Здравейте. Тук съм за да говоря за важността на

възхвалата, уважението и благодарността,

и специфичното и истинското в това да ги притежаваш.

Това което ме заинтересува в тази насока беше,

че когато растях, забелязвах

и това беше до преди няколко години,

че когато исках да благодаря на някого,

исках да ги похваля,

исках да приема похвалите им към мен,

и просто се спирах.

И се запитах, защо?

Чувствах се срамежлива, чувствах се притеснена.

И тогава изникна въпросът,

Аз ли съм единствената която прави така?

И така, реших да разследвам.

Имам щастието да работя във възстановителен център,

и виждам хора, които се изправят лице в лице с живота и смъртта с пристрастяването.

И понякога се свежда до простата истина,

че ядрото на раната им е, че баща им е починал, без да им е казвал, че се гордее с тях.

Но после чуват от всичките си роднини и близки,

че баща им е казвал на всички, колко се е гордял,

но никога не е казвал това на сина си.

Това е защото той не е знаел, че синът му е имал нужда да го чуе.

Та въпросът ми е, защо не търсим нещата от които имаме нужда?

Познавам господин, женен от 25 години

който би искал да чуе жена си да казва,

"Благодаря ти, че изкарваш хляба и затова мога да остана вкъщи при децата",

но никога няма да попита.

Познавам жена, която е добра в това.

Веднъж седмично, тя казва на мъжа си

"Наистина бих искала да ми благодариш за всички неща, които правя в къщата и за децата."

А той отговаря "О, това е прекрасно, прекрасно."

Благодарността трябва да е откровена,

но тя поема отговорността за нея.

Една приятелка, Ейприл, която имам от детската градина,

тя благодари на децата си за вършенето на домакинската работа.

Тя казва "Защо да не им благодаря, въпреки че това са техни задължения?"

Та въпросът е, защо аз спирах това?

Защо други хора го спират?

Как мога да кажа "Искам пържолата си средно изпечена",

"Имам нужда от обувки 37 номер", но не мога да кажа,

"Би ли ми благодарил?"

И с това, че показвам недостатъците си

аз ви казвам, че съм неуверена.

Казвам ви го, когато се нуждая от помощ.

Третирам ви, моят близък кръг от хора,

като че вие сте врагът.

Защото какво можете да направите с тази информация?

Вие можете да ме пренебрегнете.

Можете да злоупотребите с това.

Или можете да посрещнете моите нужди.

Занесох велосипеда си в магазина -- обичам това --

същия велосипед, и те направиха нещо наречено "центриране" ("вярване") на колелата.

Човекът каза "Когато 'центрираш' ('си верен на') колелата си,

това ще направи велосипеда много по-добър."

Взех велосипеда обратно,

и всички малки отклонения бяха премахнати от същите колела,

които имах от две и половина години, и велосипеда сега е като е нов.

Ще ви отправя предизвикателство.

Искам да бъдете верни на колелата си.

Бъдете честни относно похвалата, която имате нужда да чуете.

Какво имате нужда да чуете? Приберете се вкъщи при жена си,

и я попитайте от какво има нужда?

Приберете се вкъщи при съпруга си -- от какво се нуждае той?

Приберете се вкъщи, задайте тези въпроси и помогнете на хората около вас.

И това е лесно.

И защо трябва да ни е грижа за това?

Говорим за световен мир.

Как може да има световен мир с различни култури, различни езици?

Мисля, че това започва семейство по семейство, под един покрив.

Нека да го направим направо в нашия двор.

И искам да благодаря на всички вас в публиката.

за това, че сте чудесни съпрузи, чудесни майки,

приятели, дъщери и синове.

И може би никой не ви го е казвал,

но вие сте свършили една наистина, наистина добра работа.

И благодаря за това, че сте тук, че сте дошли

и че променяте света с вашите идеи.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)