През 1956, по време на
дипломатически прием в Москва,

съветският лидер Никита Хрушчов
казва на посланиците от Западния блок:

"Мы вас похороним!"

Устният му преводач
превел това на английски като:

"Ще ви погребем!"

Това изявление
шокира Западния свят

и засилва напрежението между
Съветския съюз и САЩ,

които са в разгара на Студената война.

Някои вярват, че това забавя отношенията
на Изтока и Запада с 10 години.

Оказва се, че изказването на Хрушчов
е преведено доста буквално.

Предвид контекста, думите му
трябвало да бъдат преведени като:

"Ще доживеем да ви видим погребани",

тоест, че комунизмът
ще надживее капитализма,

което не звучи толкова заплашително.

Въпреки че истинското значение
на думите се изяснява,

първоначалното въздействие
на казаното от Хрушчов,

поставя света на път, който
можеше да доведе до ядрен армагедон.

Така че, предвид сложността на езика
и културния обмен,

как това нещо не се 
случва през цялото време?

Голяма част от отговора се крие в умението
и обучението на преводачите

за преодоляване на езиковите бариери.

В по-голяма част от историята превеждането
се извършва главно последователно,

като говорещите и превеждащите
се изчакват взаимно при говорене.

Но след появата на радио технологиите,

система за симултантен превод била развита
в началото на Втората световна война.

В симултантния режим,

преводачите мигновено
превеждат думите на говорещия

в микрофон, докато той приказва.

Без паузи, хората в публиката
могат да изберат езика,

на който искат да слушат.

Привидно всичко изглежда безпроблемно,

но зад кулисите,

хората преводачи работят непрекъснато,

за да гарантират, че всяка идея
бива тълкувана правилно.

И това не е лесна задача.

Отнема около две години обучение
на вече отлични двуезични професионалисти

да разширят речника си
и да овладеят необходимите умения,

за да станат преводачи на конференции.

За да свикнат с неестествената задача
да говорят, докато слушат,

студентите имитират говорещите,

и повтарят всяка тяхна дума
точно както се чува на същия език.

С течение на времето започват 
да перифразират казаното,

правейки стилистични корекции, 
ако се налага.

В един момент, бива въведен втори език.

Упражняването по този начин създава нови
нервни пътища в мозъка на преводача

и постоянното усилие за преформулиране
постепенно става втора природа.

С течение на времето 
и чрез много упорита работа,

преводачът овладява широк спектър
от трикове за справяне със скоростта,

с предизвикателна терминология

и множество чуждестранни акценти.

Те може да прибягнат до акроними
за съкращаване на дългите имена,

да изберат общи термини 
вместо специфични,

или да визират слайдове 
и други визуални помощници.

Дори могат да оставят термин
в оригиналния език,

докато търсят 
най-точния еквивалент.

Преводачите също са опитни в запазването
на спокойствие в лицето на хаоса.

Не забравяйте, че те нямат контрол
кой какво ще каже,

или колко ясно ще звучи говорещия.

Нещо неочаквано може 
да се случи по всяко време.

Също така те често работят
пред хиляди хора

и в много смущаваща обстановка,

като например Общото събрание на ООН.

За да поддържат 
емоциите си под контрол,

те внимателно се подготвят 
за назначенията,

изграждайки речници,

четейки усърдно по предмета,

и преглеждайки предишни 
разговори по темата.

И накрая, преводачите работят по двойки.

Докато единият колега е зает с превода
на постъпващите речи в реално време,

другият оказва подкрепа
чрез намиране на документи,

търсене на думи,

и проследяване на уместна информация.

Понеже симултантния превод
изисква голяма концентрация,

на всеки 30 минути 
двойката сменя ролите си.

Успехът е силно зависим
от умелото сътрудничество.

Езикът е сложен,

и когато абстрактни или нюансирани
понятия се загубят в превода,

последствията могат 
да бъдат катастрофални.

Както казва Маргарет Атууд: "Войната е 
това, което става когато езикът не успее."

Конферентните преводачи, сред 
всички хора, са наясно с това

и работят усърдно зад кулисите
за да се уверят, че това няма да се случи.