Хайде де тръгнем на юг.

Всичи от вас всъщност отиват на юг.

Това е посоката юг, насам,

и ако продължите 8000 км от задната
страна на тази стая

ще стигнете до най-южното място
на Земята,

самия полюс.

Аз не съм изследовател.

Не съм природозащитник.

Аз съм просто човек, който оцелява

и тези снимки, които ви показвам тук
са опасни.

Те са топенето на ледовете на 
Южния и Северния полюс.

И дами и господа,

ние трябва да изслушаме
какво ни казват тези места

и ако не го направим, накрая ще се озовем
в собствената си ситуация на оцеляване

тук на планетата Земя.

Аз съм срещал фронтално тези места

и това да ходя 
през топящ се океан от лед

е безспорно най-страшното нещо

което някога ми се е случвало.

Антарктика е такова обнадеждаващо място.

Тя е защитена от Антарктическия Договор,
подписан през 1959.

През 1991, бе започнато 
50 годишно споразумение,

което възпрепятства всякакво
експлоатиране в Антаркитка,

и това споразумени може да бъде изменено,

променено, модифицирано, дори изоставено,

започвайки през 2041 година.

Дами и господа,

хората, които са вече на север от тук
в Арктика

вече се възползват

от това топене на ледовете,

вече взимайки ресурси от местности,
които са били покрити с лед

последните 10, 20, 30, 1000,

100 000 години.

Нима не могат да свържат точките

и да помислят: 
"Защо всъщност се топи леда?"

Това е такова невероятно място,

Антарктика и аз съм се трудил усилено

през последните 23 години с целта

да съм сигурен, че това което се случва
тук на Север

няма да се случи, не може да се случи
на Юг.

Къде започна всичко това?

За мен то започна на 11 годишна възраст.

Вижте само тази прическа.
Малко е странна. (Смях)

И на възраст 11 бях вдъхновен
от истинските изследователи

да искам да бъда първият, 
който пеша стига до двата полюса.

За мен бе невероятно вдъхновяващо,

че идеята да бъда полярен пътешественик

минаваше добре с момичетата на партита,
когато бях в университета.

Това бе малко по-вдъхновяващо.

И след години, 7 години 
събиране на средства,

7 години, в които ми беше казвано не,

7 години, в които ми беше казвано от
семейството ми да се консултирам

и да потърся психиатрична помощ,

най-накрая, трима от нас се озовахме
на път към Южният Географски Полюс

на най-дългия в историята неасистиран
преход някога правен на Земята.

На тази снимка,
сме застанали в район

с размерите на 
Съединентие Американски Щати,

и сме сами.

Нямаме радио връзка, 
или резервен вариант.

Под краката ни, 
90% от всичкия лед на света,

70% от всичката сладка вода на света.

Ние седим отгоре.

Това е силата на Антарктика.

През това пътуване ние се изправихме 
с опасностите на цепнатини,

силен студ

толкова студен, че потта се превръща
в лед под дрехите ти,

зъбите ти мога да се пропукат

водата може да замръзне в очите ти.

Нека да кажем, че е леко хладно.
(Смях)

И след 70 отчайващи дни,
ние стигаме до Южния Полюс.

Направихме го.

Но нещо се случи с мен през това
70-дневно пътуване през 1986,

което ме доведе тук, 
и което бе болезнено.

Очите ми промениха цвета си 
през 70те дeна щети.

Лицата ни се покриха с мехури.

Кожата се късаше и 
ние се чудихме защо.

Когато се прибрахме,
от НАСА ни съобщиха, че

е открита дупка в озона

над Южния Полюс,

и ние сме вървяли точно под нея
същата година, в която тя бе открита.

Ултравиолетовите лъчи достигаха леда,
отразяха се и ни изпържиха очите,

разкъсаха лицата ни.

Беше малко шокиращо - 
(Смях)

и ме накара да се замисля.

През 1989, ние сега тръгнахме на север.

Шейсет дена, всяка стъпка на далеч
от сигурността на твърдата земя

през замръзнал океан.

Беше отчайващо студено отново.

Тук съм аз влизайки след като съм се 
изкъпал гол на -60 градуса Целзии.

И ако някой някога ви каже:
"Студено ми е" - (Смях) -

ако изглеждат така, 
значи им е студено, определено.

(Аплодисменти)

И на 1000 км от сигурността 
на твърда земя

се случва бедата.

Арктическият океан се топи под краката ни
4 месеца по-рано за пръв път в исоторията

и ние сме на 1000 километра от
безопасност.

Леда се сгромолясва около нас, стържейки,
и аз си мисля: "Дали ще умрем?"

Но нещо прищрака в главата ми този ден,

осъзнавайки, че ние като свят сме в 
ситуация на оцеляване,

и това чувство така и не си отиде за
25 дълги години.

Тогава трябваше да ходим или да умрем.

И ние не сме някакво ТВ сървайвър шоу.

Когато нещата отидат към зле,
е въпрос на живот и смърт,

и нашият смел Дарил от 
Африканско-Американски произход,

който се превърна в първият Американец
който да стигне пеша до Северния Полюс,

неговата пета падна от измръзване
след 200 крачки.

Той трябва да продължи и го прави

и след 60 дена върху леда,
ние се озовахме на Северния Полюс.

Направихме го.

Да аз станах първият човек в историята
достатъчно глупав да върви до двата Полюса

но това беше нашият успех.

И за съжаление на връщане 
към вкъщи

въобще не ни беше забавно.

Аз станах доста унил.

Да си успял в нещо понякога е по-трудно 
от това да стигнеш до там.

