Стадо гну, пасаж от риби,

ято птици.

Много животни се събират
на големи групи,

които са сред най-прекрасните
зрелища

в природата.

Но защо се формират тези групи?

Обичайните отговори включват
неща като

търсене на сигурност в броя
или лов в група,

или намиране на половинка
или размножаване

и всички тези обяснения,

въпреки че са верни,

правят значимо заключение за
поведението на животните,

че животните контролират
собствените си действия,

че контролират телата си.

А това всъщност не е така.

Това е Артемия, вид скарида.

Може би я познавате като
морска маймунка,

Тя е малка, и обикновено 
живее сама,

но може да се събира в 
големи червени рояци,

които се простират на метри

и се формират заради паразит.

Скаридите са заразени с тения.

Тенията е дълго, живо черво

с гениталии от единия край и
уста-кука от другия.

Като журналист на свободна практика,
я разбирам.

(Смях)

Тенията извлича хранителни вещества
от тялото на Артемия,

но също прави и други неща.

Тя ги кастрира,

променя техния цвят от 
прозрачен на яркочервен,

удължава живота им

и както биологът Никълъс Роуд открива,

кара ги да плуват в групи.

Защо? Защото тенията,
като много други паразити,

има сложен жизнен цикъл,

включващ много различни
хостове.

Скаридите са само един
етап от пътуването ѝ.

Крайната ѝ цел е тази,

розовото фламинго.

Само във фламингото тенията
може да се размножава,

така че, за да стигне до там, тя
манипулира своя хост скарида,

за да формира тези подозрителни
цветни рояци,

които са лесни за фламингата
за откриване

и поглъщане,

и това е тайната на рояка на Артемия.

Те не са социални по
собствено желание,

а защото са контролирани.

Не е безопасност в групата.

Всъщност точно обратното.

Тенията отвлича мозъците
и телата им,

превръщайки ги в
превозни средства,

с които да стигне до фламинго.

И ето още един пример

на паразитна манипулация.

Това е щурец самоубиец.

Този щурец е погълнал
ларва на Гордиев червей,

или живи влакна.

Червеят е порастнал до
размерите на възрастен в него,

но има нужда да стигне до вода,
за да се чифтоса

и прави това, отделяйки протеини,

които объркват мозъка
на щуреца,

карайки го да се 
държи хаотично.

Когато щурецът наближи водоем,

като например басейн,

той скача и се удавя

и червеят изпълзява

от трупа на самоубиеца.

Щурците са доста просторни.
Кой би предположил?

Тенията и Гордиевият червей
не са сами.

Те са част от цяла кавалкада

от паразити, контролиращи
мозъка,

гъби, вируси, червеи, насекоми
и други,

които са се специализирали в
унищожаване и контролиране

на желанията на техните хостове.

Първо научих за този 
начин на съществуване

от "Борба за живот" на
Дейвид Атънбъроу

преди 20 години

и след това от една чудесна
книга, наречена

"Паразит Рекс" на моя приятел 
Карл Зимър.

И от тогава пиша за тези
същества.

Малко теми в биологията
могат да ме завладеят така.

Сякаш паразитите са завладяли
собствения ми мозък.

Защото, в крайна сметка, те
винаги са привлекателни

и са невероятно страховити.

Когато пишете за паразити,

Вашата лексика се увеличава
с фрази като

"погълнат жив" и 
"избухва от тялото му."

(Смях)

Но това не е всичко.

Аз съм писател и моите колеги
писатели в публиката

знаят, че обичаме историите.

Паразитите ни карат 
да забравим чара

на обикновените истории.

Техният е свят на внезапни обрати

и неочаквани обяснения.

Защо, например,

тази гъсеница

започва да се гърчи буйно,

когато друго насекомо се
приближи до нея

и до тези бели пашкули,
които изглежда

тя наблюдава и пази?

Дали не защитава своето семейство?

Не.

Тази гъсеница е била нападната

от паразитираща оса, която
е снесла яйца в нея.

Яйцата се излюпват и
малките оси

изяждат гъсеницата жива

преди да се пръсне тялото ѝ.

Разбирате ли какво 
имам предвид?

Гъсеницата не умира.

