0:00:00.325,0:00:02.388
По средата на доктората си

0:00:02.388,0:00:05.850
изпаднах в отчаяна безизходица.

0:00:05.850,0:00:07.630
Всяка посока на проучване, която опитвах

0:00:07.630,0:00:09.246
водеше до задънена улица.

0:00:09.246,0:00:11.148
Сякаш фундаменталните ми предположения

0:00:11.148,0:00:13.076
просто престанаха да работят.

0:00:13.076,0:00:16.075
Чувствах се като пилот, който лети в мъглата

0:00:16.075,0:00:18.870
и губи всякаква ориентация.

0:00:18.870,0:00:20.351
Спрях да се бръсна.

0:00:20.351,0:00:23.092
Сутрин не можех да стана от леглото.

0:00:23.092,0:00:24.825
Чувствах се недостоен

0:00:24.825,0:00:27.978
да престъпя прага на университета,

0:00:27.978,0:00:30.126
защото не бях като Айнщайн, Нютон

0:00:30.126,0:00:32.279
или всеки друг учен, за чиито резулати

0:00:32.279,0:00:33.810
бях учил. Защото в науката

0:00:33.810,0:00:37.192
научаваме само за резултатите, не за процеса.

0:00:37.192,0:00:41.893
Така че, очевидно, не ставах за учен.

0:00:41.893,0:00:43.557
Но имах достатъчно подкрепа,

0:00:43.557,0:00:44.954
успях да продължа

0:00:44.954,0:00:47.174
и открих нещо ново за природата.

0:00:47.174,0:00:49.917
Невероятно чувство на спокойствие е

0:00:49.917,0:00:51.249
да бъдеш единственият човек на света,

0:00:51.249,0:00:53.474
който знае нов природен закон.

0:00:53.474,0:00:56.516
После започнах втория проект по доктората си

0:00:56.516,0:00:57.880
и това отново се случи.

0:00:57.880,0:01:00.169
Стигнах задънена улица и успях да продължа.

0:01:00.169,0:01:01.555
Започнах да мисля,

0:01:01.555,0:01:02.712
че може би има някаква схема в това.

0:01:02.712,0:01:04.553
Попитах другите студенти, завършили [br]университета и те казаха:

0:01:04.553,0:01:06.596
"Да, точно това ни се случи,

0:01:06.596,0:01:08.945
освен това никой не ни предупреди."

0:01:08.945,0:01:10.895
Всички ние бяхме учили наука така, [br]сякаш тя е поредица

0:01:10.895,0:01:14.471
от логични стъпки между въпроса и отговора,

0:01:14.471,0:01:17.217
но научното изследване няма нищо общо с това.

0:01:17.217,0:01:19.551
По същото време учех също и

0:01:19.551,0:01:21.638
за актьор в импровизационен театър.

0:01:21.638,0:01:23.072
Физика през деня,

0:01:23.072,0:01:25.090
а през нощта смях, скачане, пеене,

0:01:25.090,0:01:26.402
свирене на китара.

0:01:26.402,0:01:27.881
Импровизационният театър,

0:01:27.881,0:01:30.890
също като науката, навлиза в непознатото,

0:01:30.890,0:01:32.302
защото трябва да изиграеш [br]една сцена пред публика

0:01:32.302,0:01:34.005
без режисьор, без сценарий,

0:01:34.005,0:01:36.283
без никаква идея каква роля ще изпълниш

0:01:36.283,0:01:38.689
или какво ще направят другите герои.

0:01:38.689,0:01:40.538
Но за разлика от науката

0:01:40.538,0:01:43.561
в импровизационния театър ти казват [br]още на първия ден

0:01:43.561,0:01:45.776
какво ще ти се случи, когато се качиш на сцената.

0:01:45.776,0:01:48.548
Ще се провалиш напълно.

0:01:48.548,0:01:49.725
Няма да можеш да продължиш.

0:01:49.725,0:01:51.843
И ние се упражнявахме да оставаме креативни

0:01:51.843,0:01:53.046
в този момент на "запъване".

0:01:53.046,0:01:54.951
Например, имахме едно упражнение,

0:01:54.951,0:01:56.093
в което всички заставахме в кръг

0:01:56.093,0:01:59.058
и всеки от нас трябваше да изтанцува [br]възможно най-лошия степ,

0:01:59.058,0:02:00.644
а всички останали аплодираха

0:02:00.644,0:02:01.886
и насърчаваха танцуващия,

0:02:01.886,0:02:04.649
подкрепяйки го на сцената.

