Езикът е изключително важна част от 
живота, която често приемаме за даденост.

Благодарение на него, изразяваме 
мислите и чувствата си,

потапяме се в романи,

изпращаме текстови съобщения

и поздравяваме приятели.

Трудно е да си преставим какво би било да 
не можем да предаваме мислите си с думи.

Но ако деликатните езикови мрежи в мозъка,

се засегнат от инсулт, болест 
или травма,

можем наистина да останем без думи.

Състоянието, наречено афазия, може да 
наруши всички аспекти на комуникацията.

Хората с афазия запазват 
интелекта си.

Знаят какво искат да кажат,

но не винаги успяват 
да намерят точните думи.

Могат несъзнателно да използват думи
заместители, наречени парафазии,

да заменят думи, които са свързани 
смислово - да кажат "куче" вместо "котка"

или да объркват думи, които звучат 
сходно - "къща" вместо "тъща".

Понякога думите им могат да са 
неразбираеми.

Има няколко вида афазия, групирани 
в две категории:

плавна или импресивна афазия

и неплавна или експресивна афазия.

Хората с плавна афазия често имат 
нормална интонация,

но използват думи, които нямат смисъл.

Трудно им е да разбират 
и речта на другите,

затова често не забелязват 
грешките в собствената си реч.

От друга страна, хората 
с неплавна афазия

разбират добре,

но имат дълги колебания между изричането 
на последователни думи

и правят граматически грешки.
На всеки се случва да не може

да си спомни някоя дума, която сякаш 
е на върха на езика му,

но хората с афазия имат трудности при 
назоваването на прости всекидневни обекти.

Дори четенето и писането могат да са 
трудни и отчайващи.

Какво предизвиква тази езикова загуба?

Човешкият мозък има две полукълба.

При повечето хора лявото полукълбо 
отговаря за езиковите функции.

Това ни е известно, тъй като 
през 1861 година

лекарят Пол Брока изучава пациент,

който можел да казва една 
единствена дума - "тан".

При аутопсия на мозъка на пациента,

Брока открива голяма лезия 
в лявото полукълбо,

днес наричана център на Брока.

Учените смятат, че центърът на Брока е 
отговорен отчасти за способността ни

да назоваваме обекти и да координираме 
мускулите на говора.

Зад центъра на Брока се намира областта 
на Вернике, близо до слуховия кортекс.

Това е мястото, където мозъкът придава 
смисъл на звуците на речта.

Повреда в областта на Вернике нарушава 
способността на мозъка да разбира език.

Афазия може да се причини от нарушение 
в една или в две от тези езикови зони.

За щастие има други зони в мозъка,

които подкрепят езиковите центрове

и могат да помогнат с комуникацията.

Дори части от мозъка, контролиращи
движението са свързани с езика.

FMRI проучвания показват, че когато чуем 
думи, назоваващи действия, като "бягам"

или "танцувам", зони от мозъка, 
отговорни за движението се активират,

сякаш тялото наистина тича или танцува.

Другото ни полукълбо също има своя принос 
към езиковите функции,

усилвайки ритъма и интонацията на речта.

Тези неезикови зони понякога помагат 
на хора с афазия,

за които комуникацията е трудна.

Колко често срещана е афазията?

Около 1 милион души в САЩ са засегнати,

с около 80 000 нови случаи всяка година.

Около 1/3 от преживелите инсулт имат 
афазия,

правейки я по-често срещана от

болестта на Паркинсон или от 
множествената склероза,

но въпреки това, остава по-малко позната.

Има и една рядка форма на афазия, наречена
първична прогресивна афазия (ППА),

тя не се предизвиква от инсулт или 
мозъчна травма,

а е форма на деменция,

при която загуба на езиковите 
способности е първият симптом.

Целта при лечението на ППА е езиковите 
функции да се поддържат възможно

най-дълго, преди другите симптоми на 
деменция да настъпят.

Когато афазията е причинена от 
инсулт или травма,

подобрение в езика може да се постигне 
чрез речева терапия.

Мозъкът има способност да се самопоправя, 
наречена мозъчна пластичност,

тя позволява на участъци близо до 
мозъчната лезия

да поемат някои от функциите на 
разрушените зони по време на

възстановителния процес.
Учените разработват нови технологии,

които да засилят мозъчната пластичност 
на хора с афазия.

Но въпреки това, много пациенти 
остават изолирани и се страхуват,

че другите няма да ги разберат или няма
да им дадат достатъчно време да говорят.

Давайки им време и възможност да 
комуникират по най-удобния за тях начин,

можем да отворим вратата на езика и да 
преминем отвъд ограниченията на афазията.