Когато бях малко момче в Лима,

дядо ми разказа легенда

за завладяването на Перу от испанците.

Атауалпа, император на инките
бил пленен и убит.

Писаро и неговите конкистадори
забогатели,

мълвата за завоеванията
и величието им стигнала до Испания

и довела нови вълни испанци,
жадни за злато и слава.

Те влизали в градовете и питали инките:

"Къде има друга цивилизация, която
да завладеем? Къде има още злато?"

А инките, за да отмъстят, им казвали:

"Идете в Амазония.

Там ще намерите златото, 
което търсите.

Всъщност, има един град на име Пайтити -
Ел Дорадо на испански -

изцяло построен от злато."

Испанците се отправяли към джунглата,

но малкото, които се връщали,
разказвали истории -

истории за могъщи шамани,

за бойци с отровни стрели,

за дървета толкова високи, 
че скриват слънцето,

за паяци, които ядат птици,
змии, поглъщащи цели хора

и за река, която ври.

Всичко това остана детски спомен.

И минаха години.

Работех по доктората си в SMU,

опитвайки се да установя потенциала
на геотермалната енергия в Перу,

когато си спомних легендата

и започнах да задавам въпроса

възможно ли е врящата река да съществува?

Питах колеги от университети,

правителството,

нефтени, газови и минни компании

и единодушният отговор беше не.

И в него има смисъл.

Наистина съществуват врящи реки по света,

но те обикновено се свързват с вулканите.

Трябва ни мощен източник на топлина

като причина за такoва голямо 
геотермално образувание.

Както виждате, според червените точки 
тук, които са вулкани,

нямаме вулкани в Амазония,

нито в по-голямата част от Перу.

Следователно не трябва да очакваме
да видим вряща река.

След като разказах всичко това
на една семейна вечеря,

леля ми каза:

"Но, Андрес, аз съм била там.
Плувала съм в тази река."

(Смях)

После се включи чичо ми.

"Андрес, тя не се шегува.

В реката може да се плува само 
след проливен дъжд

и я пази могъщ шаман.

Леля ти е приятелка на жена му."

(Смях)

"¿Cómo?" ["Моля?"]

Въпреки научния ми скептицизъм,

се озовах на пътешествие в джунглата, 
воден от леля си,

на повече от 700 км от
най-близкия вулканичен център

и честно казано, мислено се подготвях

да съзра легендарната
"гореща река на Амазония".

Но тогава...

чух нещо,

слабо вълнение,

което ставаше все по-силно,

докато се приближавахме.

Звучеше като океански вълни,
които се разбиват непрестанно

и щом се приближихме, видях дим, парa,
да се издига през дърветата.

И после видях това.

Веднага грабнах термометъра

и средната температура в реката

беше 86 градуса по Целзий.

Не е точно 100-градусовото кипене,

но определено е достатъчно близо.

Реката течеше гореща и бърза.

Тръгнах нагоре срещу течението, 
воден от помощника на шамана

към най-свещеното място по реката.

И ето кое е странното -

тя тръгва като студен поток.

И тук, на това място

е домът на Якумама,

майка на водите,
дух на гигантска змия,

която ражда гореща и студена вода.

Тук открихме един горещ извор

да се слива със студената вода на потока
под закрилническите ѝ майчински челюсти

и така да съживява легендите.

На следващата сутрин се събудих и...

(Смях)

Помолих за чай.

Дадоха ми чаша, пакетче чай

и ми посочиха реката.

За моя изненада водата беше чиста
и имаше приятен вкус,

което е малко странно
за една геотермална система.

Удивителното е,

че местните открай време 
знаят за това място

и аз със сигурност не съм
първият външен човек, който го вижда.

То просто е част от всекидневието им.

Те пият водата му.

Вдишват парите.

Готвят с водата,

чистят с нея,

дори си приготвят лекарства с нея.

Срещнах се с шамана

и той изглеждаше като продължение
на реката и джунглата.

Попита за намеренията ми

и внимателно ме изслуша.

После, за огромно облекчение -

честно казано, чувствах се странно -

на лицето му пропълзя усмивка
и той просто се разсмя.

(Смях)

Получих благословията на шамана
да изучавам реката

при условие, че след като
взема проби от водата и

ги анализирам в лабораторията си,

където и да се намирам по света,

ще излея водата обратно в земята,

така че, както каза шаманът,

водата да намери обратния път към дома.

Връщам се всяка година
след това първо идване през 2011

и работата на място е вълнуваща,

трудна и на моменти опасна.

Една история дори беше публикувана
в списание National Geographic.

Заклещих се в малка скала
с големината на лист хартия

по сандали и къси панталони,

между река с температура 
80 градуса по Целзий

и горещ извор, който изглеждаше ето така,
близо до кипене.

И отгоре на всичко,
в дъждовната гора на Амазония.

Пшш, проливен дъжд, нищо не се вижда.

Разликата в температурите направи
всичко бяло. Неразличимо.

Силно.

Скоро, след години работа

ще предам геофизичните и геохимичните
си проучвания за публикация.

И бих искал да споделя днес
с всички вас тук, от сцената на TED

за пръв път
някои от тези открития.

Е, като начало, това не е легенда.

Изненада!

(Смях)

Когато започнах проучването,

сателитните образи бяха с прекалено 
ниска резолюция, за да имат смисъл.

Просто нямаше точни карти.

Благодарение на подкрепата 
на екипа на Гугъл Земя,

сега имам това.

И не само това, местното име
на реката, Шанай-тимпишка,

"кипяща с топлината на слънцето",

показва, че не съм първият,
който се чуди защо реката ври

и че хората винаги са
се опитвали да обяснят

света около нас.

