1
00:00:00,000 --> 00:00:02,000
Само преди секунда

2
00:00:02,000 --> 00:00:06,000
дъщеря ми Ребека ми пожела успех с кратко съобщение.

3
00:00:06,000 --> 00:00:08,000
То гласеше,

4
00:00:08,000 --> 00:00:11,000
"Мамо, ще ги разбиеш."

5
00:00:11,000 --> 00:00:13,000
Обичам това.

6
00:00:13,000 --> 00:00:15,000
Да получа такова съобщение

7
00:00:15,000 --> 00:00:17,000
е като да получа прегръдка.

8
00:00:17,000 --> 00:00:20,000
И ето.

9
00:00:20,000 --> 00:00:22,000
Аз съм олицетворение

10
00:00:22,000 --> 00:00:24,000
на основния парадокс.

11
00:00:24,000 --> 00:00:26,000
Аз съм жена,

12
00:00:26,000 --> 00:00:28,000
която обича да получава кратки съобщения

13
00:00:28,000 --> 00:00:30,000
и която ще ви разкаже,

14
00:00:30,000 --> 00:00:33,000
че прекалено големият им брой може да бъде проблем.

15
00:00:33,000 --> 00:00:36,000
Всъщност това напомняне на дъщеря ми

16
00:00:36,000 --> 00:00:39,000
ме връща към началото на моята история.

17
00:00:39,000 --> 00:00:43,000
През 1996, когато беше първата ми TED лекция,

18
00:00:43,000 --> 00:00:45,000
Ребека беше на пет години

19
00:00:45,000 --> 00:00:47,000
и седеше точно там

20
00:00:47,000 --> 00:00:49,000
на първия ред.

21
00:00:49,000 --> 00:00:51,000
Току-що бях написала книга,

22
00:00:51,000 --> 00:00:53,000
възхваляваща живота в интернет

23
00:00:53,000 --> 00:00:56,000
и щях да бъда на корицата

24
00:00:56,000 --> 00:00:58,000
на списание "Wired".

25
00:00:58,000 --> 00:01:00,000
В онези стремителни дни

26
00:01:00,000 --> 00:01:02,000
експериментирахме

27
00:01:02,000 --> 00:01:05,000
с чат стаи и интернет виртуални общности.

28
00:01:05,000 --> 00:01:09,000
Изследвахме различни аспекти на нашата същност.

29
00:01:09,000 --> 00:01:11,000
И след това се изключвахме от мрежата.

30
00:01:11,000 --> 00:01:13,000
Бях много развълнувана.

31
00:01:13,000 --> 00:01:16,000
Като психолог, това което най-много ме вълнуваше,

32
00:01:16,000 --> 00:01:18,000
беше идеята,

33
00:01:18,000 --> 00:01:21,000
че можем да използваме това, което научаваме във виртуалния свят

34
00:01:21,000 --> 00:01:24,000
за нас самите, за нашата идентичност,

35
00:01:24,000 --> 00:01:27,000
за да живеем по-добър живот в реалния свят.

36
00:01:27,000 --> 00:01:30,000
Сега да превъртим бързо лентата до 2012.

37
00:01:30,000 --> 00:01:33,000
Пак съм на сцената на TED.

38
00:01:33,000 --> 00:01:36,000
Дъщеря ми е на 20. Учи в колеж.

39
00:01:36,000 --> 00:01:40,000
Тя спи с мобилния си телефон,

40
00:01:40,000 --> 00:01:42,000
аз също.

41
00:01:42,000 --> 00:01:45,000
Написала съм и нова книга,

42
00:01:45,000 --> 00:01:48,000
но този път тя едва ли

43
00:01:48,000 --> 00:01:50,000
ще ме постави на корицата

44
00:01:50,000 --> 00:01:52,000
на списание "Wired".

45
00:01:52,000 --> 00:01:55,000
Какво се случи?

46
00:01:55,000 --> 00:01:58,000
Все още се вълнувам от технологиите,

47
00:01:58,000 --> 00:02:00,000
но вярвам,

48
00:02:00,000 --> 00:02:02,000
и съм тук, за да изложа своята теория,

49
00:02:02,000 --> 00:02:04,000
че ние им позволяваме да ни отведат на места,

50
00:02:04,000 --> 00:02:06,000
където не бихме искали да бъдем.

51
00:02:06,000 --> 00:02:08,000
През последните 15 години

52
00:02:08,000 --> 00:02:11,000
изучавах технологиите на мобилните комуникации

53
00:02:11,000 --> 00:02:14,000
и интервюирах стотици хора,

54
00:02:14,000 --> 00:02:16,000
млади и стари,

55
00:02:16,000 --> 00:02:18,000
за техните взаимоотношения с технологиите.

56
00:02:18,000 --> 00:02:20,000
Това, което открих е,

57
00:02:20,000 --> 00:02:22,000
че нашите малки устройства,

58
00:02:22,000 --> 00:02:25,000
тези малки устройства в джобовете ни

59
00:02:25,000 --> 00:02:27,000
толкова силно влияят на психиката ни,

60
00:02:27,000 --> 00:02:31,000
че не само променят навиците ни,

61
00:02:31,000 --> 00:02:34,000
но и нашата същност.

