1
00:00:00,325 --> 00:00:02,388
По средата на доктората си

2
00:00:02,388 --> 00:00:05,850
изпаднах в отчаяна безизходица.

3
00:00:05,850 --> 00:00:07,630
Всяка посока на проучване, която опитвах

4
00:00:07,630 --> 00:00:09,246
водеше до задънена улица.

5
00:00:09,246 --> 00:00:11,148
Сякаш фундаменталните ми предположения

6
00:00:11,148 --> 00:00:13,076
просто престанаха да работят.

7
00:00:13,076 --> 00:00:16,075
Чувствах се като пилот, който лети в мъглата

8
00:00:16,075 --> 00:00:18,870
и губи всякаква ориентация.

9
00:00:18,870 --> 00:00:20,351
Спрях да се бръсна.

10
00:00:20,351 --> 00:00:23,092
Сутрин не можех да стана от леглото.

11
00:00:23,092 --> 00:00:24,825
Чувствах се недостоен

12
00:00:24,825 --> 00:00:27,978
да престъпя прага на университета,

13
00:00:27,978 --> 00:00:30,126
защото не бях като Айнщайн, Нютон

14
00:00:30,126 --> 00:00:32,279
или всеки друг учен, за чиито резулати

15
00:00:32,279 --> 00:00:33,810
бях учил. Защото в науката

16
00:00:33,810 --> 00:00:37,192
научаваме само за резултатите, не за процеса.

17
00:00:37,192 --> 00:00:41,893
Така че, очевидно, не ставах за учен.

18
00:00:41,893 --> 00:00:43,557
Но имах достатъчно подкрепа,

19
00:00:43,557 --> 00:00:44,954
успях да продължа

20
00:00:44,954 --> 00:00:47,174
и открих нещо ново за природата.

21
00:00:47,174 --> 00:00:49,917
Невероятно чувство на спокойствие е

22
00:00:49,917 --> 00:00:51,249
да бъдеш единственият човек на света,

23
00:00:51,249 --> 00:00:53,474
който знае нов природен закон.

24
00:00:53,474 --> 00:00:56,516
После започнах втория проект по доктората си

25
00:00:56,516 --> 00:00:57,880
и това отново се случи.

26
00:00:57,880 --> 00:01:00,169
Стигнах задънена улица и успях да продължа.

27
00:01:00,169 --> 00:01:01,555
Започнах да мисля,

28
00:01:01,555 --> 00:01:02,712
че може би има някаква схема в това.

29
00:01:02,712 --> 00:01:04,553
Попитах другите студенти, завършили 
университета и те казаха:

30
00:01:04,553 --> 00:01:06,596
"Да, точно това ни се случи,

31
00:01:06,596 --> 00:01:08,945
освен това никой не ни предупреди."

32
00:01:08,945 --> 00:01:10,895
Всички ние бяхме учили наука така, 
сякаш тя е поредица

33
00:01:10,895 --> 00:01:14,471
от логични стъпки между въпроса и отговора,

34
00:01:14,471 --> 00:01:17,217
но научното изследване няма нищо общо с това.

35
00:01:17,217 --> 00:01:19,551
По същото време учех също и

36
00:01:19,551 --> 00:01:21,638
за актьор в импровизационен театър.

37
00:01:21,638 --> 00:01:23,072
Физика през деня,

38
00:01:23,072 --> 00:01:25,090
а през нощта смях, скачане, пеене,

39
00:01:25,090 --> 00:01:26,402
свирене на китара.

40
00:01:26,402 --> 00:01:27,881
Импровизационният театър,

41
00:01:27,881 --> 00:01:30,890
също като науката, навлиза в непознатото,

42
00:01:30,890 --> 00:01:32,302
защото трябва да изиграеш 
една сцена пред публика

43
00:01:32,302 --> 00:01:34,005
без режисьор, без сценарий,

44
00:01:34,005 --> 00:01:36,283
без никаква идея каква роля ще изпълниш

45
00:01:36,283 --> 00:01:38,689
или какво ще направят другите герои.

46
00:01:38,689 --> 00:01:40,538
Но за разлика от науката

47
00:01:40,538 --> 00:01:43,561
в импровизационния театър ти казват 
още на първия ден

48
00:01:43,561 --> 00:01:45,776
какво ще ти се случи, когато се качиш на сцената.

49
00:01:45,776 --> 00:01:48,548
Ще се провалиш напълно.

