1
00:00:01,863 --> 00:00:03,828
(Видео) Говорител:
10 секунди.

2
00:00:06,991 --> 00:00:11,766
Пет, четири, три, две, едно.

3
00:00:11,790 --> 00:00:13,132
Сигнал за тръгване

4
00:00:13,156 --> 00:00:17,409
плюс едно, две, три, четири, пет,

5
00:00:18,064 --> 00:00:23,230
шест, седем, осем, девет, десет.

6
00:00:26,155 --> 00:00:28,257
Гийом Нери, Франция.

7
00:00:28,281 --> 00:00:31,729
Постоянен баласт, 123 метра,

8
00:00:31,753 --> 00:00:33,710
три минути и 25 секунди.

9
00:00:33,734 --> 00:00:36,959
Опит за национален рекорд.

10
00:01:07,733 --> 00:01:09,027
70 метра.

11
00:01:20,003 --> 00:01:22,169
[123 метра]

12
00:02:10,014 --> 00:02:12,157
(Ръкопляскания)

13
00:02:12,157 --> 00:02:14,902
(Видео) Съдия: Бял картон.
Гийом Нери! Национален рекорд!

14
00:02:17,352 --> 00:02:19,352
Гийом Нери:
Благодаря.

15
00:02:22,942 --> 00:02:25,402
Много благодаря, благодаря за приема.

16
00:02:25,426 --> 00:02:28,855
Това гмуркане, което видяхте току-що, 
е едно пътуване.

17
00:02:28,879 --> 00:02:30,902
Пътуване между две вдишвания.

18
00:02:31,444 --> 00:02:33,717
Пътуване, което започва 
между две вдишвания,

19
00:02:33,741 --> 00:02:36,170
тоест между последното вдишване 
преди да тръгна

20
00:02:36,194 --> 00:02:39,349
и първото вдишване, 
когато се връщам на повърхността.

21
00:02:39,373 --> 00:02:41,085
Това гмуркане

22
00:02:41,109 --> 00:02:43,881
е пътуване на границите 
на човешките лимити.

23
00:02:43,905 --> 00:02:46,149
Пътуване към неизвестното.

24
00:02:46,173 --> 00:02:49,898
Но също и преди всичко 
е пътуване към себе си.

25
00:02:49,922 --> 00:02:52,148
Където се случват цял куп неща,

26
00:02:52,172 --> 00:02:54,427
било то физиологически или умствени.

27
00:02:54,451 --> 00:02:57,138
И затова съм тук днес сред Вас,

28
00:02:57,162 --> 00:03:00,070
за да Ви споделя това пътуване 
и да Ви отведа с мен.

29
00:03:00,094 --> 00:03:02,998
Така, започваме с последното вдишване.

30
00:03:04,226 --> 00:03:07,226
(Вдишване)

31
00:03:17,098 --> 00:03:19,019
(Издишване)

32
00:03:19,043 --> 00:03:21,835
Това последно вдишване, 
което видяхте, е бавно,

33
00:03:21,859 --> 00:03:23,579
дълбоко, силно.

34
00:03:23,603 --> 00:03:26,110
Завършвам с една техника, 
наречена “Шаран”,

35
00:03:26,134 --> 00:03:27,609
която ми позволява 
да складирам

36
00:03:27,633 --> 00:03:29,883
един до два литра въздух повече 
в дробовете си,

37
00:03:29,907 --> 00:03:31,374
като го свивам.

38
00:03:31,932 --> 00:03:33,266
Напускайки повърхността

39
00:03:33,290 --> 00:03:35,948
имам почти 10 литра въздух в дробовете.

40
00:03:37,615 --> 00:03:39,059
Току-що напуснал повърхността,

41
00:03:39,083 --> 00:03:41,274
се включва първият механизъм:

42
00:03:41,298 --> 00:03:42,487
рефлексът за гмуркане.

43
00:03:42,511 --> 00:03:44,487
С него най-напред

44
00:03:44,511 --> 00:03:47,212
сърдечният ритъм се забавя.

45
00:03:47,236 --> 00:03:50,283
От 60 или 70 удара в минута,

46
00:03:50,307 --> 00:03:52,404
пулсът ще падне на 
30 или 40 удара в минута

47
00:03:52,428 --> 00:03:55,014
за няколко секунди, почти мигновено.

48
00:03:55,038 --> 00:03:58,127
Вторият ефект, ще започне 
периферна вазоконстрикция,

49
00:03:58,151 --> 00:04:00,247
тоест кръвния поток

50
00:04:00,271 --> 00:04:02,321
ще напусне крайниците,

51
00:04:02,345 --> 00:04:06,172
за да снабди с предимство 
жизненоважните органи:

52
00:04:06,196 --> 00:04:09,617
дробовете, сърцето и мозъка.