62
00:02:34,000 --> 00:02:36,000
Някои от нещата, които днес правим с тези устройства

63
00:02:36,000 --> 00:02:39,000
само преди няколко години

64
00:02:39,000 --> 00:02:41,000
бихме помислили за странни

65
00:02:41,000 --> 00:02:43,000
или плашещи,

66
00:02:43,000 --> 00:02:46,000
но бързо сме привикнали към тях

67
00:02:46,000 --> 00:02:48,000
и вече са част от навиците ни.

68
00:02:48,000 --> 00:02:51,000
Няколко бързи примера:

69
00:02:51,000 --> 00:02:53,000
Хората пишат кратки съобщения или е-писма

70
00:02:53,000 --> 00:02:56,000
по време на корпоративни срещи.

71
00:02:56,000 --> 00:02:59,000
Те пишат кратки съобщения, пазаруват или влизат във "Фейсбук"

72
00:02:59,000 --> 00:03:02,000
по време на час, по време на представяния,

73
00:03:02,000 --> 00:03:04,000
по време на всички свои срещи.

74
00:03:04,000 --> 00:03:07,000
Хората ми обясняват за важното ново умение

75
00:03:07,000 --> 00:03:09,000
да поддържаш контакт със събеседника си с поглед,

76
00:03:09,000 --> 00:03:11,000
докато пишеш съобщения.

77
00:03:11,000 --> 00:03:13,000
(Смях)

78
00:03:13,000 --> 00:03:15,000
Обясняват ми,

79
00:03:15,000 --> 00:03:18,000
че е трудно, но постижимо.

80
00:03:18,000 --> 00:03:20,000
Родителите пишат кратки съобщения или е-писма

81
00:03:20,000 --> 00:03:22,000
по време на закуската или вечерята,

82
00:03:22,000 --> 00:03:25,000
докато децата им се оплакват,

83
00:03:25,000 --> 00:03:27,000
че те не им отдават пълното си внимание.

84
00:03:27,000 --> 00:03:29,000
Но същите тези деца,

85
00:03:29,000 --> 00:03:32,000
не отдават пълното си внимание едно на друго.

86
00:03:32,000 --> 00:03:34,000
Това е скорошна снимка

87
00:03:34,000 --> 00:03:37,000
на моята дъщеря и нейните приятелки,

88
00:03:37,000 --> 00:03:39,000
които са заедно,

89
00:03:39,000 --> 00:03:42,000
без всъщност да са заедно.

90
00:03:42,000 --> 00:03:44,000
Пишем кратки съобщения дори на погребения.

91
00:03:44,000 --> 00:03:46,000
Изучавам точно това.

92
00:03:46,000 --> 00:03:48,000
Ние се дистанцираме

93
00:03:48,000 --> 00:03:50,000
от нашата болка или от нашия захлас

94
00:03:50,000 --> 00:03:53,000
и се отдаваме на телефоните си.

95
00:03:53,000 --> 00:03:55,000
Защо това има значение?

96
00:03:55,000 --> 00:03:57,000
За мен има значение,

97
00:03:57,000 --> 00:04:00,000
защото мисля, че сме на път да имаме проблем -

98
00:04:00,000 --> 00:04:02,000
със сигурност проблем

99
00:04:02,000 --> 00:04:04,000
с начина, по който се отнасяме един към друг,

100
00:04:04,000 --> 00:04:06,000
но и проблеми

101
00:04:06,000 --> 00:04:09,000
с начина, по който се отансяме към себе си

102
00:04:09,000 --> 00:04:12,000
и способността ни за самопреценка.

103
00:04:12,000 --> 00:04:14,000
Свикваме с един нов начин

104
00:04:14,000 --> 00:04:17,000
да бъдем сами заедно.

105
00:04:17,000 --> 00:04:19,000
Хората искат да са един с друг,

106
00:04:19,000 --> 00:04:21,000
но и да бъдат другаде -

107
00:04:21,000 --> 00:04:24,000
свързани с всички различни места, където искат да бъдат.

108
00:04:24,000 --> 00:04:27,000
Хората искат да персонализират живота си.

109
00:04:27,000 --> 00:04:30,000
Искат да влизат и да напускат местата, където са,

110
00:04:30,000 --> 00:04:32,000
защото това, което е най-важно за тях

111
00:04:32,000 --> 00:04:36,000
е да контролират върху какво насочват вниманието си.

112
00:04:36,000 --> 00:04:39,000
Искате да отидете на онази среща на борда,

113
00:04:39,000 --> 00:04:41,000
но искате да обръщате внимание

114
00:04:41,000 --> 00:04:43,000
само на това, което ви интересува.

115
00:04:43,000 --> 00:04:46,000
Според някои хора това е плюс.

