Днес ще говорим за един скрит ъгъл на пазара на труда.

Това е светът на хората, които трябва да работят ултрагъвкаво

ако работят въобще.

Например, помислете си

за някой, който се възстановява, нo има непредсказуемо медицинско състояние

или за някой, които се грижи за зависим възрастен човек

или за родител, който трябва да се грижи за дeтето си.

Те могат да работят:

"Няколко часа днес.

Може би ще мога да работя утре, нo все още не знам".

За тези хора е изключително трудно

да намерят работа, от която силно се нуждаят.

Това е трагедия, защото има работодатели,

които могат да използват база данни на хора с непостоянно работно време,

за да наемат, когато този човек иска да работи.

Представете си, че сте собственик на кафeне.

Сутрин е, кафенето се напълва с хора.

Управата на заведението ще трябва да се справи с потока от хора пристигащи за обяд.

Ако можете да намерите двама допълнителни работника за 90 минути,

които да започнат работа след един час,

ако го направите, те трябва да бъдат надежни, запознати как работи кафенето.

Те трябва да работят при много конкурентни заплати.

Те трябва да бъдат уведомени едва ли не на следващата минута.

Всъщност, нито една компания по набиране на човешки ресурси не иска да поеме този вид работа

така че ще работите с недостатъчен състав.

Това не са само доставчиците на закуски, това са хотелиери, търговци на дребно,

всеки, който осигурява услуги за обществото или бизнеса.

Има много организации, които могат да използват тези бази данни на хора с непостоянно работно време,

вероятно веднага, щом бъдат запознати с работата.

На това ниво на пазар на труда,

ви е нужен пазар на свободни часове.

Този пазар сьществува. Ето как работи.

В този пример, дистрибуционна компания е казала:

имаме спешна поръчка, за която ни е нужно изнасяне на стоката от склада утре сутринта.

Дайте ни всички свободни хора".

Компанията намира 31 работника.

Всички на този екран са свободни в тези часове утре.

Всеки един от тях са свободни за договор за почасова работа.

Определили ca условията, при които те ще приемат работата.

Тази работа е по силите на всеки от тях.

Всеки един от тях може да върши работата легално.

Разбира се, те са обучени да работят в склад.

Можете да си изберете колкото искате.

Идват от различни агенции.

Изчислява се надницата за всеки за тази работа.

Преглежда се надежността им.

Хората, които са написани най-отгоре, са най-надежни.

Те са по-скъпи.

Алтернативен начин на тези бази данни от местни, много гъвкави хора,

е компания за маркетингово изследване

и тя е запознала 25 местни хора, как да правят маркетингово изследване по улиците.

Те получиха нова кампания. Искат да я проведат следващата седмица.

Разгледаха колко от хората, които са запознали с работата,

могат да я вършат за един час през следващата седмица.

След това ще решат, кога да правят интервюта по улиците.

Но може ли да се направи нещо повече

в този ъгъл от пазара на труда?

Защото сега има толкова много хора,

които се нуждаят от каквато и да е възможност за работа.

Нека да го направим лично.

Представете си, че млада жена - в дъното на икономическата пирамида,

с много малка възможност за получаване на работа -

теоретично, каква работа може да извършва?

Тя може да желае да работи мальк, нестандартен брой часове

в кол център, на рецепция, или като административен асистент.

Тя може да желае да оказва местни услуги за общността си:

гледане на бебе, местни доставки, грижи за домашни животни.

Тя може би има разни неща, които тя би искала да обмени

за нещо, което и е нужно.

Може да има диван в стаята си, който иска да даде под наем.

Може да има велосипед, конзола за видео игри, които рядко използва.

Вероятно си мислите - защото можете да работите в интернет -

да, в епохата сме на сьтрудническо потребление

и тя може да влезе в интернет и да го направи.

Може да влезе в Airbnb и да запише дивана си,

може да влезе в TeaskRabbit.com и да каже: "Искам да правя местни доставки" и т.н.

Това са добри сайтове, но мисля, че мжем да отидем още една стъпка по-напред.

Ключът е тази философия, която наричаме съвременни пазари за всички.

Пазарите са се изменили през последните 20 години,

но само за организациите в горната част на икономиката.

Ако сте търговец на Уол стрийт, приемате за даденост,

че търгувате финансови активи в система на пазари,

която определя най-печелившите възможности в реално време,

извършва това за микросекунди в границите, които сте поставили.

Анализира търсенето и предлагането и цените

и казва, къде е следващата вълна от възможности.

Управлява риска по невероятно сложен начин.

И всичко това при много ниски оперативни разходи.

Какво получихме в дъното на икономиката

на пазари през последните 20 години?

Реклами с търсене.

Защо имаме този прорив

между тези невероятно сложни пазари в горната част на икономиката,

които поемат все повече работа и ресурси

от основната икономика в това рядко поле на търговия

и какво имат останалите от нас?

Съвременният пазар е повече от уеб страница;

това са пазари по интернет,

офис механизми, регулаторни режими,

механизми на плащане, източници на ликвидност и т.н.

Когато търговец на Уол стрийт отива на работа сутринта,

тя не пише списък за всеки финансов дериватив, който иска да продаде днес,

и да си играе да слага този списък в много сайтове

и да чака потенциалните купувачи да го видят

и да започнат да правят преговори за това, което тя може да търгува.

В първите дни на тезе съвременни пазари на технологии,

финансовите институции разбраха,

как могат да управляват покупателната си способност, офис процесите си,

връзките си, мрежите си,

за да оформят тези нови пазари, които ще създадат всички тези нови дейности.

Те помолиха правителствата да създадат подкрепящи регулаторни режими

и в ного случаи ги получиха.