0:02:04.649,0:02:06.557
Когато станах професор

0:02:06.557,0:02:07.938
и трябваше да напътствам собствените си студенти

0:02:07.938,0:02:09.911
за изследователските им проекти,

0:02:09.911,0:02:11.278
отново проумях,

0:02:11.278,0:02:12.990
че не знам какво да правя.

0:02:12.990,0:02:14.984
Бях учил хиляди часове физика,

0:02:14.984,0:02:16.598
биология, химия,

0:02:16.598,0:02:18.970
но нямах нито един час и нито една идея

0:02:18.970,0:02:21.556
за това как да бъда ментор, [br]как да ръководя някого,

0:02:21.556,0:02:23.293
докато вървим заедно в неизвестното,

0:02:23.293,0:02:25.214
нито една идея за мотивацията.

0:02:25.214,0:02:27.144
Затова се обърнах към импровизационния театър

0:02:27.144,0:02:29.317
и казах на студентите си още първия ден

0:02:29.317,0:02:32.218
какво ще се случи, когато започнат изследването,

0:02:32.218,0:02:33.944
а това е свързано с мисловната ни схема

0:02:33.944,0:02:35.956
за това как то ще протече.

0:02:35.956,0:02:38.234
Защото, нали разбирате, [br]когато човек прави нещо –

0:02:38.234,0:02:40.876
например искам да докосна тази черна дъска –

0:02:40.876,0:02:42.536
мозъкът ми първо съставя план,

0:02:42.536,0:02:44.395
предвиждане за това какво точно [br]ще направят мускулите ми,

0:02:44.395,0:02:46.551
дори преди да започна да движа ръката си

0:02:46.551,0:02:48.399
и ако нещо ми попречи,

0:02:48.399,0:02:50.274
ако планът ми не съвпадне с действителността,

0:02:50.274,0:02:52.558
това причинява допълнителен стрес, [br]наречен когнитивен дисонанс.

0:02:52.558,0:02:55.467
Ето защо е по-добре плановете ви [br]да съвпадат с действителността.

0:02:55.467,0:02:58.622
Но ако вярвате в начина, по който [br]се преподава наука

0:02:58.622,0:03:00.519
и вярвате на учебниците, вероятно е

0:03:00.519,0:03:06.813
схемата на изследването ви да бъде следната:

0:03:06.813,0:03:10.131
ако А е въпросът,

0:03:10.131,0:03:13.531
а В - отговорът,

0:03:13.531,0:03:18.124
то изследването е пряк път между двете.

0:03:18.127,0:03:21.242
Проблемът е, че ако един експеримент [br]не се получава

0:03:21.242,0:03:24.904
или студент изпадне в депресия,

0:03:24.904,0:03:26.990
това се възприема като нещо крайно нередно

0:03:26.990,0:03:30.020
и причинява огромен стрес.

0:03:30.020,0:03:31.803
Ето защо преподавам на студентите си

0:03:31.803,0:03:35.665
по-реалистична схема.

0:03:38.860,0:03:40.384
Ето един пример,

0:03:40.384,0:03:43.520
при който нещата не съвпадат с плана ви.

0:03:46.379,0:03:49.641
(Смях)

0:03:49.641,0:03:52.840
(Аплодисменти)

0:04:01.564,0:04:05.010
И така, преподавам на студентите си [br]различна схема.

0:04:05.010,0:04:07.204
Ако А е въпросът,

0:04:07.204,0:04:09.385
а В - отговорът,

0:04:13.320,0:04:14.855
останете креативни в облака

0:04:14.855,0:04:16.830
и ще започнете да се движите,

0:04:16.830,0:04:19.193
експериментите няма да се получават [br]отново и отново,

0:04:19.193,0:04:21.728
те няма да се получават пак и пак,

0:04:21.728,0:04:24.404
докато не стигнете до едно място, [br]свързано с отрицателни емоции,

0:04:24.404,0:04:26.682
където изглежда, че всичките ви [br]фундаментални допускания

0:04:26.682,0:04:27.798
са изгубили смисъл,

0:04:27.798,0:04:30.853
сякаш някой е издърпал килима изпод краката ви.

0:04:30.853,0:04:34.181
Наричам това място "облакът".