53
00:04:10,567 --> 00:04:13,880
Този механизъм е вроден.

54
00:04:13,904 --> 00:04:15,054
Не го контролирам.

55
00:04:15,078 --> 00:04:18,228
Ако влезете във водата, 
дори да на сте го правили никога,

56
00:04:18,253 --> 00:04:21,148
същия механизъм ще се задейства и у Вас.

57
00:04:21,172 --> 00:04:24,338
Всички човешки същества 
имаме тази особеност.

58
00:04:24,362 --> 00:04:26,038
Това, което е изключително,

59
00:04:26,062 --> 00:04:29,996
е че този механизъм е общ 
между нас и морските бозайници.

60
00:04:30,020 --> 00:04:33,608
Всички морски бозайници: 
делфините, китовете, тюлените и т.н..

61
00:04:33,632 --> 00:04:36,672
Когато те се гмурнат на апнея надълбоко,

62
00:04:36,696 --> 00:04:38,752
същият механизъм се задейства,

63
00:04:38,776 --> 00:04:40,213
но много по-силно

64
00:04:40,237 --> 00:04:42,815
и е много по-ефективно при тях, очевидно.

65
00:04:43,990 --> 00:04:45,617
Това е абсолютно поразително:

66
00:04:45,641 --> 00:04:49,149
напускам повърхността и вече получавам 
първи подтик от природата,

67
00:04:49,173 --> 00:04:51,529
който ми позволява да тръгна 
с пълно доверие.

68
00:04:51,553 --> 00:04:53,685
Потъвам в морето,

69
00:04:53,709 --> 00:04:58,056
налягането съвсем леко 
ще притисне дробовете ми,

70
00:04:58,056 --> 00:05:01,490
тъй като обемът въздух в дробовете ми е 
това, което ми помага да плувам,

71
00:05:01,490 --> 00:05:04,079
с потъването, налягането притиска 
все повече дробовете

72
00:05:04,079 --> 00:05:07,599
и колкото по-малко обем има, 
толкова по-лесно се спуска тялото ми.

73
00:05:07,623 --> 00:05:10,610
И в един момент, вече на 35 или 40 метра,

74
00:05:10,634 --> 00:05:13,325
вече няма нужда да греба с плавника,

75
00:05:14,317 --> 00:05:16,747
тялото ми е достатъчно тежко, 
достатъчно плътно,

76
00:05:16,771 --> 00:05:19,224
за да мога да се спускам 
свободно в дълбините

77
00:05:19,224 --> 00:05:21,855
и да навляза в така наричената 
фаза на свободно падане.

78
00:05:22,528 --> 00:05:24,794
Това е най-хубавият момент от спускането.

79
00:05:24,818 --> 00:05:26,759
Заради това продължавам да се гмуркам.

80
00:05:26,783 --> 00:05:30,638
Защото човек се чувства 
притеглян от дъното

81
00:05:31,261 --> 00:05:32,958
и няма нужда да прави нищо.

82
00:05:32,982 --> 00:05:36,986
Спускам се от 35 на 123 метра 
без никакво движение повече.

83
00:05:37,010 --> 00:05:40,783
Оставям се да бъда притеглен от дъното, 
имам чувството, че летя под водата.

84
00:05:40,807 --> 00:05:43,025
Поразително е като усещане,

85
00:05:43,049 --> 00:05:45,334
усещане за необикновена свобода.

86
00:05:45,358 --> 00:05:47,968
И се плъзгам съвсем леко към дъното.

87
00:05:47,992 --> 00:05:50,641
Задминавам 40-те метра, 50-те метра

88
00:05:50,665 --> 00:05:54,460
и между 50 и 60 следва 
втори физиологически етап:

89
00:05:55,434 --> 00:05:57,820
дробовете ми достигат 
до остатъчния си обем.

90
00:05:57,844 --> 00:05:59,964
Остатъчният обем е теоретичният обем,

91
00:05:59,988 --> 00:06:03,008
отвъд който се счита, 
че дробът вече не може да се свие.

92
00:06:03,032 --> 00:06:06,347
Тогава започва втори феномен, 
напълване на дробовете с кръв.

93
00:06:06,371 --> 00:06:08,704
На френски е белодробно увеличаване.

94
00:06:09,914 --> 00:06:12,586
Аз предпочитам 
“напълване на дробовете с кръв”.

95
00:06:12,610 --> 00:06:14,348
Ще го наричам така.

96
00:06:14,372 --> 00:06:16,372
Какъв е този механизъм?

97
00:06:16,396 --> 00:06:20,135
Това е, когато стената на дробовете 
се пълни с кръв

98
00:06:20,159 --> 00:06:21,350
заради налягането,

99
00:06:21,374 --> 00:06:23,188
за да се втвърди

100
00:06:23,212 --> 00:06:26,149
и да предпази гръдната кухина от смачкане.

