Представете си, че сте войник, бягащ през бойното поле. Кракът ви е прострелян от куршум, който е разкъсал бедрената артерия. Кървенето е изключително силно и може да ви убие за по-малко от 3 минути. За нещастие, докато лекарят стигне до вас, може да минат 5 и повече минути докато свали това, което има на пояса си и стегне с него крайника, за да спре кървенето. Това е голям проблем не само за военните. Той е направо епидемичен за цялата медицина и се отнася до това как гледаме на раните и как спираме кръвоизливите бързо, така че да можем да работим по тялото. Това, върху което работя от 4 години е създаването на умни биоматериали, които в сътрудничество с тялото ще му помагат да се излекува, а на раните - да заздравяват нормално. Преди да направим това, трябва да погледнем отблизо как работи тялото. Всеки тук знае, че тялото се състои от клетки. Клетката е най-малката единица на живота. Но не са много хората, знаещи какво още са те. Оказва се, че те седят в тази сложна мрежа от влакна, протеини и захари, познати като извънклетъчна матрица. Извънклетъчната матрица всъщност държи клетките на място, осигурявайки структурата на тъканите, но давайки им също и дом. Тя им позволява да усещат какво правят, къде са и им казва как да действат и да се държат. В действителност извънклетъчната матрица е различна във всяка част на тялото. Тази в кожата ми е различна от тази в черния ми дроб. Тя пък варира в различните му части. Това прави много трудно създаването на продукт, който да реагира на всяка извънклетъчна матрица. И точно това се опитваме да направим ние. Представете си етажната тропическа гора. Покривната част, тази по средата и горския под. Всяка от тях се състои от различни растения, и е дом на различни животни. Точно както нея извънклетъчната матрица е невероятно разнообразна в три измерения. На всичко отгоре тя е тази, която отговаря за оздравяването на раните, така че ако нараните тялото, вие всъщност трябва да възстановите много сложната извънклетъчна матрица, за да се образува отново. Един белег всъщност е зле образувана извънклетъчна матрица. Това зад мен е анимация на извънклетъчната матрица. Както виждате, клетките се намират в сложна мрежа и с движението през тъканта извънклетъчната матрица се променя. Наличните технологични решения на пазара могат да работят само с двуизмерното приближение на извънклетъчната матрица, тоест не пасват на самата тъкан. В I-ви курс на Нюйоркския университет открих, че може да вземем частици от полимери с растителен произход и да ги сглобим пак върху раната. Така че ако имате кървяща рана, като тази зад мен, може да поставите материала върху нея и тя точно като парченца Lego ще се сглоби отново върху местната тъкан. Ще рече, слагате я върху черния дроб - тя се превръща в нещо като него. Слагате я на кожата - тя се превръща в нещо досущ кожа. Когато сложите гела той се сглобява отново в местната тъкан. Това има цял куп приложения, но основната идея е, че където го сложите, повторното сглобяване става веднага. Това е симулация на артериално кървене - внимание, кръв - с налягане 2 пъти над човешкото. Този вид кървене в извънредно тежко и както казах преди, ще ви трябват 5 и повече минути за стягане, за да го спрете. Докато ви обяснявам за кръвотечението нашият материал вече го е спрял. И това е защото влиза и започва да работи с тялото за оздравяването. Сглобява се отново в това парче месо, а кръвта разпознава, че това се случва и произвежда фибрин, съсирващ за по-малко от 10 секунди. Тази технология... Благодаря ви. (Аплодисменти) От януари тази технология ще бъде в ръцете на ветеринари, а ние работим много усърдно, за да може хуманитарни лекари да я имат, надявам се, до края на идната година. Но наистина, представете си пак, че сте воиник, бягащ през бойното поле. Куршум ви ранява в крака. Но вместо да кървите три минути, изтегляте малък пакет с гел от колана си, натискате един бутон и кървенето спира, а вие сте на път да се възстановите. Благодяря ви много. (Аплодисменти)