Доста си мисля за света напоследък

и как се е променил през последните
20, 30, 40 години.

Преди 20 или 30 години,

ако пиле се разболееше и умреше

в далечно село в Източна Азия,

щеше да е трагедия за пилето

и най-близките му роднини,

но не мисля, че имаше вероятност

да се страхуваме за глобална епидемия

и смъртта на милиони.

Преди 20 или 30 години, ако
банка в Северна Америка

отпуснеше прекалено големи 
заеми на някои хора,

които не могат да си позволят
да ги върнат

и банката фалира,

това щеше да е лошо за заемодателя

и лошо за кредитополучателя,

но няма да си представим, 
че ще доведе

до криза в глобалната 
икономическа система

за почти десетилетие.

Това е глобализацията.

Това е чудото, което ни даде
възможност

да пренасяме телата, съзнанията си,

думите, снимките, идеите,

уроците и знанието по цялата планета

все по-бързо и все по-евтино.

Донесло е и много негативни неща,

като това, което току-що описах,

но също така е донесло и
много хубави неща.

Много от нас не осъзнават

невероятните успехи на
Целите на развитието на хилядолетието,

някои от които са достигнали целта си

много преди крайния срок.

Това показва, че това човечество

е способно да постигне невероятен
прогрес,

ако действа задружно и положи
много усилия.

Но ако трябва да го кажа накратко,

някакси чувствам, че глобализацията

ни изненада

и нашият отговор е бавен.

Ако погледнете негативната
страна на глобализацията,

наистина понякога изглежда
съкрушителна.

Всички големи предизвикателства пред
нас днес,

като проблемът с климата и
правата на човека,

демографският проблем, тероризма,
пандемиите,

наркотрафика и трафика на хора,

изчезващите видове,
мога да продължа,

няма много прогрес
в тези сфери,

а броят им е доста голям.

Накратко, това е предизвикателството,

пред което сме изправени днес

в този интересен момент
от историята.

Очевидно това трябва да е следващото,
което да направим.

Трябва някакси да се стегнем

и да намерим как да глобализираме

по-добре решенията,

така че да не се превърнем 
просто във вид,

който е жертва на 
глобализацията на проблемите.

Защо постигаме този 
напредък толкова бавно?

Каква е причината за това?

Ами, има, разбира се,
много причини,

но може би основната причина

е, защото все още, като вид,
сме организирани

по същия начин, по който сме
били организирани

преди 200 или 300 години.

Има една суперсила, 
останала на планетата

и това са седем милиарда души,

седемте милиарда от нас, 
които са виновни за тези проблеми,

същите седем милиарда, всъщност,

които ще решат всички тях.

Но как са организирани тези
седем милиарда души?

Те все още са организирани в около 
200 нации-държави,

а нациите имат правителства,

които съдават законите

и ни карат да се държим
по определен начин.

И това е доста ефективна система,

но проблемът е, че начинът,
по който са създадени тези закони

и начинът, по който мислят
правителствата

е напълно грешен спрямо
разрешаването на глобалните проблеми,

защото всичко това гледа навътре.

Политиците, които избираме

и политиците, които не избираме,
като цяло,

имат мислене, което действа
като микроскоп.

Мисленето им не работи 
като телескоп.

Те гледат навътре. Те се преструват,
държат се

сякаш вярват, че всяка държава
е остров,

който съществува щастливо,
независимо

от останалите

на своята малка планета

в своята собствена Слънчева система

Това е проблемът:

държавите се състезават помежду си,

държавите воюват помежду си.

Тази седмица, както и която и друга
седмица да погледнете,

ще откриете хора, които се опитват да
се избият във всяка държава,

но дори и да не се случва това,

има съревнование между държавите,

всеки се опитва да надделее над другия.

Това очевидно не е добра организация.

Очевидно трябва да го променим.

Очевидно трябва да намерим начини

за подтикване на държавите да
започнат да си кооперират

малко повече.

И защо да не го направят?

Защо нашите лидери все още
настояват да гледат навътре?

Ами, първата и най-явна причина

е, защото това ги караме да правят.

Това им казваме да правят.

Когато избираме правителства

или когато търпим 
неизбрани правителства,

това, което им казваме е, че искаме

да набавят за държавата ни

определени неща.

Искаме да ни донесат просперитет,

растеж, конкурентноспособност, 
прозрачност, справедливост

и всички тези неща.