101
00:06:26,173 --> 00:06:30,022
За да избегне колапса,
залепването, свиването

102
00:06:30,046 --> 00:06:31,874

на повърхността на дробовете.

103
00:06:31,898 --> 00:06:33,589
Благодарение на този феномен,

104
00:06:33,613 --> 00:06:35,994
който е присъщ и за морските бозайници,

105
00:06:36,018 --> 00:06:37,420
мога да продължа 
спускането.

106
00:06:37,444 --> 00:06:39,434
60 метра, 70 метра,

107
00:06:39,458 --> 00:06:41,562
продължавам да се спускам все по-бързо,

108
00:06:41,586 --> 00:06:44,181
тъй като налягането смачква 
все повече тялото ми,

109
00:06:44,205 --> 00:06:45,880
и от 80-те метра

110
00:06:45,904 --> 00:06:48,190
става наистина много по-голямо

111
00:06:48,214 --> 00:06:50,256
и започвам да го усещам физически.

112
00:06:50,280 --> 00:06:52,399
Започвам наистина да усещам тежестта.

113
00:06:52,423 --> 00:06:54,869
Разбирате какво е усещането, 
не е много приятно.

114
00:06:54,893 --> 00:06:56,733
Диафрагмата е изцяло прибрана,

115
00:06:56,757 --> 00:06:59,552
гръдният кош е свит

116
00:06:59,576 --> 00:07:02,237
и тогава се случва нещо в ума.

117
00:07:02,261 --> 00:07:04,811
Казваш си: 
“добре, тук не е много приятно,

118
00:07:04,835 --> 00:07:06,350
какво да правя?”

119
00:07:06,398 --> 00:07:08,050
С рефлексите си на земно същество,

120
00:07:08,050 --> 00:07:10,754
какво правя, когато има някаква 
неизбежност на земята,

121
00:07:10,778 --> 00:07:12,255
нещо неприятно?

122
00:07:12,279 --> 00:07:15,177
Искам да се съпротивлявам, 
да се противопоставя, да се боря.

123
00:07:15,201 --> 00:07:16,794
Под водата това не работи.

124
00:07:16,818 --> 00:07:19,775
Ако направя това под водата, 
рискувам да разкъсам дробовете,

125
00:07:19,799 --> 00:07:22,846
може да храча кръв, да получа оток 
и гмуркането спира

126
00:07:22,870 --> 00:07:24,366
за известно време.

127
00:07:24,390 --> 00:07:27,404
Така че това, което трябва 
да се направи наум, е да си кажа,

128
00:07:27,428 --> 00:07:28,934
че природата е по-силна,

129
00:07:28,958 --> 00:07:30,530
елементът е по-силен от мен,

130
00:07:30,554 --> 00:07:33,224
оставям се на водата да ме смачка.

131
00:07:33,248 --> 00:07:35,059
Приемам налягането

132
00:07:35,083 --> 00:07:36,234
и се оставям на водата.

133
00:07:36,258 --> 00:07:39,056
В този момент давам 
информация на тялото си,

134
00:07:39,080 --> 00:07:40,716
дробовете ми, 
всичко се отпуска,

135
00:07:40,740 --> 00:07:42,738
абстрахирам се напълно,

136
00:07:42,762 --> 00:07:44,635
отпускам се изцяло.

137
00:07:44,659 --> 00:07:47,709
И тогава налягането ме притиска 
и въобще не е неприятно.

138
00:07:47,733 --> 00:07:49,944
Чувствам се като в пашкул,

139
00:07:49,968 --> 00:07:51,442
чувствам се дори защитен.

140
00:07:51,466 --> 00:07:53,647
И гмуркането може да продължи.

141
00:07:53,671 --> 00:07:56,678
80 метра, 85 метра, 90 метра,

142
00:07:56,702 --> 00:07:57,870
100 метра.

143
00:07:57,894 --> 00:08:00,559
100 метра е митично число.

144
00:08:00,583 --> 00:08:02,838
Във всички спортове е митично число.

145
00:08:02,862 --> 00:08:05,132
Плуване, лека атлетика -- и за нас, също,

146
00:08:05,156 --> 00:08:07,622
за гмуркачите е число, 
което поражда мечти.

147
00:08:07,646 --> 00:08:10,937
Всеки иска един ден да може 
да се спусне на 100 метра дълбочина.

148
00:08:10,961 --> 00:08:13,015
Това е символично число за нас,

149
00:08:13,039 --> 00:08:15,872
защото през 70-те години 
лекарите и физиолозите

150
00:08:15,896 --> 00:08:18,762
бяха изчислили и предсказали, че 100 метра

151
00:08:18,786 --> 00:08:22,729
е лимитът, отвъд който 
човешкото тяло не може да се спусне.