Някои от осите изглежда остават

и я карат да защитава
семейството им,

което метаморфозира

във възрастни индивиди
в тези пашкули.

Тази гъсеница е яростният
зомби бодигард,

защитаващ поколението

на съществото, което
я е убило.

(Аплодисменти)

Имаме още много.
А аз имам само 13 минути. (Смях)

Някои от Вас сигурно просто

отчаяно търсят утеха

в идеята, че тези неща 
са странности

на природата, че те 
са изключения

и това е разбираема
гледна точка,

защото по природа паразитите
са много малки

и прекарват голяма част от
времето си

в телата на други същества.

Те лесно се пренебрегват,

но това не означава, че не са важни.

Преди няколко години човек
на име Кевин Лафърти

завежда група учени до три
калифорнийски естуара

и те общо взето претеглят
и дисектират,

и записват всичко, което 
успяват да намерят

и това, което откриват е, че

паразитите са в 
невероятно изобилие.

Особено често срещани 
са трематодите,

малки червеи, специализирали се
в кастриране на хостовете си

като този злощастен охлюв.

Един единствен трематод е 
малък, микроскопичен,

но заедно те тежат колкото

всички риби в естуарите

и три до девет пъти повече 
от всички птици.

Помните ли Гордиевия червей,
който Ви показах,

случая с щуреца?

Един японски учен на име
Такуя Сото

открива, че в един поток,

тези същества принуждават
толкова много щурци

и скакалци да скочат
във водата,

че удавените насекоми

съставляват около 60 процента
от диетата на местната пъстърва.

Манипулацията не е изключение.

Тя е важна и често
срещана част

от заобикалящия ни свят,

и учените са открили

стотици примери за 
такива манипулатори,

и още по вълнуващо,
те започват да разбират

как точно тези същества контролират
своите хостове.

И това е един от любимите 
ми примери.

Това е Ampulex compressa,

изумрудената хлебаркова оса

и е общоизвестен факт,

че изумрудена хлебаркова оса

с оплодени яйца,

търси хлебарка.

Когато намери някоя,

тя я пробожда с жилото си,

което също е сетивен орган.

Откритието се появи преди
три седмици.

Тя я пронизва с жило, което
е сетивен орган,

оборудван с малки сензорни
подутини,

които ѝ позволяват да усети
изразената текстура

на мозъка на хлебарката.

И като човек сляпо
ровещ в чанта,

тя намира мозъка и
го инжектира с отрова

при два точно определени
клъстъри от неврони.

Израелските учени Фредерик Либерса 
и Рам Гал

откриват, че отровата е
точно определено химическо оръжие.

То не убива хлебарката,
нито я упоява.

Хлебарката може да си тръгне

или да отлети или да избяга,
ако поиска,

но тя не избира това,

защото отровата уврежда
мотивацията ѝ да върви

и само това.

Осата, като цяло, отменя
опцията "избягай от опасност"

в операционната система
на хлебарката,

давайки ѝ възможност да отведе
безпомощната си жертва

към своето леговище
за антените

като човек, разхождащ куче.

След като стигнат там,
тя снася яйце върху нея,

яйцето се излюпва, изяжда я жива,
изскача от тялото ѝ

и т.н., и т.н., знаете историята.

(Смях) (Аплодисменти)

Бих поспорил, че веднъж ужилена,

хлебарката не е хлебарка вече.

Тя е по-скоро продължение на осата,

точно както щурецът беше продължение
на Гордиевия червей.

Тези хостове няма да оцелеят
или да се размножат.

Те имат толкова контрол 
върху собствените си съдби,

колкото моята кола.

След като паразитите навлязат,

хостовете нямат думата.

Хората, разбира се,

са запознати с манипулацията.

Вземаме лекарства, за да променим
химическия състав на мозъците си

и да променим настроенията си,

и какво са аргументите или рекламата,
или големите идеи,

ако не опит да повлияят върху мисленето
на някого?

Но нашите опити да направим това

са недодялани и неточни
в сравнение

с финната специфичност на паразитите.

Дон Дрейпър само може да си мечтае 
да бъде толкова елегантен

и прецизен, колкото 
изумрудената хлебаркова оса.

Мисля, че това отчасти 
прави паразитите

толкова зловещи и 
толкова привлекателни.