50
00:01:48,548 --> 00:01:49,725
Няма да можеш да продължиш.

51
00:01:49,725 --> 00:01:51,843
И ние се упражнявахме да оставаме креативни

52
00:01:51,843 --> 00:01:53,046
в този момент на "запъване".

53
00:01:53,046 --> 00:01:54,951
Например, имахме едно упражнение,

54
00:01:54,951 --> 00:01:56,093
в което всички заставахме в кръг

55
00:01:56,093 --> 00:01:59,058
и всеки от нас трябваше да изтанцува 
възможно най-лошия степ,

56
00:01:59,058 --> 00:02:00,644
а всички останали аплодираха

57
00:02:00,644 --> 00:02:01,886
и насърчаваха танцуващия,

58
00:02:01,886 --> 00:02:04,649
подкрепяйки го на сцената.

59
00:02:04,649 --> 00:02:06,557
Когато станах професор

60
00:02:06,557 --> 00:02:07,938
и трябваше да напътствам собствените си студенти

61
00:02:07,938 --> 00:02:09,911
за изследователските им проекти,

62
00:02:09,911 --> 00:02:11,278
отново проумях,

63
00:02:11,278 --> 00:02:12,990
че не знам какво да правя.

64
00:02:12,990 --> 00:02:14,984
Бях учил хиляди часове физика,

65
00:02:14,984 --> 00:02:16,598
биология, химия,

66
00:02:16,598 --> 00:02:18,970
но нямах нито един час и нито една идея

67
00:02:18,970 --> 00:02:21,556
за това как да бъда ментор, 
как да ръководя някого,

68
00:02:21,556 --> 00:02:23,293
докато вървим заедно в неизвестното,

69
00:02:23,293 --> 00:02:25,214
нито една идея за мотивацията.

70
00:02:25,214 --> 00:02:27,144
Затова се обърнах към импровизационния театър

71
00:02:27,144 --> 00:02:29,317
и казах на студентите си още първия ден

72
00:02:29,317 --> 00:02:32,218
какво ще се случи, когато започнат изследването,

73
00:02:32,218 --> 00:02:33,944
а това е свързано с мисловната ни схема

74
00:02:33,944 --> 00:02:35,956
за това как то ще протече.

75
00:02:35,956 --> 00:02:38,234
Защото, нали разбирате, 
когато човек прави нещо –

76
00:02:38,234 --> 00:02:40,876
например искам да докосна тази черна дъска –

77
00:02:40,876 --> 00:02:42,536
мозъкът ми първо съставя план,

78
00:02:42,536 --> 00:02:44,395
предвиждане за това какво точно 
ще направят мускулите ми,

79
00:02:44,395 --> 00:02:46,551
дори преди да започна да движа ръката си

80
00:02:46,551 --> 00:02:48,399
и ако нещо ми попречи,

81
00:02:48,399 --> 00:02:50,274
ако планът ми не съвпадне с действителността,

82
00:02:50,274 --> 00:02:52,558
това причинява допълнителен стрес, 
наречен когнитивен дисонанс.

83
00:02:52,558 --> 00:02:55,467
Ето защо е по-добре плановете ви 
да съвпадат с действителността.

84
00:02:55,467 --> 00:02:58,622
Но ако вярвате в начина, по който 
се преподава наука

85
00:02:58,622 --> 00:03:00,519
и вярвате на учебниците, вероятно е

86
00:03:00,519 --> 00:03:06,813
схемата на изследването ви да бъде следната:

87
00:03:06,813 --> 00:03:10,131
ако А е въпросът,

88
00:03:10,131 --> 00:03:13,531
а В - отговорът,

89
00:03:13,531 --> 00:03:18,124
то изследването е пряк път между двете.

90
00:03:18,127 --> 00:03:21,242
Проблемът е, че ако един експеримент 
не се получава

91
00:03:21,242 --> 00:03:24,904
или студент изпадне в депресия,

92
00:03:24,904 --> 00:03:26,990
това се възприема като нещо крайно нередно

93
00:03:26,990 --> 00:03:30,020
и причинява огромен стрес.

94
00:03:30,020 --> 00:03:31,803
Ето защо преподавам на студентите си

95
00:03:31,803 --> 00:03:35,665
по-реалистична схема.

96
00:03:38,860 --> 00:03:40,384
Ето един пример,

97
00:03:40,384 --> 00:03:43,520
при който нещата не съвпадат с плана ви.