152
00:08:22,753 --> 00:08:24,828
След това тялото ще бъде смазано.

153
00:08:24,852 --> 00:08:27,233
Но после французинът Жак Майол,

154
00:08:27,233 --> 00:08:29,676
който всички познавате, 
героят от “Дълбоко синьо”,

155
00:08:29,676 --> 00:08:30,917
ги задмина,

156
00:08:30,941 --> 00:08:32,623
гмурна се на 100 метра.

157
00:08:32,647 --> 00:08:34,113
Дори на 105 метра.

158
00:08:34,113 --> 00:08:36,026
Навремето се гмуркаше в 
Без ограничения.

159
00:08:36,026 --> 00:08:38,460
Спускаше се с шейна, за да слезе по-бързо

160
00:08:38,484 --> 00:08:40,847
и изплуваше с балон, както във филма.

161
00:08:40,871 --> 00:08:42,982
Днес, в Без ограничения 
слизат на 200 метра.

162
00:08:43,006 --> 00:08:46,087
Аз се спускам на 123 метра, 
използвайки само мускулна сила.

163
00:08:46,111 --> 00:08:47,950
И всичко това 
е благодарение на него,

164
00:08:47,974 --> 00:08:50,091
защото отхвърли предразсъдъците,

165
00:08:50,115 --> 00:08:52,567
защото махна с ръка

166
00:08:52,591 --> 00:08:54,541
на всички теоретични вярванията

167
00:08:54,565 --> 00:08:57,896
и лимити, които човек е 
способен да си постави.

168
00:08:57,920 --> 00:09:01,220
Той показа, че тялото има неограничени 
способности за адаптация.

169
00:09:01,244 --> 00:09:03,122
Продължавам да се спускам.

170
00:09:03,146 --> 00:09:05,432
105, 110, 115,

171
00:09:05,456 --> 00:09:07,020
дъното се приближава.

172
00:09:07,044 --> 00:09:08,480
120 метра.

173
00:09:08,504 --> 00:09:09,758
123 метра.

174
00:09:09,782 --> 00:09:11,003
Стигам дъното.

175
00:09:11,027 --> 00:09:13,453
И тук ще Ви помоля да участвате малко,

176
00:09:13,477 --> 00:09:14,859
да се поставите на мое място.

177
00:09:14,883 --> 00:09:16,596
Затворете очи.

178
00:09:16,620 --> 00:09:19,958
Представете си, че сте на 123 метра.

179
00:09:21,560 --> 00:09:24,237
Повърхността е много, много, много далече.

180
00:09:24,691 --> 00:09:25,841
Съвсем сам сте.

181
00:09:27,811 --> 00:09:29,568
Вече почти няма светлина.

182
00:09:30,222 --> 00:09:31,500
Студено е.

183
00:09:31,524 --> 00:09:32,850
Смразяващо студено.

184
00:09:32,874 --> 00:09:35,193
Налягането Ви премазва напълно,

185
00:09:35,193 --> 00:09:37,209
13 пъти по-голямо от това на повърхността.

186
00:09:37,993 --> 00:09:40,639
И в този момент знам, че си казвате:

187
00:09:40,663 --> 00:09:42,309
“Какъв ужас!”

188
00:09:42,333 --> 00:09:43,994
“Какво правя тук?”

189
00:09:44,018 --> 00:09:45,733
“Това е напълно откачено”

190
00:09:46,344 --> 00:09:47,683
Е, не е.

191
00:09:47,707 --> 00:09:50,456
Аз не си казвам това, 
когато съм на дъното.

192
00:09:50,480 --> 00:09:52,490
Когато съм на дъното се чувствам добре.

193
00:09:52,514 --> 00:09:54,716
Имам необикновено 
усещане за благоденствие.

194
00:09:54,740 --> 00:09:57,883
Може би, защото оставих напрежението

195
00:09:57,907 --> 00:09:59,192
и се абстрахирах.

196
00:09:59,216 --> 00:10:02,721
Чувствам се добре и нямам 
никакво желание да дишам.

197
00:10:05,011 --> 00:10:09,538
Обаче има за какво да се 
притеснявам, признайте.

198
00:10:10,034 --> 00:10:12,004
Чувствам се като малка точка,

199
00:10:12,028 --> 00:10:14,505
малка капка вода, плуваща насред океана.

200
00:10:14,529 --> 00:10:17,645
И всеки път този образ 
се връща в главата ми.

201
00:10:17,669 --> 00:10:20,298
Тази малка, бледа, синя точка.