И така, защо ври реката?

(Бълбукащи звуци)

Отне ми три години
да заснема това.

Горещи извори от разлом.

Както при нас тече топла кръв
по вените и артериите,

така и в пукнатините и разломите
на земята тече топла вода.

Там, където земните артерии 
излизат на повърхността,

се получават геотермални образувания:

фумароли, горещи извори
и в нашия случай - кипящата река.

Наистина невероятна, обаче,
е площта на мястото.

Следващия път, когато пресичате улицата,
помислете за това.

Реката е по-широка 
от улица с две платна

в по-голямата част 
от течението си.

Тя тече гореща в продължение на 6,24 км.

Наистина впечатляващо.

Има термални басейни,
по-големи от тази TED-сцена

и водопадът, който виждате там

е висок 6 метра,

целият от почти кипяща вода.

Направихме карта на 
температурите по реката

и това със сигурност беше най-трудната 
част от работата на място.

Резултатите бяха просто страхотни.

Извинете - геологът в мен
се проявява.

Те показаха удивителна тенденция.

Реката извира студена.

После се затопля, охлажда се,
затопля се и пак се охлажда,

отново се затопля и после следва
красив разрушителен завой,

докато се превърне в студена река.

Разбирам, че не всички сте 
геотермални учени,

затова ще го обясня 
с по-обикновени думи:

Всеки обича кафе.

Нали? Добре.

Обичайната ви чаша кафе
е 54 градуса по Целзий,

една супер-гореща чаша е около 60.

Така че, според терминологията на кафето

врящата река се подрежда ето така.

Ето го горещото ви кафе.

Тук е супер-горещото

и можете да видите 
малка точка там,

където реката е дори по-гореща
от супер-горещото кафе.

А това са средните температури на водата.

Измерихме ги през сухия сезон, за да
бъдат същински геотермални температури.

Но има едно вълшебно число,
което не е показано

и то е 47 градуса по Целзий,

защото ето къде започва да боли,

знам това от много личен опит.

Над тази температура
не искате да влизате във водата.

Трябва да сте внимателни.

Може да е смъртоносно.

Виждал съм всякакви животни
да попадат във водата

и шокиращото е, че 
процесът винаги е един и същ.

Те падат и първото нещо, което
си отива, са очите.

Очевидно очите се сготвят много бързо.
Те стават млечнобели.

Течението носи животните.

Те се опитват да изплуват,
но месото им се сварява върху костите,

защото е твърде горещо.

Те губят сили все повече и повече,

докато накрая стигнат до момента,
в който в устата им влиза гореща вода

и се сваряват отвътре навън.

(Смях)

Малко сме садистични, нали?

Боже.

Да ги оставим да се мариноват още малко.

Поразителното, отново,
са температурите.

Те са близки до онези, които съм виждал
при вулканите из целия свят

и дори супер-вулканите като Йелоустоун.

Но ето какво -

фактите сочат, че
кипящата река съществува

без да има вулканизъм.

Тя не е нито магматична, нито
вулканична по произход

и пак - на повече от 700 километра е
от най-близкия вулканичен център.

Как може една вряща река 
да съществува просто така?

От години питам геотермални експерти
и вулканолози

и още не мога да открия друга
невулканична геотермална система

с такъв мащаб.

Уникална е.

Специална за планетата.

И все пак - как работи?

От къде идва топлината?

Трябва да се направят още проучвания,

за да ограничим по-добре проблема 
и по-добре да разберем системата,

но според това, което 
фактите сега говорят,

тя изглежда е резултат от
голяма хидротермална система.

В общи линии работи така.

Колкото повече навлизате под земята,
толкова по-горещо става.

Наричаме това геотермичен градиент.

Водите може да идват отдалече,
дори от ледници в Андите,

след което се просмукват 
дълбоко в земята

и излизат под формата на кипяща река,

след като са били сгорещени
от геотермичния градиент и

всичко това благодарение на 
уникалните геоложки условия.

Открихме, че във и около реката -

това е съвместна работа с колеги

от National Geographic, д-р Спенсър Уелс

и д-р Джон Ейсен от UC Davis -

анализирахме генетично
екстремофилните форми на живот

с обитание във и около реката
и открихме нови форми на живот,

необикновени видове, живеещи
във врящата река.

Но въпреки всички проучвания,
всички открития и легенди,

остава един въпрос:

Какво е значението
на кипящата река?

Какво е значението
на неизменния облак,

който винаги виси над
това място в джунглата?

И какво е значението

на една подробност 
от легенда от детството?

За шамана и неговата общност
това е свещено място.

За мен, като геолог,

е уникален геотермален феномен.

За незаконните дървосекачи
и фермерите с добитък,

това е просто още един ресурс 
за експлоатиране.

За правителството на Перу означава

още незащитена земя, 
готова за развитие.

Целта ми е да се уверя, че
който владее земята,

разбира уникалността и значимостта
на врящата река.

Защото това е въпросът -

за значимостта.

Факт е, че

ние дефинираме значимостта.

Ние го правим. Ние имаме тази власт.

Ние чертаем границата

между свято и тривиално.

И във времена,

когато всичко изглежда картографирано,
измерено и изучено,

в този век на информацията,

напомням на всички ви, че
откритията не се правят просто

в черната празнота на неизвестното,

а сред белия шум 
на изумителни факти.

Остава още толкова много за изследване.

Живеем в невероятен свят.

Затова излезте!

Бъдете любопитни!

Защото живеем в свят,

в който шаманите още пеят
на духовете на джунглата,

в който реките кипят

и легендите наистина оживяват.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)