98
00:03:46,379 --> 00:03:49,641
(Смях)

99
00:03:49,641 --> 00:03:52,840
(Аплодисменти)

100
00:04:01,564 --> 00:04:05,010
И така, преподавам на студентите си 
различна схема.

101
00:04:05,010 --> 00:04:07,204
Ако А е въпросът,

102
00:04:07,204 --> 00:04:09,385
а В - отговорът,

103
00:04:13,320 --> 00:04:14,855
останете креативни в облака

104
00:04:14,855 --> 00:04:16,830
и ще започнете да се движите,

105
00:04:16,830 --> 00:04:19,193
експериментите няма да се получават 
отново и отново,

106
00:04:19,193 --> 00:04:21,728
те няма да се получават пак и пак,

107
00:04:21,728 --> 00:04:24,404
докато не стигнете до едно място, 
свързано с отрицателни емоции,

108
00:04:24,404 --> 00:04:26,682
където изглежда, че всичките ви 
фундаментални допускания

109
00:04:26,682 --> 00:04:27,798
са изгубили смисъл,

110
00:04:27,798 --> 00:04:30,853
сякаш някой е издърпал килима изпод краката ви.

111
00:04:30,853 --> 00:04:34,181
Наричам това място "облакът".

112
00:04:47,685 --> 00:04:50,363
Може да се изгубите в него

113
00:04:50,363 --> 00:04:52,871
за ден, седмица, месец, година,

114
00:04:52,871 --> 00:04:54,369
за цялата си кариера,

115
00:04:54,369 --> 00:04:56,531
но понякога, ако имате достатъчно късмет

116
00:04:56,531 --> 00:04:58,387
и достатъчно подкрепа,

117
00:04:58,387 --> 00:05:00,377
може да видите в материалите под ръка

118
00:05:00,377 --> 00:05:03,625
или може би медитирайки върху формата на облака,

119
00:05:03,625 --> 00:05:05,627
нов отговор,

120
00:05:07,285 --> 00:05:10,969
С, и да решите да тръгнете към него.

121
00:05:10,969 --> 00:05:13,338
И експериментите няма да се получават 
отново и отново,

122
00:05:13,338 --> 00:05:14,807
но вие стигате целта

123
00:05:14,807 --> 00:05:16,027
и после разказвате на всички за това,

124
00:05:16,027 --> 00:05:19,529
като публикувате теза, в която 
има стрелка от А към С

125
00:05:19,529 --> 00:05:21,488
и това е чудесен начин за комуникация

126
00:05:21,488 --> 00:05:23,832
при условие, че не забравяте пътя,

127
00:05:23,832 --> 00:05:25,631
който ви е довел дотук.

128
00:05:25,631 --> 00:05:27,606
Този облак е неделима част

129
00:05:27,606 --> 00:05:30,210
от изследването, присъща част 
от нашата професия,

130
00:05:30,210 --> 00:05:33,420
защото той охранява границата.

131
00:05:37,721 --> 00:05:39,990
Той стои на стража на границата

132
00:05:39,990 --> 00:05:42,962
между познатото

133
00:05:45,795 --> 00:05:49,399
и непознатото,

134
00:05:53,110 --> 00:05:55,385
защото, за да откриете нещо наистина ново,

135
00:05:55,385 --> 00:05:58,962
поне едно от фундаменталните ви 
предположения трябва да се промени,

136
00:05:58,962 --> 00:06:00,216
а това означава, че в науката

137
00:06:00,216 --> 00:06:02,178
правим нещо доста смело.

138
00:06:02,178 --> 00:06:03,999
Всеки ден се опитваме да стигнем границата

139
00:06:03,999 --> 00:06:05,811
между известното и неизвестното

140
00:06:05,811 --> 00:06:07,632
и се изправяме пред облака.

141
00:06:07,632 --> 00:06:09,337
Забележете, че сложих В

142
00:06:09,337 --> 00:06:10,080
в областта на известното,

143
00:06:10,080 --> 00:06:11,891
защото от началото знаехме за него,

144
00:06:11,891 --> 00:06:15,540
но С винаги е по-интересно

145
00:06:15,540 --> 00:06:18,263
и по-важно от В.

146
00:06:18,263 --> 00:06:20,456
В е съществено за тръгването,

147
00:06:20,456 --> 00:06:22,274
но С е много по-дълбоко

148
00:06:22,274 --> 00:06:26,771
и това е удивителното при научните изследвания.

