 --> 00:09:18.336 И открихме три важни критерия при свойствата, 00:09:18.360 --> 00:09:19.680 основно на крайниците. 00:09:20.320 --> 00:09:22.296 Първият е, че един котешки крайник 00:09:22.320 --> 00:09:25.016 малко или повече има структурата на пантограф. 00:09:25.040 --> 00:09:27.256 Пантографът е механична структура, 00:09:27.280 --> 00:09:30.680 която запазва горния и долните сегменти винаги успоредни. 00:09:31.600 --> 00:09:34.696 Проста геометрична система, която един вид координира малко 00:09:34.720 --> 00:09:36.536 вътрешното движение на сегментите. 00:09:36.560 --> 00:09:39.616 Второто свойство на котешките крайници е, че са много леки. 00:09:39.640 --> 00:09:41.496 Повечето мускули са в трупа, 00:09:41.520 --> 00:09:44.416 което е добра идея, защото тогава крайниците имат слаба инертност 00:09:44.440 --> 00:09:46.216 и могат да се движат много бързо. 00:09:46.240 --> 00:09:50.056 Последното важно свойство е голямата гъвкавост на котешкия крайник, 00:09:50.080 --> 00:09:52.736 за да се справя с въздействия и сили. 00:09:52.760 --> 00:09:55.096 Така проектирахме Гепардчето. NOTE Paragraph 00:09:55.120 --> 00:09:57.320 Да поканим Гепардчето на сцената. 00:10:02.160 --> 00:10:05.816 Питър Екърт прави докторската си дисертация с този робот 00:10:05.840 --> 00:10:07.896 и както виждате, той е сладък малък робот. 00:10:07.920 --> 00:10:09.176 Прилича малко на играчка, 00:10:09.200 --> 00:10:11.256 но го използвахме като научен инструмент, 00:10:11.280 --> 00:10:14.576 за да проучим свойствата на краката на котката. 00:10:14.600 --> 00:10:17.216 Виждате, много е податлив, много лек, 00:10:17.240 --> 00:10:18.496 а също и много гъвкав, 00:10:18.520 --> 00:10:21.296 така че лесно можете да го натиснете без да се счупи. 00:10:21.320 --> 00:10:22.776 Всъщност, само ще подскочи. 00:10:22.800 --> 00:10:25.680 Голямата гъвкавост като свойство също е много важна. 00:10:27.160 --> 00:10:29.056 Виждате също и свойствата 00:10:29.080 --> 00:10:31.480 на тези три сегмента на крака като пантограф. NOTE Paragraph 00:10:32.280 --> 00:10:35.056 Интересното е, че тази доста динамична походка 00:10:35.080 --> 00:10:36.976 се придобива само при отворена верига, 00:10:37.000 --> 00:10:40.136 което означава без сензори, без сложни вериги за обратна връзка. 00:10:40.160 --> 00:10:42.576 Интересно е, защото означава, 00:10:42.600 --> 00:10:46.616 че само механиката вече е стабилизирала тази доста бърза походка 00:10:46.640 --> 00:10:50.816 и че истински добрата механика вече съществено опростява движението. 00:10:50.840 --> 00:10:54.136 До такава степен, че можем дори да нарушим малко движението, 00:10:54.160 --> 00:10:55.816 както ще видите в следващото видео, 00:10:55.840 --> 00:10:59.736 например като правим упражнения, караме робота да слезе едно стъпало надолу 00:10:59.760 --> 00:11:01.376 и роботът няма да падне, 00:11:01.400 --> 00:11:02.976 което беше изненада за нас. 00:11:03.000 --> 00:11:04.416 Това е малкo смущение. 00:11:04.440 --> 00:11:06.856 Очаквах роботът веднага да падне, 00:11:06.880 --> 00:11:09.316 защото няма сензори и бърза верига за обратна връзка. 00:11:09.340 --> 00:11:11.536 Но не, механиката сама стабилизира походката 00:11:11.560 --> 00:11:13.136 и роботът не падна. 00:11:13.160 --> 00:11:16.296 Очевидно, ако направим по-голяма стъпка и имаме препятствия, 00:11:16.320 --> 00:11:19.976 ни трябват веригите за пълен контрол, рефлексите и всичко останало. 00:11:20.000 --> 00:11:22.936 Но важното тук е, че при малко смущение, 00:11:22.960 --> 00:11:24.456 механиката е наред. 00:11:24.480 --> 00:11:26.576 И мисля, че това е много важно послание 00:11:26.600 --> 00:11:28.791 от биомеханиката и роботиката към невробиологията - 00:11:28.815 --> 00:11:33.495 не подценявайте степента, в която тялото вече помага на движението. NOTE Paragraph 00:11:35.440 --> 00:11:37.600 Как се отнася това до движението при хората? 