Вдишвате около 17 000 пъти на ден. Това е процес, за който рядко се замисляте, но зад това се крие огромно и координирано усилие. Жизненоважните ви органи - червата, мозъкът, костите, белите дробове, кръвта и сърцето работят заедно, за да поддържат живота ви като доставят кислород до тъканите из цялото ви тяло. Повечето от клетките ни се нуждаят от кислород, защото той е една от ключовите съставки на аеробното дишане. Това е процесът, който произвежда молекула, наречена АТФ, която клетките ни използват като енергия за забележителните си функции. Но разпространението на кислорода из телата ни е доста трудна задача. Газът навлиза в клетките, дифузирайки навътре от околната среда. Това се случва ефективно на много малки разстояния. Така че кислородът, за да достигне клетките на телата ни, се нуждае от транспортна система. Тук се намесват нашите 20 трилиона червени кръвни клетки. Всяка съдържа около 270 милиона кислород-свързващи молекули хемоглобин, който придава аления оттенък на кръвта. За да произведе тези клетки, тялото използва непреработени материали, които се набавят от храната ни. Затова можете да кажете, че пътешествието на кислорода из тялото наистина започва в червата. Тук, при осъществяване на механично и химично храносмилане, храната се разгражда на най-малките си елементи като желязо, изграждащият компонент на хемоглобина. Желязото се пренася от сърдечно-съдовата система до хематопоетичната тъкан в тялото. В тази тъкан се раждат червените кръвни клетки. Тя може да бъде открита затворена в кухините на костите ни. Бъбреците регулират нивата на червените кръвни клетки чрез освобождаването на еритропоетин, хормон, който кара костния мозък да увеличи продукцията си. Телата ни произвеждат грубо 2,5 милиона червени кръвни клетки в секунда, число, еквивалентно на цялото население на Париж, за да може кислородът, достигащ белите дробове, да бъде успешно транспортиран. Но преди изобщо да достигне белите дробове, трябва да се намеси мозъкът. Мозъчният ствол задейства дишането чрез изпращане на съобщение по нервната система до диафрагмата и мускулите на ребрата. Това предизвиква съкращението им, което увеличава пространството в гръдния кош и позволява разширяването на белите дробове. Разширяването понижава вътрешното въздушно налягане на дробовете и въздухът навлиза. Изкушаващо е да мислим за дробовете си като два големи балона, но всъщност те са доста по-сложни от това. Ето защо. Червените кръвни клетки в кръвоносните съдове на дробовете могат да улавят кислородни молекули, разположени само много близо до тях. Ако белите ни дробове бяха като балони, въздухът, който не е в директен контакт с вътрешната им повърхност, нямаше да може да дифузира. За щастие, архитектурата на дробовете ни води до много малки загуби на кислород. Вътрешността им е разделена на хиляди милиони миниатюрни, подобни на балони, образувания, наречени алвеоли, които драстично повишават контактната повърхност до около 100 квадратни метра. Алвеоларните стени са изградени от изключително тънки плоски клетки, обградени от капиляри. Заедно те изграждат двуслойна мембрана, която доближава кръвта и кислорода достатъчно за протичане на дифузия. Богатите на кислород клетки след това се пренасят от белите дробове през сърдечно-съдовата система, масивна съвкупност от кръвоносни съдове, достигащи всяка клетка в тялото. Ако разпънем тази система от край до край в права линия, съдовете биха обградили Земята няколко пъти. Движението на червени кръвни клетки през тази обширна система изисква доста мощна помпа и точно тук се намесва сърцето ви. Човешкото сърце помпи средно 100 000 пъти на ден и е задвижващата станция, която доставя кислорода до нужното място, завършвайки отборната работа на тялото. Просто помислете - тази цяла сложна система е изградена за доставянето на малки молекули кислород. Ако само една част не работеше правилно, и ние нямаше. Вдишайте. Червата, мозъкът, костите, белите дробове, кръвта и сърцето ви продължават с удивителната си координирана дейност, която ви пази живи. Издишайте.