149
00:06:26,771 --> 00:06:28,959
Дори само това, че знаят думата "облак"

150
00:06:28,959 --> 00:06:31,514
преобрази моята изследователска група,

151
00:06:31,514 --> 00:06:33,384
защото студентите идваха при мен и казваха:

152
00:06:33,384 --> 00:06:34,982
"Ури, в облака съм",

153
00:06:34,982 --> 00:06:38,148
а аз казвах: "Чудесно, сигурно си отчаян."

154
00:06:38,148 --> 00:06:40,290
(Смях)

155
00:06:40,290 --> 00:06:42,203
Но съм щастлив,

156
00:06:42,203 --> 00:06:43,881
защото може би сме близо до границата

157
00:06:43,881 --> 00:06:45,777
между познатото и непознатото

158
00:06:45,777 --> 00:06:47,323
и има вероятност да открием

159
00:06:47,323 --> 00:06:49,184
нещо наистина ново

160
00:06:49,184 --> 00:06:50,526
заради начина, по който работи ума ни -

161
00:06:50,526 --> 00:06:53,674
той просто знае, че облакът

162
00:06:53,674 --> 00:06:58,100
е нормален, важен

163
00:06:58,100 --> 00:06:59,305
и всъщност красив.

164
00:06:59,305 --> 00:07:02,928
Можем да се присъединим към 
Обществото на ценителите на облака –

165
00:07:02,928 --> 00:07:04,846
той пречиства от чувството,

166
00:07:04,846 --> 00:07:07,408
че нещо сериозно не е наред с мен.

167
00:07:07,408 --> 00:07:09,858
И като ментор знам какво да правя -

168
00:07:09,858 --> 00:07:12,060
да увелича подкрепата си към студента,

169
00:07:12,060 --> 00:07:13,541
защото психологическо изследване показва,

170
00:07:13,541 --> 00:07:17,100
че ако чувствате страх и отчаяние,

171
00:07:17,100 --> 00:07:18,097
умът ви се ограничава

172
00:07:18,097 --> 00:07:20,928
до най-сигурните и консервативни 
начини на мислене.

173
00:07:20,928 --> 00:07:22,503
Ако предпочитате да проучвате рисковите пътеки,

174
00:07:22,503 --> 00:07:23,891
за да излезете от облака,

175
00:07:23,891 --> 00:07:25,652
ви трябват други емоции -

176
00:07:25,652 --> 00:07:27,853
солидарност, подкрепа, надежда –

177
00:07:27,853 --> 00:07:29,590
те идват от връзката ви с някой друг,

178
00:07:29,590 --> 00:07:31,140
тоест както при импровизационния театър,

179
00:07:31,140 --> 00:07:33,441
в науката е най-добре да се 
впускаме в непознатото

180
00:07:33,441 --> 00:07:35,410
заедно.

181
00:07:35,410 --> 00:07:37,852
И така, знаейки за облака,

182
00:07:37,852 --> 00:07:41,176
научаваме от импровизационния театър и

183
00:07:41,176 --> 00:07:43,778
един много ефективен начин да разговаряме

184
00:07:43,778 --> 00:07:45,538
в облака.

185
00:07:45,538 --> 00:07:47,515
Той се основава на главния принцип

186
00:07:47,515 --> 00:07:49,282
на импровизационния театър,

187
00:07:49,282 --> 00:07:50,375
така че тук театърът

188
00:07:50,375 --> 00:07:51,671
отново ми помогна.

189
00:07:51,671 --> 00:07:53,962
Принципът се нарича "Да и..."

190
00:07:53,962 --> 00:07:57,427
в отговор на предложенията на другите актьори.

191
00:08:04,297 --> 00:08:07,191
Това означава да приемаме предложенията

192
00:08:07,191 --> 00:08:09,702
и да ги надграждаме с думите "Да и...".

193
00:08:09,702 --> 00:08:10,941
Например, ако един актьор каже:

194
00:08:10,941 --> 00:08:12,096
"Ето една локва",

195
00:08:12,096 --> 00:08:13,141
а другият каже:

196
00:08:13,141 --> 00:08:15,010
"Не, това е просто сцена",

197
00:08:15,010 --> 00:08:16,748
импровизацията спира дотук.

198
00:08:16,748 --> 00:08:20,520
Мъртва е и всички са разочаровани.

199
00:08:20,520 --> 00:08:21,868
Това се нарича блокиране.

