Знаете ли, че всеки път, когато музикантите взимат инструментите си навсякъде в мозъка им избухват фойерверки? Външно те може и да изглеждат спокойни и съсредоточени, разчитайки музиката и извършвайки необходимите точни и отработени движения. Но в мозъка им има празненство. Откъде знаем това? През последните няколко десетилетия невробиолозите напреднаха изключително много в разбирането как работи мозъкът ни чрез наблюдения в реално време с инструменти като FMRi и PET скенери. Докато хората са свързани с тези машини, всяко едно задание като четене или решаване на математически задачи има съответна област в мозъка, където може да се наблюдава активност. Но когато учените накарали участниците да слушат музика, видяли фойерверки. Множество области от мозъка им светвали едновременно, докато обработвали звука, разлагали го, за да разберат елементи като мелодия и ритъм и после пак го възстановявали в едно цялостно музикално преживяване. Мозъкът ни извършва всичко това за част от секундата - между момента, в който чуваме музиката за пръв път и този, в който започваме да тактуваме с крак. Но когато учените преминали от наблюдение на мозъците на слушателите към тези на музикантите, скромните фойерверки от задния двор се превърнали в бляскаво празненство. Оказва се, че докато слушането на музика ангажира мозъка с някои доста интересни дейности, свиренето е мозъчният еквивалент на пълна физическа тренировка. Невробиолозите видяли как множество области в мозъка светват, обработвайки едновременно различна информация в сложни, взаимосвързани и удивително бързи поредици. Но с какво изпълнението на музика "запалва" мозъка? Изследването все още е сравнително ново, но невробиолозите имат много добра представа. Свиренето на музикален инструмент на практика ангажира всички области на мозъка едновременно, особено зрителната, слуховата и моторната мозъчна кора. И подобно на всяка друга физическа тренировка, дисциплинираното, организирано свирене засилва тези мозъчни функции, позволявайки ни да приложим тази сила и в други дейности. Най-очевидната разлика между слушането на музика и свиренето е, че второто изисква фини двигателни умения, които се контролират от двете мозъчни полукълба. Свиренето съчетава също лингвистичната и математическа точност, за които повече допринася лявото полукълбо с новаторското и творческо съдържание, които отличават дясното. Установено е, че по тези причини свиренето увеличава обема и активността в мазолестото тяло на мозъка - мостът между двете полукълба, който допуска съобщенията в мозъка да се предават по-бързо и по разнообразни пътища. Това позволява на музикантите да решават проблеми по-ефективно и креативно както в академична, така и в социална среда. Тъй като правенето на музика включва също създаването и разбирането на нейното емоционално съдържание и послание, музикантите често имат много добра изпълнителна функция - категория взаимосвързани задачи, която включва планиране, изработване на стратегия, внимание към детайла и изисква едновременно анализ както на когнитивните, така и на емоционалните аспекти. Тази способност влияе и върху работата на системите на паметта. И наистина, музикантите демонстрират по-добри функции на паметта - те създават, съхраняват и извикват спомени по-бързо и резултатно. Проучванията показват, че музикантите изглежда използват добре свързаните си мозъци за да прикачат към всеки спомен многобройни етикети - концептуален етикет, емоционален етикет, аудио етикет и контекстуален етикет, подобно на добра интернет търсачка. Откъде знаем, че всички тези преимущества са валидни само за музиката в сравнение със спортовете или рисуването да кажем? Възможно ли е хората, които се захващат с музика да са по-умни поначало? Невробиолозите проучват тези въпроси, но дотук са открили, че артистичните и естетичните аспекти на научаването да свириш на някакъв инструмент се различават от всички останали изучавани дейности, включително другите изкуства. Няколко изследвания на случайни участници, които показали еднакво ниво на когнитивни функции и невронна обработка в началото, установили, че онези, които имали период на музикално обучение, демонстрират подобрение в множество области на мозъка в сравнение с останалите. Най-новите изследвания за менталните ползи от свиренето задълбочиха разбирането ни на мисловните функции, откривайки вътрешните ритми и сложната игра, които създават изумителния оркестър на нашия мозък.