Виртуалната реалност започна за мен 
на малко необичайно място.

Беше през 1970.

Навлязох в това поприще много млад:
бях на седем.

Инструментът, който ползвах,
за да навляза в тази реалност

беше каскадьорският байк 
на Ивъл Канивъл.

Това е реклама на въпросния байк:

(Видео) Глас зад кадър: Какъв скок!

Ивъл кара този невероятен байк.

Мощността го изстрелва на над 30 м.
при максимална скорост.

КМ: Та това ми носеше радост в онези дни.

Карах този мотоциклет навсякъде.

Бях там заедно с Ивъл Канивъл.
Заедно прескочихме каньона Снейк Ривър.

Исках ракетата.

Така и не я получих, 
получих само мотоциклета.

Но се чувствах свързан с този свят.

Не исках да съм разказвач като порасна, 
исках да съм каскадьор.

Бях там. Ивъл Канивъл ми беше приятел.

Бях толкова съпричастен с него.

Но не се получи. (Смях)

Записах се в училище по изкуствата.

Започнах да правя музикални клипове.

Това е един от ранните музикални клипове, 
които направих:

(Музика: Кание Уест, "Докосни небето")

КМ: Може да забележите някои прилики...

(Смях)

А и получих онази ракета.

(Смях)

И така, сега съм кинаджия --
или поне начинаещ кинаджия

и започнах да използвам инструментите, 
достъпни за един кинаджия,

за да се опитам да разкажа на публиката 
възможно най-завладяващите истории.

Филмът е средство, което 
ни позволява да се чувстваме съпричастни

с хора, които са различни от нас

и светове, които са ни напълно чужди.

За съжаление,

Ивъл Канивъл не изпита съпричастност 
към нас, каквато ние изпитвахме към него

и ни съди за това видео ...

(Смях)

... скоро след това.

Погледнато от добрата страна -- 
човека, когото боготворях като дете,

човека, който исках да бъда като порасна,

най-сетне получих автограф.

(Ръкопляскания)

Да си поговорим за филми сега.

Филмът е невероятна медия,

но в същността си не се е изменил.

Представлява набор от правоъгълници, 
които се пускат последователно.

Направили сме невероятни неща 
с тези правоъгълници.

Но аз започнах да мисля за това,

дали има начин да използвам модерните 
и развиващи се технологии,

за да разказвам истории 
по различен начин

и да разказвам различен тип истории,

които не бих могъл да разкажа, ползвайки 
традиционните инструменти за снимане,

които сме използвали 100 години.

Така че започнах да експериментирам.

Това, което се опитвах да построя, 
беше абсолютната машина за съпричастие.

Ето един от ранните експерименти:

(Музика)

Та това се казва "Пустинята в Центъра."

Съвместна разработка с Аркейд Файър.

В началото трябва да дадете адреса, 
където сте израстнали.

Това е уебсайт.

От него започват да изскачат малки кутийки
с различни прозорци.

Виждате тийнейджър тичащ по улицата,

а после - изображения от
Google Street View и Google Maps

и осъзнавате, че улицата, по която 
той тича е вашата.

А когато се спира пред една къща - 
спира пред вашата къща.

Беше страхотно. Видях хора да реагират
с много по-дълбока емоция на това,

отколкото на нещата, които бях създал
в правоъгълници.

Всъщност, аз вземам част от вашата история

и я слагам в рамките на историята.

Но тогава се замислих,

добре, това е част от теб,

но как да сложа всичко от теб 
в тази рамка?

За да направя това, започнах 
да правя арт инсталации.

Тази е наречена
"Предателството на Храма".

Това е триптих. Ще ви покажа
третия панел.

(Музика)

Сега сте включени в рамката

и аз видях хора да реагират
на това произведение

с дори по-дълбоки емоции
отколкото на предишното.

Тогава се замислих за рамките,
какво представляват те?

Рамката е просто прозорец.

Искам да кажa всички медии, които гледаме 
телевизия, кино --

те са прозорци към други светове.

И си казах: ами, супер.
Всички сте в рамката.