Бях празен, самотен и 
финансово разбит.

Бях без надежда,

но надеждата дойде под формата
на великия Жак Кусто,

и той ме вдъхнови да поема 
мисията 2041.

Бидейки Жак, 
той ми даде ясни инструкции:

Заинтригувай световните лидери, 
говори с промишленост и бизнес,

и преди всичко Роб, вдъхновявай 
младите хора,

защото те ще избират бъдещето на 
опазването на Антарктика.

За световните лидери, ние сме посещавали
всички срещи от най-високо равнище,

всичките три от тях, 
с наша смела яхта, 2014,

два пъти в Рио, един път през '92-ра 
и един път през 2012-та,

и за световната среща в Йоханесбург,

ние направихме най-дългото наземно
пътешествие някога правено с яхта,

13 000 километра около цялата
южна част на Африка

давайки най-доброто от себе си да
вдъхновим над 1 милион млади хора лично

за 2041 и за околната им среда.

Последните 11 години, сме завели
повече от 1000 души,

хора от промишлеността и бизнеса, 
жени и мъже от компании,

ученици от цял свят,
долу до Антарктика,

и през тези мисии, ние сме успяли
да извадим

над 1500 тона от усукан метал
оставен в Антарктика.

Това отне 8 години
и аз страшно се гордея с това,

защото ние рециклирахме всичко 
обратно тук в Южна Америка.

Аз съм бил вдъхновен
откакто мога да ходя

да рециклирам, от майка ми.

Ето я тук, и моята майка -

(Аплодисменти) -

моята майка все още рециклира,

и туй като тя е в нейната стотна година, 
това не е ли прекрасно?

(Аплодисменти)

И когато -- обичам майка си.

(Смях)

Но когато Мама беше родена,

населението на нашата планета бе едва
1.8 билиона хора,

и говорейки за билиони,

водили сме млади хора
от промишленост и бизнес,

от Индия, от Китай.

Това са ключови страни
и те ще бъдат от огромно значение

в решението за опазването
на Антарктика.

Невероятно, но сме ангажирали и вдъхновили
жени да дойдат от Близкия Изток,

често представяйки за пръв път
тяхната страна в Антарктика.

Фантастични хора, толкова вдъхновени.

За да се грижат за Антарктика,

първо трябва да завладеем хората
с това невероятно място,

да създадем взаимоотношение, 
да формираме връзка,

да създадем малко любов.

Това е такава привилегия да 
отидеш до Антарктика,

не мога да ви опиша.

Чувствам се такъв касметлия,

а аз съм бил 35 пъти през живота си,

и всички тези хора които идват с нас
се връщат вкъщи като истински шампиони,

не само за Антарктика,

но и за местните проблеми
обратно в собствените им държави.

Нека се върнем където започнахме,
топенето на леда на Северния и Южния поюс.

И новините не са добри.

НАСА ни съобщи преди 6 месеца,

че Западно-антарктическият леден шелф
в момента се разпада.

Огромни местности от лед -

вижте колко голяма е Антарктика,
дори в сравнение с тук -

огромни местности от лед
се откъсват от Антарктика,

с размера на малки държави.

И от НАСА са изчислили че нивото
на океаните ще се покачи,

сигурно е,

с един метър през следващите 100 години,

същото време за което моята майка 
е на планетата Земя.

Ще се случи,

и съм осъзнал, 
че опазването на Антарктика

и нашето оцеляване тук на Земята
са свързани.

И има много просто решение.

Ако изпозваме повече възобновима енерия
в истинския свят,

ако сме по-ефективни с енергията тук,

да използваме енергийните ни миксове 
по чист начин,

няма да има финансова причина 
да ходим и есплоатираме Антарктика.

Няма да има финансов смисъл,

и ако управляваме енергията си по-добре,
ние може би бихме могли да забавим,

дори да спрем,

това огромно разтапяне на ледове,
което ни запплашва.

Това е голямо предизвикателство и 
каква е нашата реакция?

Трябва да се върнем 
един последен път,

и на края на следващата година,

ние ще се върнем на 
Южният Географски Полюс,

където пристигнахме преди 30 години пеша,

и ще се върнем по стъпките си 1600 км,

но този път единствено изпозвайки
възобновима енергия за да оцелеем.

Ще ходим по тези ледени шапки,
които далече под нас се топят,

надявайки се да вдъхновим
решения на този пробем.

Това е моят син Барни.

Той идва с мен.

Той се е ангажирал да ходи,
един до друг с баща си,

и това което той ще направи
е да преведе тези послания

и да вдъхнови тези послания
в умовете на бъдещите млади лидери.

Аз съм невероятно горд с него.

Браво Барни!

Дами и господа, 
оцеляващият - и аз съм добре -

оцеляващият вижда проблем 
и не казва: "Както и да е."

Оцеляващият вижда проблем и 
се разправя с този проблем

преди да се превърне в заплаха.

Имаме 27 години да 
опазим Антарктика.

Ние всички го дължим.

Всички имаме отговорност.

Фактът, че не принадлежи на никой
може би означава, че можем да успеем.

Антарктика е морална линия в снега,

и от едната страна на тази линия
ние трява да се борим,

да се борим здраво за това красиво, 
чисто кътче останало само на Земята.

Знам, че е възможно.

Ние ще го направим.

И ще ви оставя с тези думи от Гьоте,

опитъл съм се да живея според тях.

"Ако можеш да направиш,
или мечтаеш да можеш,

започни сега,

защото смелостта има гений, 
сила и магия в себе си."

Успех на всички ви.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)