1
00:00:00,760 --> 00:00:02,600
Това е Плюробот.

2
00:00:03,400 --> 00:00:07,016
Проектирахме Плюробота точно 
да наподобява един вид саламандър

3
00:00:07,040 --> 00:00:08,440
на име Pleurodeles waltl.

4
00:00:09,240 --> 00:00:11,496
Плюроботът може да ходи, 
както виждате тук и

5
00:00:11,520 --> 00:00:13,560
както ще видите по-късно,
може и да плува.

6
00:00:14,280 --> 00:00:16,471
Може да попитате
защо проектирахме този робот?

7
00:00:16,960 --> 00:00:20,722
Всъщност, роботът бе проектиран като 
научен инструмент по невробиология.

8
00:00:21,400 --> 00:00:23,896
На практика го проектирахме
заедно с невробиолозите,

9
00:00:23,920 --> 00:00:25,816
за да разберем как се движат животните

10
00:00:25,840 --> 00:00:28,600
и най-вече как гръбначният мозък
контролира движението.

11
00:00:29,560 --> 00:00:31,256
Но колкото повече се занимавам 
с биороботика,

12
00:00:31,280 --> 00:00:33,661
толкова по-истински ме впечатляват
движенията на животните.

13
00:00:33,920 --> 00:00:38,216
Представeте си плуващ делфин
или котка, която тича или скача наоколо

14
00:00:38,240 --> 00:00:39,816
или дори ние, хората,

15
00:00:39,840 --> 00:00:41,656
по време на джогинг или тенис

16
00:00:41,680 --> 00:00:42,920
правим удивителни неща.

17
00:00:43,880 --> 00:00:48,016
На практика нервната ни система решава
много, много сложна задача за контрола.

18
00:00:48,040 --> 00:00:51,136
Тя трябва съвършено да координира 
около 200 мускула,

19
00:00:51,160 --> 00:00:54,840
защото ако координацията е лоша,
ние падаме или правим лошо движение.

20
00:00:55,560 --> 00:00:58,280
Целта ми е да разбера как става това.

21
00:00:59,160 --> 00:01:02,000
Зад движенията на животните
стоят четири главни компонента.

22
00:01:02,800 --> 00:01:04,736
Първият компонент е самото тяло

23
00:01:04,760 --> 00:01:06,736
и никога не трябва да подценяваме

24
00:01:06,760 --> 00:01:10,240
степента, до която биомеханиката
вече е опростила движенията му.

25
00:01:10,920 --> 00:01:12,376
После имаме гръбначния мозък,


26
00:01:12,400 --> 00:01:14,376
в гръбначния мозък откриваме рефлексите,

27
00:01:14,400 --> 00:01:17,856
многобройни рефлекси, които създават 
верига за сетивно-двигателна координация

28
00:01:17,880 --> 00:01:21,360
между нервната активност в гръбначния 
мозък и механичната дейност.

29
00:01:22,000 --> 00:01:24,976
Третият компонент са централните 
генератори на модели.

30
00:01:25,000 --> 00:01:28,896
Те са много интересни вериги в 
гръбначния мозък на гръбначните животни,

31
00:01:28,920 --> 00:01:30,536
които сами могат да генерират

32
00:01:30,560 --> 00:01:33,296
много координирани, премерени
модели на активност,

33
00:01:33,320 --> 00:01:35,696
получавайки само
много прости входящи импулси.

34
00:01:35,720 --> 00:01:36,936
И тези входящи импулси,

35
00:01:36,960 --> 00:01:40,016
идващи от низходящата модулация
от по-висшите части на мозъка

36
00:01:40,040 --> 00:01:42,736
като моторния кортекс, малкия мозък, 
базалните ганглии

37
00:01:42,760 --> 00:01:44,896
ще модулират активността 
на гръбначния мозък,

38
00:01:44,920 --> 00:01:46,376
докато правим движения.