0:04:47.685,0:04:50.363
Може да се изгубите в него

0:04:50.363,0:04:52.871
за ден, седмица, месец, година,

0:04:52.871,0:04:54.369
за цялата си кариера,

0:04:54.369,0:04:56.531
но понякога, ако имате достатъчно късмет

0:04:56.531,0:04:58.387
и достатъчно подкрепа,

0:04:58.387,0:05:00.377
може да видите в материалите под ръка

0:05:00.377,0:05:03.625
или може би медитирайки върху формата на облака,

0:05:03.625,0:05:05.627
нов отговор,

0:05:07.285,0:05:10.969
С, и да решите да тръгнете към него.

0:05:10.969,0:05:13.338
И експериментите няма да се получават [br]отново и отново,

0:05:13.338,0:05:14.807
но вие стигате целта

0:05:14.807,0:05:16.027
и после разказвате на всички за това,

0:05:16.027,0:05:19.529
като публикувате теза, в която [br]има стрелка от А към С

0:05:19.529,0:05:21.488
и това е чудесен начин за комуникация

0:05:21.488,0:05:23.832
при условие, че не забравяте пътя,

0:05:23.832,0:05:25.631
който ви е довел дотук.

0:05:25.631,0:05:27.606
Този облак е неделима част

0:05:27.606,0:05:30.210
от изследването, присъща част [br]от нашата професия,

0:05:30.210,0:05:33.420
защото той охранява границата.

0:05:37.721,0:05:39.990
Той стои на стража на границата

0:05:39.990,0:05:42.962
между познатото

0:05:45.795,0:05:49.399
и непознатото,

0:05:53.110,0:05:55.385
защото, за да откриете нещо наистина ново,

0:05:55.385,0:05:58.962
поне едно от фундаменталните ви [br]предположения трябва да се промени,

0:05:58.962,0:06:00.216
а това означава, че в науката

0:06:00.216,0:06:02.178
правим нещо доста смело.

0:06:02.178,0:06:03.999
Всеки ден се опитваме да стигнем границата

0:06:03.999,0:06:05.811
между известното и неизвестното

0:06:05.811,0:06:07.632
и се изправяме пред облака.

0:06:07.632,0:06:09.337
Забележете, че сложих В

0:06:09.337,0:06:10.080
в областта на известното,

0:06:10.080,0:06:11.891
защото от началото знаехме за него,

0:06:11.891,0:06:15.540
но С винаги е по-интересно

0:06:15.540,0:06:18.263
и по-важно от В.

0:06:18.263,0:06:20.456
В е съществено за тръгването,

0:06:20.456,0:06:22.274
но С е много по-дълбоко

0:06:22.274,0:06:26.771
и това е удивителното при научните изследвания.

0:06:26.771,0:06:28.959
Дори само това, че знаят думата "облак"

0:06:28.959,0:06:31.514
преобрази моята изследователска група,

0:06:31.514,0:06:33.384
защото студентите идваха при мен и казваха:

0:06:33.384,0:06:34.982
"Ури, в облака съм",

0:06:34.982,0:06:38.148
а аз казвах: "Чудесно, сигурно си отчаян."

0:06:38.148,0:06:40.290
(Смях)

0:06:40.290,0:06:42.203
Но съм щастлив,

0:06:42.203,0:06:43.881
защото може би сме близо до границата

0:06:43.881,0:06:45.777
между познатото и непознатото

0:06:45.777,0:06:47.323
и има вероятност да открием

0:06:47.323,0:06:49.184
нещо наистина ново

0:06:49.184,0:06:50.526
заради начина, по който работи ума ни -

0:06:50.526,0:06:53.674
той просто знае, че облакът

0:06:53.674,0:06:58.100
е нормален, важен

0:06:58.100,0:06:59.305
и всъщност красив.

0:06:59.305,0:07:02.928
Можем да се присъединим към [br]Обществото на ценителите на облака –

0:07:02.928,0:07:04.846
той пречиства от чувството,

0:07:04.846,0:07:07.408
че нещо сериозно не е наред с мен.

0:07:07.408,0:07:09.858
И като ментор знам какво да правя -

0:07:09.858,0:07:12.060
да увелича подкрепата си към студента,

0:07:12.060,0:07:13.541
защото психологическо изследване показва,

0:07:13.541,0:07:17.100
че ако чувствате страх и отчаяние,

0:07:17.100,0:07:18.097
умът ви се ограничава

0:07:18.097,0:07:20.928
до най-сигурните и консервативни [br]начини на мислене.

