[Аплодисменти] Благодаря ви. [Аплодисменти] Благодаря. [Аплодисменти] Много ви благодаря. [Аплодисменти] Благодаря ви. [Аплодисменти] Уважаема Граса Машел и семейство Мандела; Уважаеми Президент Зума и членове на правителството; уважаеми държавни и правителствени ръководители --бивши и настоящи-- видни гости. Изключителна чест е да бъда с Вас днес за честването на един несравним с ничий друг живот Уважаеми жители на Южна Африка [Аплодисменти] Представители на всяка раса и всяко поприще светът ви благодари, че споделихте Мандела с нас. Неговата борба бе вашата борба неговият триумф бе вашият триумф, вашето достойнство и вашата надежда намериха израз в неговия живот и вашата свобода Вашата демокрация е неговото ценно завещание Възхвалата на всеки човек е трудна трудно е да се опише с думи не само фактите и събитията, от които e съставен живота, но съществената истина за личността тайните му радости и мъки обикновените моменти и уникалните качества, които придават блясък на човешкия дух. А колко по-трудна е възхвалата на един гигант на историята, който поведе една нация към справедливостта, а по пътя си разбуди билиони по целия свят. Роден по време на Първата световна война, прогонен от забраните на властта, момче, отгледано, пасейки добитък, обучен от по-възрастните представители от племето му Мамбу на Мадиба му предстоеше да се прочуе като последният най-велик освободител на 20-ти век. Предстоеше му, също като Ганди, да поведе движение за съпротива движение, което в началото си не предвиждаше успех. Също като Д-р Кинг, той щеше да даде глас на исканията на потиснатите и на моралната необходимост от расова справедливост. Предстоеше му да изтърпи безмилостно лишаване от свобода, което започва по времето на Кенеди и Хрушчов и продължи до последните дни на Студената война. Излизайки от затвора, щеше да поеме миролюбивата задача, подобно на Ейбрахъм Линкълн, да обедини своята държава, когато имаше опасност да се разпадне и подобно на основателите на Америка, щеше да създаде конституционна заповед за запазване на свободата за идните поколения. Неговата отдаденост към демокрацията и върховенството на закона бяха потвърдени не само от избирането му, но и от желанието му да се оттегли от властта след само един мандат. Имайки предвид всеобхватността на неговия живот, обсега на постиженията му любовта на хората, което с право си спечели, се изкушавам да кажа, че ще запомним Нелсън Мандела като икона, усмихнат и спокоен, дистанциран от евтините афери на неморалните хора, самият Мадиба упорито се противопоставяше на подобно безжизнено състояние. [Аплодисменти] Вместо това, Мадиба държеше да сподели с нас своите съмнения и страхове своите грешки, наред с успехите си. "Не съм светец", казваше той "освен, ако представата ви за светец не е грешник, който постоянно се опитва да се подобри." Ние го обикнахме, точно защото умееше да си признае несъвършенството в себе си, заради чудесното му чувство за хумор, дори дяволитост, въпреки тежкото бреме, което носеше. Той не беше мраморна скулптура, а човек от плът и кръв син и съпруг баща и приятел и точно затова научихме толкова много от него, и точно затова все още можем да се учим от него. Неговите постижения не бяха случайни по линията на неговия живот, ние виждаме мъж който печели своето място в историята чрез борба проницателност и постоянство и вяра той ни посочва кое е възможно, не само по страниците историческите книги, но и в нашите животи. Мандела ни показа силата на действието, силата на поемането на рискове в името на идеите си. Мандела вероятно е бил прав, като е казал, че е "наследил горделиво непокорство и упорито чувство за чест" от баща си ние знаем, че наред с милиони чернокожи и цветнокожи Южноафриканци, той сподели "яростта породена от хиляди обиди хиляди унижения хиляди незапомнени моменти желание за борба срещу системата, която затвори в ареста моите хора", каза той Но подобно на други, по-ранни гиганти на АНК Зулусите и Тамбосите, [Аплодисменти] Малиба дресира гнева си и приведе желанието си за борба в организираност и платформи и стратегии за действия за да могат мъже и жени да се издигнат в името на своето достойнство. Още повече, той приемаше последиците от действията си, осъзнаващ, че изправянето срещу влиятелни интереси и несправедливост има своята цена "Борих се срещу господството на белите, борих се срещу господството на черните [Аплодисменти] "Винаги съм ценят идеала за демократично и свободно общество, в което всички живеят в единство и хармония, с равни възможности Това е идеал, за който се надявам да живея и да постигна, а в случай, че се наложи-това идеал, за който съм готов да умра." [Аплодисменти] Мандела ни научи за силата на действието, но също ни научи и силата на идеите значението на причина и агрументи необходимостта да изучим не само тези, с които сме съгласни, но и тези, с които не сме съгласни. Той разбираше, че идеите не могат да бъдат задържани зад вратите на затвора или унищожени с куршум от снайпер. Съдебния си процес превърна в обвинителен акт за расова сегрегация, благодарение на красноречието и страстта си, но и благодарение на правното си обучение. Десетилетията в затвора използва, за да подсили аргументите си, но и за да разпространи жаждата си за знания сред другите в движението Той научи езика и обичаите на потисниците си за да може един ден по-разбираемо да им каже как тяхната собствена свобода зависи от неговата. [Аплодисменти] Мандела ни показа, че действия и идеи не са достатъчни без значение колко са правилни те трябва да бъдат изваяни в закона и институциите. Той беше практичен, изпробваше вярванията си срещу твърдата повърхност на обстоятелствата и историята. Той имаше непоклатима същност, което е и причина да отхвърля предложения за безусловно осводождаване напомняйки за режима на расова сегрегация, според която, "затворниците не могат да сключват споразумения." Но както самият той показа в ревностни преговори за изменение на влиянието и започването на нови проекти за закони Той не се страхуваше да прави компромиси в името на по-големи цели И понеже той бе не само водач на движение, но и умел политик