39
00:01:46,400 --> 00:01:49,616
Но интересното е до каква степен
един компонент от по-низш порядък,

40
00:01:49,640 --> 00:01:51,576
гръбначният мозък заедно с тялото,

41
00:01:51,600 --> 00:01:54,056
вече решава голяма част от
двигателната задача.

42
00:01:54,080 --> 00:01:57,502
Това вероятно ви е познато от факта,
че можем да отрежем главата на пиле

43
00:01:57,532 --> 00:01:58,913
и то да продължи да тича още малко,

44
00:01:58,937 --> 00:02:01,476
показвайки, че само долната част,
гръбначният мозък и тялото

45
00:02:01,500 --> 00:02:03,373
вече решават голяма част от движението.

46
00:02:03,397 --> 00:02:05,856
Да разберем как става това е доста сложно,

47
00:02:05,880 --> 00:02:07,176
защото преди всичко


48
00:02:07,200 --> 00:02:09,820
да се запише активността в гръбначния 
мозък е много трудно.

49
00:02:09,844 --> 00:02:12,616
Доста по-лесно е да се поставят
електроди в моторния кортекс,

50
00:02:12,640 --> 00:02:15,696
отколкото в гръбначния мозък, защото
той е защитен от прешлените.

51
00:02:15,720 --> 00:02:17,536
Много е трудно, особено при хората.

52
00:02:17,560 --> 00:02:21,336
Друга трудност e, че движението
се предизвиква от много сложно

53
00:02:21,360 --> 00:02:24,416
и много динамично взаимодействие
между тези четири компонента.

54
00:02:24,440 --> 00:02:27,680
Много е трудно да се проследи
ролята на всеки от тях във времето.

55
00:02:28,880 --> 00:02:32,616
Ето къде наистина могат да помогнат
биороботи като Плюробота

56
00:02:32,640 --> 00:02:33,840
и математически модели.

57
00:02:35,480 --> 00:02:36,736
Какво е биороботика?

58
00:02:36,760 --> 00:02:39,496
Биороботиката е много активно поле
на проучвания в роботиката,

59
00:02:39,520 --> 00:02:41,976
в което хората се вдъхновяват
от животните,

60
00:02:42,000 --> 00:02:44,456
за да накарат роботите да излязат навън -

61
00:02:44,480 --> 00:02:47,136
като сервизни роботи или
роботи-търсачи и спасители

62
00:02:47,160 --> 00:02:48,360
или полеви роботи.

63
00:02:48,880 --> 00:02:51,576
Голямата цел тук е да черпим идеи
от животните,

64
00:02:51,600 --> 00:02:53,936
за да създадем роботи, 
справящи се със сложен терен -

65
00:02:53,960 --> 00:02:55,576
стълби, планини, гори,

66
00:02:55,600 --> 00:02:57,616
места, където роботите
още имат проблеми

67
00:02:57,640 --> 00:02:59,696
и където животните се справят
много по-добре.

68
00:02:59,720 --> 00:03:02,216
Роботът може да е също и 
прекрасен научен инструмент.

69
00:03:02,240 --> 00:03:04,860
Има някои много хубави проекти,
в които се използват роботи като

70
00:03:04,884 --> 00:03:08,856
научни инструменти в невробиологията, 
биомеханиката, хидродинамиката.

71
00:03:08,880 --> 00:03:11,000
И точно това е целта на Плюробота.

72
00:03:11,600 --> 00:03:14,536
В лабораторията ми си сътрудничим
с невробиолози

73
00:03:14,560 --> 00:03:17,776
като Жан-Мари Кабелген,
невробиолог в Бордо, Франция

74
00:03:17,800 --> 00:03:21,840
и искаме да създадем образци на гръбначен 
мозък, които да утвърдим върху роботи.

75
00:03:22,480 --> 00:03:24,096
Искаме да започнем с нещо просто.