116
00:04:46,000 --> 00:04:48,000
Но накрая може да се окаже,

117
00:04:48,000 --> 00:04:50,000
че се крием един от друг,

118
00:04:50,000 --> 00:04:53,000
дори и когато постоянно сме свързани един с друг.

119
00:04:53,000 --> 00:04:55,000
Един петдесетгодишен бизнесмен

120
00:04:55,000 --> 00:04:57,000
ми се оплака,

121
00:04:57,000 --> 00:05:00,000
че се чувства сякаш вече няма колеги на работата.

122
00:05:00,000 --> 00:05:03,000
Когато отива на работа, той не се спира да говори с никого,

123
00:05:03,000 --> 00:05:05,000
не се обажда на никого.

124
00:05:05,000 --> 00:05:08,000
Казва, че не иска да прекъсва колегите си,

125
00:05:08,000 --> 00:05:11,000
защото, според него, "Те са прекалено заети да пишат е-писма."

126
00:05:11,000 --> 00:05:13,000
Но изведнъж се спира

127
00:05:13,000 --> 00:05:15,000
и казва, "Всъщност, излъгах те.

128
00:05:15,000 --> 00:05:18,000
Аз съм този, който не иска да бъде прекъсван.

129
00:05:18,000 --> 00:05:20,000
Вместо да искам да бъда прекъснат,

130
00:05:20,000 --> 00:05:24,000
аз предпочитам да си пиша нещо на блекбърито."

131
00:05:24,000 --> 00:05:26,000
Наблюдавайки различните поколения,

132
00:05:26,000 --> 00:05:30,000
виждам, че хората търсят най-усилено компанията на другия,

133
00:05:30,000 --> 00:05:32,000
ако и само ако,

134
00:05:32,000 --> 00:05:35,000
могат да имат тази компания от разстояние

135
00:05:35,000 --> 00:05:37,000
в размер, който могат да контролират.

136
00:05:37,000 --> 00:05:40,000
Наричам това, ефектът на Момичето със златните къдрици:

137
00:05:40,000 --> 00:05:43,000
нито прекалено близо, нито прекалено далече,

138
00:05:43,000 --> 00:05:45,000
точното разстояние.

139
00:05:45,000 --> 00:05:47,000
Но това, което изглежда добре

140
00:05:47,000 --> 00:05:49,000
на бизнесмена на средна възраст

141
00:05:49,000 --> 00:05:51,000
може да бъде проблем за юношата,

142
00:05:51,000 --> 00:05:55,000
който трябва да развива своите отношения лице в лице с останалите.

143
00:05:55,000 --> 00:05:57,000
Едно осемнайсетгодишно момче,

144
00:05:57,000 --> 00:06:00,000
което използва кратки съобщения за почти всичко

145
00:06:00,000 --> 00:06:02,000
ми каза замислено,

146
00:06:02,000 --> 00:06:05,000
"Някой ден, някой ден,

147
00:06:05,000 --> 00:06:07,000
но със сигурност не сега,

148
00:06:07,000 --> 00:06:11,000
искам да се науча да водя разговор."

149
00:06:11,000 --> 00:06:13,000
Когато питам хората,

150
00:06:13,000 --> 00:06:16,000
"Какво му е лошото на разговора?"

151
00:06:16,000 --> 00:06:20,000
Те ми казват, "Сега ще ти обясня какво му е лошото.

152
00:06:20,000 --> 00:06:23,000
Случва се в реално време

153
00:06:23,000 --> 00:06:27,000
и не можеш да контролираш какво ще кажеш."

154
00:06:27,000 --> 00:06:29,000
Това е истинската причина.

155
00:06:29,000 --> 00:06:32,000
Кратките съобщения, е-писма, коментарите във форумите,

156
00:06:32,000 --> 00:06:34,000
всички тези неща

157
00:06:34,000 --> 00:06:37,000
ни позволяват да се представим, по начина, който искаме.

158
00:06:37,000 --> 00:06:39,000
Можем да редактираме,

159
00:06:39,000 --> 00:06:42,000
значи можем и да изтриваме,

160
00:06:42,000 --> 00:06:45,000
можем да ретушираме

161
00:06:45,000 --> 00:06:47,000
лицето, гласа,

162
00:06:47,000 --> 00:06:49,000
плътта, тялото -

163
00:06:49,000 --> 00:06:52,000
не прекалено малко, не прекалено много,

164
00:06:52,000 --> 00:06:54,000
точното количество.

165
00:06:54,000 --> 00:06:56,000
Човешките взаимоотношения

166
00:06:56,000 --> 00:06:58,000
са богати и са объркани

167
00:06:58,000 --> 00:07:00,000
и са много изискващи.

168
00:07:00,000 --> 00:07:03,000
А ние ги изчистваме с помощта на технологията.

169
00:07:03,000 --> 00:07:05,000
И когато правим това,

170
00:07:05,000 --> 00:07:07,000
едно от нещата, които могат да се случат

171
00:07:07,000 --> 00:07:09,000
е да пожертваме разговора

172
00:07:09,000 --> 00:07:11,000
заради свързаността.