0:07:20.928,0:07:22.503
Ако предпочитате да проучвате рисковите пътеки,

0:07:22.503,0:07:23.891
за да излезете от облака,

0:07:23.891,0:07:25.652
ви трябват други емоции -

0:07:25.652,0:07:27.853
солидарност, подкрепа, надежда –

0:07:27.853,0:07:29.590
те идват от връзката ви с някой друг,

0:07:29.590,0:07:31.140
тоест както при импровизационния театър,

0:07:31.140,0:07:33.441
в науката е най-добре да се [br]впускаме в непознатото

0:07:33.441,0:07:35.410
заедно.

0:07:35.410,0:07:37.852
И така, знаейки за облака,

0:07:37.852,0:07:41.176
научаваме от импровизационния театър и

0:07:41.176,0:07:43.778
един много ефективен начин да разговаряме

0:07:43.778,0:07:45.538
в облака.

0:07:45.538,0:07:47.515
Той се основава на главния принцип

0:07:47.515,0:07:49.282
на импровизационния театър,

0:07:49.282,0:07:50.375
така че тук театърът

0:07:50.375,0:07:51.671
отново ми помогна.

0:07:51.671,0:07:53.962
Принципът се нарича "Да и..."

0:07:53.962,0:07:57.427
в отговор на предложенията на другите актьори.

0:08:04.297,0:08:07.191
Това означава да приемаме предложенията

0:08:07.191,0:08:09.702
и да ги надграждаме с думите "Да и...".

0:08:09.702,0:08:10.941
Например, ако един актьор каже:

0:08:10.941,0:08:12.096
"Ето една локва",

0:08:12.096,0:08:13.141
а другият каже:

0:08:13.141,0:08:15.010
"Не, това е просто сцена",

0:08:15.010,0:08:16.748
импровизацията спира дотук.

0:08:16.748,0:08:20.520
Мъртва е и всички са разочаровани.

0:08:20.520,0:08:21.868
Това се нарича блокиране.

0:08:21.868,0:08:23.475
Ако не се грижите за комуникацията,

0:08:23.475,0:08:26.412
в научните разговори може да има [br]много блокиране.

0:08:26.412,0:08:28.648
Използването на "Да и..." звучи така:

0:08:28.648,0:08:31.156
"Ето една локва." "Да, хайде да скочим в нея!"

0:08:31.156,0:08:34.165
"Виж, един кит! Да го хванем за опашката!

0:08:34.165,0:08:36.266
Дърпа ни към луната!"

0:08:36.266,0:08:39.286
Като казваме "Да и..." заобикаляме [br]вътрешния си критик.

0:08:39.286,0:08:40.980
Всички имаме вътрешен критик,

0:08:40.980,0:08:42.221
който един вид ни ограничава какво да казваме,

0:08:42.221,0:08:44.144
така че хората да не си помислят, [br]че сме неприлични

0:08:44.144,0:08:45.259
или луди, или неоригинални

0:08:45.259,0:08:46.519
и науката е пълна със страх

0:08:46.519,0:08:48.076
да не се окажем клишета.

0:08:48.076,0:08:50.243
"Да и..." заобикаля критика

0:08:50.243,0:08:52.855
и отключва скрити творчески гласове,

0:08:52.855,0:08:54.380
каквито дори не сте знаели, че имате

0:08:54.380,0:08:56.410
и често те носят отговора

0:08:56.410,0:08:58.815
за облака.

0:08:58.815,0:09:01.416
И така, знанието за облака

0:09:01.416,0:09:02.820
и за "Да и..."

0:09:02.820,0:09:05.679
направи лабораторията ми много креативна.

0:09:05.679,0:09:08.207
Студентите започнаха да играят [br]с идеите на останалите

0:09:08.207,0:09:10.321
и направихме изненадващи открития

0:09:10.321,0:09:13.190
в областта между физиката и биологията.

0:09:13.190,0:09:16.140
Например, една година тъпкахме на едно място,

0:09:16.140,0:09:17.289
опитвайки се да разберем сложните

0:09:17.289,0:09:19.982
биохимични мрежи в клетките ни

0:09:19.982,0:09:22.439
и си казахме: "Дълбоко в облака сме."