76
00:03:24,120 --> 00:03:26,096
Хубаво е да е с просто устроени животни

77
00:03:26,120 --> 00:03:28,376
като миногите, които са 
много примитивни риби

78
00:03:28,400 --> 00:03:30,896
и после постепенно да вървим
към по-сложно движение

79
00:03:30,920 --> 00:03:32,176
като при саламандрите,

80
00:03:32,200 --> 00:03:33,696
а също и при котките и хората,

81
00:03:33,720 --> 00:03:34,920
при бозайниците.

82
00:03:35,880 --> 00:03:38,256
Тук роботът се превръща
в интересен инструмент

83
00:03:38,280 --> 00:03:40,216
за утвърждаване на моделите ни.

84
00:03:40,240 --> 00:03:43,256
Всъщност, за мен Плюроботът е
нещо като сбъдната мечта.

85
00:03:43,280 --> 00:03:46,536
Преди около 20 години
вече работех на компютър и

86
00:03:46,560 --> 00:03:49,216
правех симулации на движението
на миногите и саламандъра

87
00:03:49,240 --> 00:03:50,776
по време на докторантурата си.

88
00:03:50,800 --> 00:03:54,176
Но винаги съм знаел, че симулациите ми
са просто приближения.

89
00:03:54,200 --> 00:03:58,176
Да симулираш физика във вода или
в кал, или на сложен терен -

90
00:03:58,200 --> 00:04:00,856
много е трудно да се симулира вярно
това на компютър.

91
00:04:00,880 --> 00:04:02,920
Защо да нямам истински робот
и реална физика?

92
00:04:03,600 --> 00:04:06,736
Измежду всички животни един от 
любимците ми е саламандърът.

93
00:04:06,760 --> 00:04:10,216
Може да попитате защо -
защото е земноводно и

94
00:04:10,240 --> 00:04:13,096
наистина е важен 
от еволюционна гледна точка.

95
00:04:13,120 --> 00:04:15,176
Той е чудесна връзка
между плуването

96
00:04:15,200 --> 00:04:17,096
при змиорките или рибите

97
00:04:17,120 --> 00:04:21,240
и движението на четириногите, каквото е
при бозайниците, котките и хората.

98
00:04:22,160 --> 00:04:23,816
Всъщност съвременният саламандър

99
00:04:23,840 --> 00:04:26,216
е много близък до първите
земни гръбначни,

100
00:04:26,240 --> 00:04:27,776
той е едва ли не живо изкопаемо,

101
00:04:27,800 --> 00:04:29,736
което ни свързва с праотците ни,

102
00:04:29,760 --> 00:04:32,680
предшествениците на всички
земни четириноги.

103
00:04:33,240 --> 00:04:34,616
Саламандърът плува


104
00:04:34,640 --> 00:04:37,136
чрез т.нар. плуваща походка на змиорка -

105
00:04:37,160 --> 00:04:40,800
вълна от мускулна активност
се разпространява от главата до опашката.

106
00:04:41,440 --> 00:04:43,616
Ако сложите саламандъра на земята,

107
00:04:43,640 --> 00:04:45,976
той минава към т.нар. подтичваща походка.

108
00:04:46,000 --> 00:04:48,863
В този случай имаме периодично 
активиране на крайниците,

109
00:04:48,887 --> 00:04:50,496
които много добре се координират

110
00:04:50,520 --> 00:04:53,176
с вълнообразното движение 
на изправеното тяло

111
00:04:53,200 --> 00:04:56,856
и точно тази походка виждате тук
при Плюробота.

112
00:04:56,880 --> 00:04:59,856
Всъщност, изненадващ и удивителен е

113
00:04:59,880 --> 00:05:04,016
фактът, че всичко това може да се генерира
само от гръбначния мозък и тялото.

114
00:05:04,040 --> 00:05:06,040
Т.е. ако вземем саламандър
без церебрална функция -

115
00:05:06,064 --> 00:05:08,080
не е приятно, но махаме главата -

116
00:05:08,104 --> 00:05:10,776
и ако стимулираме с електричество
гръбначния мозък,

117
00:05:10,800 --> 00:05:14,056
леката стимулация ще предизвика
ходеща походка.