202
00:10:20,322 --> 00:10:23,145
Тази малка точка, която виждаме тук, 
посочена от стрелката,

203
00:10:23,169 --> 00:10:25,670
знаете ли какво е това, тази малка точка?

204
00:10:25,694 --> 00:10:27,434
Това е планетата Земя.

205
00:10:27,458 --> 00:10:29,896
Планетата Земя, 
заснета от сондата Вояджър

206
00:10:29,920 --> 00:10:32,400
на 4 милиарда километра от тук,

207
00:10:32,424 --> 00:10:35,970
и която показва, че ние 
и нашият дом сме тук.

208
00:10:35,994 --> 00:10:38,477
Тази малка точка, 
която се рее насред нищото.

209
00:10:38,501 --> 00:10:42,160
Горе-долу е това, усещането, 
което имам на дъното, на 123 метра.

210
00:10:42,184 --> 00:10:43,978
Чувствам се като малка точка,

211
00:10:44,002 --> 00:10:46,634
прашинка, звездна прашинка,

212
00:10:46,658 --> 00:10:50,062
която се рее насред космоса, 
насред нищото,

213
00:10:50,086 --> 00:10:51,395
насред безкрайността.

214
00:10:51,419 --> 00:10:52,991
Поразително е като усещане,

215
00:10:53,015 --> 00:10:57,271
защото гледам нагоре, надолу, 
надясно, наляво, напред, отзад

216
00:10:57,271 --> 00:11:00,002
и виждам едно и също нещо: 
това дълбоко, безкрайно синьо.

217
00:11:00,026 --> 00:11:03,089
Никъде другаде на Земята 
не може да имате това усещане,

218
00:11:03,113 --> 00:11:06,945
да гледате навсякъде около Вас 
и да имате еднообразна гледка.

219
00:11:06,969 --> 00:11:08,542
Изключително е.

220
00:11:08,566 --> 00:11:09,988
В този момент обаче,

221
00:11:10,012 --> 00:11:13,259
всеки път, има едно чувство, 
което ме завладява,

222
00:11:13,283 --> 00:11:15,853
чувство на смирение.

223
00:11:16,775 --> 00:11:19,799
Чувствам смирение, 
когато гледам тази снимка,

224
00:11:19,823 --> 00:11:21,966
и когато се намирам на тази дълбочина,

225
00:11:21,990 --> 00:11:23,534
защото съм нищо.

226
00:11:23,558 --> 00:11:26,775
Аз съм една малка точка нищо, 
изгубена в тази безкрайност.

227
00:11:27,445 --> 00:11:30,459
И въпреки всичко това е 
абсолютно поразително.

228
00:11:30,483 --> 00:11:33,958
Решавам да се върна на повърхността,
защото това не е моето място.

229
00:11:34,506 --> 00:11:36,711
Моето място е там горе, на повърхността,

230
00:11:36,735 --> 00:11:38,632
и започвам качването.

231
00:11:40,139 --> 00:11:44,217
Тогава се случват няколко неща,
възникващи внезапно,

232
00:11:44,217 --> 00:11:46,937
от момента, 
в който реша да изплавам.

233
00:11:46,937 --> 00:11:49,492
Първо трябва да направя 
исполинско усилие,

234
00:11:49,492 --> 00:11:50,834
за да се отскубна от дъното,

235
00:11:50,834 --> 00:11:52,845
тъй като ме е притегляло 
при гмуркането,

236
00:11:52,845 --> 00:11:55,284
неминуемо ме притегля 
и когато искам да изплавам.

237
00:11:55,284 --> 00:11:57,393
Така че трябва да греба 
два пъти по-силно.

238
00:11:58,352 --> 00:12:01,333
После друг феномен ме връхлита: наркозата.

239
00:12:01,357 --> 00:12:03,351
Може би познавате този феномен.

240
00:12:03,375 --> 00:12:05,666
Наричан е още дълбочинна болест.

241
00:12:05,690 --> 00:12:09,563
Случва се на водолазите, 
но също и на гмуркачите.

242
00:12:09,587 --> 00:12:12,475
Дължи се на разтворения в кръвта азот,

243
00:12:12,897 --> 00:12:15,152
който размива леко границите между

244
00:12:15,176 --> 00:12:17,421
съзнанието и несъзнаваното.

245
00:12:18,167 --> 00:12:19,978
Стотици мисли идват

246
00:12:20,002 --> 00:12:22,813
отдясно, отляво, минават, завъртат се,

247
00:12:22,837 --> 00:12:24,054
не контролирам нищо,

248
00:12:24,078 --> 00:12:26,142
не трябва да се опитвате да контролирате.

249
00:12:26,166 --> 00:12:27,322
Трябва да се отпуснете.

250
00:12:27,346 --> 00:12:28,551
Не контролираме нищо.