0:09:22.439,0:09:24.419
и проведохме игрив разговор,

0:09:24.419,0:09:26.207
в който студентът ми Шай Шен Ор каза:

0:09:26.207,0:09:29.050
"Хайде просто да я нарисуваме [br]върху хартия тази мрежа"

0:09:29.050,0:09:30.503
и вместо да отговоря:

0:09:30.503,0:09:32.654
" Но това сме го правили толкова много пъти

0:09:32.654,0:09:33.688
и не работи",

0:09:33.688,0:09:36.631
аз казах: "Да и

0:09:36.631,0:09:38.672
хайде да използваме много голям лист хартия!",

0:09:38.672,0:09:39.764
тогава Рон Мило каза:

0:09:39.764,0:09:41.984
"Хайде да използваме гигантска хартия

0:09:41.984,0:09:43.780
за проектиране, като тази на архитектите - [br]знам къде да я отпечатам"

0:09:43.780,0:09:46.280
и ние отпечатахме мрежата, погледнахме я

0:09:46.280,0:09:48.789
и точно тогава направихме [br]най-важното си откритие –

0:09:48.789,0:09:50.990
че тази сложна мрежа се състои само от

0:09:50.990,0:09:54.453
шепа прости, повтарящи се [br]модели на взаимодействие,

0:09:54.453,0:09:57.616
подобни на петната по стъкло на прозорец.

0:09:57.616,0:09:59.664
Наричаме ги мрежови мотиви

0:09:59.664,0:10:01.816
и те са елементарните вериги,

0:10:01.816,0:10:03.201
които ни помагат да разберем

0:10:03.201,0:10:05.901
логиката на начина, по който [br]клетките взимат решения

0:10:05.901,0:10:08.750
при всички организми, включително и в тялото ни.

0:10:08.750,0:10:10.675
Скоро след това

0:10:10.675,0:10:12.295
започнаха да ме канят да изнасям лекции

0:10:12.295,0:10:15.306
пред хиляди учени по света,

0:10:15.306,0:10:17.139
но знанието за облака

0:10:17.139,0:10:18.271
и думите "Да и..."

0:10:18.271,0:10:20.110
си остана в моята лаборатория,

0:10:20.110,0:10:22.241
защото, нали разбирате - в науката [br]не говорим за процеса,

0:10:22.241,0:10:24.674
избягваме всичко субективно или емоционално.

0:10:24.674,0:10:26.537
Говорим за резултатите.

0:10:26.537,0:10:28.606
Затова нямаше начин да спомена [br]облака на конференция.

0:10:28.606,0:10:30.530
Беше немислимо.

0:10:30.530,0:10:32.606
Виждах учени от други групи [br]да стигат задънена улица,

0:10:32.606,0:10:34.380
неспособни дори да опишат с думи

0:10:34.380,0:10:35.701
какво преживяват

0:10:35.701,0:10:37.056
и мисленето им

0:10:37.056,0:10:38.584
се ограничаваше да най-сигурните пътища,

0:10:38.584,0:10:40.244
научните им търсения не стигаха [br]пълния си потенциал

0:10:40.244,0:10:41.997
и те бяха отчаяни.

0:10:41.997,0:10:43.936
Просто така стоят нещата, мислех си.

0:10:43.936,0:10:45.957
Ще се опитам да направя лабораторията си [br]възможно най-креативна

0:10:45.957,0:10:47.637
и ако и всички останали го направят,

0:10:47.637,0:10:49.827
науката рано или късно ще стане

0:10:49.827,0:10:52.041
по-продуктивна и по-добра.

0:10:52.041,0:10:54.961
Мисленето ми се преобърна,

0:10:54.961,0:10:57.300
когато случайно отидох да чуя Евелин Фокс Келър,

0:10:57.300,0:10:58.658
която изнасяше лекция за опита си

0:10:58.658,0:11:00.349
като жена в науката.

0:11:00.349,0:11:02.172
Тя попита:

0:11:02.172,0:11:04.120
"Защо не говорим за личните

0:11:04.120,0:11:06.306
и емоционалните аспекти на научната работа?

0:11:06.306,0:11:10.298
Не е случайно. Въпрос на ценности е."

0:11:10.298,0:11:12.476
Науката се стреми към знание,

0:11:12.476,0:11:14.271
което е обективно и рационално.