173
00:07:11,000 --> 00:07:14,000
Ние мамим самите себе си.

174
00:07:14,000 --> 00:07:16,000
И с течение на времето

175
00:07:16,000 --> 00:07:18,000
изглежда забравяме това

176
00:07:18,000 --> 00:07:21,000
или вече не ни е грижа.

177
00:07:21,000 --> 00:07:25,000
Оказах се неподготвена,

178
00:07:25,000 --> 00:07:27,000
когато Стивън Колбърт

179
00:07:27,000 --> 00:07:31,000
ми зададе един много важен въпрос,

180
00:07:31,000 --> 00:07:34,000
много важен въпрос.

181
00:07:34,000 --> 00:07:40,000
Той каза "Всички тези малки туитове,

182
00:07:40,000 --> 00:07:43,000
всички тези малки глътки

183
00:07:43,000 --> 00:07:46,000
онлайн комуникация

184
00:07:46,000 --> 00:07:49,000
правят ли една голяма глътка

185
00:07:49,000 --> 00:07:53,000
истински разговор?"

186
00:07:53,000 --> 00:07:55,000
Отговорът ми беше "не",

187
00:07:55,000 --> 00:07:57,000
не правят.

188
00:07:57,000 --> 00:08:01,000
Свързаността на глътки може да е полезна

189
00:08:01,000 --> 00:08:05,000
за събирането на отделни парчета информация,

190
00:08:05,000 --> 00:08:09,000
може да е от полза да кажем "Мисля за теб"

191
00:08:09,000 --> 00:08:11,000
и дори да кажем, "Обичам те,"

192
00:08:11,000 --> 00:08:13,000
вижте как се почуствах аз,

193
00:08:13,000 --> 00:08:16,000
когато получих краткото съобщение от дъщеря ми,

194
00:08:16,000 --> 00:08:18,000
но те не ни помагат

195
00:08:18,000 --> 00:08:20,000
да научим повече един за друг,

196
00:08:20,000 --> 00:08:24,000
наистина да се опознаем и разберем едни други.

197
00:08:24,000 --> 00:08:28,000
А ние използваме разговорите един с друг,

198
00:08:28,000 --> 00:08:30,000
за да се научим да водим разговори

199
00:08:30,000 --> 00:08:32,000
със самите себе си.

200
00:08:32,000 --> 00:08:34,000
Затова бягството от разговора

201
00:08:34,000 --> 00:08:36,000
може наистина да е от значение.

202
00:08:36,000 --> 00:08:38,000
Защото то ще компрометира

203
00:08:38,000 --> 00:08:40,000
способността ни за самонаблюдение.

204
00:08:40,000 --> 00:08:42,000
За децата, които сега растат,

205
00:08:42,000 --> 00:08:46,000
това умение е в основата на тяхното развитие.

206
00:08:46,000 --> 00:08:48,000
Все по-често чувам.

207
00:08:48,000 --> 00:08:51,000
"Предпочитам да пиша вместо да разговарям."

208
00:08:51,000 --> 00:08:53,000
Това, което наблюдавам е,

209
00:08:53,000 --> 00:08:55,000
че хората толкова свикват да бягат от

210
00:08:55,000 --> 00:08:57,000
истинския разговор,

211
00:08:57,000 --> 00:09:00,000
толкова свикват да се задоволяват с по-малко,

212
00:09:00,000 --> 00:09:02,000
че са готови дори

213
00:09:02,000 --> 00:09:04,000
да не се срещат изобщо с хора.

214
00:09:04,000 --> 00:09:06,000
Например,

215
00:09:06,000 --> 00:09:08,000
много хора споделят с мен своето желание

216
00:09:08,000 --> 00:09:11,000
някой ден да се появи една по-съвършена версия на "Сири",

217
00:09:11,000 --> 00:09:14,000
дигиталният помощник на "Айфон" на "Епъл",

218
00:09:14,000 --> 00:09:16,000
която ще им бъде повече като добър приятел,

219
00:09:16,000 --> 00:09:18,000
някой, който ще ги изслушва,

220
00:09:18,000 --> 00:09:20,000
когато другите не го правят.

221
00:09:20,000 --> 00:09:22,000
Мисля, че това желание

222
00:09:22,000 --> 00:09:24,000
отразява болезнената истина,

223
00:09:24,000 --> 00:09:27,000
която научих през последните 15 години.

224
00:09:27,000 --> 00:09:31,000
Това чувство, че никой не ме слуша

225
00:09:31,000 --> 00:09:33,000
е много важно

226
00:09:33,000 --> 00:09:35,000
в нашите отношения с технологията.

227
00:09:35,000 --> 00:09:37,000
Ето защо е толкова изкушаващо

228
00:09:37,000 --> 00:09:39,000
да имаме "Фейсбук" страница,

229
00:09:39,000 --> 00:09:41,000
профил в "Туитър",

230
00:09:41,000 --> 00:09:44,000
толкова много автоматични слушатели.