251
00:12:28,551 --> 00:12:31,656
Колкото повече контролираме, 
толкова по-трудно става за справяне.

252
00:12:31,656 --> 00:12:34,057
Трети етап: желанието да дишам.

253
00:12:34,081 --> 00:12:36,129
Тъй като не съм човек-риба,

254
00:12:36,153 --> 00:12:39,987
а човешко същество, желанието ми да дишам
ме връща към тази реалност.

255
00:12:40,011 --> 00:12:41,975
И така, на 60 или 70 метра

256
00:12:43,559 --> 00:12:45,289
желанието става осезаемо.

257
00:12:45,954 --> 00:12:49,240
И там, с всичко това, което се случва

258
00:12:49,264 --> 00:12:53,167
може да е много лесно 
човек да се обърка напълно

259
00:12:53,191 --> 00:12:55,004
и да се паникьоса.

260
00:12:55,751 --> 00:12:57,331
В този момент може да си каже:

261
00:12:57,355 --> 00:13:00,467
“Къде е повърхността?
Искам на повърхността и да дишам сега.”

262
00:13:00,491 --> 00:13:02,116
Точно това не трябва да се прави.

263
00:13:02,140 --> 00:13:06,675
Никога не се гледа към повърхността 
нито с очите, нито с ума.

264
00:13:07,181 --> 00:13:09,858
Никога не трябва да се насочвате натам.

265
00:13:09,882 --> 00:13:11,597
Останете в настоящия момент.

266
00:13:11,621 --> 00:13:14,254
Държа погледа си право пред себе си, 
върху въжето.

267
00:13:14,278 --> 00:13:16,944
То е връзката, която 
ме води към повърхността.

268
00:13:16,944 --> 00:13:19,612
Оставам концентриран върху него, 
върху настоящия момент.

269
00:13:19,612 --> 00:13:22,505
Защото ако искам да отида 
на повърхността, ще се паникьосам,

270
00:13:22,529 --> 00:13:24,350
а ако се паникьосам съм свършен,

271
00:13:24,953 --> 00:13:27,192
Времето се ускорява.

272
00:13:27,216 --> 00:13:30,602
Готово, на 30 метра съм, избавление, 
вече не съм сам.

273
00:13:30,626 --> 00:13:34,173
Моите гмуркачи за безопасност, 
моите ангели пазители идват към мен.

274
00:13:34,197 --> 00:13:36,886
Тръгват от повърхността, 
срещаме се на 30 метра

275
00:13:36,910 --> 00:13:39,053
и ме ескортират последните метри,

276
00:13:39,077 --> 00:13:41,809
там, където биха могли 
да се появят проблеми.

277
00:13:41,833 --> 00:13:44,469
И всеки път, когато ги видя, си казвам:

278
00:13:45,126 --> 00:13:46,714
“Това е благодарение на вас.”

279
00:13:46,738 --> 00:13:49,342
Благодарение на тях съм тук; 
благодарение на екипа ми.

280
00:13:49,366 --> 00:13:51,558
Това е второ напомняне за смирение.

281
00:13:51,582 --> 00:13:55,067
Без тях, без екипа ми, 
без всички хора около мен,

282
00:13:55,091 --> 00:13:57,503
това приключение би било невъзможно.

283
00:13:57,527 --> 00:14:01,392
Приключението в дълбините е, 
преди всичко, колективно.

284
00:14:01,392 --> 00:14:03,870
Така че съм щастлив 
да завърша това пътуване с тях,

285
00:14:03,894 --> 00:14:06,081
защото благодарение на тях съм тук.

286
00:14:06,081 --> 00:14:07,637
20 метра, 10 метра.

287
00:14:07,661 --> 00:14:10,145
Дробовете ми полека възвръщат обема си,

288
00:14:10,169 --> 00:14:12,621
законът на Архимед ме придружава 
към повърхността.

289
00:14:12,645 --> 00:14:15,961
5 метра преди повърхността 
започвам да издишвам въздуха,

290
00:14:15,985 --> 00:14:19,223
за да трябва само да вдишам, 
когато съм на повърхността.

291
00:14:19,247 --> 00:14:21,163
И я достигам.

292
00:14:21,717 --> 00:14:24,717
(Вдишване)

293
00:14:27,572 --> 00:14:29,537
Въздухът влиза в дробовете ми,

294
00:14:29,561 --> 00:14:30,909
това е прераждане,

295
00:14:30,933 --> 00:14:32,396
освобождаване.

296
00:14:32,723 --> 00:14:34,263
Защото, да, хубаво е.

297
00:14:34,287 --> 00:14:35,684
Пътуването е изключително,

298
00:14:35,708 --> 00:14:38,596
но имам нужда да усетя 
малките молекули кислород,

299
00:14:38,620 --> 00:14:40,197
които ще наситят тялото ми.