118
00:05:14,080 --> 00:05:16,536
Ако стимулираме малко повече,
походката се ускорява.

119
00:05:16,560 --> 00:05:18,456
И в един момент стигаме до прага

120
00:05:18,480 --> 00:05:21,016
и животното автоматично 
преминава към плуване.

121
00:05:21,040 --> 00:05:22,416
Това е поразително.

122
00:05:22,440 --> 00:05:23,936
Промяна само на глобалния импулс,

123
00:05:23,960 --> 00:05:25,696
като натискане на педала на газта

124
00:05:25,720 --> 00:05:27,856
на низходящата модулация към 
гръбначния мозък,

125
00:05:27,880 --> 00:05:30,880
предизвиква пълно превключване
между две много различни походки.

126
00:05:32,440 --> 00:05:35,016
На практика същото се
наблюдава и при котките.

127
00:05:35,040 --> 00:05:37,056
Ако стимулирате гръбначния мозък
на котка,

128
00:05:37,080 --> 00:05:39,296
може да превключвате между
ходене, подтичване и галоп.


129
00:05:39,320 --> 00:05:42,056
Или при птиците - може да накарате
птица да премине от ходене

130
00:05:42,080 --> 00:05:43,536
при лека стимулация

131
00:05:43,560 --> 00:05:46,376
към пляскане с криле 
при силна стимулация.

132
00:05:46,400 --> 00:05:48,416
Това наистина показва,
че гръбначният мозък

133
00:05:48,440 --> 00:05:50,856
е много усъвършенстван контрольор 
на движението.

134
00:05:50,880 --> 00:05:53,336
Изучихме по-подробно
движението на саламандъра,

135
00:05:53,360 --> 00:05:56,456
на практика имахме достъп до
много добър видео рентген

136
00:05:56,480 --> 00:06:00,056
при професор Мартин Фишер
от Университета Йена в Германия.

137
00:06:00,080 --> 00:06:02,656
Благодарение на това, наистина
имахме удивителна машина

138
00:06:02,680 --> 00:06:05,136
да записва всички движения
на костите с големи подробности.

139
00:06:05,160 --> 00:06:06,416
Това и направихме.

140
00:06:06,440 --> 00:06:09,616
В общи линии решихме
кои кости са важни за нас

141
00:06:09,640 --> 00:06:12,656
и се сдобихме с движението им в 3D.

142
00:06:12,680 --> 00:06:15,376
Събрахме цяла база данни с движения,

143
00:06:15,400 --> 00:06:17,056
на земята и във водата, за да

144
00:06:17,080 --> 00:06:19,564
се сдобием реално с база данни
с двигателни поведения,

145
00:06:19,589 --> 00:06:20,833
които едно истинско животно
може да има.

146
00:06:20,858 --> 00:06:24,008
После работата ни като създатели на
роботи бе да я копираме в нашия робот.

147
00:06:24,033 --> 00:06:27,416
Направихме пълен оптимизационен процес,
за да намерим вярната структура,

148
00:06:27,440 --> 00:06:30,096
къде да поставим моторите,
как да ги свържем,

149
00:06:30,120 --> 00:06:33,000
така че да могат да повторят
движенията възможно най-добре.

150
00:06:33,680 --> 00:06:36,040
Ето как се роди Плюроботът.

151
00:06:37,200 --> 00:06:39,616
Да видим колко се доближава
до истинското животно.

152
00:06:40,960 --> 00:06:43,456
Тук виждате почти 
пряко сравнение

153
00:06:43,480 --> 00:06:46,176
на походките на истинския 
саламандър и Плюробота.

154
00:06:46,200 --> 00:06:48,936
Виждате, че имаме сходство
почти едно към едно

155
00:06:48,960 --> 00:06:50,216
в походката.