200
00:08:21,868 --> 00:08:23,475
Ако не се грижите за комуникацията,

201
00:08:23,475 --> 00:08:26,412
в научните разговори може да има 
много блокиране.

202
00:08:26,412 --> 00:08:28,648
Използването на "Да и..." звучи така:

203
00:08:28,648 --> 00:08:31,156
"Ето една локва." "Да, хайде да скочим в нея!"

204
00:08:31,156 --> 00:08:34,165
"Виж, един кит! Да го хванем за опашката!

205
00:08:34,165 --> 00:08:36,266
Дърпа ни към луната!"

206
00:08:36,266 --> 00:08:39,286
Като казваме "Да и..." заобикаляме 
вътрешния си критик.

207
00:08:39,286 --> 00:08:40,980
Всички имаме вътрешен критик,

208
00:08:40,980 --> 00:08:42,221
който един вид ни ограничава какво да казваме,

209
00:08:42,221 --> 00:08:44,144
така че хората да не си помислят, 
че сме неприлични

210
00:08:44,144 --> 00:08:45,259
или луди, или неоригинални

211
00:08:45,259 --> 00:08:46,519
и науката е пълна със страх

212
00:08:46,519 --> 00:08:48,076
да не се окажем клишета.

213
00:08:48,076 --> 00:08:50,243
"Да и..." заобикаля критика

214
00:08:50,243 --> 00:08:52,855
и отключва скрити творчески гласове,

215
00:08:52,855 --> 00:08:54,380
каквито дори не сте знаели, че имате

216
00:08:54,380 --> 00:08:56,410
и често те носят отговора

217
00:08:56,410 --> 00:08:58,815
за облака.

218
00:08:58,815 --> 00:09:01,416
И така, знанието за облака

219
00:09:01,416 --> 00:09:02,820
и за "Да и..."

220
00:09:02,820 --> 00:09:05,679
направи лабораторията ми много креативна.

221
00:09:05,679 --> 00:09:08,207
Студентите започнаха да играят 
с идеите на останалите

222
00:09:08,207 --> 00:09:10,321
и направихме изненадващи открития

223
00:09:10,321 --> 00:09:13,190
в областта между физиката и биологията.

224
00:09:13,190 --> 00:09:16,140
Например, една година тъпкахме на едно място,

225
00:09:16,140 --> 00:09:17,289
опитвайки се да разберем сложните

226
00:09:17,289 --> 00:09:19,982
биохимични мрежи в клетките ни

227
00:09:19,982 --> 00:09:22,439
и си казахме: "Дълбоко в облака сме."

228
00:09:22,439 --> 00:09:24,419
и проведохме игрив разговор,

229
00:09:24,419 --> 00:09:26,207
в който студентът ми Шай Шен Ор каза:

230
00:09:26,207 --> 00:09:29,050
"Хайде просто да я нарисуваме 
върху хартия тази мрежа"

231
00:09:29,050 --> 00:09:30,503
и вместо да отговоря:

232
00:09:30,503 --> 00:09:32,654
" Но това сме го правили толкова много пъти

233
00:09:32,654 --> 00:09:33,688
и не работи",

234
00:09:33,688 --> 00:09:36,631
аз казах: "Да и

235
00:09:36,631 --> 00:09:38,672
хайде да използваме много голям лист хартия!",

236
00:09:38,672 --> 00:09:39,764
тогава Рон Мило каза:

237
00:09:39,764 --> 00:09:41,984
"Хайде да използваме гигантска хартия

238
00:09:41,984 --> 00:09:43,780
за проектиране, като тази на архитектите - 
знам къде да я отпечатам"

239
00:09:43,780 --> 00:09:46,280
и ние отпечатахме мрежата, погледнахме я

240
00:09:46,280 --> 00:09:48,789
и точно тогава направихме 
най-важното си откритие –

241
00:09:48,789 --> 00:09:50,990
че тази сложна мрежа се състои само от

242
00:09:50,990 --> 00:09:54,453
шепа прости, повтарящи се 
модели на взаимодействие,

243
00:09:54,453 --> 00:09:57,616
подобни на петната по стъкло на прозорец.

244
00:09:57,616 --> 00:09:59,664
Наричаме ги мрежови мотиви

245
00:09:59,664 --> 00:10:01,816
и те са елементарните вериги,

246
00:10:01,816 --> 00:10:03,201
които ни помагат да разберем

247
00:10:03,201 --> 00:10:05,901
логиката на начина, по който 
клетките взимат решения

248
00:10:05,901 --> 00:10:08,750
при всички организми, включително и в тялото ни.