0:11:14.271,0:11:16.469
Това е красивото в нея.

0:11:16.469,0:11:18.425
Но имаме и културен мит,

0:11:18.425,0:11:19.679
че научната работа –

0:11:19.679,0:11:21.979
това, което правим ежедневно, [br]за да стигнем до знанията –

0:11:21.979,0:11:24.419
също е само обективна и рационална,

0:11:24.419,0:11:26.851
като г-н Спок.

0:11:26.851,0:11:28.265
А когато определяте нещо

0:11:28.265,0:11:30.078
като обективно и рационално,

0:11:30.078,0:11:31.720
другата му страна –

0:11:31.720,0:11:33.177
субективната и емоционалната,

0:11:33.177,0:11:35.279
автоматично се оказва не-наука

0:11:35.279,0:11:37.250
или анти-наука или заплаха за науката

0:11:37.250,0:11:39.061
и просто не говорим за нея.

0:11:39.061,0:11:41.015
И когато чух, че

0:11:41.015,0:11:43.182
науката има култура,

0:11:43.182,0:11:44.729
всичко си дойде на мястото,

0:11:44.729,0:11:46.393
защото ако науката има култура,

0:11:46.393,0:11:47.649
културата може да се промени,

0:11:47.649,0:11:49.242
а аз мога да бъда носител на промяната,

0:11:49.242,0:11:51.954
който работи, за да промени културата

0:11:51.954,0:11:55.023
в науката навсякъде, където е възможно.

0:11:55.023,0:11:56.635
Говорех за моята наука

0:11:56.635,0:11:58.147
и после за значението

0:11:58.147,0:12:00.329
на субективните и емоционалните аспекти [br]в научната работа

0:12:00.329,0:12:01.449
и как трябва да ги обсъждаме,

0:12:01.449,0:12:02.683
поглеждах публиката

0:12:02.683,0:12:05.043
и всички бяха безучастни.

0:12:05.043,0:12:08.334
Не чуваха какво казвам

0:12:08.334,0:12:09.585
в контекста на конференция с 10 ПауърПойнт

0:12:09.585,0:12:11.424
презентации една след друга.

0:12:11.424,0:12:13.906
Опитвах отново и отново, конференция [br]след конференция,

0:12:13.906,0:12:16.279
но не успявах.

0:12:16.279,0:12:19.185
Бях в облака.

0:12:19.185,0:12:22.699
И в края на краищата успях да изляза от него

0:12:22.699,0:12:25.510
с импровизация и музика.

0:12:25.510,0:12:28.249
Оттогава, на всяка конференция, на която ходя

0:12:28.249,0:12:31.111
изнасям една научна лекция [br]и втора специална лекция,

0:12:31.111,0:12:33.104
озаглавена "Любов и страх в лабораторията" –

0:12:33.104,0:12:35.321
започвам я с песен

0:12:35.321,0:12:37.893
за най-големия страх на всеки учен,

0:12:37.893,0:12:40.805
а именно това да работим усърдно,

0:12:40.805,0:12:43.147
да открием нещо ново

0:12:43.147,0:12:46.504
и някой друг да го публикува преди нас.

0:12:46.504,0:12:49.120
Наричаме го "да те изпреварят"

0:12:49.120,0:12:52.334
и чувството да те изпреварят е ужасно.

0:12:52.334,0:12:54.547
Кара ни да се страхуваме да говорим един с друг,

0:12:54.547,0:12:55.380
което не е никак забавно,

0:12:55.380,0:12:58.140
защото сме се захванали с наука, [br]за да споделяме идеите си

0:12:58.140,0:12:59.451
и да се учим един от друг –

0:12:59.451,0:13:02.940
затова пея една блус песен,

0:13:05.040,0:13:10.544
която – (Аплодисменти) –

0:13:10.544,0:13:13.767
се казва "Отново изпреварен"

0:13:13.767,0:13:16.425
и ще помоля хората от публиката [br]да ми бъдат бек-вокали,

0:13:16.425,0:13:20.405
вашият текст е: "Изпреварване, изпреварване".

0:13:20.405,0:13:23.050
Звучи така: "Изпреварване, изпреварване!".