И докато не започнем да искаме 
от правителствата си

да мислят навън малко повече,

да се замислят за глобалните проблеми,
които ще ни погубят,

ако не започнем да мислим за тях,

тогава няма как да ги обвиняваме,

ако продължават да гледат навътре,

ако мисленето им работи като микроскоп,

а не като телескоп.

Това е първата причина, поради която
нещата не се променят.

Втората причина е, 
че тези правителства,

като всички нас,

са културни психопати.

Не искам да съм груб,

но знаете какво е психопат.

Психопат е човек, който,

за негово или нейно нещастие,

е лишен от способността да съчувства

на другите хора.

Когато се огледат,

те не виждат други човешки същества

с дълбок, богат, триизмерен
личен живот

и цели и амбиции.

Това, което виждат е 
картонени фигури

и е много тъжно и самотно

и доста рядко срещано, за щастие.

Но всъщност, не сме ли всички

не толкова добри в съчувствието?

О, разбира се, много сме добри
в съчувствието,

когато става въпрос за хора,

които приличат на нас

и които се държат като нас, имат 
същата религия

и изглеждат като нас,

но когато става въпрос за хора,
които не правят това,

които не изглеждат като нас

и не са от съвсем същата религия,

не са на същото мнение като нас

не сме ли също склонни 
да гледаме на тях

също съвсем леко като на 
картонени фигури?

И това е въпрос, който 
трябва да си зададем.

Мисля, че постоянно трябва да го следим.

Не сме ли ние и нашите политици,
до известна степен,

културни психопати?

Третата причина няма особено
смисъл да се споменава,

защото е толкова глупава,

но има убеждение сред
правителствата,

че вътрешната политика

и външната политика,

са несъвместими и винаги ще са.

Това е глупост.

Професията ми е политически съветник.

Прекарал съм около 15 години,

съветвайки правителства по
целия свят

и през всичкото това време
никога не съм видял

проблем от вътрешната политика,

който може по по-конструктивен,

ефективен и бърз начин да бъде решен,

както ако бъде третиран като 
международен проблем,

разглеждайки го в
международен контекст,

сравнявайки с това, което
другите са направили,

включвайки другите, работейки отвън,

вместо да се работи отвътре.

И може би ще кажете, че,
имайки предвид всичко това,

защо нещата не работят?

Защо не можем да накараме политиците
си да се променят?

Защо не може да го изискаме от тях?

Ами аз, както много от нас, прекарвам
много време в оплакване

от това колко е трудно да накараш
хората да се променят

и мисля, че не трябва да се 
тревожим за това.

Мисля, че трябва просто да приемем,

че по природа сме консервативен вид.

Не обичаме да се променяме.

Това съществува по много логични
еволюционни причини.

Може би нямаше да сме тук днес,

ако не се противопоставяхме толкова
на промяната.

Много е просто: Преди хиляди години

сме открили, че ако продължим

да правим едни и същи неща,
няма да загинем,

защото нещата, които сме
правили преди това,

очевидно не са ни убили

и поради това докато продължаваме
да ги правим,

всичко ще бъде наред

и е разумно да не се прави нищо ново,

защото може да те убие.

Но, разбира се, има изключения.

В противен случай, нямаше 
да стигнем до никъде.

И едно от изключенията,
интересното изключение,

е, когато можете да покажете
на хората,

че може да има някакъв личен интерес

в това да рискуват

и да се променят малко.

И така, прекарах голяма част от 
последните 10 или 15 години,

опитвайки се да открия кой ще бъде
този личен интерес,

който ще накара не само политиците,

но и бизнеса и населението,

всички нас, да започнем да мислим
повече навън,

да мислим по-мащабно,

не да гледаме винаги навътре,
а понякога да се обърнем и навън.

И тук открих

нещо много важно.

През 2005, започнах проучване,

наречено Индекс на националните марки.

Това е мащабно проучване, което изследва

много голяма извадка от
населението на планетата,

извадка, която представлява 
около 70 процента

от населението на планетата,

и аз започнах да им задавам въпроси

за това как възприемат другите държави.

През годините Индекса на националните
марки

се разрастна до много, много
голяма база данни.

Има около 200 милиарда точки,

проследявайки какво обикновените
хора мислят за другите държави

и защо.

Защо направих това? Ами, защото
правителствата, които съветвам

много, много искат да знаят

как се гледа на тях.

Те знаят, отчасти защото

ги накарах да разберат,

че държавите зависят

до огромна степен от
репутациите си,

за да могат да оцелеят и да
просперират в света.

Ако държава има значима,
позитивна репутация,

като Германия или Швеция
или Швейцария,

всичко е лесно и всичко е евтино.