249
00:10:08,750 --> 00:10:10,675
Скоро след това

250
00:10:10,675 --> 00:10:12,295
започнаха да ме канят да изнасям лекции

251
00:10:12,295 --> 00:10:15,306
пред хиляди учени по света,

252
00:10:15,306 --> 00:10:17,139
но знанието за облака

253
00:10:17,139 --> 00:10:18,271
и думите "Да и..."

254
00:10:18,271 --> 00:10:20,110
си остана в моята лаборатория,

255
00:10:20,110 --> 00:10:22,241
защото, нали разбирате - в науката 
не говорим за процеса,

256
00:10:22,241 --> 00:10:24,674
избягваме всичко субективно или емоционално.

257
00:10:24,674 --> 00:10:26,537
Говорим за резултатите.

258
00:10:26,537 --> 00:10:28,606
Затова нямаше начин да спомена 
облака на конференция.

259
00:10:28,606 --> 00:10:30,530
Беше немислимо.

260
00:10:30,530 --> 00:10:32,606
Виждах учени от други групи 
да стигат задънена улица,

261
00:10:32,606 --> 00:10:34,380
неспособни дори да опишат с думи

262
00:10:34,380 --> 00:10:35,701
какво преживяват

263
00:10:35,701 --> 00:10:37,056
и мисленето им

264
00:10:37,056 --> 00:10:38,584
се ограничаваше да най-сигурните пътища,

265
00:10:38,584 --> 00:10:40,244
научните им търсения не стигаха 
пълния си потенциал

266
00:10:40,244 --> 00:10:41,997
и те бяха отчаяни.

267
00:10:41,997 --> 00:10:43,936
Просто така стоят нещата, мислех си.

268
00:10:43,936 --> 00:10:45,957
Ще се опитам да направя лабораторията си 
възможно най-креативна

269
00:10:45,957 --> 00:10:47,637
и ако и всички останали го направят,

270
00:10:47,637 --> 00:10:49,827
науката рано или късно ще стане

271
00:10:49,827 --> 00:10:52,041
по-продуктивна и по-добра.

272
00:10:52,041 --> 00:10:54,961
Мисленето ми се преобърна,

273
00:10:54,961 --> 00:10:57,300
когато случайно отидох да чуя Евелин Фокс Келър,

274
00:10:57,300 --> 00:10:58,658
която изнасяше лекция за опита си

275
00:10:58,658 --> 00:11:00,349
като жена в науката.

276
00:11:00,349 --> 00:11:02,172
Тя попита:

277
00:11:02,172 --> 00:11:04,120
"Защо не говорим за личните

278
00:11:04,120 --> 00:11:06,306
и емоционалните аспекти на научната работа?

279
00:11:06,306 --> 00:11:10,298
Не е случайно. Въпрос на ценности е."

280
00:11:10,298 --> 00:11:12,476
Науката се стреми към знание,

281
00:11:12,476 --> 00:11:14,271
което е обективно и рационално.

282
00:11:14,271 --> 00:11:16,469
Това е красивото в нея.

283
00:11:16,469 --> 00:11:18,425
Но имаме и културен мит,

284
00:11:18,425 --> 00:11:19,679
че научната работа –

285
00:11:19,679 --> 00:11:21,979
това, което правим ежедневно, 
за да стигнем до знанията –

286
00:11:21,979 --> 00:11:24,419
също е само обективна и рационална,

287
00:11:24,419 --> 00:11:26,851
като г-н Спок.

288
00:11:26,851 --> 00:11:28,265
А когато определяте нещо

289
00:11:28,265 --> 00:11:30,078
като обективно и рационално,

290
00:11:30,078 --> 00:11:31,720
другата му страна –

291
00:11:31,720 --> 00:11:33,177
субективната и емоционалната,

292
00:11:33,177 --> 00:11:35,279
автоматично се оказва не-наука

293
00:11:35,279 --> 00:11:37,250
или анти-наука или заплаха за науката

294
00:11:37,250 --> 00:11:39,061
и просто не говорим за нея.