156
00:06:50,240 --> 00:06:52,840
Ако върнете бавно назад,
ще го видите по-добре.

157
00:06:55,520 --> 00:06:57,896
Но дори още по-добре
се справяме с плуването.

158
00:06:57,920 --> 00:07:00,936
Затова имаме сух костюм,
в който обличаме робота,

159
00:07:00,960 --> 00:07:02,056
(Смях)

160
00:07:02,080 --> 00:07:05,256
после влизаме във водата и 
повтаряме плуващите походки.

161
00:07:05,280 --> 00:07:08,616
Тук сме много щастливи,
защото това се постига трудно.

162
00:07:08,640 --> 00:07:10,856
Физиката на взаимодействието
е сложна.

163
00:07:10,880 --> 00:07:13,296
Роботът ни е много по-голям
от малкo животинче,

164
00:07:13,320 --> 00:07:16,376
затова трябваше да направим т.нар. 
динамично мащабиране на честотите,

165
00:07:16,400 --> 00:07:18,736
за да сме сигурни, че имаме същата
физика на взаимодействие.

166
00:07:18,760 --> 00:07:21,176
Както виждате, накрая имаме
много близко подобие

167
00:07:21,200 --> 00:07:23,080
и това ни прави много, много щастливи.

168
00:07:23,480 --> 00:07:25,696
Да разгледаме гръбначния мозък.

169
00:07:25,720 --> 00:07:28,016
Това, което направихме тук
с Жан-Мари Кабелген

170
00:07:28,040 --> 00:07:30,280
е да моделираме веригите
на гръбначния мозък.

171
00:07:31,040 --> 00:07:33,176
Интересното е, че саламандърът

172
00:07:33,200 --> 00:07:34,820
е запазил много примитивна верига,

173
00:07:34,844 --> 00:07:37,496
която доста прилича на
тази на миногите,

174
00:07:37,520 --> 00:07:39,496
онези примитивни риби,
подобни на змиорки

175
00:07:39,520 --> 00:07:41,256
и изглежда, че с еволюцията

176
00:07:41,280 --> 00:07:44,216
са прибавени нови невронни 
осцилатори да управляват крайниците

177
00:07:44,240 --> 00:07:45,656
и да движат краката.

178
00:07:45,680 --> 00:07:47,856
Ние знаем къде са новите
невронни осцилатори,

179
00:07:47,880 --> 00:07:50,136
но направихме математически модел, за да

180
00:07:50,160 --> 00:07:51,776
видим как трябва да се комбинират,

181
00:07:51,800 --> 00:07:54,736
за да позволят прехода между двете
много различни походки.

182
00:07:54,760 --> 00:07:57,320
Проверихме това върху робот.

183
00:07:57,680 --> 00:07:58,880
Ето как изглежда той.

184
00:08:06,920 --> 00:08:09,936
Тук виждате по-старо поколение
Плюробот,

185
00:08:09,960 --> 00:08:13,056
който изцяло се управлява от 
нашия модел гръбначен мозък,

186
00:08:13,080 --> 00:08:14,680
програмиран върху робота.

187
00:08:15,280 --> 00:08:16,496
Единственото, което правим

188
00:08:16,520 --> 00:08:18,696
е да пращаме на робота дистанционно

189
00:08:18,720 --> 00:08:21,216
двата низходящи сигнала, които
той обичайно трябва да получи

190
00:08:21,240 --> 00:08:22,840
от по-висшите части на мозъка.

191
00:08:23,480 --> 00:08:26,176
Интересното е, че играейки си
с тези сигнали,

192
00:08:26,200 --> 00:08:29,000
можем напълно да контролираме
скоростта, посоката и походката.

193
00:08:29,600 --> 00:08:30,816
Например,

194
00:08:30,840 --> 00:08:34,416
когато стимулираме слабо,
предизвикваме ходещата походка

195
00:08:34,440 --> 00:08:36,416
и в един момент, ако стимулираме силно,

196
00:08:36,440 --> 00:08:38,600
много бързо превключваме
към плуваща походка.