231
00:09:44,000 --> 00:09:47,000
Чувството, че никой не ни слуша,

232
00:09:47,000 --> 00:09:49,000
ни кара да прекарваме повече време

233
00:09:49,000 --> 00:09:52,000
с машини, които ни се струва, че ги е грижа за нас.

234
00:09:52,000 --> 00:09:54,000
Разработваме роботи,

235
00:09:54,000 --> 00:09:56,000
наричат се социални роботи,

236
00:09:56,000 --> 00:09:59,000
които са предназначени да бъдат компаньони -

237
00:09:59,000 --> 00:10:01,000
на възрастни хора,

238
00:10:01,000 --> 00:10:03,000
на децата ни,

239
00:10:03,000 --> 00:10:05,000
на нас.

240
00:10:05,000 --> 00:10:08,000
Толкова ли изгубихме увереността си,

241
00:10:08,000 --> 00:10:12,000
че ще бъдем винаги заедно един за друг?

242
00:10:12,000 --> 00:10:14,000
По време на моето изследване

243
00:10:14,000 --> 00:10:16,000
работих в няколко старчески домове

244
00:10:16,000 --> 00:10:19,000
и занесох там от тези социални роботи

245
00:10:19,000 --> 00:10:21,000
предназначени да създават у възрастните хора

246
00:10:21,000 --> 00:10:24,000
усещането, че някой ги разбира.

247
00:10:24,000 --> 00:10:26,000
Един ден, видях една жена,

248
00:10:26,000 --> 00:10:28,000
която беше загубила дете

249
00:10:28,000 --> 00:10:30,000
да говори на един робот

250
00:10:30,000 --> 00:10:33,000
с формата на бебе тюлен.

251
00:10:33,000 --> 00:10:35,000
То сякаш я гледаше в очите

252
00:10:35,000 --> 00:10:38,000
и привидно следваше разговора.

253
00:10:38,000 --> 00:10:41,000
Действаше ѝ успокоително.

254
00:10:41,000 --> 00:10:45,000
И според много хора това е чудесно.

255
00:10:45,000 --> 00:10:50,000
Но тази жена се опитваше да осмисли живота си

256
00:10:50,000 --> 00:10:53,000
чрез машина, която няма никава представа

257
00:10:53,000 --> 00:10:56,000
за развитието на човешкия живот.

258
00:10:56,000 --> 00:10:58,000
Роботът изнася добро представление.

259
00:10:58,000 --> 00:11:00,000
А ние сме уязвими.

260
00:11:00,000 --> 00:11:03,000
Хората преживяват една привидна емпатия

261
00:11:03,000 --> 00:11:06,000
като че ли тя е реална.

262
00:11:06,000 --> 00:11:10,000
Така че в този момент,

263
00:11:10,000 --> 00:11:12,000
когато тази жена

264
00:11:12,000 --> 00:11:15,000
преживява тази привидна емпатия,

265
00:11:15,000 --> 00:11:18,000
аз си мислех, "Този робот не може да изпитва емпатия.

266
00:11:18,000 --> 00:11:20,000
Не знае какво е да си изправен пред смъртта.

267
00:11:20,000 --> 00:11:22,000
Не знае какво е животът."

268
00:11:22,000 --> 00:11:24,000
Това че жената се успокояваше

269
00:11:24,000 --> 00:11:26,000
от своя робот компаньон,

270
00:11:26,000 --> 00:11:28,000
за мен не беше удивително,

271
00:11:28,000 --> 00:11:32,000
а един от най-мъчителните и сложни моменти

272
00:11:32,000 --> 00:11:36,000
в моя петнадесет годишен работен опит.

273
00:11:36,000 --> 00:11:38,000
Но когато отстъпих назад,

274
00:11:38,000 --> 00:11:40,000
се почувствах

275
00:11:40,000 --> 00:11:43,000
в студения, жесток център

276
00:11:43,000 --> 00:11:45,000
на една перфектна буря.

277
00:11:45,000 --> 00:11:48,000
Ние очакваме все повече от технологиите

278
00:11:48,000 --> 00:11:51,000
и все по-малко един от друг.

279
00:11:51,000 --> 00:11:53,000
И аз се питам,

280
00:11:53,000 --> 00:11:56,000
"Защо нещата стигнаха до там?"

281
00:11:56,000 --> 00:11:58,000
И вярвам, че отговорът е

282
00:11:58,000 --> 00:12:01,000
че технологиите ни привличат,

283
00:12:01,000 --> 00:12:03,000
в момент, когато сме най-уязвими.

284
00:12:03,000 --> 00:12:05,000
А ние сме уязвими.

285
00:12:05,000 --> 00:12:07,000
Ние сме самотни,

286
00:12:07,000 --> 00:12:09,000
но се страхуваме от интимността.

287
00:12:09,000 --> 00:12:12,000
И от социални мрежи до социални роботи,

288
00:12:12,000 --> 00:12:14,000
ние създаваме технологии,

289
00:12:14,000 --> 00:12:17,000
които ни дават илюзията за компания,

290
00:12:17,000 --> 00:12:19,000
без изискванията на приятелството.

