Искам да започна като
ви задам един въпрос,

колко от вас спокойно могат

да се нарекат лидери?

Задавал съм този въпрос из цялата страна,

и независимо къде съм

винаги голяма част от публиката

не вдига ръка.

Това ме накара да мисля,
че сме направили лидерството

нещо по-голямо от нас самите.

Нещо над нас.

Свързваме го с промяна на света.

Взели сме титлата лидер 
и я третираме като нещо,

което един ден ще заслужим,

но да се наречем така сега

ще е арогантно и превзето 
и това не ни е удобно.

Понякога се тревожа,
че прекарваме много време,

празнувайки невероятни неща
които почти никой не прави,

че сме успели да се убедим,

че това са нещата заслужаващи празнуване

и умаловажаваме нещата
които може да направим всеки ден,

и в моментите 
когато наистина сме лидери

не си позволяваме
да се поздравим

и почувстваме добре.

Имах късмет
през послединте 10 години

да работя с невероятни хора

които ми помогнаха 
да дефинирам лидерството,

така че да съм по-щастлив.

Днес искам да ви разкажа

една история, която
съвпада с тази дефиниция.

Посещавах един малък колеж,

Университета Маунт Алисън в Саксвил,
Ню Брънсуик,

И на последния ми ден
дойде едно момиче

и каза, "Спомням си
първия път когато те срещнах."

И после ми разказа история
от преди четири години.

Каза, "В деня преди 
да започна колеж,

бях в хотелската стая
с майка ми и баща ми,

бях толкова изплашена
и убедена, че не мога да се справя,

че не съм готова за колеж,
че избухнах в плач.

Родителите ми бяха страхотни.
Казаха ми,

"Виж, знаем че си изплашена,
но нека идем утре.

Нека отидем на първия ден
и ако усетиш,

че не можеш да се справиш,
просто ни кажи и ще се приберем.

Обичаме те 
каквото и да става."

И аз отидох следващия ден,

Бях на опашка,
чаках за регистрация

и се огледах наоколо
и просто знаех, че не мога.

Hе бях готова.
Трябваше да се откажа.

Взех решението 
и в момента в който го направих

изпитах
неверяотно спокоиствие.

Обърнах се към родителите ми
да им кажа да си тръгваме,

и в този момент ти излезе
от сградата на Студентския съюз,

носейки най-глупавата шапка
която бях виждала." (Смях)

"Беше страхотно.

Имаше голям надпис,
рекламиращ Шайнрама,

Студенти на борба 
с муковисцидозата,

(благотворителност за която работех)

и носеше цяла кофа пълна с близалки.

Обикаляше и ги раздаваше

на хората от опашката 
и говореше за Шайнрама.

Изведнъж стигна до мен
и просто спря и се втренчи в мен.

Беше зловещо."
(Смях)

Това момиче тук знае 
за какво говоря. (Смях)

"И после погледна
към момчето до мен,

усмихна се, бръкна в кофата
извади близалка,

подаде му я и каза,

"Трябва да дадеш близалка

на тази красива жена
която стои до теб."

"Никога не бях виждала по-засрамен
човек през живота си.

Той почервеня като домат
дори не ме погледнa.

Просто протегна ръка
с близалкта, ето така." (Смях)

"Стана ми толкова жал за него,
че взех близалката

и в този момент
погледа ти стана толкова суров

и погледна
родителите ми

и каза,"Виждате ли.

Първи ден далеч от вкъщи
и вече взима сладкиши

от непознат?!" (Смях)

"Всички започнаха да се смеят.
Шест метра във всяка посока,

всички се смееха.

Знам че звучи превзето,
дори не знам защо ти го казвам,

но в този момент
когато всички се смееха,

не трябваше да се отказвам.

Знаех че съм там
където трябва да бъда,

знаех че съм у дома,
не съм говорила с теб

от този ден преди четири години.

но чух че заминаваш,

и трябваше да дойда
и да ти кажа, че

си изключително важен човек в живота ми,
и ще ми липсваш. Късмет."

И тя си тръгва, а аз съм удивен.

Тя се отдалачава няколко метра
обръща се и казва с усмивка,

"Вероятно трябва да ти кажа и това.

Все още съм с онзи младеж." (Смях)

Година и половина
след като се преместих в Торонто,

получих покана за сватбата им.

Ето я изненадата. Не си спомням това.

Нямам никакъв спомен за този момент,

а съм претърсил спомените си,
защото това е смешно

и трябва да си го спомням,
а нямам никакъв спомен.

И това беше такъв отварящ очите,
трансформиращ момент за мен,

може би най-голямото влияние
което съм оказал върху нечии живот,

когато жена се приближава

до непознат след четири години и казва,

"Ти си неверотно
важен човек в живота ми."

е момент който дори не си спомням.

Колко от вас имат такъв момент,

момент в който някой 
е казал или направил нещо,

което фундаментално
е направило живота ви по-добър?

Добре, колко от вас са казали 
на човека, който го е направил?

Защо не? Празнуваме рождени дни,

за които всичко което трябва
да направим е да не умрем за 365 дни,

а оставяме хора които са
подобрили живота ни

да живеят без да го знаят.

И всеки един от вас

е бил катализатор
на такъв момент.

Направили сте нечии живот по-добър
с дума или постъпка

и ако мислите, че не сте,
помислете за всички ръце,

които не бяха вдигнати
когато зададох въпроса.

Просто един от хората
на когото не са казали.

Плашещо е да мислим,
че сме толкова силни.

Плашещо е да мислим,
че може да означаваме толкова за другите,

защото докато мислим, че лидерството 
е по-голямо от нас,

докато продължваме 
да го държим над нас,

свързваме го с промяна на света,

си намираме извинение
да не го очакваме

ежедневно от нас 
и от хората около нас.

Мериaн Уилямсън е казала,

"Най-големия ни страх
е не, че сме недостатъчни.

А, че сме безкрайно силни.

Светлината ни, не мрака,
е това от което се страхуваме."

Днес ви призовавам
да преодолееем това.

Трябва да надмогнем страха
от колко необикновено силни

можем да бъдем един за друг.

Трябва да го надмогнем,
да продължим напред

и малките ни братя и сестри,

и децата ни --
могат да видят и да оценят

въздействието ни
върху живота на околните

повече от парите, властта
титлите и влиянието.

Трябва да преосмислим лидерството,
то да бъде в тези моменти,

колко от тях създаваме,
колко приемаме,

колко предаваме нататък
и за колко от тях благодарим.

Защото свързваме лидерството
с промяната на света,

А свят няма.

Има само шест милиарда
разбирания за него.

и ако промените разбирането
на един човек,

разбирането му 
на какво е способен,

разбирането му за това, 
че хората ги е грижа за него,

разбирането му
колко голяма промяна

той самия може да вдъхнови,
сте успели да промените всичко.

И ако може да разберем и дефинираме 
лидерството така,

мисля че можем да променим всичко.

Идеята е проста, но не мисля,
че е незначителна.

и искам да ви благодаря,
че ми позволихте да я споделя с вас.

Приятен ден.
(Ръкопляскания)