197
00:08:39,480 --> 00:08:41,696
И накрая, можем да превключим 
много гладко

198
00:08:41,720 --> 00:08:45,240
само като стимулираме повече едната
страна на гръбначния мозък.

199
00:08:46,200 --> 00:08:47,816
Мисля, че е истински красив

200
00:08:47,840 --> 00:08:50,096
начинът, по който природата е 
разпределила контрола,

201
00:08:50,120 --> 00:08:52,976
давайки голяма отговорност 
на гръбначния мозък,

202
00:08:53,000 --> 00:08:56,656
така че висшата част на мозъка да не 
трябва да се тревожи за всеки мускул.

203
00:08:56,680 --> 00:08:59,216
Тя отговаря само за модулацията 
на високо ниво

204
00:08:59,240 --> 00:09:02,816
и е работа на гръбначния мозък
да координира всички мускули.

205
00:09:02,840 --> 00:09:06,360
Сега да преминем към движението
при котките и значението на биомеханиката.

206
00:09:07,080 --> 00:09:08,336
Това е друг проект,

207
00:09:08,360 --> 00:09:10,776
в който изучавахме биомеханиката
на котката

208
00:09:10,800 --> 00:09:14,696
и искахме да разберем доколко
морфологията подпомага движението.

209
00:09:14,720 --> 00:09:18,336
И открихме три важни критерия
при свойствата,

210
00:09:18,360 --> 00:09:19,680
основно на крайниците.

211
00:09:20,320 --> 00:09:22,296
Първият е, че един котешки крайник

212
00:09:22,320 --> 00:09:25,016
малко или повече има структурата
на пантограф.

213
00:09:25,040 --> 00:09:27,256
Пантографът е механична структура,

214
00:09:27,280 --> 00:09:30,680
която запазва горния и долните сегменти
винаги успоредни.

215
00:09:31,600 --> 00:09:34,696
Проста геометрична система, която
един вид координира малко

216
00:09:34,720 --> 00:09:36,536
вътрешното движение на сегментите.

217
00:09:36,560 --> 00:09:39,616
Второто свойство на котешките крайници е,
че са много леки.

218
00:09:39,640 --> 00:09:41,496
Повечето мускули са в трупа,

219
00:09:41,520 --> 00:09:44,416
което е добра идея, защото тогава
крайниците имат слаба инертност

220
00:09:44,440 --> 00:09:46,216
и могат да се движат много бързо.

221
00:09:46,240 --> 00:09:50,056
Последното важно свойство е 
голямата гъвкавост на котешкия крайник,

222
00:09:50,080 --> 00:09:52,736
за да се справя с въздействия и сили.

223
00:09:52,760 --> 00:09:55,096
Така проектирахме Гепардчето.

224
00:09:55,120 --> 00:09:57,320
Да поканим Гепардчето на сцената.

225
00:10:02,160 --> 00:10:05,816
Питър Екърт прави докторската си
дисертация с този робот

226
00:10:05,840 --> 00:10:07,896
и както виждате, той е сладък малък робот.

227
00:10:07,920 --> 00:10:09,176
Прилича малко на играчка,

228
00:10:09,200 --> 00:10:11,256
но го използвахме като научен инструмент,

229
00:10:11,280 --> 00:10:14,576
за да проучим свойствата на
краката на котката.

230
00:10:14,600 --> 00:10:17,216
Виждате, много е податлив,
много лек,

231
00:10:17,240 --> 00:10:18,496
а също и много гъвкав,

232
00:10:18,520 --> 00:10:21,296
така че лесно можете да го натиснете
без да се счупи.

233
00:10:21,320 --> 00:10:22,776
Всъщност, само ще подскочи.