291
00:12:19,000 --> 00:12:22,000
Обръщаме се към технологията, за да ни помогне да сме свързани

292
00:12:22,000 --> 00:12:25,000
по начини, които можем да контролираме.

293
00:12:25,000 --> 00:12:27,000
Но всъщност не се чувстваме толкова удобно.

294
00:12:27,000 --> 00:12:30,000
Не контролираме напълно нещата.

295
00:12:30,000 --> 00:12:33,000
Тези дни телефоните в джобовете ни

296
00:12:33,000 --> 00:12:35,000
променят умовете и сърцата ни,

297
00:12:35,000 --> 00:12:37,000
защото ни предлагат

298
00:12:37,000 --> 00:12:39,000
три фантазии.

299
00:12:39,000 --> 00:12:41,000
Първо, че можем да насочим вниманието си

300
00:12:41,000 --> 00:12:43,000
там, където ние искаме;

301
00:12:43,000 --> 00:12:46,000
второ, че винаги има кой да ни чуе;

302
00:12:46,000 --> 00:12:49,000
и трето, че никога няма да бъдем сами.

303
00:12:49,000 --> 00:12:51,000
Тази трета идея,

304
00:12:51,000 --> 00:12:54,000
че никога няма да бъдем сами

305
00:12:54,000 --> 00:12:56,000
е централна за нашата психика.

306
00:12:56,000 --> 00:12:59,000
Защото в момента, в който хората останат сами,

307
00:12:59,000 --> 00:13:01,000
дори и само за няколко секунди,

308
00:13:01,000 --> 00:13:04,000
те стават напрегнати, те се панират, суетят,

309
00:13:04,000 --> 00:13:06,000
те посягат към технологията.

310
00:13:06,000 --> 00:13:08,000
Помислете си за хората, чекиращи се на гишето

311
00:13:08,000 --> 00:13:10,000
или на червен светофар.

312
00:13:10,000 --> 00:13:14,000
Да си сам е проблем, който трябва да бъде разрешен.

313
00:13:14,000 --> 00:13:17,000
Ето защо хората се опитват да го разрешат като се свързват.

314
00:13:17,000 --> 00:13:19,000
Но тук свързаността

315
00:13:19,000 --> 00:13:22,000
е по-скоро симптом, отколкото лек.

316
00:13:22,000 --> 00:13:25,000
Тя изразява, но не решава

317
00:13:25,000 --> 00:13:27,000
основния проблем.

318
00:13:27,000 --> 00:13:29,000
Но освен че е симптом,

319
00:13:29,000 --> 00:13:31,000
постоянната свързаност променя

320
00:13:31,000 --> 00:13:33,000
начина, по който хората се самооосъзнават.

321
00:13:33,000 --> 00:13:36,000
Тя създава едно ново същество.

322
00:13:36,000 --> 00:13:38,000
Най-добрият начин да го опишем е

323
00:13:38,000 --> 00:13:41,000
аз споделям, значи съм.

324
00:13:41,000 --> 00:13:44,000
Използваме технологиите, за да се дефинираме

325
00:13:44,000 --> 00:13:46,000
като споделяме своите мисли и чувства

326
00:13:46,000 --> 00:13:48,000
още в момента, когато ги изпитваме.

327
00:13:48,000 --> 00:13:50,000
Преди моделът беше:

328
00:13:50,000 --> 00:13:52,000
Имам някакво чувство,

329
00:13:52,000 --> 00:13:54,000
искам да се обадя по телефона.

330
00:13:54,000 --> 00:13:57,000
А сега е: искам да усетя нещо,

331
00:13:57,000 --> 00:13:59,000
трябва да изпратя кратко съобщение.

332
00:13:59,000 --> 00:14:02,000
Проблемът с този нов модел

333
00:14:02,000 --> 00:14:04,000
"аз споделям, значи съм"

334
00:14:04,000 --> 00:14:06,000
е че ние нямаме връзка,

335
00:14:06,000 --> 00:14:08,000
не се чувстваме като себе си.

336
00:14:08,000 --> 00:14:10,000
Ние почти не можем да се усетим.

337
00:14:10,000 --> 00:14:13,000
Какво правим? Свързваме се все повече и повече.

338
00:14:13,000 --> 00:14:15,000
Но в рамките на този процес

339
00:14:15,000 --> 00:14:18,000
ние все повече се изолираме.

340
00:14:18,000 --> 00:14:22,000
Как свързаността преминава в изолиране?

341
00:14:22,000 --> 00:14:24,000
Ние се изолираме,

342
00:14:24,000 --> 00:14:26,000
ако не развиваме своята способност за самота,

343
00:14:26,000 --> 00:14:29,000
способността да се отделим от останалите,

344
00:14:29,000 --> 00:14:31,000
за да съберем мислите си.