0:13:23.050,0:13:24.013
Ето и песента:

0:13:24.013,0:13:26.232
♪ Отново ме изпревариха ♪

0:13:26.232,0:13:27.975
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

0:13:27.975,0:13:29.253
И после започваме:

0:13:29.253,0:13:31.298
♪ Отново ме изпревариха ♪

0:13:31.298,0:13:32.584
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

0:13:32.584,0:13:34.479
♪ Отново ме изпревариха ♪

0:13:34.479,0:13:35.785
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

0:13:35.785,0:13:37.568
♪ Отново ме изпревариха ♪

0:13:37.568,0:13:39.207
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

0:13:39.207,0:13:40.875
♪ Отново ме изпревариха ♪

0:13:40.875,0:13:42.637
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

0:13:42.637,0:13:45.912
♪ О, мамо, не усещаш ли болката ми ♪

0:13:45.912,0:13:49.698
♪ Боже, помогни ми, отново ме изпревариха ♪

0:13:50.925,0:13:57.316
(Аплодисменти)

0:13:57.735,0:13:58.965
Благодаря ви.

0:13:58.965,0:14:00.464
Благодаря ви за бек-вокалите.

0:14:00.464,0:14:02.548
И така, всички започват да се смеят, [br]започват да дишат,

0:14:02.548,0:14:04.560
забелязват, че има други учени около тях

0:14:04.560,0:14:05.867
със сходни проблеми

0:14:05.867,0:14:07.672
и започваме да говорим за емоционалните

0:14:07.672,0:14:09.522
и личните неща, които се случват [br]по време на едно изследване.

0:14:09.522,0:14:11.706
Усещането е сякаш огромно табу е било вдигнато.

0:14:11.706,0:14:14.505
И най-накрая можем да говорим за това [br]на научна конференция.

0:14:14.505,0:14:16.691
Учените отидоха по-далеч и [br]създадоха помежду си групи,

0:14:16.691,0:14:18.301
които редовно се срещат

0:14:18.301,0:14:19.930
и създават пространство за [br]разговори за емоционалните

0:14:19.930,0:14:22.231
и субективните неща, които се случват,[br]докато съветват студентите си,

0:14:22.231,0:14:23.594
докато навлизат в непознатото

0:14:23.594,0:14:25.164
и дори започнаха курсове

0:14:25.164,0:14:26.839
за процеса на научната работа,

0:14:26.839,0:14:28.734
за влизането заедно в неизвестното

0:14:28.734,0:14:30.150
и за много други неща.

0:14:30.150,0:14:31.484
Според моята представа,

0:14:31.484,0:14:34.946
точно както всеки учен знае думата "атом"

0:14:34.946,0:14:36.913
и че материята е изградена от атоми,

0:14:36.913,0:14:38.397
така всеки учен трябва да знае думи

0:14:38.397,0:14:40.741
като "облака" и "Да и..."

0:14:40.741,0:14:43.820
и науката ще стане много по-креативна,

0:14:43.820,0:14:46.824
ще направи много повече неочаквани открития

0:14:46.824,0:14:49.360
в полза на всички нас

0:14:49.360,0:14:51.576
и ще бъде също много по-забавна.

0:14:51.576,0:14:54.166
Това, което ви моля да запомните [br]от тази беседа е,

0:14:54.166,0:14:56.862
че следващия път, когато се сблъскате

0:14:56.862,0:14:58.588
с проблем, който не можете да решите

0:14:58.588,0:15:01.180
в работата или в живота,

0:15:01.180,0:15:03.056
има дума за това, което ще видите:

0:15:03.056,0:15:04.233
облакът.

0:15:04.233,0:15:05.766
Не можете да преминете през облака

0:15:05.766,0:15:07.174
сами, а заедно

0:15:07.174,0:15:09.212
с някой, който ви подкрепя

0:15:09.212,0:15:11.260
и отговаря с "Да и..." на идеите ви,

0:15:11.260,0:15:13.577
помага ви да кажете "Да и..." [br]на собствените си идеи,

0:15:13.577,0:15:15.464
увеличава вероятността, че

0:15:15.464,0:15:17.190
сред мъгливите нишки на облака

0:15:17.190,0:15:18.688
ще намерите онзи тих момент,

0:15:18.688,0:15:20.491
в който за пръв път ще зърнете

0:15:20.491,0:15:23.741
неочакваното си откритие,

0:15:23.741,0:15:26.465
вашето С.

0:15:26.465,0:15:28.785
Благодаря ви.

0:15:28.785,0:15:32.785
(Аплодисменти)