300
00:14:40,221 --> 00:14:41,928
Това е необикновено усещане,

301
00:14:41,952 --> 00:14:44,029
но едновременно с това и лека травма.

302
00:14:44,053 --> 00:14:45,428
Това е шок за сетивата.

303
00:14:45,452 --> 00:14:49,167
Представете си, преминавам от мрака 
към светлината на деня.

304
00:14:49,191 --> 00:14:53,392
От почти пълната тишина 
на дълбините към шума.

305
00:14:54,434 --> 00:14:57,095
Допира - от мекия,

306
00:14:57,119 --> 00:15:01,297
съвсем нежен допир на водата
към въздуха, триещ кожата на лицето ми.

307
00:15:01,321 --> 00:15:04,489

Вкусът, обонянието,

308
00:15:04,513 --> 00:15:06,869
въздухът, който нахлува в дробовете ми.

309
00:15:06,893 --> 00:15:09,094
Дробовете ми се разгръщат на свой ред.

310
00:15:09,118 --> 00:15:11,785
Бяха напълно свити допреди 
минута и половина,

311
00:15:11,809 --> 00:15:13,676
а сега се разширяват.

312
00:15:13,700 --> 00:15:17,206
Така че всичко това разбърква доста неща.

313
00:15:17,230 --> 00:15:19,787
Трябват ми няколко секунди, 
за да дойда на себе си,

314
00:15:19,811 --> 00:15:21,100
за да съм наистина там.

315
00:15:21,124 --> 00:15:24,415
Обаче това трябва да стане бързо, 
защото съдиите са срещу мен,

316
00:15:24,439 --> 00:15:26,367
за да валидират представянето ми.

317
00:15:26,391 --> 00:15:29,223
Трябва да покажа, 
че съм в перфектно състояние.

318
00:15:29,247 --> 00:15:31,606
Правя така наречения протокол за излизане.

319
00:15:31,630 --> 00:15:36,464
Едва излязъл от водата, имам 15 секунди 
да махна щипката си за нос,

320
00:15:36,488 --> 00:15:37,794
да направя този знак

321
00:15:37,818 --> 00:15:39,709
и да кажа “I am OK”.

322
00:15:39,733 --> 00:15:41,790
Значи, освен това, искат да съм двуезичен.

323
00:15:41,814 --> 00:15:42,986
(Смях)

324
00:15:43,010 --> 00:15:45,931
След всичко, което току-що съм направил, 
не е много хубаво.

325
00:15:46,764 --> 00:15:50,527
Веднъж изпълен протокола, 
получавам белия картон от съдиите

326
00:15:50,551 --> 00:15:52,152
и радостта избухва.

327
00:15:52,176 --> 00:15:55,970
Най-накрая мога да се насладя 
на това, което се случи.

328
00:15:55,994 --> 00:15:58,358
Пътуването, което Ви описах току-що

329
00:15:58,382 --> 00:16:01,605
е една малко екстремна версия на апнеята.

330
00:16:01,629 --> 00:16:04,278
Апнеята не е само това, 
далеч не е само това.

331
00:16:04,302 --> 00:16:07,835
От 3 години се опитвам да покажа 
едно друго лице на апнеята,

332
00:16:07,859 --> 00:16:09,822
защото, когато медиите говорят за нея,

333
00:16:09,846 --> 00:16:11,774
говорят само за състезания и рекорди,

334
00:16:11,798 --> 00:16:13,419
но апнеята не е само това.

335
00:16:13,443 --> 00:16:15,205
Апнеята е да си добре във водата.

336
00:16:15,229 --> 00:16:18,153
Изключително естетично е, 
поетично и артистично.

337
00:16:18,177 --> 00:16:19,974
Тогава решихме, с моята половинка,

338
00:16:19,998 --> 00:16:22,808
да правим филми, за да опитаме 
да покажем друго лице.

339
00:16:23,203 --> 00:16:26,007
За да провокираме желание, най-вече, 
да влезете във водата.

340
00:16:26,007 --> 00:16:28,437
И така, тези образи, които ще Ви покажа,

341
00:16:28,461 --> 00:16:31,191
ще направя заключението си с тях.

342
00:16:31,615 --> 00:16:34,184
Това е пачуърк от красиви образи, 
заснети под водата.

343
00:16:34,184 --> 00:16:35,321
(Музика)

344
00:16:35,345 --> 00:16:40,369
Ако един ден опитате 
да спрете да вдишвате,

345
00:16:40,393 --> 00:16:43,004
ще осъзнаете, че да спрете да вдишвате

346
00:16:43,028 --> 00:16:45,108
значи да спрете да мислите.