Но аз не искам да сте в рамката,
не искам да сте в прозореца,

Искам да сте отвъд прозореца,
искам да сте от другата страна,

вътре в света, да изпълвате света.

Това ме връща обратно 
към виртуалната реалност.

Да поговорим за виртуалната реалност.

За нещастие,

говоренето за виртуалната реалност
е като танцуването за архитектурата.

А това всъщност е някой, който танцува 
архитектурата във виртуална реалност.

(Смях)

Значи, трудно е да се обясни.
Защо е трудно да се обясни?

Трудно е, защото това е 
медиум на преживяването.

Вътре в него, вие чувствате 
по ваш начин

Това е машина, 
но вътре в нея

усещането е като в истинския живот, 
усещането е за истина.

Усещате, че присъствате в света,

усещате, че присъствате заедно с хората,
които са там заедно с Вас.

Ще направя демонстрация на 
филм с виртуална реалност:

версия на цял екран 
на цялата информация която

записваме, 
когато снимаме виртуална реалност.

Снимаме във всички посоки.

Това е система от камери, 
която построихме,

с 3D камери, които са насочени
във всички посоки

и двойни микрофони които са насочени
във всички посоки.

Вземаме това и най-общо взето построяваме
сфера от света, който населявате.

Това, което ще ви покажа, 
не е изглед към света,

а е целият свят, свит в един правоъгълник.

Този филм се нарича "Облаци над Сидра",

и е направен в съюз с нашата компания
за виртуална реалност VRSE

и Обединените Нации,

и един сътрудник на име Габо Арора.

Отидохме в сирийски бежански лагер
в Йордания през декември

и заснехме историята на 12 годишно
момиче на име Сидра.

Тя и семейството ѝ избягали от Сирия
през пустинята в Йордания

и тя живееше в този лагер през
последната година и половина.

Сидра: Казвам се Сидра.

На 12 години съм.

И съм в пети клас.

Аз съм от Сирия, провинция Даара, 
град Инкхил.

Живея тук, в лагера Заатри в Йордания
през последната година и половина.

Имам голямо семейство:

три братя, единия е бебе.

Плаче много.

Попитах баща ми дали аз съм плакала
като бебе и той каза че не съм.

Мисля че съм била по-силно бебе
от брат ми.

КМ: Когато носиш слушалки,

не го виждаш така.

Можеш да разгледаш света от всички посоки.

Ще забележите че виждате
360 градуса във всички посоки.

И когато сте с нея в стаята и 
я наблюдавате,

не я виждате през телевизионния екран,

не я виждате през прозорец
а седите там с нея.

Когато погледнете надолу, седите
на същата земя на която седи тя.

И заради това

чувствате нейната човечност по-дълбоко.

Съпричастни сте с нея по-дълбоко.

И мисля че може да променим съзнания
с тази машина.

И вече започнахме да го правим.

Занесохме този филм на Световния
Икономически Форум в Давос през януари.

И го показахме на група хора

чиито решения засягат живота
на милиони хора.

И това са хора, които иначе няма

да седят в палатка
в бежански лагер в Йордания.

Но през януари, един следобед
в Швейцария,

изведнъж се озоваха там.

(Аплодисменти)

И това ги докосна.

Така че ще направим повече от 
тези филми.

В момента работим с
Обединените Нации

върху заснемането на серия от тези филми.

Току що приключихме заснемането
на история в Либерия.

И започваме заснемането
на една история в Индия.

Вземаме тези филми,

и ги показваме в Обединените Нации,

на хора които работят там и на посетители.

Показваме ги на хора,

които могат да променят живота
на хората в тези филми.

И сега мисля, че започваме наистина
да осъзнаваме

истинската сила на 
виртуалната реалност.

Това не е периферна видео игра.

Тя свърза хората по дълбок начин,

какъвто не съм виждал преди
в нито една друга медийна форма.

И може да промени преценката на хората
за тях самите.

И така смятам, че

виртуалната реалност може
да промени света.

Наистина, това е машина,

но чрез нея ставаме по-състрадателни,

по-съпричастни и по-свързани.

И в крайна сметка по-човечни.

Благодаря.

(Аплодисменти)