295
00:11:39,061 --> 00:11:41,015
И когато чух, че

296
00:11:41,015 --> 00:11:43,182
науката има култура,

297
00:11:43,182 --> 00:11:44,729
всичко си дойде на мястото,

298
00:11:44,729 --> 00:11:46,393
защото ако науката има култура,

299
00:11:46,393 --> 00:11:47,649
културата може да се промени,

300
00:11:47,649 --> 00:11:49,242
а аз мога да бъда носител на промяната,

301
00:11:49,242 --> 00:11:51,954
който работи, за да промени културата

302
00:11:51,954 --> 00:11:55,023
в науката навсякъде, където е възможно.

303
00:11:55,023 --> 00:11:56,635
Говорех за моята наука

304
00:11:56,635 --> 00:11:58,147
и после за значението

305
00:11:58,147 --> 00:12:00,329
на субективните и емоционалните аспекти 
в научната работа

306
00:12:00,329 --> 00:12:01,449
и как трябва да ги обсъждаме,

307
00:12:01,449 --> 00:12:02,683
поглеждах публиката

308
00:12:02,683 --> 00:12:05,043
и всички бяха безучастни.

309
00:12:05,043 --> 00:12:08,334
Не чуваха какво казвам

310
00:12:08,334 --> 00:12:09,585
в контекста на конференция с 10 ПауърПойнт

311
00:12:09,585 --> 00:12:11,424
презентации една след друга.

312
00:12:11,424 --> 00:12:13,906
Опитвах отново и отново, конференция 
след конференция,

313
00:12:13,906 --> 00:12:16,279
но не успявах.

314
00:12:16,279 --> 00:12:19,185
Бях в облака.

315
00:12:19,185 --> 00:12:22,699
И в края на краищата успях да изляза от него

316
00:12:22,699 --> 00:12:25,510
с импровизация и музика.

317
00:12:25,510 --> 00:12:28,249
Оттогава, на всяка конференция, на която ходя

318
00:12:28,249 --> 00:12:31,111
изнасям една научна лекция 
и втора специална лекция,

319
00:12:31,111 --> 00:12:33,104
озаглавена "Любов и страх в лабораторията" –

320
00:12:33,104 --> 00:12:35,321
започвам я с песен

321
00:12:35,321 --> 00:12:37,893
за най-големия страх на всеки учен,

322
00:12:37,893 --> 00:12:40,805
а именно това да работим усърдно,

323
00:12:40,805 --> 00:12:43,147
да открием нещо ново

324
00:12:43,147 --> 00:12:46,504
и някой друг да го публикува преди нас.

325
00:12:46,504 --> 00:12:49,120
Наричаме го "да те изпреварят"

326
00:12:49,120 --> 00:12:52,334
и чувството да те изпреварят е ужасно.

327
00:12:52,334 --> 00:12:54,547
Кара ни да се страхуваме да говорим един с друг,

328
00:12:54,547 --> 00:12:55,380
което не е никак забавно,

329
00:12:55,380 --> 00:12:58,140
защото сме се захванали с наука, 
за да споделяме идеите си

330
00:12:58,140 --> 00:12:59,451
и да се учим един от друг –

331
00:12:59,451 --> 00:13:02,940
затова пея една блус песен,

332
00:13:05,040 --> 00:13:10,544
която – (Аплодисменти) –

333
00:13:10,544 --> 00:13:13,767
се казва "Отново изпреварен"

334
00:13:13,767 --> 00:13:16,425
и ще помоля хората от публиката 
да ми бъдат бек-вокали,

335
00:13:16,425 --> 00:13:20,405
вашият текст е: "Изпреварване, изпреварване".

336
00:13:20,405 --> 00:13:23,050
Звучи така: "Изпреварване, изпреварване!".

337
00:13:23,050 --> 00:13:24,013
Ето и песента:

338
00:13:24,013 --> 00:13:26,232
♪ Отново ме изпревариха ♪

339
00:13:26,232 --> 00:13:27,975
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

340
00:13:27,975 --> 00:13:29,253
И после започваме:

341
00:13:29,253 --> 00:13:31,298
♪ Отново ме изпревариха ♪

342
00:13:31,298 --> 00:13:32,584
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

343
00:13:32,584 --> 00:13:34,479
♪ Отново ме изпревариха ♪

344
00:13:34,479 --> 00:13:35,785
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

345
00:13:35,785 --> 00:13:37,568
♪ Отново ме изпревариха ♪

346
00:13:37,568 --> 00:13:39,207
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

347
00:13:39,207 --> 00:13:40,875
♪ Отново ме изпревариха ♪

348
00:13:40,875 --> 00:13:42,637
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

349
00:13:42,637 --> 00:13:45,912
♪ О, мамо, не усещаш ли болката ми ♪

350
00:13:45,912 --> 00:13:49,698
♪ Боже, помогни ми, отново ме изпревариха ♪

351
00:13:50,925 --> 00:13:57,316
(Аплодисменти)

352
00:13:57,735 --> 00:13:58,965
Благодаря ви.