Ние отдаваме толкова голямо
значение на свободната си воля

и независимостта си,

че възможността да загубим
тези качества

заради невидими сили,

извиква много от най-дълбоките
ни социални страхове.

Оруелски дистопии,
мрачни заговори

и контролиращи мисленето
супер злодеи --

това са тропите, които изпълват
нашите най-тъмни фантазии,

но в природата това се
случва постоянно.

Което ме довежда до очевиден

и притеснителен въпрос:

Има ли тъмни, зловещи паразити,

които влияят на нашето поведение

без да знаем за тях,

освен Националната агенция
по сигурността?

Ако има такива --

(Смях) (Аплодисменти)

Имам червена точка на челото си
сега, нали?

(Смях)

Ако има такива, това е добър
пример за тях.

Това е Toxoplasma gondii, или Токсо
за по-кратко,

защото всяко ужасяващо създание

винаги заслужава сладък прякор.

Токсо заразява бозайници,

много различни видове
бозайници,

но единствено може да се
размножава в котка.

Учени като Джоан Уебстър
показват, че

ако Токсо навлезе в плъх
или в мишка,

то превръща гризача в търсеща
котки ракета.

Ако заразеният плъх подуши
прекрасния аромат

на котешка урина,

той се отправя към източника
на миризмата,

а не в по-разумната посока,
за да избяга.

Котката изяжда плъха.
Токсо има възможност за секс.

Класическа история за
Яж, хвани, обичай.

(Смях) (Аплодисменти)

Вие сте много милосърдни,
щедри хора.

Здравей, Елизабет, 
много ми хареса лекцията ти.

Как паразита контролира
своя хост

по този начин?

Не сме много сигурни.

Знаем, че Токсо отделя ензим,

който произвежда допамин,
вещество с участие

в награждаването и мотивацията.

Знаем, че се насочва към определени
части на мозъка на гризача,

включително тези , включени
в сексуалната възбуда.

Но как тези парченца от пъзела
се свързват,

не е ясно веднага.

Това, което е ясно е,
че това нещо

е едноклетъчно.

То няма нервна система.

Няма съзнание.

Дори няма тяло.

Но манипулира бозайник?

Ние сме бозайници.

Ние сме по-интелигентни от
обикновен плъх, със сигурност,

но нашите мозъци имат
същата основна структура,

същите видове клетки,

същите химически вещества,
които се движат през тях,

и същите паразити.

Изчисленията се различават,
но цифрите показват,

че един на всеки трима
по света,

има Токсо в мозъка си.

Обикновено това не води до
друго видимо заболяване.

Паразитът стои в латентно
състояние

за дълъг период от време.

Но има доказателство, 
че хората,

които са носители дават
малко по-различни резултати

при проучвания за личността
от други хора,

че при тях има малко по-висок
риск от катастрофи

и има показатели, че
хората с шизофрения

са с по-голям риск
да бъдат инфектирани.

Мисля, че тези доказателства
все още са неубедителни

и дори сред изследователите на Токсо,

има разделение на мненията
дали паразитът

наистина влияе на 
нашето поведение.

Но имайки предвид широкото
разпространение на такива манипулации,

би било напълно невъзможно

хората да са единствения вид,

който не е обект на такива.

И мисля, че тази склонност постоянно

да се рушат устоите на
нашето мислене за света,

прави паразитите невероятни.

Те постоянно ни приканват да
погледнем по друг начин на природата

и да се запитаме дали поведенията,
които наблюдаваме,

били те прости и очевидни

или шокиращи и
озадачаващи,

не са резултат от индивидите

действащи по собствена воля

или защото са подчиняват

на контрола на нещо друго.

И докато тази идея може да
бъде притеснителна

и навиците на паразитите
могат да бъдат смущаващи,

мисля, че способността да
ни изненадват

ги прави толкова прекрасни 
и харизматични,

колкото някоя панда, или пеперуда
или делфин.

В края на "За произхода на видовете",

Чарлз Дарвин пише за 
величието на живота

и за безбройните форми, които 
са най-красивите

и най-прекрасните,

и бих искал да си мисля, че той
може да е говорил

за тения, която кара скаридата
да стане общителна

или оса, която разхожда хлебарки.

Но може би, това са думи на паразит.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)