Но в икономиката,

тези удобства, които могат да управляват

ново поколение пазари

ca за полза на всички.

Тези удобства -

говоря за неща, като механизми, които доказват идентичността ни,

властите, които издават разрешителни,

които знаят, че на всеки от нас му е позволено законно, по някое време,

да има достъп до процеси, с които да реши споровете чрез официални канали.

Тези механизми, тези удобства,

не са подарък от Крейгслист или Гъмтри или Яху,

те се управляват от държавата.

Политиците, които са на върха,

предполагам, че не мислят как тези удобства могат да бъдат използвани,

за да проектират цяла нова епоха от пазари.

Като всички други, тези политици приемат за дадено,

че съвременните пазари запазват

организациите достатъчно силни, за да ги създадат за себе си.

Представете си, че спираме да приемаме това за дадено.

Представете си, че утре сутринта, Министър - председателят на Англия, и Президента на САЩ

или водачът на която и да е друга развита страна,

се събуди и каже: "Никога няма да мога да създам

всички длъжности, от които се нуждая в текущия климат.

Трябва да се фокусирам върху тези икономически възможности, които мога да сьздада за гражданите ми.

За това, те трябва да могат да имат достъп до истински пазари.

Как да направя това?"

Мисля, че мога да видя, как мигате с очи.

Политици в голям, сложен, I.T. проект?

Това ще бъде нещастие.

Не e необходимо.

Има прецедент на технологична услуга,

която е започната от политици в много страни

и е била много успешна:

национални лотарии.

Например, нека вземем Великобритания.

Правителството ни не е създало националната лотария,

не е спонсорирало националната лотария, не оперира националната лотария.

То проведе закона за национална лотария и ето какво се случи.

Този закон определя, как ще изглежда националната лотария.

Той определя някои ползи,

които правителството може да възложи на операторите.

То им налага някои задължения.

За разпространение на дейността за хазартни игри за масите,

това беше уникален успех.

Нека предположим, че целта ни

е да въведем тази икономическа активност в основата на пирамидата.

Можем ли да използваме същия модел?

Мисля, че можем.

Представете си, че политиците изграждат сграда.

Нека да я наречем e - markets, HEM за кратко.

Мислете за нея, като за регулирано публично удобство.

То има водоснабдяване или мрежа от пътища.

Това е серия от пазари за търговия на ниско ниво,

който може да бъде изпълнен от човек или малка компания.

Правителството има някои ползи,

може да предаде тези пазари.

Става дума за обществено харчене на пари,

за да бъдат купени услуги на местно равнище.

Става дума за интерфейсинг на тези пазари

директно към най-високите официални канали в страната.

Става дума за изявяване на ролята на правителството като публицист на тези канали.

Става дума за дерегулиране на някои сектори,

така че местните хора да могат да влязат в тях.

Такситата могат да бъдат един пример.

Има някои задължения, които се появяват с тези ползи,

които ще бъдат предадени на операторите

и ключовото задължение, разбира се, е

че операторите плащат за всичко,

включително всички взаимодействия в обществения сектор.

Представете си, че операторите плащат,

с процент за всяка сделка.

Представете си, че има период на концесия,

определен за може би 15 години,

през който те могат да получат всички ползи и да ги управляват.

Представете си, че на консорциума, които наддава, му е казано,

че който предложи най-ниския процент за всяка сделка,

за да ги спонсорира,

ще получи сделката.

След това правителството излиза от рамката.

Цялата система е в ръцете на консорциума.

Всеки от тях или ще отключи много икономически възможности

и ще направи процент върху всичко

или ще фалира,

което ще затрудни акционерите.

Това не засяга данъкоплатците.

Няма да има ограничения върху алтернативните пазари.

Ще бъде само по-голям избор

от милиони интернет форуми.

Но то може да бъде много различно,

защото, когато има достъп до тези удобства, поддьржани от държавни сили,

това може да подтикне този консорциум

сериозно да инвестира в услугата.

Защото те ще трябва да получат много от тези малки сделки,

за да започнат да плащат.

Говорим за сектори, като подстригване в къщи,

наемане на играчки, селскостопанска работа,

дори наемане на дрехи, ядене, доставено в къщи,

услуги за туристи, грижи за дома.

Това ще бъде свят на много малки търговии, но много добре информиран,

защото националните e - маркети ще доставят данни.

Това е местен човек,

който решава дали да влезе в пазара за гледане на бебета.

Той може да знае, че трябва да спонсорира наглеждане и обучение,

ако трябва да влезе в този пазар.

Той трябва да премине през интервюта с местни родители,

които искат достъп до база данни от детегледачки.

Това струва ли си?

Трябва ли той да разглежда други сектори?

Трябва ли да се премести в друга част от страната,

където има недостиг на детегледачки?

Този вид данни може да стане ежедневие.

Тези данни могат да бъдат използвани от инвеститори.

Ако има проблем с недостиг на детегледачки в някоя част от страната

и проблемът е, че никой не може да си позволи наглеждане и обучение,

инвеститор може да плати за това

и системата ще върне печалбите на хората

за може би следващите две години.

Това е свят на атомизиран капитализъм.

Това са малки търговии от дребни хора,

но е много информиран, безопасен, удобен и незабавен.

Едно бързо изследване предполага, че това може да отключи

печалба от около 100 милиона паунда на ден от нова икономическа активност

в страна с размера на Великобритания.

Това невероятно ли ви звучи?

Това казаха много хора за турбо търговията

на финансовите борси преди 20 години.

Не подценявайте трансформативната сила

на наистина съвременните пазари.

Благодаря.

(Аплодисменти)