234
00:10:22,800 --> 00:10:25,680
Голямата гъвкавост като свойство
също е много важна.

235
00:10:27,160 --> 00:10:29,056
Виждате също и свойствата

236
00:10:29,080 --> 00:10:31,480
на тези три сегмента на крака 
като пантограф.

237
00:10:32,280 --> 00:10:35,056
Интересното е, че тази
доста динамична походка

238
00:10:35,080 --> 00:10:36,976
се придобива само при отворена верига,

239
00:10:37,000 --> 00:10:40,136
което означава без сензори, без 
сложни вериги за обратна връзка.

240
00:10:40,160 --> 00:10:42,576
Интересно е, защото означава,

241
00:10:42,600 --> 00:10:46,616
че само механиката вече е стабилизирала
тази доста бърза походка

242
00:10:46,640 --> 00:10:50,816
и че истински добрата механика вече
съществено опростява движението.

243
00:10:50,840 --> 00:10:54,136
До такава степен, че можем дори
да нарушим малко движението,

244
00:10:54,160 --> 00:10:55,816
както ще видите в следващото видео,

245
00:10:55,840 --> 00:10:59,736
например като правим упражнения, караме 
робота да слезе едно стъпало надолу

246
00:10:59,760 --> 00:11:01,376
и роботът няма да падне,

247
00:11:01,400 --> 00:11:02,976
което беше изненада за нас.

248
00:11:03,000 --> 00:11:04,416
Това е малкo смущение.

249
00:11:04,440 --> 00:11:06,856
Очаквах роботът веднага да падне,

250
00:11:06,880 --> 00:11:09,316
защото няма сензори и 
бърза верига за обратна връзка.

251
00:11:09,340 --> 00:11:11,536
Но не, механиката сама 
стабилизира походката

252
00:11:11,560 --> 00:11:13,136
и роботът не падна.

253
00:11:13,160 --> 00:11:16,296
Очевидно, ако направим по-голяма стъпка
и имаме препятствия,

254
00:11:16,320 --> 00:11:19,976
ни трябват веригите за пълен контрол,
рефлексите и всичко останало.

255
00:11:20,000 --> 00:11:22,936
Но важното тук е, че
при малко смущение,

256
00:11:22,960 --> 00:11:24,456
механиката е наред.

257
00:11:24,480 --> 00:11:26,576
И мисля, че това е много важно послание

258
00:11:26,600 --> 00:11:28,791
от биомеханиката и роботиката
към невробиологията -

259
00:11:28,815 --> 00:11:33,495
не подценявайте степента, в която 
тялото вече помага на движението.

260
00:11:35,440 --> 00:11:37,600
Как се отнася това до 
движението при хората?

261
00:11:37,960 --> 00:11:41,600
Ясно е, че човешките движения са по-сложни
от тези на котката и саламандъра,

262
00:11:42,360 --> 00:11:45,496
но в същото време нервната система
на хората много прилича

263
00:11:45,520 --> 00:11:47,096
на тази при другите гръбначни.

264
00:11:47,120 --> 00:11:48,576
Специално гръбначният мозък

265
00:11:48,600 --> 00:11:51,240
също е основният контрольор
на движението при хората.

266
00:11:51,760 --> 00:11:54,176
Затова, ако има увреждане на
гръбначния мозък,

267
00:11:54,200 --> 00:11:55,696
то има драматични последствия.

268
00:11:55,720 --> 00:11:58,496
Човек може да се парализира от кръста
надолу или всичките му крайници.

269
00:11:58,520 --> 00:12:00,896
Така е , защото мозъкът 
губи комуникацията си

270
00:12:00,920 --> 00:12:02,176
с гръбначния мозък.

271
00:12:02,200 --> 00:12:04,416
По-точно той губи
низходящата модулация

272
00:12:04,440 --> 00:12:06,360
да инициира и модулира движение.