345
00:14:31,000 --> 00:14:34,000
Самотата е усещането,

346
00:14:34,000 --> 00:14:36,000
което ни кара да се обърнем към другите хора

347
00:14:36,000 --> 00:14:39,000
и да сформираме реални взаимоотношения.

348
00:14:39,000 --> 00:14:42,000
Когато нямаме тази способност за самота,

349
00:14:42,000 --> 00:14:45,000
ние се обръщаме към други хора, за да се чувстваме по-малко напрегнати

350
00:14:45,000 --> 00:14:47,000
или за да се почустваме живи.

351
00:14:47,000 --> 00:14:49,000
Когато това се случи,

352
00:14:49,000 --> 00:14:52,000
ние не можем да оценим какви са тези хора.

353
00:14:52,000 --> 00:14:54,000
Ние като че ли ги използваме

354
00:14:54,000 --> 00:14:56,000
като резервни части,

355
00:14:56,000 --> 00:14:59,000
за да поддържаме крехкото ни усещане за себе си.

356
00:14:59,000 --> 00:15:02,000
Започваме да мислим, че постоянната ни свързаност

357
00:15:02,000 --> 00:15:06,000
ще ни направи по-малко самотни.

358
00:15:06,000 --> 00:15:08,000
Но това е опасно,

359
00:15:08,000 --> 00:15:11,000
защото точно обратното е вярно.

360
00:15:11,000 --> 00:15:13,000
Ако ние не можем да бъдем сами със себе си,

361
00:15:13,000 --> 00:15:15,000
ще ставаме все по-самотни.

362
00:15:15,000 --> 00:15:18,000
И ако не научим децата си да бъдат сами,

363
00:15:18,000 --> 00:15:20,000
те само ще знаят

364
00:15:20,000 --> 00:15:22,000
какво е да си самотен.

365
00:15:22,000 --> 00:15:25,000
Когато говорих на TED през 1996

366
00:15:25,000 --> 00:15:27,000
за моите изследвания

367
00:15:27,000 --> 00:15:29,000
на ранните виртуални общества,

368
00:15:29,000 --> 00:15:32,000
аз казах, 'Тези, за които времето

369
00:15:32,000 --> 00:15:34,000
прекарано пред екрана е най-смислено

370
00:15:34,000 --> 00:15:37,000
сядат пред него от позицията на самонаблюдението."

371
00:15:37,000 --> 00:15:40,000
За това призовавам аз днес:

372
00:15:40,000 --> 00:15:43,000
замисляне и разговаряне

373
00:15:43,000 --> 00:15:46,000
за това къде ще ни отведат

374
00:15:46,000 --> 00:15:48,000
днешните технологии

375
00:15:48,000 --> 00:15:50,000
и какво ще ни струват те.

376
00:15:50,000 --> 00:15:53,000
Ние сме влюбени в технологиите.

377
00:15:53,000 --> 00:15:56,000
И се страхуваме, като скоро влюбените,

378
00:15:56,000 --> 00:15:59,000
че ако говорим за това прекалено много, ще убием романтиката.

379
00:15:59,000 --> 00:16:01,000
Но е време да говорим за това.

380
00:16:01,000 --> 00:16:04,000
Отраснахме с дигиталните технологии

381
00:16:04,000 --> 00:16:06,000
и си мислим, че и те са помъдряли с нас.

382
00:16:06,000 --> 00:16:09,000
Но не е така, те са още в ранния си етап.

383
00:16:09,000 --> 00:16:11,000
Има много време

384
00:16:11,000 --> 00:16:13,000
ние да помислим как да ги използаме,

385
00:16:13,000 --> 00:16:15,000
как да ги развием.

386
00:16:15,000 --> 00:16:17,000
Не предлагам

387
00:16:17,000 --> 00:16:19,000
да се откажем от нашите устройства,

388
00:16:19,000 --> 00:16:22,000
а да развием едно по-осъзнато отношение

389
00:16:22,000 --> 00:16:24,000
с тях, един с друг

390
00:16:24,000 --> 00:16:27,000
и със самите себе си.

391
00:16:27,000 --> 00:16:29,000
Виждам някои първи стъпки.

392
00:16:29,000 --> 00:16:31,000
Започнете да мислите за самотата

393
00:16:31,000 --> 00:16:33,000
като за нещо добро.

394
00:16:33,000 --> 00:16:35,000
Направете ѝ място.

395
00:16:35,000 --> 00:16:38,000
Намерете начини да я покажете

396
00:16:38,000 --> 00:16:40,000
като стойностна на вашите деца.

397
00:16:40,000 --> 00:16:42,000
Създайте специални места у вас -

398
00:16:42,000 --> 00:16:44,000
кухнята, трапезарията -

399
00:16:44,000 --> 00:16:47,000
и ги използвайте само за разговор.

400
00:16:47,000 --> 00:16:49,000
Направете същото на работното място.

401
00:16:49,000 --> 00:16:51,000
Там ние сме толкова заети да комуникираме,

402
00:16:51,000 --> 00:16:54,000
че често нямаме време да мигнем,

403
00:16:54,000 --> 00:16:57,000
нямаме време да говорим

404
00:16:57,000 --> 00:16:59,000
за нещата, които наистина имат значение.