353
00:13:58,965 --> 00:14:00,464
Благодаря ви за бек-вокалите.

354
00:14:00,464 --> 00:14:02,548
И така, всички започват да се смеят, 
започват да дишат,

355
00:14:02,548 --> 00:14:04,560
забелязват, че има други учени около тях

356
00:14:04,560 --> 00:14:05,867
със сходни проблеми

357
00:14:05,867 --> 00:14:07,672
и започваме да говорим за емоционалните

358
00:14:07,672 --> 00:14:09,522
и личните неща, които се случват 
по време на едно изследване.

359
00:14:09,522 --> 00:14:11,706
Усещането е сякаш огромно табу е било вдигнато.

360
00:14:11,706 --> 00:14:14,505
И най-накрая можем да говорим за това 
на научна конференция.

361
00:14:14,505 --> 00:14:16,691
Учените отидоха по-далеч и 
създадоха помежду си групи,

362
00:14:16,691 --> 00:14:18,301
които редовно се срещат

363
00:14:18,301 --> 00:14:19,930
и създават пространство за 
разговори за емоционалните

364
00:14:19,930 --> 00:14:22,231
и субективните неща, които се случват,
докато съветват студентите си,

365
00:14:22,231 --> 00:14:23,594
докато навлизат в непознатото

366
00:14:23,594 --> 00:14:25,164
и дори започнаха курсове

367
00:14:25,164 --> 00:14:26,839
за процеса на научната работа,

368
00:14:26,839 --> 00:14:28,734
за влизането заедно в неизвестното

369
00:14:28,734 --> 00:14:30,150
и за много други неща.

370
00:14:30,150 --> 00:14:31,484
Според моята представа,

371
00:14:31,484 --> 00:14:34,946
точно както всеки учен знае думата "атом"

372
00:14:34,946 --> 00:14:36,913
и че материята е изградена от атоми,

373
00:14:36,913 --> 00:14:38,397
така всеки учен трябва да знае думи

374
00:14:38,397 --> 00:14:40,741
като "облака" и "Да и..."

375
00:14:40,741 --> 00:14:43,820
и науката ще стане много по-креативна,

376
00:14:43,820 --> 00:14:46,824
ще направи много повече неочаквани открития

377
00:14:46,824 --> 00:14:49,360
в полза на всички нас

378
00:14:49,360 --> 00:14:51,576
и ще бъде също много по-забавна.

379
00:14:51,576 --> 00:14:54,166
Това, което ви моля да запомните 
от тази беседа е,

380
00:14:54,166 --> 00:14:56,862
че следващия път, когато се сблъскате

381
00:14:56,862 --> 00:14:58,588
с проблем, който не можете да решите

382
00:14:58,588 --> 00:15:01,180
в работата или в живота,

383
00:15:01,180 --> 00:15:03,056
има дума за това, което ще видите:

384
00:15:03,056 --> 00:15:04,233
облакът.

385
00:15:04,233 --> 00:15:05,766
Не можете да преминете през облака

386
00:15:05,766 --> 00:15:07,174
сами, а заедно

387
00:15:07,174 --> 00:15:09,212
с някой, който ви подкрепя

388
00:15:09,212 --> 00:15:11,260
и отговаря с "Да и..." на идеите ви,

389
00:15:11,260 --> 00:15:13,577
помага ви да кажете "Да и..." 
на собствените си идеи,

390
00:15:13,577 --> 00:15:15,464
увеличава вероятността, че

391
00:15:15,464 --> 00:15:17,190
сред мъгливите нишки на облака

392
00:15:17,190 --> 00:15:18,688
ще намерите онзи тих момент,

393
00:15:18,688 --> 00:15:20,491
в който за пръв път ще зърнете

394
00:15:20,491 --> 00:15:23,741
неочакваното си откритие,

395
00:15:23,741 --> 00:15:26,465
вашето С.

396
00:15:26,465 --> 00:15:28,785
Благодаря ви.

397
00:15:28,785 --> 00:15:32,785
(Аплодисменти)