273
00:12:07,640 --> 00:12:09,336
Важна цел на невропротезирането е

274
00:12:09,360 --> 00:12:11,736
да може да възстанови тази комуникация,

275
00:12:11,760 --> 00:12:14,200
използвайки електрически или 
химически стимулации.

276
00:12:14,840 --> 00:12:17,776
Има няколко екипа в света,
които правят точно това,

277
00:12:17,800 --> 00:12:19,016
особено в EPFL.

278
00:12:19,040 --> 00:12:21,536
Колегите ми Грегоар Куртин
и Силвестро Мичера,

279
00:12:21,560 --> 00:12:22,800
с които си сътрудничим.

280
00:12:23,960 --> 00:12:27,056
Но за да направим това успешно,
е много важно да разберем

281
00:12:27,080 --> 00:12:28,816
как работи гръбначният мозък,

282
00:12:28,840 --> 00:12:30,536
как си взаимодейства с тялото

283
00:12:30,560 --> 00:12:33,040
и как мозъкът общува
с гръбначния мозък.

284
00:12:33,800 --> 00:12:36,696
Точно тук роботите и моделите,
които представих днес,

285
00:12:36,720 --> 00:12:38,616
надявам се, ще играят важна роля

286
00:12:38,640 --> 00:12:41,296
за постигането на тези много важни цели.

287
00:12:41,320 --> 00:12:42,536
Благодаря ви.

288
00:12:42,560 --> 00:12:47,120
(Аплодисменти)

289
00:12:52,100 --> 00:12:54,736
Б.Джусани: Ауке, виждал съм в 
лабораторията ти роботи

290
00:12:54,760 --> 00:12:57,216
да правят неща като плуване в
замърсена среда

291
00:12:57,240 --> 00:12:59,696
и измерване на замърсяването,
докато плуват.

292
00:12:59,720 --> 00:13:00,936
Но за този


293
00:13:00,960 --> 00:13:04,440
ти спомена в беседата си 
като страничен проект

294
00:13:05,640 --> 00:13:06,856
търсене и спасяване

295
00:13:06,880 --> 00:13:09,056
и той има камера на носа си.

296
00:13:09,080 --> 00:13:11,576
Ауке Ишпеерт: Точно така. Роботът...

297
00:13:11,600 --> 00:13:13,029
Имаме странични проекти,

298
00:13:13,053 --> 00:13:16,496
в които искаме да използваме
роботите за търсене и спасяване,

299
00:13:16,520 --> 00:13:18,096
затова този робот сега те вижда.

300
00:13:18,120 --> 00:13:21,296
Голямата ни мечта е при трудна ситуация,

301
00:13:21,320 --> 00:13:24,936
като рухнала сграда или 
наводнена сграда,

302
00:13:24,960 --> 00:13:28,296
когато е много опасно за спасителен екип
и дори за кучета-спасители,

303
00:13:28,320 --> 00:13:31,216
защо да не изпратим робот, който
може да пълзи, плува, ходи

304
00:13:31,240 --> 00:13:34,416
с камера в себе си, за да проучи
и идентифицира оцелелите и

305
00:13:34,440 --> 00:13:37,216
по възможност да създаде
комуникационна връзка с оцелелия.

306
00:13:37,240 --> 00:13:40,816
БД: Разбира се, ако оцелелите не се
изплашат от формата на това.

307
00:13:40,840 --> 00:13:44,136
АИ: Да, може би трябва да променим
малко външния вид,

308
00:13:44,160 --> 00:13:46,976
защотo, опасявам се, оцелелият
може да умре от инфаркт

309
00:13:47,000 --> 00:13:49,536
само от тревога, че това
ще го изяде.

310
00:13:49,560 --> 00:13:52,416
Но с промяна на външния вид
и като го направим по-здрав,

311
00:13:52,440 --> 00:13:54,496
сигурен съм, можем да го превърнем
в добър инструмент.

312
00:13:54,520 --> 00:13:56,806
БД: Благодаря ти много.
На теб и на твоя екип.