00:11:37.960 --> 00:11:41.600 Ясно е, че човешките движения са по-сложни от тези на котката и саламандъра, 00:11:42.360 --> 00:11:45.496 но в същото време нервната система на хората много прилича 00:11:45.520 --> 00:11:47.096 на тази при другите гръбначни. 00:11:47.120 --> 00:11:48.576 Специално гръбначният мозък 00:11:48.600 --> 00:11:51.240 също е основният контрольор на движението при хората. 00:11:51.760 --> 00:11:54.176 Затова, ако има увреждане на гръбначния мозък, 00:11:54.200 --> 00:11:55.696 то има драматични последствия. 00:11:55.720 --> 00:11:58.496 Човек може да се парализира от кръста надолу или всичките му крайници. 00:11:58.520 --> 00:12:00.896 Така е , защото мозъкът губи комуникацията си 00:12:00.920 --> 00:12:02.176 с гръбначния мозък. 00:12:02.200 --> 00:12:04.416 По-точно той губи низходящата модулация 00:12:04.440 --> 00:12:06.360 да инициира и модулира движение. 00:12:07.640 --> 00:12:09.336 Важна цел на невропротезирането е 00:12:09.360 --> 00:12:11.736 да може да възстанови тази комуникация, 00:12:11.760 --> 00:12:14.200 използвайки електрически или химически стимулации. 00:12:14.840 --> 00:12:17.776 Има няколко екипа в света, които правят точно това, 00:12:17.800 --> 00:12:19.016 особено в EPFL. 00:12:19.040 --> 00:12:21.536 Колегите ми Грегоар Куртин и Силвестро Мичера, 00:12:21.560 --> 00:12:22.800 с които си сътрудничим. NOTE Paragraph 00:12:23.960 --> 00:12:27.056 Но за да направим това успешно, е много важно да разберем 00:12:27.080 --> 00:12:28.816 как работи гръбначният мозък, 00:12:28.840 --> 00:12:30.536 как си взаимодейства с тялото 00:12:30.560 --> 00:12:33.040 и как мозъкът общува с гръбначния мозък. 00:12:33.800 --> 00:12:36.696 Точно тук роботите и моделите, които представих днес, 00:12:36.720 --> 00:12:38.616 надявам се, ще играят важна роля 00:12:38.640 --> 00:12:41.296 за постигането на тези много важни цели. NOTE Paragraph 00:12:41.320 --> 00:12:42.536 Благодаря ви. NOTE Paragraph 00:12:42.560 --> 00:12:47.120 (Аплодисменти) NOTE Paragraph 00:12:52.100 --> 00:12:54.736 Б.Джусани: Ауке, виждал съм в лабораторията ти роботи 00:12:54.760 --> 00:12:57.216 да правят неща като плуване в замърсена среда 00:12:57.240 --> 00:12:59.696 и измерване на замърсяването, докато плуват. 00:12:59.720 --> 00:13:00.936 Но за този 00:13:00.960 --> 00:13:04.440 ти спомена в беседата си като страничен проект 00:13:05.640 --> 00:13:06.856 търсене и спасяване 00:13:06.880 --> 00:13:09.056 и той има камера на носа си. NOTE Paragraph 00:13:09.080 --> 00:13:11.576 Ауке Ишпеерт: Точно така. Роботът... 00:13:11.600 --> 00:13:13.029 Имаме странични проекти, 00:13:13.053 --> 00:13:16.496 в които искаме да използваме роботите за търсене и спасяване, 00:13:16.520 --> 00:13:18.096 затова този робот сега те вижда. 00:13:18.120 --> 00:13:21.296 Голямата ни мечта е при трудна ситуация, 00:13:21.320 --> 00:13:24.936 като рухнала сграда или наводнена сграда, 00:13:24.960 --> 00:13:28.296 когато е много опасно за спасителен екип и дори за кучета-спасители, 00:13:28.320 --> 00:13:31.216 защо да не изпратим робот, който може да пълзи, плува, ходи 00:13:31.240 --> 00:13:34.416 с камера в себе си, за да проучи и идентифицира оцелелите и 00:13:34.440 --> 00:13:37.216 по възможност да създаде комуникационна връзка с оцелелия. NOTE Paragraph 00:13:37.240 --> 00:13:40.816 БД: Разбира се, ако оцелелите не се изплашат от формата на това. NOTE Paragraph 00:13:40.840 --> 00:13:44.136 АИ: Да, може би трябва да променим малко външния вид, 00:13:44.160 --> 00:13:46.976 защотo, опасявам се, оцелелият може да умре от инфаркт 00:13:47.000 --> 00:13:49.536 само от тревога, че това ще го изяде. 00:13:49.560 --> 00:13:52.416 Но с промяна на външния вид и като го направим по-здрав, 00:13:52.440 --> 00:13:54.496 сигурен съм, можем да го превърнем в добър инструмент. NOTE Paragraph 00:13:54.520 --> 00:13:56.806 БД: Благодаря ти много. На теб и на твоя екип.