Получавате повече туристи. Получавате
повече инвеститори.

Продавате продуктите си на 
по-висока цена.

Ако, от друга страна, имате държава

с много слаба или много лоша
репутация,

всичко е трудно и всичко е скъпо.

Така че правителствата са
силно заинтересовани

от репутацията на държавата си,

защото има директно влияние върху

това колко пари могат да спечелят

и това е което са обещали на хората

да им донесат.

Преди няколко години, реших да

си взема малко почивка и да се
консултирам с тази гигантска база данни

и да я запитам

защо някои хора предпочитат 
една държава

пред друга?

И отговорът, който базата данни 
ми даде

ме озадачи напълно.

Той беше 6,8.

Нямам време да обясня в подробности.

Общо взето това, което ми каза бе --

(Смях) (Аплодисменти) --

че типовете държави, които предпочитаме
са добродетелните държави.

Не се възхищаваме на държавите,
защото на първо място са богати,

защото имат власт,
защото са успели,

защото са модерни, защото
са напреднали технологично.

Основно се възхищаваме на държави,
които са добродетелни.

Какво имаме предвид под добродетелни?

Имаме предвид държави, които
изглежда имат принос

към нещо в света, в който живеем,

държави, които правят света
по-безопасен

или по-добър или по-богат 
или по-справедлив.

Това са държавите, които харесваме.

Това е откритие с голямо значение --

разбирате какво имам предвид --

защото това решава проблема.

Сега мога да кажа, и често го правя,
на всяко правителство,

че за да просперира, трябва да 
прави добрини.

Ако искате да продавате 
повече продукти,

ако искате да получавате
повече инвестиции,

ако искате да станете 
по-конкурентноспособни,

тогава трябва да започнете да се
държите добре,

защото това ще накара хората
да ви уважават

и да работят с вас

и поради това, колкото повече
колаборирате,

толкова по-конкурентноспособни
ставате.

Това е доста важо откритие

и веднага щом го разбрах,

почувствах, че е време за нов индекс.

Кълна се, с годините,
идеите ми стават все по-прости

и все по-детски.

Този се нарича Индексът 
на добродетелните държави

и прави точно това, което
казва името му.

Измерва или поне се опитва да измери

колко точно всяка държава на планетата
има принос

не към собственото си население,
а към останалата част от човечеството.

Странно е, че никой не се е сещал

да измерва това преди.

И така моят колега Д-р Робърт Гоувърс
и аз прекарахме

по-голямата част от 
последните две години

с помощта на голям брой
много сериозни и интелигентни хора,

събирайки цялата надеждна информация
в света,

която можехме да намерим относно
това какво държавите могат да дадат

на света.

И чакате да ви кажа
кой е на първо място.

И ще ви кажа,

но първо искам да ви кажа

точно какво имам предвид,

когато кажа добродетелна държава.

Нямам предвид морално добра.

Когато кажа, че Държава X

е най-добродетелната държава на Земята

и имам предвид най-добродетелната,
не най-добрата.

Най-добър е нещо различно.

Когато говорите за 
добродетелна държава,

можете да сте добродетелен, 
по-добродетелен и най-добродетелен.

Не е същото като добър, по-добър и най-добър.

Това е държава, която просто
дава повече

на човечеството, 
отколкото друга държава.

Не говоря за това как те се
държат вкъщи,

защото това се измерва другаде.

И победителят е

Ирландия.

(Аплодисменти)

Според данните тук,

няма държава на планетата, на глава
от населението,

на долар БВП, която 
да допринася повече

за света, в който живеем,
от Ирландия.

Какво означава това?

Това означава, че лягайки си вечер,

всички ние през последните 15 секунди,
преди да заспим,

последната ни мисъл трябва да е,

по дяволите, радвам се, че 
Ирландия съществува.

(Смях)

И че -- (Аплодисменти) --

в дълбините на много сериозна
икономическа рецесия,

мисля, че има много важен урок тук,

че ако запомните
своите международни задължения,

докато се опитвате да изградите
отново собствената си икономика,

това е наистина нещо значимо.

Финландия е почти на същата позиция.

Единствената причина да е след Ирландия

е защото най-ниският и резултат е
по-нисък от този на Ирландия.

Друго нещо, което ще забележите
за топ 10 тук

е, разбира се, че всички,
освен Нова Зеландия, са

западноевропейски нации.

Те също така са богати.

Това ме депресира,

защото едно от нещата,
които не искам,

е да открия, че този индекс

е единствено начин
за богатите държави

да помогнат на бедните държави.