405
00:16:59,000 --> 00:17:01,000
Променете това.

406
00:17:01,000 --> 00:17:05,000
Най-важното е, че ние имаме нужда да се вслушваме един в друг,

407
00:17:05,000 --> 00:17:09,000
дори и в скучните неща.

408
00:17:09,000 --> 00:17:11,000
Защото в моментите, в които се препъваме,

409
00:17:11,000 --> 00:17:14,000
колебаем или не намираме точната дума,

410
00:17:14,000 --> 00:17:18,000
тогава се разкриваме един на друг.

411
00:17:18,000 --> 00:17:21,000
Технологиите се опитват

412
00:17:21,000 --> 00:17:23,000
да дефинират по нов начин човешките взаимоотношения,

413
00:17:23,000 --> 00:17:25,000
как показваме отношението си един към друг,

414
00:17:25,000 --> 00:17:27,000
как се отнасяме към себе си -

415
00:17:27,000 --> 00:17:29,000
опитват се и да ни дадат възможност

416
00:17:29,000 --> 00:17:31,000
да потвърдим нашите ценности

417
00:17:31,000 --> 00:17:33,000
и нашата посока.

418
00:17:33,000 --> 00:17:35,000
Аз съм оптимист.

419
00:17:35,000 --> 00:17:38,000
Имаме всичко нужно да започнем.

420
00:17:38,000 --> 00:17:40,000
Имаме един друг.

421
00:17:40,000 --> 00:17:43,000
Имаме най-голям шанс да успеем,

422
00:17:43,000 --> 00:17:46,000
ако признаем нашата уязвимост.

423
00:17:46,000 --> 00:17:48,000
Трябва да внимаваме,

424
00:17:48,000 --> 00:17:50,000
когато технологията казва,

425
00:17:50,000 --> 00:17:53,000
че ще вземе нещо сложно

426
00:17:53,000 --> 00:17:56,000
и ще го направи просто.

427
00:17:56,000 --> 00:17:58,000
В моята работа,

428
00:17:58,000 --> 00:18:01,000
чувам, че животът е сложен,

429
00:18:01,000 --> 00:18:03,000
взаимоотношенията са изпълнени с риск.

430
00:18:03,000 --> 00:18:05,000
А ето я технологията -

431
00:18:05,000 --> 00:18:07,000
проста, обнадеждаваща,

432
00:18:07,000 --> 00:18:10,000
оптимистична, винаги млада.

433
00:18:10,000 --> 00:18:12,000
Все едно да повикаш кавалерията.

434
00:18:12,000 --> 00:18:14,000
Рекламната кампания обещава,

435
00:18:14,000 --> 00:18:16,000
че онлайн и с аватарите

436
00:18:16,000 --> 00:18:20,000
вие ще можете "най-накрая да заобичате своите приятели,

437
00:18:20,000 --> 00:18:23,000
своето тяло, своя живот,

438
00:18:23,000 --> 00:18:26,000
в интернет и с аватари."

439
00:18:26,000 --> 00:18:28,000
Привлечени сме от виртуалната романтика,

440
00:18:28,000 --> 00:18:31,000
от компютърните игри, които изглеждат като светове,

441
00:18:31,000 --> 00:18:35,000
от идеята, че роботите

442
00:18:35,000 --> 00:18:38,000
някой ден ще бъдат нашите истински другари.

443
00:18:38,000 --> 00:18:41,000
Прекарваме вечерта в социалната мрежа

444
00:18:41,000 --> 00:18:44,000
вместо да изпием бира с приятели.

445
00:18:44,000 --> 00:18:46,000
Но тези заместващи фантазии

446
00:18:46,000 --> 00:18:49,000
ни струват скъпо.

447
00:18:49,000 --> 00:18:52,000
Сега всички трябва да се фокусираме

448
00:18:52,000 --> 00:18:54,000
върху многото начини,

449
00:18:54,000 --> 00:18:56,000
по които технологиите могат да ни върнат обратно

450
00:18:56,000 --> 00:18:59,000
към истинския ни живот, истинските ни тела,

451
00:18:59,000 --> 00:19:01,000
нашите общности,

452
00:19:01,000 --> 00:19:03,000
нашата собствена политика

453
00:19:03,000 --> 00:19:05,000
на нашата планета.

454
00:19:05,000 --> 00:19:07,000
Те имат нужда от нас.

455
00:19:07,000 --> 00:19:09,000
Нека поговорим

456
00:19:09,000 --> 00:19:12,000
как да използваме цифровите технологии,

457
00:19:12,000 --> 00:19:15,000
технологията на нашите мечти,

458
00:19:15,000 --> 00:19:17,000
за да направим този живот,

459
00:19:17,000 --> 00:19:19,000
живот, който ще заобичаме.

460
00:19:19,000 --> 00:19:21,000
Благодаря ви.

461
00:19:21,000 --> 00:19:27,000
(Аплодисменти)