347
00:16:45,132 --> 00:16:47,115
Да успокоите ума си.

348
00:16:47,932 --> 00:16:50,899
През 21-ви век, умът ни е подложен 
на тежко изпитание.

349
00:16:50,923 --> 00:16:54,017
Той е преуморен, през цялото време 
мислим с 10 000 в час,

350
00:16:54,041 --> 00:16:56,072
постоянно сме развълнувани,

351
00:16:56,096 --> 00:16:58,239
и да можете да влезете в апнея

352
00:16:58,263 --> 00:17:01,024
е да успокоите ума си в един момент.

353
00:17:01,431 --> 00:17:03,513
Да сте в апнея във водата

354
00:17:03,537 --> 00:17:07,425
е да имате възможност 
да се насладите на безтегловността.

355
00:17:07,450 --> 00:17:09,576
Да сте под водата, да се носите,

356
00:17:10,441 --> 00:17:12,674
да отпуснете напълно тялото си,

357
00:17:12,698 --> 00:17:14,374
всяко напрежение в него.

358
00:17:14,397 --> 00:17:17,986
Това е болестта на 21-ви век: 
боли ни гърба, врата, боли ни всичко.

359
00:17:18,010 --> 00:17:20,471
Защото сме стресирани и 
под напрежение постоянно.

360
00:17:20,494 --> 00:17:23,068
Влизате във водата, 
оставяте се да се носите

361
00:17:23,092 --> 00:17:24,325
сякаш сте в космоса.

362
00:17:25,089 --> 00:17:26,835
Отпускате се напълно.

363
00:17:26,858 --> 00:17:28,126
Изключително усещане е

364
00:17:28,150 --> 00:17:30,238
накрая да се окажете лице в лице

365
00:17:30,262 --> 00:17:34,407
с тялото си, с ума си, с духа си.

366
00:17:34,431 --> 00:17:36,179
Всички те са успокоени.

367
00:17:37,876 --> 00:17:40,411
Да сте в апнея, 
да се научите да влизате в апнея

368
00:17:40,411 --> 00:17:42,690
е да се научите също да дишате правилно.

369
00:17:42,714 --> 00:17:47,215
Дишаме от първия си дъх, 
от раждането до последния си дъх.

370
00:17:47,239 --> 00:17:50,196
Дишането задава темпото на живота ни.

371
00:17:50,634 --> 00:17:53,869
Да се научите да дишате по-добре е
да се научите да живеете по-добре.

372
00:17:54,742 --> 00:17:57,755
Да сте в апнея в морето, 
без да слизате на 100 метра,

373
00:17:57,779 --> 00:18:01,001
а на 2 или 3 метра, 
да сложите маска и чифт плавници,

374
00:18:01,025 --> 00:18:03,012
е да погледнете един друг свят,

375
00:18:03,036 --> 00:18:05,013
друга приказна вселена.

376
00:18:05,037 --> 00:18:08,474
Да видите рибките, водораслите, 
флората и фауната,

377
00:18:08,498 --> 00:18:10,813
да можете да наблюдавате това 
съвсем дискретно.

378
00:18:10,837 --> 00:18:14,202
Да влезете под водата, да гледате, 
да се върнете на повърхността:

379
00:18:14,226 --> 00:18:16,162
без да оставите никаква следа.

380
00:18:16,186 --> 00:18:17,806
Изключително усещане е

381
00:18:17,830 --> 00:18:21,184
да можете да се слеете 
с елемента по такъв начин.

382
00:18:21,208 --> 00:18:24,547
И ако трябва да обобщя за финал:

383
00:18:24,547 --> 00:18:26,835
да се гмурнете на апнея, 
да влезете във водата,

384
00:18:26,835 --> 00:18:31,373
да откриете тази водна среда 
е да се свържете със себе си.

385
00:18:31,397 --> 00:18:33,212
Видяхте го в презентацията,

386
00:18:33,236 --> 00:18:36,622
говорих много за паметта на тялото,

387
00:18:36,646 --> 00:18:39,502
която датира от милиони години, 
от водния ни произход.

388
00:18:39,526 --> 00:18:42,166
Деня, в който се гмурнете във водата,

389
00:18:42,190 --> 00:18:44,668
в който влезете в апнея 
за няколко секунди,

390
00:18:44,692 --> 00:18:48,076
ще се свържете с началото.

391
00:18:48,100 --> 00:18:49,659
И Ви гарантирам,

392
00:18:49,683 --> 00:18:51,064
че е абсолютно вълшебно.

393
00:18:51,088 --> 00:18:52,564
Насърчавам Ви да опитате.

394
00:18:52,588 --> 00:18:53,801
Благодаря.

395
00:18:53,825 --> 00:18:57,323
(Аплодисменти)