Не е това целта.

И наистина, ако погледнете
по-надолу в списъка,

нямам слайда тук, ще видите

нещо, което наистина много
ме зарадва,

че Кения е в топ 30

и това показва нещо
много, много важно.

Не става въпрос за пари.

Става въпрос за отношение.

Става въпрос за култура.

Става въпрос за правителство и
хора, които ги е грижа

за останалата част от света

и имат въображението и смелостта

да мислят навън, вместо да
мислят единствено егоистично.

Ще премина през останалите слайдове

просто, за да можете да видите
някои от по-долните държави.

Тук е Германия на 13-то място,
САЩ - на 21-во,

Мексико е на 66-то,

а след това имаме някои от
големите развиващи се страни,

като Русия на 95-то и 
Китай на 107-мо.

Държави като Китай, Русия и Индия,

която е надолу, в същата част на индекса,

ами, някакси, не е изненадващо.

Те са прекарали много време

през последните десетилетия,
изграждайки собствената си икономика,

изграждайки обществото си
и политиката си,

но има надежда,

че втората част от техния растеж

ще бъде някакси повече
насочена навън,

отколкото първата фаза е била досега.

И след това можете да 
разделите всяка държава

по видовете групи данни,
които я изграждат.

Ще ви позволя да направите това.

От полунощ тази вечер ще
бъде на goodcountry.org

и можете да погледнете държавата.

Можете да погледнете до нивото 
на индивидуалните сетове от данни.

Това е Индексът на добродетелната
държава.

За какво служи?

Ами, целта е да се опитам

да въведа тази дума

или да я въведа отново, в разговора.

Чувал съм достатъчно за 
конкурентноспособни държави.

Чувал съм достатъчно за

проспериращи, богати, бързоразвиващи
се държави.

Дори съм чувал достатъчно 
за щастливи държави,

но в края на краищата, това също
е егоистично.

Все още се отнася за нас

и ако продължим да мислим за себе си,

ние имаме много, много
сериозен проблем.

Мисля, че всички знаем какво

искаме да чуем.

Искаме да чуем за добродетелни
държави

и затова ще ви помоля за услуга,

не искам много.

Това е нещо, което може би
ще е лесно да направите

и може би дори ще ви се 
стори приятно

и дори полезно

и това ще е да започнете да използвате
думата "добродетелен"

в този контекст.

Когато мислите за собствената си 
държава,

когато мислите за другите държави,

когато мислите за компаниите,

когато говорите за света, 
в който живеем днес,

започнете да използвате тази дума

по начина, за който говорихме 
тази вечер.

Не добър, обратното на лош,

защото това е спор, който няма край.

Добродетелен, обратното на егоистичен,

добродетелен като държава, която
мисли за всички нас.

Това искам от вас да направите

и искам да използвате това 
като пръчка,

с която да удряте политиците си.

Когато ги изберете,
когато ги преизберете,

когато гласувате за тях,
когато слушате

какво ви обещават,

използвайте тази дума "добродетелен"

и се запитайте

"Добродетелна държава би ли
направила това?"

И ако отговорът е не, 
бъдете подозрителни.

Запитайте се, това ли е поведението

на моята държава?

Искам ли да съм от държава,

където правителството, от мое име,

прави такива неща?

Или аз, от друга страна,

предпочитам идеята да 
пътувам по света

с високо вдигната глава и да си 
мисля, "Да,

горд съм да съм от добродетелна 
държава"?

И всеки ще ви приветства.

И всеки в последните 15 секунди

преди да заспи вечер, ще казва,

"Боже, радвам се, че държавата на
този човек съществува."

В крайна сметка мисля, че това

е, което ще донесе промяната.

Тази дума, "добродетелен",

и числото 6,8

и откритието зад него

промениха живота ми.

Мисля, че могат да променят 
и вашия живот

и мисля, че можем да го използваме,
за да променим

начинът, по който нашите политици
и нашите компании се държат,

и правейки това, можем 
да променим света.

Започнах да мисля много различно за

собствената си държава, откакто
започнах да мисля за тези неща.

Мислех си, че искам да живея в
богата държава,

а след това започнах да си мисля,
че искам да живея в щастлива държава,

но започнах да разбирам, че това
не е достатъчно.

Не искам да живея в богата държава.

Не искам да живея в бързо
развиваща се

или конкурентоспособна държава.

Искам да живея в добродетелна държава

и така надявам се, 
че и вие искате също.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)